Този постинг посвещавам на Г/жа tota поради три причини:                                                                 1. Петгодишнината на блога й                                                                         2. Защото обича музиката,                                                                             3.  Защото има свестен блог.

 
МУЗИКАТА  НА  ШУБЕРТ  -  СПЪТНИК  В  ЖИВОТА  МИ

 

   Въведение:

   Обичам музиката и тя е била спътник през целия ми живот. Сега, когато съм на ясно, че съм изминал преобладаващата част от земния си път все по-често се обръщам назад и осъзнавам значението на музиката в живота си: ако не беше тя, със сигурност пътят ми в живота щеше да бъде друг! Още на 6 годишна възраст аз слушах Бах, Вивалди, Моцарт, макар нищо да не разбирах от тяхната музика. По-късно започнах да се занимавам с музика, като вземах уроци по цигулка. Проглеждането в музиката води до откриване на човека в нея, но това не е достатъчно. Веднаж навлязъл в дебрите й, излизане за него от там няма. Времетраенето на един живот не е достатъчно за да я разбереш напълно, но тя непрестанно навлиза в живота ти, променя го, прави го по-добър, по-красив. Речта на хората започва да звучи като музика и за някои от тях тя определена тоналност, писаното слово – също, особено стиховете, които са чиста камерна музика. Природните картини и шумове наподобяват симфонии, ораториите и кантатите – богослужения.

   Ще отбележа, че през целия си живот аз съм се занимавал с музика съзнателно, разумно и последователно. Запознавал съм се автори, с произведенията им от определен вид, търсел съм след това връзката на тези произведения с техни произведения, писани за други инструментални състави. Търсел съм и връзката на произведенията, с които съм се запознал с произведенията на други автори, корените на тези произведения в миналото и влиянието им върху произведенията на следващите поколения композитори. Правил съм това много упорито и много съм чел в тази област. Изключително консерватиивен съм в музикалното си кредо, което има следната ос: Бах – Моцарт – Шуман и Брамс – Прокофиев и Шостакович. Това са ми любимите автори, но не по-малко от тях уважавам всички останали музикални творци. Аз притежавам и  тоналност – ми бемол мажор. При изпълнение на произведение от тази тоналност тя предизвиква в мен резонанс.

   Любимата ми музика е камерната. Огромна радост ми носят най-скромните като състав камерни произведения, писани дори само за един струнен инструмент или за два. Посочвам соловите сонати на Бах, Дуетите на Моцарт. Любимият ми камерно-инструментален състав е струнният квартет. Звученето му уподобявам само на един инструмант с по-големи възможности каквито са клавира или органа. Обичам и симфоничната музика, но и тази с участието на най-съвършенния инструмент на света, човешкия глас. Малко опери обичам, ще спомена само Дон Джовани и Борис Годунов, но има и още няколко в тази група.

    За да може човек да се наслади истински на музиката, той трябва да бъде просветен в нея. Трябва да разпознава музикалните форми, строежа на произведенията, да се е запознал с многогласието в музиката – най-висшето достижение в нея. Аз, слушайки музикално произведение винаги търся линеарността в неговото изложение, защото тя ми носи най-голямата радост. Уважавам най-много тези инструменталисти, които умеят да гласоводят – при изпълнение на определено музикално произведение те да да „изваждат” гласовете, да ги провеждат и подчертават. Тогава произведението зазвучава истински, а изпълнителят освен инструменталист е и музикант. Най-известният от тези музиканти е Глен Гулд, защото той е пианист, а по природа пианото е полифоничен инструмент. Същото сторва и Хенрик Шеринг при изпълнението на фугите на Бах за цигулка – едно друго чудо - многогласна пиеса за едноггасен инструмент.

  Аз имах късмет по пътя в музиката, който изминах до тук, защото съпругата ми е музикант, а преобладаващата част от приятелите ми също са музиканти. Старая се се да не им се „давам”, да им помагам и винаги съм постъпвал благородно спрямо тях. Те, заети с определено произведение, което свирят или преподават по-нямат време от мен да помислят за мястото на това произведение в музиката и тук на ход съм аз:

   След „разходката”, която им предлагам около произведението първо из творчеството на автора и после сред подобните нему от други автори, мисля, че погледът върху него ще е различен. Не само по планината разхождам аз, но и сред музиката. В нея дебрите са още по-заплетени от тези в планината.

