Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.03.2013 22:29 - ...МУЗИКАТА ЩЕ ЖИВЕЕ!!
Автор: planinitenabulgaria Категория: Музика   
Прочетен: 1391 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 15.03.2013 09:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

      ВСЕ  ОЩЕ  СЕ  РАЖДАТ  ТАЛАНТИ,  МУЗИКАТА  ЩЕ  ЖИВЕЕ!!!

 

     В НМУ  „Л. Пипков” тази седмица се провежда международен конкурс за цигулари „Млади виртуози”. Аз обичам музиката и особено камерните ансамбли за струнни инструменти и следя изявите на младите артисти. За да се провежда тук този престижен конкурс заслугата е на директорката на НМУ г/жа Митева, която е музикант по професия и поради това добър организатор на музикалния живот в него. Благодарение на организаторските й качества към училището бе пристроена нова концертна зала, която му предоставя и по-големи възможности.

    Аз също съм добре познат в НМУ. Освен, че мога да констатирам или да отстранявам повреди по  различните инсталации на училището, мога да акордирам и пиана. И обичам музиката.

    По време на конкурса се замислих за таланта. Бог избира кого да надари с талант. Вчера най-добра бе една полякиня. Днес добрите бяха двама – една наша цигуларка и един...кореец. Предубеден съм към корейците  защото имат глави, наподобяващи едри павета, макар и от тях да има доста добри музиканти. Един кореец по MEZZO как свири Шуман! А този младеж изпълни Първата соната за соло цигулка на Бах безупречно – чисто, музикално, овладяно, проведе майсторски гласовете във фугата. Учи във Виена момчето, а за да го вземат да го обучават там показва, че е перспективен музикант. Една японка свири технически безупречно Втората соната на Бах, която е още по-трудна, но като навит механизъм – безпогрешно, без душа. Стана ми мъчно за нея.

    Докато слушах децата се замислих за обучението на цигуларите. Без съмнение те трябва да имат перфектен слух и да са музикални. Инструменът им обаче ги развива едностранно, защото той е по природа едногласен. Многогласието /полифонията/ е това, което превръща инструменталистът в музикант. Ще спомена и най-изтъкнатият в тази област цигулар, Хенрик Шеринг. Затова неговото изпълнение на Сонатите и Партитите за соло цигулка на Бах остава недостижимо. Тези безсмъртни творби са обект за изява на почти всички големи цигулари с изключение на Д. Ойстрах, но някои от тях просто не могат да ги свирят. Извън темата ще спомена един пианист, създаден от Бог да свири многогласни произведения - Глен Гулд.

   За да се избегне това едностранчиво развитие на децата, свирещи на едногласен инструмент те трябва да отдават повече значение на пианото, което те изучават облигатно /задължително!/ То е многоласен по природа инструмент. За него има написани много полифонични творби - 30 Инвенции и Симфонии на Бах, Малки прелюдии и фуги, Нотната тетрадка на Анна Магдалена Бах. А защо децата да не научат и някои от по-леките Прелюдии и фуги от двата тома на Бах?. Виолончелистът Пабло Казалс всяка сутрин е изпълнявал на пиано няколко Прелюдии и фуги на Бах. Това занятие на децата ще ги ориентира и за мястото на техния инструмент в ансамбъла при изявата им, за гласа му в музикалната тъкан на произведението.

   Много важно за децата, свирещи на всички видове инструменти е да участват в някаква камерна формация - свиренето в ансамбъл е много важно за развитието им. Не е добре да се мисли само за изява с оркестър. Камерната музика, макар и по-трудна за разбиране също е много важна.  Не изявявалите се в камерни ансамбли остават едностранчиво развити и им личи. Пианистите напр. трудно възприемат струнните ансамбли, нещо повече – ако в камерния ансамбъл няма пиано, те го принизяват.

    Освен това децата трябва да ходят на концерти. Но не сами, а с човек, който да им обясни какво слушат, като още по-добре е да ги сезира предварително върху произведенията, които ще слушат и те да се запознаят бегло с тях преди концерта.

