Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.10.2013 23:22 - ДВЕСТА ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА РИХАД ВАГНЕР
Автор: planinitenabulgaria Категория: Музика   
Прочетен: 3019 Коментари: 5 Гласове:
7

Последна промяна: 21.10.2013 00:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image 

                                                                           Посветено:      
ДВЕСТА
 ГОДИНИ  ОТ  РОЖДЕНИЕТО  НА  РИХАРД  ВАГНЕР

 

      Рихард Вагнер е може би най-оспорваната личност в музиката. Една от причините за това е неговото разностранно дарование – той е поет, композитор, либретист, диригент, публицист, музикален писател, художник-романтик. В областта на философияга е добре запознат с трудовете на Бакунин, с когото се среща лично в Дрезден, с тези на Фойербах, на Прудон, на Шопенхауер, активен е в политическите събития.

В статиите си той твърди, че изкуството е средство за възпитанието на хората, защото предлага монументални идеи.

    Активните години от живота му съвпадат с борбата за промени в обществения и културен живот на Германия, в която той участва до толкова активно, че след провала на Дрезденското въстание за да избегне смъртно наказание емигрира в Швейцария.

    В своето творчество Вагнер се стреми да направи  музиката на операта значима като симфоничната, музикално-сценичните действия да имат непрекъснато развитие. Вагнер е баща на „безкрайната мелодия”, която представлява  декламация в пеенето. Нали освен композитор, Вагнер е и поет. Неговата безкрайна мелодия обаче влиза в противоречие с представите за музикално-структурнтие закономерности,  а извеждането на преден план на ролята на оркестръра , която Вагнер сравнява с античен хор нарушава равновесието вежду вокалното и инструменталното начало в операта. Той въвежда три акта в своите опери, независимо че, някои продължават по 6 часа, всеки от които се състои от сцени с отделни номера. В някои от оперите му тези сцени са твърде големи и контрастни. Те изобразяват  наслажданието от живота но и дълга, който се противопоставя на него. Вагнер умело изобразява в оперите си силата на злото и коварството, противопоставяйки срещу него образите на добрите и справедливи герои. Той въвежда лайтмотиви - това са теми, които са характерни за определен образ, явление, преживяване. В по-късните опери на Вагнер лайтмотивите се срещат още по-често. Ще дам ярък пример за повлияния от Вагнер Берлиоз. В неговата „Фантастична симфония, лайтмотивът на героя, но изкривен, се явява дори в сцената, на която той присъства на собственото си гилотиниране.

   По време на емигрантските години в Швейцария Вагнер пише много усилено в областта на публицистиката, литературата и политиката. Той описва как според него трябва да се промени музикалния театър. Произведенията му от този период са много. Далеч от Родината си , той пише както Апостол Павел от затвора – „Писма до приятелите”, „Изкуство и революция”, „Художествените произведения на бъдещето”, „Опера и драма” и множество брошури. Макар само малко на 40 години той започва да си пише подробна биография. Вагнер счита случващото се по света около него за временно и без особено значение, защото за него най-голямо значение има античния свят и култура, които в следващите произведения ще се превърнат в основна тема на оперите му. Така той замисля най-великото си произведение, тетралогията „Пръстенът на нибелунга”. Идеята взема от старонемската митология и я доразвива. Понеже това е най-значителното му произведение, ще се спра накратко на него:

   То се състои от четири опери – Златото на рейн, Валкирия, Зигфрид и Залезът на боговете - които са свързани сюжетно. На дъното на Рейн има злато, което русалките пазят. Ако обаче от това злато се изкове пръстен, който го носи ще има власт над света. Но пък за да открадне някой златото, той трябва да се е отрекъл от любовта. Това сторва нибелунгът Алберих, който е изрод. И става, каквато става. Брат му, и той изрод,  изковава пръстена. Този пъстен обаче всеки иска да го притежава и във войните кой да го притежава почти всички се избиха помежду си. Богът на злото Вотан подло уби героя Зигфрид. Последвалия пожар изпепели всичко, сътворено от хората. При пожара златото на пръстена се разтопи, пороите го отнесоха на дъното на Рейн и светът стана като си е бил сътворен от Господа. Защото пръстенът, носещ безгранична власт, вече не притежаваше никой.