 

   А сега на обичащите музиката ще предложа път към Шуберт. Нямам претенция, че ще напиша нещо музиковедческо за него. Ще опиша мястото на творчеството му в моя живот, ще посоча някои особености на музиката му. В Част ІІІ на постинга ми ще приложа много линкове с негова музика. Творчеството му е огромно, аз ще посоча пътища към него като го разпределя по следния начин:

 

   1. Песни,

   2. Квартети,

   3. Инструментални ансамбли,

   4. Клавирни произведения,

   5. Симфонии,

   6. Музика за сцена и

   7. Произведения за хор и вокален ансамбъл.

 

   Шуберт е основателят на романтизма в музиката. Бил е скромен и беден през целия си, за съжаление твърде кратък живот. Не се е намерил в историята на музиката „евангелист” за него както Алберт Швайцер за Бах или Алфред Айнщайн за Моцарт, който с любов да опише живота му и да представи творчеството му. Огромното му творчестно и до днес не е изследвано изцяло. По мое мнение творбите на Шуберт остават незаслужено на по-заден план в сравнение с тези на изпълняваните най-често днес композитори. С творческото му наследство са се занимавали много видни музиканти, включително и най-значителната фигура в първата половина на ІХХ век, Шуман. Той открива написани и не изпълнявани негови квартети, между които шедьовъра „Смъртта и момичето” , Деветата му симфония, скици на започнати и недовършени творби. Най-популярното симфонично произведение на Шуберт - Недовършената симфония е открита 37 години след смъртта му и е изпълнена в Лайпцигския Геванднаус, а не във Виена, където залитат по италианската оперна чалга. Диригент е един друг апостол в музиката, Менделсон. Смъртта е прекъснала работата над творбите му, а както ще отбележа по-нататък той година преди нея е навлязъл в нов творчески етап.

   Макар и не в степен, каквато заслужава, все пак Шуберт е известен по целия свят, та дори в Китай. По време на Великата пролетарска културна революция в Китай Великият кърмчия го изобличи в книжката си с цитати  като враг на народите, защото бил меланхолик. Стана лошо за китайците, в чиито къщи бяха открити творби от Шуберт - хунвейбините интернираха по този повод интелектуалци и любители на музиката в трудови лагери. Шуберт е популярен и в Латинска Америика, където вместо да работят хората предпочитат да танцуват. А Шуберт е написал около 400 произведения с танцов характер и много любовни песни, които се изпълвяват по време на карнавалите им. По музикалните сцени днес обаче музиката на Шуберт не е сред най-предпочитаните. Ще изтъкна причините за това, сега ще започна с биографията му. В живота му, който протича в ужасна бедност има няколко възлови момента и те са дали отпечатък върху творчеството му.

 

    Шуберт е роден през 1797 г.в квартала на Виена Лихтентал. Зодията му е Водолей. Баща му е начален учител, който е обучавал децата и по музика, майката е била готвачка. Първоначалното обучение по музика на Шуберт се води от неговия баща, но детето се оказва много талантливо. Освен музиката, която му преподава баща му, момчето възприема и музиката около него, а тя тогава е много различна: немска, италианска, украинска, чехска, хърватска, румънска, унгарска, че и циганска. Австрия по това време е едновремнно империя и многонационална държава, явяваща се пречка за далаверите световната мафия, която я ликвидира с „мирния” договор след ПСВ, който разпали след четвърт век Втората.

   Шуберт е още малък, но вече влиза в конфликт с баща си – той иска да се занимава с музика, а баща му иска да го прави учител като него или чиновник - музиката не носи приходи.  Този проблем ще се задълбочава и ще окаже влияние върху психиката на момчето – Господ му е определил друг жизнен път - музиката, то иска да извърви жизнения си по него!

   Друго обстоятелство, което определя пътя на Шуберт е това, че той е католик. Католиците са доста по-строги не само към вярата, но и към личностите. Ако беше се родил в селмейство на евангелски християни, убеден съм, пътят му като творец ако не друг щеше да е по-лек, защото евангелистите са много добри хора. Шуберт учи пет годин в училище към църквата, наричано Конвикт, но най-много в него той научава за това, което го интересува: за Хайдн, Моцарт и Бетховен, които са му съграждани, а Бетховен дори е още жив. В Конвикта по музика преподавател муе друга видна личност, Салиери, който занимава Шуберт по композиция. Шуберт обаче вече може да свири задоволително на пиано, на орган, на цигулка, на виола, може да пее ангелогласно, да композира, а когато диригентът на хора отсъства, той го дирижира. По времето извън Конвикта Шуберт слуша по улиците на Виена песни, лендлери, валсове, менуети, маршове. Тази музика се настанява трайно в детската му главица и след години тя ще се превърне в нещо по-значимо от това, което представят уличните музиканти. Шуберт ще напише към 400 танци от всички видове, а марш ще ползва във финала на Деветата си симфония.

