Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.04.2012 11:15 - ЙОХАНЕС БРАМС - 1
Автор: planinitenabulgaria Категория: Музика   
Прочетен: 4567 Коментари: 7 Гласове:
14

Последна промяна: 28.03.2015 20:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                                                            На Г/жа Ати Милуш и на Г/жа Дела Раи

ЙОХАНЕС БРАМС – ТИТАНЪТ В МУЗИКАТА ОТ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА ІХХ-век

 

      Въведение:

      Музиката и планините – те са неизменният спътник в живота ми. Да кажа, че те са ми само хоби, няма да е точно. Те така навлязоха в живота ми, че станаха моя съдба. И двете присъстват трайно в живота ми вече 62 години и никога до сега не съм преставал да общувам с тях. Когато природните условия са подходящи, на преден план са планините, но когато те са непристъпни идва времето  за музика. Като турист оставам инок – доста трудна и рискова форма за посещаване на планината, приложима само за личности с безпределна обич към нея. Като просветен любител-музикант и съпруга музикант имам много приятели музиканти в България с които подържам контакти и получавам от тях покани при техни изяви.

    В блога си понякога помествам писания  на музикални теми. Тези теми възникват спонтанно у мен: след концерти, при гостуване на големи музиканти, по случай годишнини на композитори, когато се появи талантливо дете или ново хубаво музикално произведение, след посещение в планината на някое райско кътче. В концертната зала пък понякога става обратното. Обичам хубавата музика, но най-много обичам камерната. Любимият ми камерен състав е струнният квартет. Този скромен ансамбъл ми звучи като поезия.  Възможностите на тези четири инструмента са огромни – да изразяват всички състояния на човешката душа, да звучат като оркестър, да провеждат темите полифонично. Двама композитори боготворя – Бах, когото считам за петия евангелист, претворил чрез музиката си Божието слово и Моцарт, чиято музика възприемам като лъч от Вселената. При него всичко изглежда красиво и простичко, но не е така. Необходими се години, за да се разбере, че музиката му е много сложна и че в нея има много тъга. В едно писмо до баща си той пише, че на твореца трябва да е трудно, за да е лесно на слушателя. Като пример посочвам тройната фуга от Симфонията му „Юпитер”. Тези двамата композтори не мога да възприема като хора – Бах за мен е Божий пратеник на земята, Моцарт – гений, лъч някъде от космоса, осветил ни, оставил у нас частица от тази светлина и отпътувал за друга галактика. Всичките останали композитори не наричам гениални, считам ги за хора, какъвто съм и аз, но много по-съвършенни и се опитвам да ги разбирам. Разделям ги на две групи – такива, които са писали за мен и такива, които не са писали за мен. Защото „човек открива себе си в музиката”. Този процес при мен е завършен и принципите ми в тази област са непоклатими.

   Един от композиторите, когото много обичам е Брамс. За него стана въпрос на два пъти в последно време. Срещнах се в Пловдив с една изключинелно интелигентна дама. Оказа се, че тя обича музиката на Брамс, но не познава произведенията му. Въпреки това тя бе впечатлена от знаменития му струнен квинтет оп. 111, една от най-трудните за слушателите камерни творби на композитора. Обстоятелството обаче, че с интерес слуша Брамс говори достатъчно красноречиво за нея.

    Друга една дама пък направи портрет на Брамс в няколко изречения, но толкова истински, че ще го цитирам:

    „Той е бил перфекционист и е премахнал или непубликувал творбите, които не си е харесвал, поради това днес няма творба, която да не е велика, невероятна за слушане и перфектна по майстроство. Освен това той е романтик, виртуозен пианист и най-красивият композитор живял в онези времена, а защо не и до днес.”

   Това изказване на дамата приех като графичен портрет на Брамс, но непълен, изобразен само с две щрихи на молива, колкото са изреченията. Този „портрет” показва, че дамата е слушала произведения от Брамс и е чела за него. На нея ще подаря истински графичен портрет на Брамс от Хорст Янсен, според мен най-успешният от всичките негови портрети.

