Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.07.2010 09:59 - НА ВЕЛИКИЯ ХУДОЖНИК - част 3
Автор: planinitenabulgaria Категория: Музика   
Прочетен: 2226 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 16.01.2013 14:50


 

                Събитията от 1905 г.са уловени от Запада и той умело ги включва в предстояща разработка,една от най-гадните въобще:на основата на обидата и мъката на хората от тогава да вкара в Русия фалшив обществен строй,който не води до никъде,а хората да си пречат и да се самоизбиват.И успяват.Фалшивият обществен строй продължава и до днес,включително и тук,при нас.Всичко е неимоверно изкривено и тук,у нас.Давам пример с мафиотите,произвели 660 кг.амфетамин.Шефът на касационния съд у нас Иван Григоров постанови,че стоката си произвел наркоман за собствена употреба,освободи го,върна му я и т.н.като дневната доза амфетамин е само 10 милиграма.Ако сега се появи някой и каже,Иван Григоров е лъжец, но аз няма да лъжа,всички ще го подкрепят,без да знаят кой е той и ще го предпочетат пред доказания мошеник.А той може да е и по-голям разбойник,мафиот,сифилитик.Така е станало и през 1917 г.Хората са приели Ленин като спасител,може и да им е обещал да ги оправи за 800 дни,или пък просто като дойдат на демонстрация да не се стреля по тях.Това трагично за Русия събитие не може да бъде подминато от Шостакович.Годината обаче на създаването му,1961,повдига много въпроси,на които аз за себе си нямам отговор.През същата година Хрущо си зарежда писалката и тръгна за Берлин,да приподпише договора с останалите победители и да им вземе Западен Берлин,като направи целия Берлин столица на ГДР.Не се получи,разрази се жестоко политическо напрежение,пак се заговори за война.По същото време напълнялата с 30 кг.украинска свинкя предизвика криза в залива на свинете /Кочинос/ в Куба и инсталира там ядрени ракети срещу САЩ.После си ги оттегли,защото видя дебелия край на тоягата.С т.н.кораб на мира,Балтика, Хрушчо пътува цял месец до ООН,събу си едната обувка и тропа по трибуната на конюшната /ООН/,изложи се в Куба,в Германия,на политическия фронт он обосралься тотално.Имидж  му е трябвал,и той е могъл да дойде само от едно място,от съветските културни институции,от съветските интелектуалци.Имал ли е Шостакович поръчка за Дванадесетата си симфония,помолен ли е лично от Хрушчо за нея,сам ли е решил да я пише,истината е отнесена в гроба.Симфонията се нарича 1917 година,но има прибавено посвещение,Памяти Ленина.Това е неразрешимата закадка.Повече от 40 години след т.н.ВОСР Шостакович да не е разбрал уйдурмата на Запада,която и на мен ми е ясна?Едва ли.В малка България само 15 години след промените на всеки,непроституиращ с властта е ясно,че промени няма.Играчите се менят,крадат,следващите повече,но сценарият е абсолютен.Преди държавата си имаше мафия,станаха промените,сега мафията си има държава.Това е резултатът от внедрената ни отвън демокрация.Както в Русия днес.А в другите държави пък държавите си има мафии.Мисля,че за да напише това произведение Шостакович е бил притиснат,но и него го е вълнувала тази тема.Още като млад говори,че иска да отрази тези събития.Той обаче е абсолютно честен и благороден.Ако е бил оставен на мира,симфонията сигурно би била друга,не би имала  посвещение може би,останалото щеше де си е така.Като музика обаче симфонията е съвсем добра творба,макар да отстъпва на Единадесета по мащаби и сгъстеност на картините.