      И в тази опера има силна любов - между дъщерята на бога Вотан, който олицетворява злото и героя Зигфрид, който е готов да се жертва за хората и обича дъщерята на Вотан, Брунхилде. Зигфрид е готов да се жертва за любовта си към нея и срещу злото. Тя за него - също. Преди да запалят кладата със Зигфрид, Брунхилде казва, че нито златото, нито властта носят щастие, дарява го само любовта. И се хвърля в огъня при Зигфрид.

    Върху тази тетралогия Вагнер работи 31 години. Тя за него е най-важното произведение както „Фауст” за Гьоте, над което поетът работи 61 години и както Първата симфония на Брамс, върху която той работи 15 години.

   Тук ще уточня, че Вагнер сам пише либретата на своите опери. Темите той черпи от античния свят и от старонемските легенди. Идеите от миналото той променя в някаква степен и ги прави съпоставими с живота по негово време. Така мъдростта от миналото отново достига до хората. Това Вагнер прави съзнателно, защото той е особено критичен към интелектуалното ниво на съвременниците си и на идващото поколение.

   За да посети човек в продължение на четири вечери изпълнението на „Пръстенът на нибелунга”, той трябва да е доста добре подготвен. Първо, музикално, защото музиката на Вагнер е много сложна, а тези четири опери като музика са най-сложни от всичките му опери. Трябва да се е запознал и със старонемската легенда, с текста на всяко от оперите. А тези опери траят средно по пет часа, нищо че са само в три акта.

   Ще се спра на още една опера на Вагнер, „Тристан и Изолда”:

   Това не е опера, а неръкотворен паметник на любовта – вокална симфонична поема на всепоглъщащата страст. Музаката звучи страстно и патетично, тя изобразява всички състояния на човешката душа – любов, мъка, отчаяние, надежда, жажда за смърт, ликуване. И другите опери на Вагнер са поеми за любовта, но тази е най-силно въздействащата. Защото случилото се с Тристан и Изолда е съпоставимо с това на поета Вагнер и поетесата Матилде фон Везендонк. Докато Вагнер живее в изгнание в Цюрих, там подслон му оказва Ото фон Везендонк, негов приятел и покровител, като му предоставя вилата си.  Между Вагнер и съпругата му – изключително инетлегинтна жена, надарена с поетичен талант - възниква изпепеляваща любов. Съпрузите Везендонг са най-издигнатите в интектуално отношение люде на Цюрих, а Матилде е колоритна личност – превъзходен поет, изключително образована, достойна да мери ръст с Вагнер в областта на културата. Между тях възниква любов. Пет стихотворения на Матилде Вагнер превръща в песни. Но съдбата на тези песни не свършва до тук – тяхната музика ще се превърне в лайтмотиви в операта „Тристан и Изолда”.

    Всички хубави работи свършват бързо. След около седем години връзката на Вагнер с Матилде е прекратена, защото хората много започнали да ги обсъждат. Вагнер се мести във Венеция, а жена му – при роднините си в Дрезден. Но в тази вила се случва и още нещо – Вагнер среща там големият музикант и диригент, Ханс фон Бюлов, който пристига при Вагнер със съпругата си Козима, дъщеря на Лист. Ще се върна на тази тема.

    Операта „Тристан и Изолда” носи такова напрежение, такава страст, каквато няма в другите опери на Вагнер. Той превъплътява чрез музиката операта любовта си с поетесата. Избира легендата за Тристан и Изолда - и те с извънбрачна връзка, влюбени до толкова, че и двамата загиват. Трагедията е голяма – хващат ги, раняват Тристан смъртно, той обаче се надява да види за последно Изолда. Тя наистина идва и чак тогава той умира. Покрусена от скръб, умира и Изолда. Узнал за голямата им любов, крал Марке им прощава, но вече е късно...