    Казаното от тези две уважавани от мен дами стана повод  да се опитам да разширя темата за този велик човек. Знам точно кога той заприсъства в живота ми - през 1966 г. когато чух неговия Първи клавирен концерт в изпълнение на Мария Гринберг. От тогава до сега в неговото творчество доколко съм прогледнал ще проличи от написанато по-долу. То няма да бъде монография за Брамс, а ще покаже какво място е заел той с музиката си в моя живот.

     За да бъде разбиран Брамс по-пълно необходимо е обичащите творчеството му по-сериозно да се запознаят с личността му, корените на изкуството му, произведенията му, значението на творбите му за развитието на музиката след него.  Защото пътят към него е дълъг и труден. В творчеството си Брамс включва най-високите достижения в музикалното изкуство от миналото, обхващащи период  от 500 години преди него.

 

     БРАМС – ДОСТА ТРУДЕН ЗА РАЗБИРАНЕ АВТОР:

     За мнозина Брамс е известен само с популярните си Унгарски танци. По времето, когато той живее във Виена, Австрия и Унгария са обединени в една държава и във Виена има всякакви музиканти. Тези танци са развлекателен вариант, който Брамс пише за пиано на 4 ръце.  Оригиналните пиеси са 21, като на почти всички после е правена транскрипция от други автори за изпълнение от оркестър, от цигулка и пиано и др. Тези унгарски танци са заблуда за доста хора за националността на Брамс, когото те считат за унгарец редом с Лист. Още две произведения има, които са особено популярни от него, това са Валсът му опус 39 №15 в ла бемол мажор и Приспивната песен опус 49 „Wiegenlied” по текст на Шерер. Всичките останали творби от Брамс са трудни и са разбираеми за просветените в музиката личности. Това важи и за изпълнителите на произведенията му. Ще дам пример с трите му клавирни сонати, неговите първи произведения. Доста рядко се намират пианисти, които да ги изпълняват, а още по-рядко – да ги изпълнят добре. А квартетите му? Само най-добрите състави могат да се справят с тях.

   За да бъде разбиран Брамс, музикантът който изпълнява негова творба или този, който обича музиката му трябва да имат доста познания не само в областта на музиката. Брамс е вярващ евангелски християнин и отлично познава Библията. Голяма част от песенното му творчество е вдъхновено от нея. По нея той избира текста за най-великата си творба, Немския реквием. Брамс върви напред в историята на музиката, но както той сам казва, чува непрестанно стъпките на великите предци зад себе си. А тези велики предци за него са Бах, Хайдн, Моцарт, Бетховен, Шуберт и Шуман. При предкласиците основното е полифонията – за мен най-висшият композиционен похват. Класиците на преден план извеждат мелодията, докато за романтиците, в чиято ера живее и Брамс основно е хармонията. Тези три принципа са присъщи за Брамс. Полифоничния начин на мислене е в основата на творчеството на Бах. Този, който слуша Брамс, явявящ се последовател и на Бах, трябва добре да познава основните закони в полифонията: какво е многогласно изложение, какво е фуга, на колко гласа се провежда тя, колко теми има, какво е огледална или рачешка тема, канон, шакона, пасакалия, но тези неща те трябва да могат и да разпознават в музикалните му произведения. Бах в края на живота си дори пише такова произведение, Изкуство на фугата, като една от темите е върху тоновата последователност BACH. От този сборник Брамс взема тема за Първата си виолончелова соната. При концертите или сонатите за едногласни по природа инструменти - фейта, цигулка обой и др. Бах възлага на едногласния инструмент единия глас от полифоничната разработка, а другите – на оркестъра или на клавира. При Бах има полифония дори за солови инструмент – цигулка или виолончело, които свирят отделна полифонична част – фуга или жига по специален начин: разместена във времетраенето тема, оставени свободно да звучат ниски струни, които не могат  в определен момент да бъдат докоснати от лъка. Давам пример с Арпеджиите в Шаконата за цигулка на Бах. Подобни многогласни провеждания се срещат често при Брамс, ще посочвам конкретни примери кагото достигна до съответните произведенията, но тези неща трябва да са ясни за творчеството на Бах, за да бъде това познание отнесено към съответната творба на Брамс. Как иначе ще бъде разбрана частта Пасакалия в Четвъртата му симфония? Или Финалът на Първата му соната за виолончело и пиано, или пък заключителната фуга към Вариациите му Хендел-Брамс оп. 24.