                    Първата част на Дванадесетата рисува революционния Петроград.Ленин го докарват в локомотив,организират му среща с трудещите се рабочих и крестянь.Във втората част прииждат още хора,тя се нарича прииждане.Събрани толкова хора на едно място повишават напрежението.В третата част се стреля от корабно оръдие по зимния дворец.Ето отговорът на хората на разстрелите на техните роднини.От там дойде смъртта на гладните и невинни хора,сега натам стреля крайцерът Аврора.Четвъртата част носи наименованието Заря человечества.Тая заря и до днес озарява,озарява,някои така ги озари,че от откраднатите пари на България сами светнаха.Наименованието на частите на програмното произведение на Шостакович е едно,но за слушателите в залата музиката е нещо съвсем друго.Симфонията е велико произведение.Не е така значителна както Четвърта,която също е програмна или Единадесета,но се изпълнява и към нея ще има интерес.Аз обичам свободата както Шилер,наименованията не ми пречат.И посвещението на симфонията на сифилитика не ми пречи.Симфонията се явява част от творческия път на човека Шостакович,който отново рисува с музика ,но с такива наситени бои,каквито малцина могат да направят да се съвместят в една картина.Част от историята на Русия Шостакович претвори в тези две програмни симфонии.Слушайки я,аз усещам величието на неговия дух,майсторството му да накара инструментите да звучат синфонно както големите художници с цветовете предават на платната си живот.Някакви си там простаци,те са се водели музиколози-марксисти,били са като метастази навсякъде и са били активирани от Лубянка,сигурно са го притискали някак.Те може и да са умрели вече,имената им са известни само в архивите на КГБ,които ще се отворят толкова,колкото и на ДС тук.В името на истината обаче,тези години са били спокойни за Шостакович,затова аз смятам,че тази симфония е пресечна точка на негови стремежи и някои насоки,дадени най-отгоре,които не са могли да бъдат пренебрегнати,напр.от дебелата украинска свинкя Хрущо.Същият тоя дебелак е проституирал при случаи с името на Шостакович,който привидно е във властта.Какво му пречи на Хрушчо да се изтъпани пред радио,телевизия и т.н. и да каже,че той и Шостакович и др.честни комунисти са решили нещо важно заедно,да предизвикат криза в залива на свинете в Куба или нищо друго.Това проституиране на политиците с честните и не в състояние да разберат мръсната игра на политиците върви и днес,върви и в нашия парламент.Музикантите са особени хора,те са се докоснали до нещо много висше,и това в някаква степен ги е деформирало.За да са силни и вдъхновени,на тях са им потребни и др.източници.Угрижени във всекидневието,обмисляйки идеите си,те не винаги имат време за това.Музикалното изкуство изисква много,изисква страхотна концентрация и себевладеене.Музикантът няма право на грешки.Политикът е разрешено да греши.Ако един музикант забрави произведението, знам как ще говорят срещу него,ако министърът на земеделието Нихат  Катил сгреши и замени крайбрежна земя с опустинена на същите цени,никой нищо няма да му каже.Не напразно споменавам това странно име.Ако към него е приобщен да работи някой уважаван интелектуалец,Катил ще каже,че той и интелектуалецът са празрешили на Царо да сече най-ценното дърво на възраст над 1000 години,бялата мура на Рила и да го продава в Гърция.

               Отклоних се от темата,.Живият барометър Шостакович не е Моцарт.Моцарт е звук от вселената,Шостакович е художник,Божий пратеник да нарисува с музика най-правдивите картини на своето време.Както Бах с музика е написал Пето евангелие,така и Шостакович с музика нарисува живота,който го обкръжаваше.Но нито Бах,нито той са рисували за всички.Те са рисували за образовани хора,най-вече в музикалното изкуство,а истински могат да ги разберат малцина.Аз мисля,че съм един от тях и това ме прави по-богат.Нека разни да ми разправят,че съм откачен.Изобщо не съм,не са дорасли да ме разберат и няма и да дораснат,животът няма да им стигне.

                  След 1962 в необятната страна всичко като да заспива.Напред не може,назад не дават,но влакът трябва да изглежад ,че се движи.Пускат му пердетата,хора слизат и го клатят,все едно върви.Още пет години и ще дойде т.н.голям застой.Сега е време Шостакович да разкрие душата си.Той пише триада от квартети,№9,10 и 11,на които ще се спра по-късно.За симфонията има нови идеи.Не може с няколко изречения да се опише какво изибразява музиката.Идеята идва от Бах,който в пасионите си въвежда евангелист.Преди всяко действие евангелистът описва какво ще стане.Това при Бах приемам 100%,но аз не обичам много-много текста,искам музиката да отключва моите представи.Затова считам операта за творба второ качество,но и там имам едно изключение:Дон Джовани!Към всички други опери мога да кажа нещо,което не ми харесва съвсем.Откликващ на всичко красиво и честно,Шостакович решава по стихове на талантливия поет Евгений Евтушенко да напише симфония.Той избира 5 прекрасни стихотворения,които нямат никаква връзка.Написаното според мен не е симфония,а пет обединнени кантати.Шостакович отново се обръща към значителни теми,които съзнателно се премълчават,или към теми от живота в Русия:За избитите при Бабий Яр,дето никой не си признава ,че ги е избил както в Катинската гора,за нуждата от хумор,за насажданите у хората страхове,за кариеризма,преклонението пред женствеността,изразено в стихотворението В магазине.От петте то ми е любимото.Твърде малко това произведение наподобява симфония.Чрез музика първо Шостакович пресъздава създаденото в поезията и второ,въздейства по най-деликатен начин върху хората,да се замислят за това,кое е било несправедливо,какво да отстранят от живота си,накъде са тръгнали.Като музика това произведение,наречено Тринадесета симфония далеч отстъпва на предходните.Въпреки мъжкият хор,въпреки пеенето на баса,който пее точно стихотворенията на Евтушенко.Аз бих слушал тази симфония и друг път,слушах я да се запозня с нея,ще я слушам и след години пак,за да разбера сега дали съм прав в изводите си.След премиерата на симфонията пак се заформя конфликт,но той не е така решаващ,както предните по времето на Жданов.Никой държавник не би желал шчекотливи теми ,както руснаците казват,напр.за Бабий Яр.Наново пускат в ход менегемето,притятгат обаче сего само Евтушенко да си преработи стихотворението.Той го правие,после го пускат в чужбина за да избяга,но той се връща.На поет,който общува с Бога да му кажеш какво да твори!Респективнво подканват и Шостакович да си смени текста с новия,да преработи и музиката,но не са познали.В опита си да защитава своите рожби,обемът на опита ме у е всеобъемляющий.Дебелата украинска свинкя,правила се на маймуна без да е маймуна,играла гопак въпреки тлъстините си,пила без да е пияница,надхитрила и Берия и Сталин,едва ли подозира какъв номер й готвят.Пращят я в Сочи да си отпочине и да се наяде хубаво,правят конгрес и я махат от всички постове.Няма право да напуска Сочи,да си излиза от стаята,да пита или говори.Днепърската мафия слага начело икономическя мафиот Брежнев,а за заместник-политически мафиот също от днепърската мафия, товаришч Черненко.Реставрират в основни линии сталинизма,но убийства като по времето на Сталин няма.Годината е 1966-а.Започва последният етап в живота и творчеството на Шостакович,който никак няма да е лек.Отново родината му,която той обича повече от всичко се обръща към него с отвратителен лик.Но нежният физически Дмитрй Дмитриевич има могъщ дух и той не може да бъде прекършен от застаналите на лостовете на управлението на страната мафиоти от икономическата групировка,възпитана в Одеса /бащата/ и Ростов на Дон,/майката/,или съкратено днепърската мафия.