   Творчеството на Вагенр се състои предимно от опери, макар той да има и други произведения извън този жанр. Най-популярното от тях е „Зигфрид идилия” по случай раждането на сина му Зигфрид. Твърде рано Вагнер се счита за призван да пише само опери и решава, че трябва да има и такъв театър - монументален, на негово име - където да се изпълняват само негови творби. По-значителните останали опери на Вагнер са Риенци, Летящият холандец, Танхойзер, Нюрнбергските майстори певци. Последната му опера е Парсифал. Не са много оперите на Вагнер в сравнение с тези на други оперни композитори, но са значими и не слизат от сцените. Всичко в тези опери е дело на Вагнер. Той избира античния текст или легенда, пише музиката, либретото. Ако ползва произведение на някой автор, то този автор е наистина велик, напр. Шекспир.

    В своите предвиждания да пътя на изкуството Вагнер не вижда продължение на музикалните жанрове като симфонията, камерната музика. За него последното създадено значимо произведение е Деветата симфония на Бетховен, защото в нея вече има хор. Вагнер счита, че неговите опери ще проправи пътя на музиката на бъдещето. Историческото развитие на музиката го опровергава. Има музиканти след него, които не създават нито една опера, напр. Брамс, но пък създаденото от тях по модела на класиците е много велико. Нетърпящите възражения мнения за изкуството и за пътя му в бъдещето на Вагнер пораждат противоположно течение, имащо за пример музиката на Брамс. И така музикантите на вагнерианците противопоставят брамините. Тези спорове продължават до днес, аз съм един от най-върлите брамини.

    Сега ще се спра на личността на Вагнер:

    Той е имал самочувствие, че е най-велик от всичките композитори. Вагнер е единственият композитор, който твърди за себе си, че е по-велик от Моцарт и дори обидно го нарича „абсолютното алегро”. Всеки музикант, творец, просветен любител-музикант, с напредване на възрастта започва да осъзнава според възможносите си гения на Моцарт, този – не. Вагнер си е разрешавал да поучава дори Шуман, как да пише музиката си.

Един пример за самочувствието му:

   Брамс уважава Вагнер. Като млад той участва в групи, които преписват щимове за отделните инструменти от партитурите за оркестрантите при подготовка за изпълнение на оперите на Вагнер. Когато Брамс написва най-великата си творба, Реквиема, той подарява на Вагнер копие от него. Вагнер хвърлил копието от бюрото си на пода и накарал прислужника му да го изхвърли. Освен това си поискал от Брамс ръкописа на една опера, която той му подариил под предлог, че Брамс му го откраднал.

    Апостол на вагнеровите опери става Ханс фон Бюлов. Той ги поставя за първи път, той ги поставя и по сцените на Евпора. Вагнер и съпругата му Козима, дъщеря на Лист и Мари Дагу се влюбват и Козима ражда едно извънбрачно дете. Това съкрушава Ханс фон Бюлов и ядосва Лист, който е моногомен. Козима се разделя със съпруга си и заживява с Вагнер. По-грижовна съпруга Вагнер не би могъл да намери. Освен че обгрижва съпруга си, само с три годи по-млад от баща й, тя записва всичко казано от него, върши организационна работа при поставяне на оперите му, помага му всестранно. Раждат си и едно дете, вече тяхно и по документи, Зигфрид, който живее до 1930 г.

    Вагнер мечтае за театър на негово име и реализира тази идея. Намира пари, сам дава идеи как да се построи театъра, за да се чува музиката в цялата зала. Театърът се построява в Байройт и в него е премиерата на тетралогията Пръстенът на нибелунга, най-великата творба на Вагнер. Още една опера ще напише Вагнер, Парсифал преди да умре от сърце през 1883 г. Лист го надживява. Три години по-късно за поредния фестивал с каруца в Байройт пристига отново Лист. Възрастен, простудил се от пътуването, той умира в Байройт при оправната си щерка, която в този момент е заета с фестивала. Но урежда и погребението му.