   Брамс е повлиян доста от Бетховен. Симфонизмът на Бетховеновите творби достига нов връх при Брамс. Доста творби на Брамс са повлияни от творби на Бетховен, ще посоча за сега три: Първият клавирен концерт, Цигулковият му концерт и Първата му соната за виолончело. С малко колебание посочвам и трите му цигулкови сонати. Познаването на творбите на Бетховен е едно от необходимите условия да бъде разбиран по-цялостно Брамс.

   Брамс се отнася с особена любов към творчеството на Хайдн. Хайдн е много велик композитор, наричан от Моцарт Татко Хайдн. Генералната репетиция на Брамс преди да напише Първата си симфония са Симфоничните вариации по тема на Хайдн, която той взема от една негова Полска /Селска/ кантата. Брамс си учи и от ораториите на Хайдн. За жалост строителни мафиоти във Виена събарят къщата на Брамс за да направят на нейно място БИЛА и сега музеят на Брамс във Виена се помещава в една от стаите на къщата-музей на Татко Хайдн - човекът в музиката, комуто най-много от всички подхожда  канонизиране. Поне за това, че Моцарт го счита за свой духовен баща, нарича го Татко Хайдн, продължава и възвисява делото му в областта на клавирната соната, струнния квартет, симфонията и операта. След смърта на моцарт Татко Хайдн се учи от него и произведенията му навлизат в нов подем.

   В късните си години Брамс под влияние на един кларинетист, Мюлфелд, започва да създава подобни на Моцарт произведения Без всякакво съмнениие Брамс е повлиян и от Моцарт, ще опиша това когато достигна до последните му  опуси .

   От Шуберт Брамс също е повлиян. Прекрасни мелодии като в песните на Шуберт се чуват в струнните му квартети и в последния му струнен квинтет, в бавната част на Първата му симфония, в Първата му цигулкова соната и др.  Шуберт ползва теми от своите песни в други свои произведения - Фантазията "Странникът", Квинтетът "Пъстървата", безсмъртният квартет  "Момичето и смъртта" и др.

   Най-повлиян от всичките обаче Брамс се оказва от Шуман. Бих казал, част от духа на тази най-обаятелна в историята на музиката личност преминава в Брамс. Посочвам за пример Клавирния квинтет на Шуман, Втората му и Четвърта симфония. Ако някой е чул тези творби и Клавирня квинтет на Брамс или пък Първата му симфония, веднага ще ме  разбере.

   По време на създаването на своите творби Брамс е бил сравняван неизменно с Бетховен, това прави Ханс фон Бюлов – един от най-големите музиканти, съвременници на Брамс, негов апостол на произведенията му, но сега, след изминавеното на толкова години се вижда, че духовният отец на Брамс е Шуман и той е продлъжител на неговото дело чрез други средства: Шуман е творец чрез възвишената си романтика в произведенията си, поетичен дар и красота на темите, Брамс – чрез част от тази романтика, но в обръч от класическа рамка и висш разум. 