                    Промените в управлението на СССР са били предварително подготвени и след възкачването на управлението на днепърската мафия те бяха светкавично проведени.Първото нещо,което е за отбелязване в новата линия е,че вече заточения в Сибир и прибиране от домовете сутрин много рано нямаше.Спрямо интелектуалците на Лубянка е имало разработка за духовен геноцид.Отново набелязан беше Солженицин,но не можеше да бъде върнат в лагера.Заради обстоятелството,че сем.Ростропович прие в дачата си изгонения от дома му Солженицин,на тях бяха поставени белезници,натоварени в самолет за Швейцария и оставени там на летището.За тях в СССР бе спусната информационна завеса.Напр.в наскоро появилата се след тези събития Голяма музикална енцикропедия,за Ростропович няма нищо.А Шостакович му посвещава два концерта.Друг проституиращ музиколог,Юзефович издава труд за Ойстрах,но в тази монография Ростропович като да не е живял.Да изгониш от страната си такова богатство,това само в планетата на маймуните може да се случи.Тогава на Запад се появи книга,Планетата на маймуните,имаше и филм по телевизията.Най-гадната маймуна,Урко,приличаше на Брежнев,но говореше с цяла уста,докато днепъреца ползваше само половината.От СССР обаче дойде приказ и филмът бе забранен.Да имаш такова богатство,Ростропович и да го изгониш от страната си.А да оставиш тези,дето химнословят Брежнев и казват,че не прилича на маймун.Сега появиха един джедай,който е с главата на Путин,но не могат да спрат филма:Мутрите,които го излъчват имат договор и следва неустойка.Това са годините на Брежнев,после наречени като големият застой.Шостакович също навлиза в последните си години,той вече е болен от рак.Но още е пълен с творчески сили.Ще направи още няколко Божии подаръка чрез Русия на света.Подобно на загубващия физическа мощ в напреднала възраст,Йоханес Брамс,Шостакович също ще създаде велики камерни творби,но и в симфоничния жанр ще реализира идеи,за които животът все пак му предоставя време.Най-значителната творба от този период е Първи концерт за виолончело.Темата е някак огледална,както втората тема във фугите на Бах,спрямо темата на най-хубавия концерт от този жанр,на Дворжак.Звученето е и мощно и военно и симфонично.Челото провежда темата полифонично.Построението е както в Цигулковия концерт,но липсва ноктюрното.Каденцата се явява доразработка,изпълнена в маниера на камерната музика.Низходящите пасажи във финала ми напомнят тези от Баховата символика в Пасионите му:Завесата се разкъса,скалата се разцепи.Концертът е върхът на 20 век в този жанр,но пък абсолютно недостижимия връх при този концерт е изпълнението на Слава Ростропович.Като да е писан за него ,като той да го е поръчал на Шостакович така!Както не мога да си представя Втори Моцарт,така не мога да си представя по-добро изпълнение от неговото.По-късно Шостакович ще напише още един концерт за виолончело,още един за цигулка,но не ще достигне висотата на първите си рожби.Но той намира време да се спре и на тежките години от онова време.Подтискан от хора,изпълняващи поръчки от Лубянка,тежко болен,Шостакович пише симфония подобна на Моцартовия Реквием.Текстът не е каноничен,произведението не е църковно.При Брамс текстът също не е каноничен,той го подбира от Стария завет,пеят на немски.Не считам реквиема му за църковно произвидение,а нещо,което да посочи пътя на хората в живота им,да го направи да има смисъл.Шостакович пише Четиринадесета симфония.На идиотщините на днепърската мафия той противопоставя стиховете на Лорки,Рилке и др.които възпяват вечните човешки теми:за любовта,живота и смъртта,за най-скъпото нещо,живота,това ,което джелатите на Сталин отнеха от над 30 000 000 души.Аз харесвам симфонята но я слушам по малко,защото ме натъжава.Вече съм на 62 години и съм чувствителен към подобни теми.Симфонията се изпълнява от по-скромен състав,тя е много въздействаща,има нещо като химни на смъртта.Мисля след години да я упозная както предните до №12.Нещо в тази симфония ми напомня за последните клавирни сонати на Бетховен.Той съвместява много висок и много нисък регистър,характерен за късния му стил.Шостакович пък,симфоникът преди всичко, ползва бас и сопран.Както диктаторите и идиотите си приличат абсолютно,така с напредване на възрастта си заприличват и тези два титана,фламандецът и руският Иля Муромец  в музиката,тези мъдреци,но преди всичко благородни хора.Да благодарим на Бога,че ни е дарил с тях.Има и още нещо,характерно за майсторите след барока.Колкото по-стари стават,толкова повече ползват полифонични разработки.Бетховен пише към последните си сонати фуги - Хамерклавир,Втората виолончелова соната,Знаментата  фуга да струнен квартет.Моцарт пък въвежда в последната си симфония тройна фуга,за която още спорят фуга ли е или не.Да не споменавам Брамс,как звучат последните му клавирни опуси:те са и пиано и орган и оркестър.Този път следва и Шостакович.Майсторството му в полифоничното писмо,приложено в прелюдиите и фугите,той ползва във всички свои творби по-късно,и камерни и симфонични.