   На 15 години Шуберт приключва с обучението си в Конвикта и отново следва натиск от баща му – прави го помощник учител в училището, в което той работи. Шуберт издържа на това положение само две години. През свободното си време обаче той се изявава като композитор и вече създава първите си сериозни творби – песни, квартети, симфонии, хорова музика, клавирни сонати и др. Като творец Шуберт наподобява Моцарт, защото пише партитурите си без поправки. Моцарт има само една поправка, открита от Григ в Концерта му за пиано в ре-минор. Появяват се първите шедьоври на Шуберт. Кога ще се активира геният, заложен в един човек няма правило – може да го тресне и като дете! Посочвам най-известните песни на Шуберт - те са от този негов детски период – Горски цар, Пъстървата, Странникът, Към музиката и др. В по-зрелите си години Шуберт ще ползва темите от тези песни във вариационните части на крупните си произведения.

   Напрежението расте, Шуберт скъсва с баща си. Това не е посмял да стори Хендел до смъртта на баща си и затова той започва да се занимава с музика толкова късно. Шуберт напуска училището, където работи като помощник учител и започва да се занимава само с музика, но така остава и без средства. Живее при приятели, в най-евтините квартири за кратко време, и така с малки изключения, до края на живота си. Това руши здравето му.  Но пък той е в непрекъснат творчески възход. Ше отбележа един факт, много важен за него – едва няколко месеца преди да почине Шуберт има възможност да си купи пиано от получен хонор. Такъв велик музикант да няма до себе си пиано и да напряга при писането на творбите си само вътрешния си слух! Бетховен е глух в зрелинте си години и не може да ползва пианото, а вътрешния си слух, този ползва вътрешния си слух, защото няма пиано. Давам за пример и Брамс, който в началото на живота си също е беден и първите три Сонати за пиано са писаани без той да е имал инструмент. После се замогва и не помага само на тези музиканти по Виена, които не познава.

   Шуберт обича поезията и сам пише стихове, твърде тъжни. Той през целия си живот обича чете поезия. Тя го вдъхновява при създаване на голяма част от творбите му. Стиховете за него са звучаща музика и той ги превъплъщава в песни. Любимият му поет е Гьоте, по които написва 70 песни, но е запознат със стиховете на още около 100 поети, по текстове на които той е писал песни. Шопен е известен като Поетът на пианото, превръща музиката в поезия. Шуберт е друг вид поет - той превръща поезията в музика. Но и музиката в песен. Изключително оригинален и велик композитор е Шуберт.

   Обкръжението на Шуберт – приятелите и ценителите му - са предимно поети, любители поети, художници, любители на изкуството, все будни, културни хора. Някои от тях са известни в областите,в които се изявяват, любителите пък го  подкрепят както могат в живота му. Певец-пропагандатор на песните Шуберт става Фогел, с когото са свързани до края на краткия живот на Шуберт.

   За да спечели някакви пари Шуберт работи като учител на дъщерите на граф Естерхази, голям почитател на изкуството. Имаше филм някога на тази тема, Къщата на трите момичета.

   Тежък живот води Шуберт, бори се да следва предначертания му Божи път. Това деформира психиката на този млад, неукрепнал още духовно човек, което довежда и до края му. На 31 години...

   Няколко пъти приятелите на Шуберт правят опити да му помогнат, като го свържат с Бетховен, с Гьоте. Бетховен обаче е глух и отказва среща с Шуберт. Изказва се добре за песните му. Близкият до Бетховен квартет „Шупанциг” изпълнява някои квартети на Шуберт. На Гьоте изпращат песни на Шуберт по негови стихотворения във Ваймар. Гьоте вписва на два пъти във входящия си дневник, че е получил писмата, но не отговаря. Не е бил прав. Мисля, че е имал право да игнорира Бетховен, но да отговори на тези писма е трябвало – Шуберт пише 70 песни по негови стихове. Известни са възгледите на Гьоте за музиката, който счита музиката на Бах за хармония на света и за най-съвършен автор на опери – Моцарт. За Бетховен отбелязва в дневниците си: „Много добър пианист!” И това пише в тагебуха си след като е слушал Сонатите на Бетховен в негово изпълнение?!?

   Житейските несгоди, ужасяващата беднота, неразбирането му от широкия кръг хора – това довежда до преждевременния край на Шуберт. Той не настъпва изведнаж, предизвестен е. Шуберт умира при брат си Фердиднад почти на рожденния ден на Бетховен, който е починал предната година.

   Погребват Шуберт близо до гроба на Бетховен. Двата гроба ги дели неизвестен починал, комуто Шуман „завижда” за този парцел.