  При представането на творбите си Брамс не винаги е бил разбиран напълно. В музикално-критичните си статии Чайковски, който се запознава с него в Байрот го намира за скучен като композитор, неинтересен, наподобяващ му с красивата си външност на велокоруски свещеник, но не и на музикант. Ханс фон Бюлов убеждава Чайковски, че това не е така. Подчертавам името на тази личност Ханс фон Бюлов. Той е изключителен музикант – пианист и диригент и първият диригент на Белринската филхармония. Става апостол едновремено на творбите на Брамс и на Вагнеровите опери, а това са толкова различни творци, бих казал, на двата полюса. За жалост глупавата му съпруга, дъщеря на Лист съсипва живота му и този велик музикант умира от инфаркт. Вероятно той е бил най-великият диригент на всички времена.

    В творчеството на Брамс звучи полифонията на Бах, симфонизма на Бетховен, песенността на Шуберт, обаянието на Шуман и над всичко това – сямият той. Полифония, мелодия, хармония – познаването им, познаването на корените, от където Брамс черпи вдъхноветнието си, те са пътят към разбирането на неговите творби, към правилната им интерпретация. Обикновено дават на ученици от НМУ клавирни творби на Брамс, между които и някои от последните му опуси: 116, 117, 118 и 119. Детските им мозъчета могат да запомнят произведенията и да ги изпълнят, но да ги разберат и свържат с творчеството на този велик човек и да ги направят както изисква музиката му, това няма как да стане. Същото важи и за пианисти, които изпълняват Сонатите и други произведения на Брамс като камерни или концертиращи артисти, това се отнася и за диригентите. До сега съм чул само две добри изпълнения на тези творби и то от наши артисти. Останалите, включително и разпространяваните записи са твърде далеч от замисъла на автора. Не пианистът, авторът трябва да прозвучи. Тези разсъждения се отнасят за всичките творби на Брамс. Този, който намираше най-краткият път към автора бе Алексис Вайсенберг. Неговото изпълнение на Първия клавирен концерт на Брамс според мен е недостижимо.

  Доста са изискванята, за да  намери най-краткият път към Брамс  за този, който слуша негово произведение. Произведението трабва да се свърже с цялостното творчество на автора, да се пренесе към тези автори преди него, от които той черпи похвоти и вдъхновение. Бавната част на Първата симфония на Брамс - идеята той е взел от бавната част на Четвъртата симфония на Шуман. Непознаването на една от тези творби ще доведе до непълнота във възприемането на слушаната в момента симфония.

 

    ЛИЧНОСТТА  НА  БРАМС:

    Родителите на Брамс са доста интересни хора. Бащата – Якоб Брамс е от провинцията около Хамбург, градчето Хайде. Той е музикант, но без добро образование. Свири на всички струнни инструменти, а също на валдхорна и флейта. Мести се в Хамбург, за да намери работа като музикант и по-добър живот. Най-добре се е справял с контрабаса и валдхорната, поради което намира работа в оркестър в елитен квартал, където на музикалните изяви там се събира елитът на Хамбург. За да има постоянна работа се включва в гражданското опълчение, така освен музикант става и военен. Бащата на Брамс е изключително красив, с добро здраве и весел нрав. Той заживява на квартра при лелята на бъдещата си съпруга Кристиана Ниссен, която е шивачка и живее в същата къща. На осмия ден след като видял Кристиана, Якоб й предлага брак. Якоб е на 24, Кристиана – на 41. Въпросът за сключването на този брак е сложен дори за архиепископа, който ги жени, но те стават семейство. Мисля, тук има Божий пръст – да се роди техният  Ханнес  /Брамс/.

  Съвсем накратко ще опиша жизнения път на Якоб Брамс. Той е веселяк, навсякъде е душата на компанията, най-добър в танците, първият красавец. 

Доста бързо обаче след брака му Кристиана се превръща в старица, а той-още по-красив от преди. Започват спрове между тях, защото не е добре един мъж да има със 17 години по-възрастна съпруга. Родителите викат Брамс да ги сдобрява, да им бъде съдник, защото и двамата признават висшия му разум. Единственото нещо, което прави Брамс е да им праща постоянно пари. Докато са живи! Но с изпращането на пари на роднини и приятели Брамс не прекратява до края на живота си.