               С Четиринадесета симфония Шостакович изчепва идеите си в типа симфонии,в които текстът става неразделна част от творбата.Предстои му да се обърне отново към чисто инструменталната симфония,но изявата не е особено силна.В една само симфония,Петнадесета, не могат да се вмъкнат толкова теми:Детството,животът с неговите стремежи и борби,смъртта.За мен тази симфония е интересна като композиционен похват на Художника.Има още едно такова не особено силно произведение,Етюди от Брамс по тема от Паганини.Музиката е на втори план,на първи е техниката,но на по-заден план е композиционната енциклопедия  на северогерманеца.

                    Шостакович ни остави много камерни творби.Двете му клавирни сонати и до днес не заемат необходимото място в репертоара на пианистите,аз мисля,защото публиката е недостатъчно образована.Първата соната пише в 1926 година,повлиян от най-великия в този жанр,Прокофиев.Не само Шостакович,но сигурно никой не може да достигне Сергей Сергеевич в този жанр.Първата соната е едночастна и напомня донякъде Първа и Трета на Прокофиев.Новаторска тогава,такава остава сонатата и днес.Пак повтарям,публиката още не е достигнала Шостакович от преди почти век.Втората соната е различна,тя е едно зряло произведене..И отново мъка.Войната се шири,починал е преподавателят на Дмитрий,Л.Николаев.Тоналността е рядка,ми-бемол минор,както тоналността на концерта на Чайковский.Третата част е особено значителна,тя се състои от вариации.Една от вариациите е хорална,друга вариация ми напомня за Мусоргски,напомнят ми и за други руски ктомпозитори,но като отявлен германофил и 100 процентов привърженик на Брамс не познавам добре руската музика.Дано се намери някой пианист да изпълни тези творби догодина,аз считам са подходящ г/н Димитър Цанев.Други клавирни творби на Шостакович са Танци на куклата,Афоризми,Детска тетрадка,Трите фантастични танца.Пиеските са малко,красиви са, новаторски,не са претенциозни.Но в този жанр Прокофиев ще остане ненадминат.

                       Забележителен етап в творчеството на Шостакович са неговите 24 прелюдии.Написани във всички тоналности,те са предвестник на най-великия клавирен цикъл на 20 век,24 прелюдии и фуги.Прелюдиите се изпълняват рядко,причината е същата,която изтъкнах и за сонатите му.Прокофиев няма такъв тип цикъл.Съжалявам,че пианистите подценяват тези прелюдии,но някои от тях високо ги ценят,смятат,че няма да има публика за такава творба.Предпочитат прелюдиите на Дебюси,а също най-съвършенното творение в този жанр,тези на Шопен.

                      Годината е 1950-а.Като че духът на германеца Бах се спуска върху духа на Шостакович и го осенява да напише нов цикъл прелюдии и фуги,в които да отрази духовността на хората два века след смъртта му.За това произвеидение не може да се пише,то трябва да се слуша,които могат,трябва да го свирят.Бах създава едно произведение за децата,30 инвенции и симфонии.Броят им отговаря на броя на буквите в азбуката.Като не научиш една инвенция,все едно,че си пропуснал да научиш една буква от азбуката,а за да четеш красотата на музиката,трябват всичките.Подобно е и значението на Прелюдиите и фугите на Шостакович.Ако студентите пропуснат някоя,пропускът не може да се запълни.Аз ще изтъкна само две пиеси от цикъла:Четвъртата с двойната фуга,която във втоата тема наподобява хорала на Бах Пред твоя трон,а също и последната.Строгата бахов тип тема от прелюда преминава като първа тема на тригласната фуга,след това се появява нова руска тема,по славянски развълнувана.Чувства се влиянието на Мусоргски.Никой не ще успее да достигне канторът на Томаскирхе-той пише петгласна фуга в Първи том,тройна фуга във Втори-но най-близо до него е Шостакович.И други са опитвали в този труден жанр,напр.Шчедрин,но Божията искра е осветила само Дмитрий Дмитриевич.