   Аз имам снимка от паметника на Шуберт от градината на композиторите във Виена. Това, което ми направи най-силно впечатление е детското му лице...

   Нещастен ли е бил този човек? Едва ли. Той е следвал пътя, посочен му от Господа. Преди дни прочетох стихотворение на същата тема от поета Ясен Ведрин, в което той дава отговор на този въпрос:

  „Дори да е стеснен като пъртина или разбит от дъждове и кал.”  - такъв е бил и пътят на Шуберт към вечността и сърцата ни, който той е извървял.

    В линк ще приложа песента на Шуберт „Странникът” /Пътникът/, от който се вижда и текста на стихотворението, по което е написана тя. А ето и прекрасното стихотворение на поета Ясен Ведрин:

  

    

  

01.04 16:48 -  ПЪТНИК

 

Автор: vedroley Категория: Изкуство   

Прочетен: 45 Коментари: 2 Гласове: 7

 

 

 Аз своя път далечен ще премина.

 По други нито час не бих вървял.

 Дори да е стеснен като пъртина

 или разбит от дъждове и кал.

 

 Съдбата свои пътници избира

 не в някакъв случаен каталог,

 но винаги от избора прозира

 протегната Десницата на Бог.

 

 И все едно дали ще срещна бури

 или пък слънце в лъч ще ме теши.

 Духът ми като плам ще прекатури

 преградите пред светлите души.

 

 Че стъпките превръщат се в начало,

 което стига търсения край.

 И кредото - възвишено и бяло

 поне един следовник ще узнай.

 

 Вървях и ще вървя! Това ми стига!

 Дори да ме погълне самота.

 Животът без решетка и верига

 най-вярна е посока на света.

 

 А щом нозете спрат се изтощени

 и Вечното духа ми измори,

 Ти, Боже, влей в изстиналите вени,

 Животът, който в Теб ме покори.

 

 Ведролей

 

    /Б. м: Как няма сега един Шуберт да попадне на това стихотворение!/

 

   А ето и линк с песента на Шуберт:

   http://www.youtube.com/watch?v=BR8_n-B8qu0

 

и втори линк с Фантазията му за пиано, където той ползва темата от песента:

    http://www.youtube.com/watch?v=Axp_QsoqFmQ

 

    Фантазията на Шуберт е една от либимите ми негови творби!

 

 

      МЯСТОТО НА ШУБЕРТ В ИСТОРИЯТА НА МУЗИКАТА:

      Нищо на този свят не става случайно, изведнаж. Само метеор може да падне и да промени всичко. В живота и изкуството като част от него има предварителни промени, които подготвят основната. Всяко направление в изкуството идва, разцъфтява и биво сменяно от друго. Има такива епохи, които макар да са били върхови също са сменени от други, не по-значителни от тях, но пък са останали в историята с име КЛАСИКА. Класика – вечна, непреходна, недостижима – такава е музиката на тримата виенски класици, Татко Хайдн, Моцарт и ученикът им Бетховен. И макар по тяхно време класиката да е най-убедителна, вече се усеща, че се задава нов период в музиката – романтизма. Давам пример с ре-минорния концерт на Моцарт, чиято втора част се казва „Romanza”. Тя наистина е първият предвестник на романтичната музика. При Бетховен примерите са повече – глухият композитор в края на живота си отлично усеща на къде се е устремил живота. И как не? Та той и Шуберт са съвременници. Шуберт е роден 27 години след него, но умират почти едновременно. Бетховен се явява последният класик, а Шуберт – първият романтик. Романтични по замисъл са почти всички негови творби с изключение на последната му симфония може би. Животът около Шуберт във Виена вече кипи по различен начин. Хората не искат сериозна музика, искат валсове на Щраус-баща, на Лайнер и още няколко модерни випчалгакомпозитори. Вкусовете на хората във Виена към музиката така се променят, че след години когато семейство Шуман отиват там да търсят работа се отчайват от музиклния живот във Виена и се връщат в Германия.

    Като основател на лирично-романтичната епоха Шуберт намира подкрепа до някъде в лицето на Вебер, но като величие тези двама композитори не са еднакви. Австрийците по времето на Шуберт считат за добър вкус този, който химнослови италианските опери от онова време и не допуска до сцената немските сценични произведения. Тази мода във Виена е твърде отдавна. Знаем, че италианецът Салиери е предпочитан от Двора пред Моцарт. Шуберт иска да възроди немското изкуство. Същата цел си поставя и Вебер, пишейки за целта немска опера – Вълшебният стрелец. В цялата тази рабоота обаче е имало и политически момент. Австрия тогава е била многонационална империя и националното е било считано за опасно, за етническо, заплаха за империята. Както в СССР се държеше на съветския човек, а сега в Европа - на еврогражданите, в които новата разработка на световната мафия набута и етноса евророма. За да довърши чрез тях и малкото останала култура на Стария континент.