  Кристиана Брамс почива през 1865 г. Не след дълго Якоб се жени повторно за жена, този път със 17 години по-млада от него. Животът им се превръща в пълен празник. Той – доста по-голям, но не се дава на невестата си като дух. За жалост тази веселба приключва бързо, защото Якоб умира от рак на черния дроб. Добричкият Брамс обаче продължава да изпраща пари на вдовицата на баща си докато е жива, а по случай смъртта й посвещава на паметта й едно голямо свое произведение с хор и оркестър, „Нения”.

   Кристиана Брамс – тя е била ангел, изпратен на земята, но също и един страхотно интелигентен и умен човек, макар да не е имала образование. От 13 годишна възраст тя се издържа сама като шивачка. Работи обикновено по 12 часа всеки ден. Изключително скромна жена, честна, добра, вярваща, благородна, природно надарена, велика жена е била тя. Писмата до сина й и другите, с които е била в писмовни отношения – тя е обичала този тип контакт! -  говорят за нейните качества: да не взема Ханнес кредити, да се разпростира според чергата си, да работи, да обича хората. Кредит да взема само в краен случай, но само ако е убеден, че ще може да го върне. За интелекта на Кристиана доказателства са писмата й, в които тя с прости думи обяснява много сложни неща от живота. За мен, като любител-музикант, нейните писма придобиват определено звучене, когато съм чел някои от тях. Наподобяват ми Писмата на Апостолите. Когато ги чета чувам все едно говорещ ми женски глас.

   Кристиана и Якоб имат три деца. Дъщерята Елиза е с главоболие, което продължава през целия си живот и тя остава сама. Йоханес /Ханнес/ е вторият. Третият е Фриц – един съвсем нормален човек, но в изявите си като личност– въздух под налятане. Брамс през целия си живот изпраща пари на болната си сестра и дава акъли на брат си при разните ситуации, където той все прави грешки. Фриц е имал голямо самочувствие подобно на брата на Бетховен, но за разлика от Бетховен Брамс и не си помисля да му каже, че е по-умен от Фриц.

   Още един случай има на родители с голяма разлика в годините, тези на Хендел. Бащата е бил на 63, а булката му на 33, когато се ражда Хендел. В историята на музиката Хендел е поставен на по-високо стъпало и от Хайдн и от Брамс, но това въобще не е така. И за Хендел имам предвид да напиша нещо извинително, както сторих за Лист.

    Йоханес приема само добрите черти на родителите си: красив е като баща си, притежава висш разум и интелект като майката. Той е дете, но има идея как да продължи живота си, какво да направи и не отстъпва пред никого в тази си цел. Но за разлика от неуката си майка, той има възможността да се образова и иска да стане музикант. Баща му веднага опитва да го учи да свири на цигулка, флейта, малкото детенце обаче се явява по-интелигентно от бащата. Иска за учи пиано и нищо друго. Пианото, този полифоничен по природа инструмент с големи възможност е трамплинът, който ще изхвърли после Брамс на по-високо ниво в живота му, вече като композитор Пианото – това е инструментът, с помощта на който Брамс пише най-великите си произведения.

  Ще направя едно отклонение, които са туристи ще ме разберат. Да свириш на пиано е все едно да навлизаш в дебрите на природата. Да свириш на цигулка е все едно да се спускаш със ски по писта с все по-голямо умение. Не е съвсем точно сравнението ми, защото могат да се засегнат инструменталистите цигулари, но аз отнасям написаното не към тях, а къв възможностите на двата инструмента. Пианото аз поставям дори над органа.

 От останалите инструменти Брамс особено обича виолончелото, а в края на живота си – и кларинета.

  Със специален шрифт ще напиша, че Брамс особено обичал малките радости и природата – той е бил турист, като в по-късните си години посещава редовно Алпите в Австрия и четири пъти е в Италия със същата цел. Дали поради това, че и аз съм турист така обичам Брамс, още не съм преценил.