                     Шостакович създава и сонати за два инструмента.Първата му творба е Соната за виолончело и пиано,която предшества Четвърта симфония.Сонатата е четиричастна,от сонатите му се изпълнява най-често.Шостакович е млад и като човек и като творец,това се чува от сонатата му,руснаците  я наричет жызнеутверждающая.

                    В късните си години,на застоя,Шостакович създава още едно велико произведение,Соната за цигулка и пиано.Тази соната е трудна и за изпълнителите и за слушателите.Изпълнителите трябва да са добри музиканти,за да разберат красотата на сонатата и да преодолеят трудностите,слушателите трябва да са образовани.Сонатата звучи симфонично както Дъждовната соната на Брамс,но не до толкова.И двете завършват с темата от първата част,което придава цялост на мисълта и както руснаците казват,обрамчва произведението.Този прийом прилага Шостакович при Първия виолончелов концерт,закачка с Дворжак през вековете.Сонатата е съвсем различна от двете подобни сонати на Прокофиев.Прокофиев остава недостигнат от Шостакович,а неговата Шеста клавирна соната е върха на 20 -и век и само най-стопроцентовите ни политици от нашето време като Анала или Догана биха били преценени като способни,да разкрият формулата на успеха на тази соната.На смъртно легло Шостакович ще напише още една соната,тази за виола и пиано.В нея виолата ще изпее това,което е в душата му в предсмъртния час,когато дясната му ръка изсъхва и става неподвижна.Една бърза,тъжна част,обградена от две бавни,още по-тъжни,но много,много красиви.Има символика в това,че Шостакович избира виолата.Виолата дава хармонична плът,но и създава нещо като виолов полумрак.Посочвам Шести бранденбургски концерт на Бах.Той е предимно за виоли и така ми звучи музиката на концерта.Брамс на смъртното си легло пише Четири строги напева и не успява да ги чуе.Шостакович пише своята лебедова песен,Сонатата, и също не успява да я чуе          

                      Други две камерни творби на Шостакович също са с много висока стайност.Първата е клавирнят квинтет,творба,вдъхновена от квинтета във фа-минор на северогерманеца.Образецът пред него е недостижим,но художествената стойност на творбата е голяма.Колко сериозно е подходил Шостакович към него личи от факта,че първите две части са прелюдия и фуга.Следват още три прекрасни части с руско звучене.Лудичкият Глен Гулд също изпълнява тази творба,изпълняват я и по света,аз на живо изпълненине не съм я слушал.Дано я чуя прз 2006-а година.Второто велико произведение,писано след Квинтета е едно Трио с опусен №67.Пак по време на войната,пак по повод смърттта на близък,музикведът Солертински.Някак по-мъжки звучи от Триото в памет на великия художник /Н.Г.Рубинщайн/ от Чайковский,но и то е голяма трагедия.Третата част е обозначена като пасакаля.Не шакона,а пасакалия,още по-голяма по замисъл творба.В разработката има теми от предните части.Друг един композитор завършва последната си симфония с пасакалия,но такава пасакалия само Бах може да напише и никой друг човек.Пасакалията на Шостакович се състои от 8 тона,не от 4,но е много по-скромна.Ако някй си мисли,че Шостакович е повлиян от творчеството само на руски композитори,както музиколозите - марксисти тръбят,много се лъже.И от Запад и от Изток и от Север и от съвременниците си от юг,всичко хубаво е прехваното от него и приложено в творчеството му.Така,както Брамс пресява предците си и взема от всеки само най-положителното.