    За да следват този път децата, те трябва да обичат музиката - да свирят, да я обсъжждат, да я  слушат, да четат за нея и за изкуството.  Защото музиката е част от него. Аз познавам такива деца и отгатвам пътя, по който те ще поемат. Наличието само на талант не е достатъчно. Необходим им е интелелект и ум, който те да развиват с годините, ако се стремят към по-високи нива в живота си като музиканти. Това педагозите не могат да им дадат. Аз наричам тези деца три в едно, те се срещат много рядко. Сега имам един близък в 11-и клас, пианист,  отличен музикант. Обзалагам се - този постинг ще остане! – че той ще стане диригент. Когато чете партитура, той си дирижира неосъзнато, но пък какъв жест вади? Подсказах му за това и един диригент вече го е харесал. Тези дни съм на тема съм музика и ако някой музикален планинец прочете това мое писание, сега ще го запозная с едно велико произведение:

    Счита се, - предимно от децата - че една симфония е нещо по-значително от една камерна творба. Запазвам мнението си, но ще приведа като пример Сонатата оп. 110 на Бетховен. Към предния ми туристически постинг писах за Сонатата оп. 111. Тези две сонати уподобявам на нежно сестриче и могъщ батко. В двучастната Соната оп. 111 от героизим и драматизъм развитието доведе до извисяването на човека над самия него и сливането му с Вечното.

   Сонатата оп. 110 по-наподобява на класическата соната, макар и в нея да има доста изключения. Тоналността й е ла бемол мажор. Първата част не отговаря точно на класическата соната. Вместо да бъде бърза, тя е малко по-бавна и напевна. Темата е прекрасна. Звучи късният Бетховен, който разширява използвания диапазон на пианото, съчетавайки много високия с много ниския му регистър. Който я слуша нека обърне внимание на това.

   Втората част на класическата соната е обикновено бавна. В тази Соната обаче частта е в алегро. Разработката на места протича полифонично. Частта е кратка, но в нея има нарастващо напрежение. Тя завършва с кода, която въвежда в последната й част, най-значителната в Сонатата - тя е нещо уникално за Бетховен въобще!

   Частта започва с „оркестрова” интродукция към тъжна ария, която ще запее „сопран”. Арията е по-тъжна от Лакримозата в Реквиема на Моцарт. Бетховен я нарича Ариозо доленте. Пианистите твърдят, че който може да изпълни добре тази Ария, може всичко. Тя завършва с просветление и модулация от минор в мажор. И чудо! Започва четиригласна фуга, и тя не по канона. Тази фуга обаче е доста по-смирена от демоничната фуга в оп. 106, но сега се чува и педал на орган. Гласовете се провеждат така, както артистите излизат на сцена, изпяват партиите си и се прибират зад завесите, излизат другите. После се оттеглят всичките, а на тяхно място на сцената се появява отново оркестърът със „солистката” /сопранката/. Тя отново ще изпълни Скръбната ария, но не както първият път –сега тя е малко по-кратка и още по-тъжна.

      След повторното изпълнение на Арията следва  фуга с нова тема, огледален образ на проведената вече след първата Ария. На огледалната тема Бетховен не издържа дълго, „сплита” я с първоначално проведената тема, която се възвръща с четирите си гласа, но вече звучи различно – по тържествено, по-приповдигнато. И както развитието е устремено към високия тонов обхват и двете ръце на пианиста отиват нагоре, лявата му ръка завършва с акорд в най-ниския регистър на пианото – пианистът остава за секунди с разпънати /като на кръст?/ ръце. Добре, че тоновият обхват на пианото е бил достатъчен да побере в него мислите си г/н Бетховен.

   Още няколко думи:

   Творчеството на Бетховен обхваща три етапа. Най-значитетелните му произведения от третия етап на творчеството му, който започва след оп. 90 са Седмата и Деветата симфония, Миса Солемнис, но и много камерни произведения: пет сонати за пиано, Соната за цигулка и пиано, две сонати за вилончело и пиано, седем струнни квартета, един струнен квинтет,транскрипция на Триото оп. 1 №3.

    Ранният и Зрелият Бетховени са различн от Късният. Този пише все по-полифониично, в малките произведеня влага симфоничен заряд.

    Бетховен си отива, но предвещава романтизма в музиката. Романтиците вече отделят по-малко място в творчеството си на сонатите и квартетите, макрар и те да създават шедьоври в тези жанрове. Чак в 20 век Бетховен намира своите последователи – Прокофиев в клавирната соната и Шостакович – в квартетния жанр.

   Но и още нещо е намерил г/н Бетховен – един приятел на музиката си, чието име няма да спомена.   

           






Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12181136
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031