   Първият учител на Брамс е Косел – един истинскси музикант от онова време. Той не само оценява ученика си, но и така се привързва към него,  че го държи по цели дни в квартирата си, мести се дори, за да бъде по-близо до Брамс. А Брамс напредва и баща му иска да го води в Америка. Брамс не се съгласява да го развождат като мечка из Америка и да показват колко е даровит, на негова страна застава и преподавателя му Косел. Не тръгват за Америка, но Брамс го поема нов учител, Марксен - друг, също така добър музикант като Косел. Докато той е жив Брамс се отнася към него с уважение. Започват изявите на Брамс като музикант. Той свири в камерни състави. Запознава се и с двама унгарски цигулари, Йоахим и Рименей, като с Йоахим подръжа десетилетия творчески контакти. Йоахим е голям музикант, но е известен и с пословичната си неоснователна ревност към съпругата си. При неизбежния равод тя представя в съда писмо от Брамс, че съпругът й я ревнува неоснователно и то става причина Йоахим да заяви на Брамс, че го е предал и прекратява връзките си с него.

   Семейството на Брамс е много бедно. Спонсор, както сега ги наричаме, го изпраща на село през лятото да си почине, но и да преподава на дъщеря му пиано. Детето се казва Лиза. То пораства и вероятно по-късно между двамата се поражда любов. Писмата обаче, съхраняващи тази тайна са били унищожени от баща й преди момичето да се омъжи. В по-късните години Брамс отново помага на тази жена, останала вдовица, като се бори за стипендия на дъщеря й в Берлин. Застъпва се в университета за детето, на майката изпраща пари.

  За малкото месеци Брамс се връща от селото порастнал, възмъжал, красавец. Започва и самостоянелни изяви, като отдава предимство на пиесите на Бах. Вече може да свири и Сонатата „Валдщайн” на Бетховен, свири и собствени произведения. Започва да пише и трите си Клавирни сонати. 

   През това време в Хамбург идва на гостроли семейство Шуман. Брамс им изпраща свои ръкописи, но болният и претоварен вече Шуман не може да ги прегледа и му ги връша неразпечатани. Това е голяма обида за Брамс, но през 1853 г. нещата се оправят.

   Брамс расте, перспективи да намери работа в Хамбург няма. А той се изявава и като композитор. Пише камерни творби, между които и най-трудните – струнни квартети, както и пиеси за пиано. В последствие като ги е преглежал дали стават за издаване той не си ги харесал и ги е унищожил – „те просто не звучали”. Но пък те са били студии за бъдещата му работа. От тези първи творби той оставя само трите Клавирни сонати и едно Скерцо оп. 4.

   Крилата на птичето вече са укрепнали, предстои му то да изхвърчи и да мигрира при по-подходящи условия. Този велик човек, създал първите си велики творби тук дори няма пиано - семейството му е бедно, за да закупят такава скъпа вещ. Който познава тези творби си задава два въпроса: Как е могъл човек на 20 години да напише такива мъдри творби? Как е станоло това, след като той дори е нямал пиано?












Гласувай:
14
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. jabalka - Поздрави сърдечни!
07.04.2012 11:37
Обичам много Брамс!
Не съм планинар по крака но съм планинар и обичам простора по душа!
Много хубав постинг изчерпателен и достатъчен !
Благодаря!
цитирай
2. wonder - Потвърждавам си думите и днес: Той е ...
07.04.2012 12:08
Сърдечно благодаря, Коста!
Потвърждавам думите си и днес: Той е бил перфекционист и е премахнал или непубликувал творбите, които не си е харесвал, поради това днес няма творба, която да не е велика, невероятна за слушане и перфектна по майстроство. Освен това той е романтик, виртуозен пианист и най-красивият композитор живял в онези времена, а защо не и до днес. :)))

И допълвам... обожавам Бетовен - той разпалва Огъня ми.
Безкрайно обичам Моцарт - той е ромолящия Извор отвътре, най-Божествено-целунатия, светещия, лъчистия и е Водата ми.
Почитам дълбоко Бах - той е Земята ми.
И ако трябва да се влюбя в някой композирал душата ми като музика - то това е Брамс! Моят Вятър, въздухът, в който дишам и летя с лекота.
Великолепният Брамс!