                   Ако създаденият от Шостакович клавирен цикълот 24 прелюдии и фуги е най-значителен за 20-и век,то същото важи и за неговите струнни квартети.Четирите инструмента,възлюбени от класиците да рисуват с тях човешката душа.Това е моят любим камерен състав. Ако квартет свири пред мен,оценката ми за него ще бъде вярна.Въпреки,че не съм музикант.След грешката,която прави Бетховен,с ранните си квартети да се сравнява с Моцарт,когато е още дете,той след това се бръща към този жанр в трудни моменти на своя живот:Тереза Малфати отказва да се ожени за него и възниква квартета Сериозо,трудните години да се бори за бащинство над племенника си го вдъхновяват за написване на Последните квартети.Тогава се простудява и това води до смъртта му.Шостакович изчаква развитието си и когато знае,че е готов за тези отговорни творби,се обръща към тях.Това става в ужасно трудното време около Четвъртата, когато не е било ясно какво ще стане с него.Музиколозите-проститути могат да го критикуват за отразяването на ужасната руска действителност в Четвърта симфония,но затова,какво е в душата му и как то е отразено в един квартет,те не умеят да разберат.Руснакът Шостакович и германецът Бетховен си приличат по отношение на създаването на тези творби,но при Брамс този процес е по-различен.Той ако ще напише нещо,трябва да е много значително и дълго се готви за това.След това ще напише творба в същия жанр,но ако е още по-велика.За доказателство изтъквам две творби,Първи квартет и Квинтет оп.111.Това е като закон за творческия му процес,характерен с това,че той най-умело изминава пътя от голямото към малкото,а малкото,в малката форма е значително колкото голямото.Още един голям квартетен композитор,Моцарт,как е писал своите квартети,за това има само догадки.И Шекспир е загадка.Моцарт пише още квинтети,триа,дуа.Изтъквам двата дуета и триото-дивертименто в ми-бемол мажор,най-съвършенното на света.Квартетът ще съпътства Шостакович през целия му живот,началото е в творческата му зрялост.Раждането на Първия е след жестоката разправа с неизпълнената Четвърта симфония.Квартетът №1 е една зряла тваорба,тя е истинска музика,както е казвал за талантливите творци Шуман.Трудните години на войната,пак смъртта на близък човек ще стане причина да се роди Втори квартет.Те са общо 15.За симфониите,казах,че някои от тях не ми харесват,но за квартетите не казвам за нито един.С всеки следващ квартет музиката става по-наситена,разработката-по-полифонична.Шостакович върви по пътя на Бетховен.Квартетът оп.110 звучи симфонично.Квартетът му оп.118 звучи както квартетът оп.127 на Бетховен,и тоналността е същата.В последните квартети на Шостакович частите вече не са 4.Те може да са 2 или повече от 4.Както квартеттът на Бетховен с каватината.Шостакович обаче няма такава страхотна фуга за струнен квартет,както оп.133 на Бетховен.Мисля си,каква ли радост е била за квартетния състав с името Бетховен,да изпълни пръв всичките 15 квартета на Шостаквич.Бетховен пише трите квартета оп.59 на руски теми,сега руският квартет носи името му и изнася пръв тези творби,вдъхновени и от творбите на великия фламандец.

                        Шостакович умира низвергнат от управниците си.през 1975 г.Смъртта му допринася за нещо значително в съветскя печат.Известно е,в Советском союзе-две газеты,Правда и Известия.В Правда нэт известия,в Известия нэт правда.На 15.08.75 г.и двете газети пишат идентичен текст от по едно изречение.Вчера скончался Дмитрий Дмитриевич Шостакович.Смъртта на този велик руснак доведе до историческия факт и двете газети в един и същи ден да не излъжат.Според шефа на днепърската мафия толкова му се полага на този велик човек.Изроди като Брежнв,едва ли са в състяние да четат картините на велекия художник,но на нас,които и можем и го разбираме и го обичаме,той даде много,направи ни по- богати с това,че в нас носим и неговия дух. Слабоватият физичски,но богатир в музката,  с душа-вселена,Дмитрий Дмитриевич Щостакович.Бах има един хорал,Само на Бога във висините слава!Бих го допълнил,аз не съм теолог като него:Слава и на такива като Бах,като Шуман,като Прокофиев!                    В културната история на човечеството има и други музиканти,които не са били оценени приживе,или пък са били забравени много дълго.Салиери е заемал във виенското общество това,което е трябвало да бъде приоритет на Моцарт.Бах е бил почти забравен 100 години,защото той пише за епохата,която е отминала.Дори синът му бяга от него в Лондон,защото не понасял гъсто изписани партитури /полифония/.Но пък се намери еврейчето Менделсон,което откри в архивите двата Пасиона на Бах,изпълни ги в Лайпцит и трасира неговия въэход.При Шостакович е различно.Няма съветски интелектуалец,музикант,който да не го уважава.Евтушенко как говори за него,Ойстрах,Бритън,това от една страна,от друга псевдомузиколози-проститути са го тормозили почти през целия му живот.По линията на Жданов не веднаж му е споменавано понятието Сибир,което е означавало смърт.Обожествяван от съветските интелектуалци,непрекъснато репресиран от партията,която би била доволна Шостакович да работи за нея.И от едната страна на барикадата,където са интелектуалците и от другата,където са хората с продадена съвест,които са подтискали духа на този велик човек и са го заплашвали.Това е причината и до днес да няма монография за Шостакович,или пък биогрофия.Това ще скара двете страни в конфликта,а може би има и страхи,едно стихотвориение от Тринадесета симфония.Как не се намери един библиограф за този чавек,както Швайцер за Бах,Алфред Айнщайн за Моцарт,Карл Хайрингер за Брамс.Причина за това виждам в диктатурата на посредствеността,която се съхрани и в Русия и в България.В Русия е бил химнословен като герой Павлик Морозов,издал баща си,че скрил чувал с жито,после бащата е убит,дядото убива Павлик Морозов,НКВД ги избива всичките.Музиканти-марксисти са станали известни за това,че са проституирали с творбите на Шостакович.И имиджът им /суратя/ е бил изкуствено повдиган,да изглеждат псевдоавторитетни,като говорят срещу Шостакович.Една такава е била музикантката-марксистка,Лодигина.Тя се е занимавала с творчеството му,с него и при активиране отгоре почвала да смърди.Напомня ми за Кулеков,който като чуеше за Абрашев,засмърдяваше като пор.Такъв чип са му  пъхнали някъде си и са го активирали в службите по сигурността.Още един момент обаче:по времето на Хрущо музиковедите марксисти не публикуваха статии срещу Шостакович,по друга линия го подканиха да актуализира музиката си към стихотворението Бабий Яр,но пък след Хрущо спящите клетки отново бяха активирани.Да притискат този възрастен,болен от рак човек.Тези,които бяха срещу Шостакович,те са против него и сега,ако са още живи.Въпрос на програмиране.Те няма да се съгласят да излезе биография на Шостакович,защото ще се видят вътре.В истинския им отвратителен лик.Вероятно те и сега имат влияние,защото в бившия СССР нищо не е променено.Няма я днепърската мафия,но начело на държавата е мафиот.Няма СССР, но има ОНД.Само една смяна се извърши:Някога в държавата имаше мафия,сега пък мафията си има държава.С огромни природни ресурси.Същото,както в България,но в необятни размери.Поради тези причини не очаквам в Русия големи празници по повод на тази велика годишнина и призовавам добрите музиканти и другите интелектуалци сами да си организират необходимото специално тук,за нашата страна,където хората сме доста музикални,а някои и дълго са се самообразовали.Шостакович не е творил само за музикантите.