   Вагнер приживе има привърженици на своята музика, споменавам Ханс фон Бюлов. Антон Брукнер, който веднаж слуша опера на Вагнер така се вдъхновявя от музиката му, че решава да стане музикант и да пише музика както Вагнер. Освен тези двамата, останалите му подръжници е напълно вероятно просто да са били...сноби. После тези сноби почват да се сбират в Байройт, където тържествата посещават и големи музиканти. Чайковски пише за този фестивал, там той се среща с Брамс. И днес оперният театър в Байройт и залата на Музикферайн по време на новогодишния гала концерт са място, където се сбират сноби. Освен тези двама искрени подръжници на Вагнер – Ханс фон Бюлов и Антон Брукнер - знам още един, мой приятел, бивш концертмайстор на виолончелистите в операта. Казваше, че късно разбрал Вагнер, но да го слуша за него е празник.

   Аз много пъти през целия ми живот съм се опитвал да „стигна” до Вагнер - да намеря път към сърцето си за музиката му - слушал съм много негови творби, чел съм за тях и за автора им, но викога не съм имал успех. Без всякакво съмнение творбите му са велики Само запознаването със съответния мит за героя или легенда носи много информация. Музиката му обаче не тече е и не се развива по начина, който аз харесвам. Бих слушал многократно и с радост напр. оперите Дон Джовани, Фиделио, Борис Годунов и др. докато след едно изпълнение на опера на Вагнер се чувствам изморен. Обяснението ми е съвсем просто – Вагнер не е писал за мен. Но това не значи, че не го уважавам като творец и с това мое писание потвърждавам уважението си към него.

   Завършвам писанието с една от жените, достойни да бъдат редом до Ватнер в областта на изкуството, поетесата Везендонк. След отхождането на „птичето” от вилата, тя приготвя една стая за него, ако някога се завърне, но това не става. Нова жена се появява в живота му – Козима Бюлов, по рождение Лист. А в последните си години – Вагнер. Никакви документи не са останали за разменени писма между тях, за срещи по време на оперните спектакли. Вероятно Матилде не е присъствала и на премиерата на операта Тристан и Изолда в Мюнхен.

    Може би много малко хора щяха днес да знаят за поетесата Везендонк, ако не бе Вагнер. Тя върви редом с историята на създаването на тази велика творба, неръкотворен паметник на любовта. Както цигуларката Стриназачи със Сонатата на Моцарт К 526.

 












Гласувай:
7



1. germantiger - ...
16.10.2013 00:44
Линквам го gerade/gleich/bald/nun jetzt в групата ми към вибокс7 и ти благодаря.

Твоя постинг ми напомня, че безродните германци НЕ почитат своя вагнер както италианците наскоро Верди - то не бе дуене, то не бе чудо.
цитирай
2. germantiger - И един "полубългарски" коментар от небългарска моя роднина
16.10.2013 01:27
ВАГНЕР И ДВЕ ОТ ВСИЧКИ НЕГОВИ ЖЕНИ:
Първа е Матилде Везендонк-тя е вдъхновение, полет, тя е първи миг на цикъл в 5части за пръстен и нибелунг, пак тя е драми на Вагнер-музикални драми...Матилде е въздух и живот за Рихард, тя е търсен смисъл не на живот, а на творението и творбите! Той твори музика за нейни стихове и книжки-тя твори за децата. Вагнер намира в Матилде интелект, философия, естетика, намира плюс всичко и красота, вдъхновение и пламък!
На аутентархив за Валкири е написано G. s. M. “Gesegnet sei Mathilde”-как да кажа не от singen-не изпято,а от segnen-Бог да докосне теб Матилде, Бог да ти даде от „своя дар”, незнам точно речник пише „благославям”-превод?! Друга жена за която твори музика той е Козима Лист-за нея и за техен любим син Зигфрид роден 1г. преди творбата, а тя-музиката е писана за рожден ден на Козима и свирена под нейната спалня от група музиканти с Вагнер отпред-Козима плачела от радост-щастие...
цитирай
3. germantiger - ...
16.10.2013 01:28
В подробности историята на Вагнер и личността на фон Бюлоу не знам и за това утре на преспала "глава" с удоволствие ще чета архивирания постинг.