От мен нещо много любимо:

http://www.youtube.com/watch?v=1trE3ms3AGo
цитирай
3. bojo12345 - С интерес прочетоххубавият постинг!
07.04.2012 12:59
Поздрав и весело прекарване на днешният и утрешения празници ,Коста!
цитирай
4. tota - Коста, благодаря за изследването, ...
07.04.2012 17:57
Коста, благодаря за изследването, посветено на Йоханес Брамс – титанът в музиката от втората половина на ХІХ век! Благодаря и за вниманието, с което съм удостоена заедно с Дела Раи!
Много рядко се срещат, дори от специалисти в областта на музиката, публикувани подобни материали тук в блог .бг. Изследването ти е задълбочено. В две последователни публикации ни запознаваш не само с личността и житейския път на талантливия музикант и композитор Йоханес Брамс, а и с неговото творчество. В детайли си разгледал и видовете творби. Нещо много ценно за търсещия да се докосне до него и научи повече за творбите му и проникне в тях.
Казваш, „човек открива себе си в музиката” . Това е вярно, защото всеки я носи в себе си, дори понякога я чува. Поне с мен е така. А може би имат значение и сетивата, това, което ти е „по дарба” . Нищо не е случайно. Нито обичта ми към музиката и конкретно към творбите на Брамс, нито срещата, станала причина да се родят тези два постинга.
Поразрових се в блога ми и установих, че пет странички съм отделила за великия композитор и публикувала негови творби, които са докоснали душата ми. И още Брамс, макар и привидно строг е бил романтик. Вероятно това съм доловила. Той попада в групата на противниците на литературната програмност, наред с Шуберт, Шопен и Дворжак, които въпреки нея, създадените от тях творби са били под влиянието на конкретни събития или литературни произведения. Както животът, така и творчеството му свидетелстват, че е самотен, неразбран, влюбчив, чувствителен към красотата на природата и очарован от фолклора. Той открива в музиката възможност да изразява тези свои лични чувства, които във всекидневието си укрива от света. Не случайно неговото житейско мото е „ Свободен, обаче радостен” . Именно то е доказателство за неговата докрай романтична душа и отразява непокорната му природа.
Поздрави!!
цитирай
5. planinitenabulgaria - На Wonder:
07.04.2012 21:20
Благодаря за прекрасния клип - музика на Брамс и прекрасни природни картини. В тях не присъстват ли един римски мост от Родопите, островът на яз. Батак и карст от Пирин и Балкана при хижа Козята стена?
Стана въпрос за Брамс и се появи това писание, но ако стане въпрос за друг композитор, ще се появи и ново.
Дано да сте достигнали до края на писанието и да сте прочели последните му две изречения.
цитирай
6. planinitenabulgaria - На Tota:
07.04.2012 21:29
Благодаря за продължения разговор на тема Брамс. Не можех при такъв интерес от Твоя страна към този велик композитор да не направя допълнение към нея.
Ако стане въпрос за друг композитор, ще се появи нещо друго може би.
цитирай
7. planinitenabulgaria - На Bojo12345:
07.04.2012 21:42
Благодаря! Днес бяхме в Пловдив в Стария град. От крепостта горе разгледах Балкана от вр. Амбарица до вр. Кадемлия. На другата страна - към Родопа, където съм Ви поканил за еднодневна разходка до две Долини на царете бе заоблачено.
Поздрави,
Коста
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 6913932
Постинги: 2953
Коментари: 7724
Гласове: 14739
Архив
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930