                   Днес значението на Шостакович е не само руско,то прехвърли границите.Лошото е,че музиката му изисква повече от слушателите.Това го казва самият Шостакович.Музиката му трябва да се слуша по-често,хората трябва да бъдат запознати с нея.Музиката на Бетховен в Последни квартети също е трудна,за квартета оп.132 той казва,че трябва по-често да се слуша.Квартетното изкуство е по-трудно за разбиране от симфоничното,там слушателите трябва да са още по-образовани.Някои мислят,че Моцарт се слуша леко,но това са най-лековерните слушатели.А нима е леко да се слуша една симфония на Брамс?Ако не познаваш предците му,от които е черпил опит,все едно нищо.Шостакович е посланикът на Русия по света.Сифилитикът Ленин,злият гений Сталин,Дебелата украинска свинкя,днепърският мафиот,шефът от Лубянка Андропов,заповядал да свалят пътнически самолет с 400 души,политческият Мафиот Черненко,лъжецът Горбачов,пияницата Елцин,мафиотът Путин,спряганата за нова президентка Курина-всички те ще бъдат изтрити от съзнанието на хората.Ще останат Чайковский,Мусоргски,Рахманинов,Прокофиев,Шостакович и много други интелектуалци.Със слово, с музика,с картини,с творби от материалния свят,те ще бъдат посланици на Русия по света.Те поединично или общо създадоха такъв вирус,който влезе ли в сърцата на хората,загнездва се и излизане нема.Е па нема!

              Мислите ми за Шостакович ще завърша песимистично.Музикалното образование на подрастващите е на много ниско ниво.Чувствителен съм към слушане на музика и движейки се из квартала ми,пазара Г.Кирков,слушам от една кръчма да пее Кондю Христов от Сливен.Текстът беше:Ах банана,ах банана,кат ме хвана и ми стана,мъни мъни,мъни мъни.Това се повтаряше много пъти.От друга кръчма чувам Гюза с песен,вдъхновена от пазарните отношения между хората:Бързо гадже,чук чук чук!Бързо,че отивам с друг!Един циганин,приличаше на Иван Костов,продаваше дискове на Азис,който пееше:.Ах как боли,като правеше на буквата И страхотен трилер.Две момичета играеха чалга на тази песен и при трилера му вибрираха дупетата си с още по-висока честота.Имаше огромен плакат на един гол културист,някакъв си Димитров.Тоя,дето приличаше на Иван Костов твърдеше,че това е новият му любовник,зад тях имаше плакат на двамата в интимна поза.Докато музикалните фактори се намъдруват,чалгата зае свободната ниша в образованието и на пазара.За културата пари никога не е имало,с изключение на ерата на Шапкарката /Л.Живкова/която имаше връзки.Тя малко раздвижи нещата,но се получи така,че я самоубиха в Боровец:във ваната,в момент,когато горяла документи.Георгий Йорданов помагаше в битов план на изпаднали дейци на културата,останалите не тормозеше изобщо.Рядък случай,соцшеф но се понасяше.Имахме един сравнително културен министър на външните работи,него го самоубиха на Витоша,съвсем точно,замръзнаха го.В сърцата на хората има много празно място.Едното е за вяра,то остава празно,другото е за изкуство,и то остава празно.И ловците на човешки души запълват тия празнини с много лоши неща,едно от тях е всесилната вече чалга.