БЛАГОДАРЯ ТИ!
цитирай
4. planinitenabulgaria - Малко тъжно протича животът на Ханс фон Бюлов:
16.10.2013 09:56
germantiger написа:
В подробности историята на Вагнер и личността на фон Бюлоу не знам и за това утре на преспала "глава" с удоволствие ще чета архивирания постинг.

БЛАГОДАРЯ ТИ!


Той е с благородническа титла, барон. Съвременник е на Брамс, но е с три години по-голям, умира и три години по-рано от него. Изключителна личност в музиката от величината на Клара Шуман. Той е пианист, диригент, композитор, музикален писател. Бил е изключително точен в преценката си за новите творби, създадени по негово време. Признат е за най-добрия диригент на своето време. Под неговата палка концертите и симфониите на Брамс са се превръщали в празници.
Макар със 17 години по-млад от Вагенр, той много го цени като музикант. Порадии тази причина Ханс фон Бюлов се превръща в апостол на вагнеровите опери. Той ги поставя за първи път, поставя ги и по сцените на други държави в Европа. Ханс фон Бюлов убеждава Чайковски, който не цени музиката на Брамс, че ще дойде време да я оцени. Това става на фестивала в Байройт. Трима музиканти по вемето на Брамс са били достойни да се съветва той за новите си творби и това са били Клара Шуман, Ханс фон Бюлов и Жозеф Йоахим.
Ужасяващо преживява Ханс фон Бюлов връзката на жена си с Вагнер. Това го съсипва, за разлика от Ото фон Везендонк. Не помага и съдействието на бащата на Козима, Лист. Козима е считала Вагнер за бог, слязъл на земята. В стремежа си към тази личност тя не се е съобразявала с нищо. Ражда едно дете от Вагнер още като съпруга на Ханс фон Бюлов, след развода с първия си съпруг ражда още едно, носещо име на античен герой от тетралогията му. Въпреки неприятностите с Вагнер, той продължава да лъде апостол на неговите опери. но мъката, която носи в себе си уврежда сърцето му и поради тази причина той умира на 64. И Вагнер умира от сърце по време на почивката си във Венеция, но тази смърт е била предизвестена - през целия си живот Вагнер страда от ревматизъм. Подобен на Бюлов като личност е бил Менделсон.
цитирай
5. wonder - Благодарности, Коста за честта, ...
23.10.2013 13:35
Благодарности, Коста за честта, която отдаваш на един от най-марсовите и велики композитори - поета на музиката Вагнер!
Помня, че когато четях Юнг той беше много вдъхновен от Вагнеровия Зигфрид и развивайки теорията на Аз-ът, партнирайки си с Фройд, беше извадил от Зигфрид сянката в теорията за личността, според която заслепението на славата при наличие на известност е предупреждение за култа към личността, който от войните насетне е абсолютно-наличен факт в историята на най-великите страни.
При Вагнер има много анима, себепознаване, философски проникновения и огън. Един от композиторите, нещо много съществено и при поетите, които пишат Себе си, а не илюзиите и фантазиите си.
Вагнеровият хроматизъм и хармония надали имат аналог, а Вагнеровата драма е начало на нова ера в голямата класическа музика. Това, че Брамс го е уважавал е хубаво, а той - Вагнер е подценявал Моцарт - не е съвсем уместно, но е обяснимо и човешко, защото му е липсвала ослънчената чистота на Моцартовата виртуозност, което само по себе си не прави по-малко значими Вагнеровите Марсови присъствия в Музиката като цяло. Ако днес можеше да избегне за Моцарт нарицателни като "вечното алегро", щеше. ;)))
А и да си вечно алегро не е обида, а значимост на небесно можене в Светлостта, каквото само недостигнатият гений на Моцарт е съумял да проводи в музиката си, за да звучи така пречистващо и Божествено и до ден-днешен.
Верди, с когото са набори, също много е уважавал Вагнер, а Марк Твен казва, че музиката на Вагнер става по-добра колкото повече я слушаш, може би като всички многопластови произведения на изкуството, на които им трябва време да отлежат в слушателя/читателя, за да разгърнат многоизразният си потенциал.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12183430
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031