   След смъртта на Шуберт обаче романтизмът в музиката разцъфтява. Най-великият романтик е Шуман. Шуман е не само композитор, той е и поет, и писател, и пророк в областта на музиката. Единствено Менделсон по интелект и Шопен по талант могат да се мерят с него. Шуман е личност, нямаща равна на себе си, уважаван е приживе по цяла Европа, включително и в далечната тогава Русия. Чайковски и Мусоргски, които са толкова различни също се прекланят пред него и го наричат музиката му музика на бъдещето. Единствената велика личност след Шуман като композитор е Йоханес Брамс, който работи във втората половина на ІХХ век. Ако не беше Шуман, Брамс щеше да е друг. Романтици са също така французинът Берлиоз, унгарецът, гражданин на Европа – Лист, който стои на противоположни възгледи за музиката спрямо Шуман. Посочвам и последния романтик, Рахманинов, който твори дори в ХХ век. И той доста повлиян от Шуберт.

    Творбите на Шуберт дават ново направление на творчеството на композиторите след него. Те вече пишат песни и цикли от песни, клавирни миниатюри. Произведенията им са доста по-развълнувани от тези на класиците. Такива са и четирите симфонии на Шуман, а доста от клавирните му творби са в свободна форма – фантазия и др. – това важи и за камерно-инструменталните му състави, напр. клавирния квинтет.

    По-различно стоят нещата при Брамс. Неговият романтизъм е до определени граници и не излиза от тях. Въпреки това обаче има разлика между неговите произведения и тези на клрасиците. Давам за сравнение Концертите за цигулка на Брамс и на Бетховен. Те си приличат страхотно, но на Брамс е по-емоционален, развълнуван, а на Бетховен - по строг.

   Много повлиян от Шуберт е Лист. Неговите симфонични поеми са възникнали по идеите на Шуберт, а голяма част от клавиирните му творби се родеят с тези на Шуберт. Менделсон също е повлиян. Той „измисля” формата на домашно музициране Песен без думи когато няма в дома певец, пианистът го имитира с глас от пианото. И Лист и Менделсон са големи почитатели и пропагандатори на Шуберт.

    Ще посоча още произведения, повлияни от творчеството на Шуберт, тези на Рахманинов. Нека си припомним неговите Втори и Трети концерт за пиано, Прелюдиите му, Eтюдите-картини и двете му сонати. Да не пропусна и един друг романтик от Франция – Берлиоз. Той до толкоз се е романтизрал, че пише  „Фантастична” симфония, в сцена от която той присъства на собствената си екзекуция. Симфонията му обаче е много велика. Голямо е влиянието на този гений в музиката, Шуберт и то отзвучава чак в ХХ век. Тогава се появяват новите Големи – Барток, Прокофиев и Шостакович. Барток е мостът, през който центъра на музиката напуска западна Европа през ХХ век и се премества в Русия. Музиката на Шостакович е подобна на тази на Брамс, музиката на Прокофиев пък принадлежи на бъдещето. Тези двамата са най-великите на времето си, но музиката им вече по нищо не прилича на тази на Шуберт. Хармонията е останала на заден план - сега се изтъква ритъма. Новите произведения са по-трудни за разбиране от творбите на Шуберт, които звучат както песен и се изисква по-добра подготовка от хората, които ще ги слушат. Ако я нямат и не я търсят – с голям процент вероятност животът ще им включи в ценностната система... чалгата. Срещу която май се боря само аз. Тя днес звучи навсякъде, може би както танците по улиците на Виена по времето на Шуберт.

 

http://www.youtube.com/watch?v=ZpA0l2WB86E

и на Теб един поздрав със серенадата:

http://www.youtube.com/watch?v=vn---QLcZiE

Музиката е отражение на външния свят в душата на човека. Затова казваме, че извира от душата.
Чудесно е това, което правиш. Твоите страници, посветени на творците имат голямо въздействие. Добре би било да достигнат до по широк кръг от почитатели и обичащи музиката.
Колкото до Франц Петер Шуберт допада ми казаното за него от Рихард Капел:
"Светлото, разбираемо и искрено изкуство на Шуберт по чудесен начин запазва образа на неговата прекрасна и неосъзната младост. Той умря, но никога няма да остарее."
Franz Schubert: Trout quintet - 1.Allegro vivace
http://www.youtube.com/watch?v=DUxPx4zGIgk

Хубав ден!