                       Освен век Шостакович,през тази година стават два и половина века от Рождението на Моцарт.Пред неговия гений всички са се прекланяли,най-дълбоко учителят му,а след смъртта на Моцарт вече негов ученик,Йозеф Хайдн.След смъртта на Моцарт Хайдн създава Лондонските симфонии,Последните сонати и Последните квартети,пише и оратории.В тези творби вече се усеща и духът на Моцарт.При случай,когато Хайдн говори за Моцарт,той като рекъл,казал:Заявявам пред Бога и като честен човек,че най-добрият композитор,когото познавам е Моцарт.Той познава до съвършенство правилата на композиране и притежава най-добър вкус.Само за тези думи бих канонизирал татко Хайдн като светец,а за творлбите му -стократно.Друг един композитор,но много добър и честен човек,Верди,на една от последните си лекции пред студентите като разглеждали опера на Моцарт казал:Като бях млад,казвах аз!Като станах по-голям,казвах аз и Моцарт!Като станах още по-голям,казвах,Моцарт и аз!Днес,в дълбока старост,аз ви казвам,Моцарт!Чайковский го нарича вечна слънчева светлина.Един композитор само,страдащ от гигантизъм,Рихард Вагнер не е доволен от Моцарт,нарича го Абсолютното алегро и твърди,че он самият е по-значителен!Аз обаче ще направя сравнение между двамата,за тези които са достатчно запознати с тях.Нека си припомним една шумна полифония от някоя от оперите на тетралогията на Вагнер и едно друго произведение на Моцарт,напр.един от двата струнни квинтета в до-мажор или сол минор.Или пък финала на Първи квартет,посветен на татко Хайдн.Не говоря за тройната фуга в последната му симфония,която така се възприема,че някои и не разбират,че е фуга.Които трябва,веднага ще разберат какво искам да кажа.За мен пък Моцарт е лъч от космоса,,достигнал земята,отклонен е от нея,но сме хванали малко от отразената светлина и от поколение на поколение си я предаваме.Но колко по-бедно би било всяко поколение ,ако го нямаше Моцарт.Съзнателно или не,всеки го носи в сърцето си,но аз повече.Веднаж обаче Моцарт се разбуди у мен и ходих като изоглавен близо месец,а случаят бе такъв:Мой приятел,Д.Цанев ми подари на СД всички клавирни сонати на Моцарт с Глен Гулд и всички сонати за цигулка и пиано.Вторите,някак ги поех,но клавирните сонати упознах отново и то така,като че никога не съм ги слушал.И Глен Гулд върви по пътя на Верди,колкото по-голям и умен става един човек,толкоз повече усеща,че Моцарт му се е отдалечил.Под впечатление на Първата соната,на тази в ла-минор и на сонатата в си -бемол мажор с каденцата в третата част,разбира се и повлиян от изпълнителскя гений на Глен Гулд,сънувах,че Моцарт е още жив.По нощите скочих,с мисълта,че трябва да го видя,да му благодаря за това,което ни е оставил лично.Осъзнах се бързо,но месец след това като духът на Моцарт като да бе в мен и не посмях да прослушам нищо от него за да не откача съвсем.Мисля си,колкото аз щях да го видя жив,толкова и Херман Аберт и Алфред Айнщайн и Кьохел и др.са успели да достигнат изцяло до неговата същност.Дори Бах е по-лек за разгадаване:слушаш един пасион,или кантата,може и да е нещо по-скромно,в момента мисля за прелюда и фугата във фа-минор от втори том.Докато слушаш,отваряш Светото писание и установяваш,че музиката му е Божие слово.Както Шостакович с музика рисува батални платна,така този с музика препредава Божието слово.Все нещо разбираш.А Моцарт е абсолютно неразбираем.По-скоро някой би го видял жив,отколкото да каже,че го е упознал всестранно.От висотата на моите години,казвам:такова животно няма!За частично запознаване с явлението /за мен той не влиза в понятието човек!/ препоръчвам труда на Айнщайн,проникнал най-дълбоко в този раздел на общочовешкото значение на титана,който и нашето поколение носи в сърцето си.Аз докато след съня си бях подвластен на духа на Моцарт доста се потрудих над нея и каточели малко допопрогледнах,за кой ли път да установя,че величието му е по-голямо от това,което си мислех последния път.Не съм само аз,който до сега бе недооценил Моцарт,ще приведа текст от дневника на жена му,писан 50 години след смъртта на гениалния й съпруг.Преди това за нея се жени холандецът Нефе,за да узнае нещо повече за Моцарт.Тя и него  надживява.Други се опитват да осветят нещо около гигантското му и неподредено наследство и на това посвещават живота си,но ето и писанието на самата Констанца:Днес,18.09.имах щастието да взема вана 7 пъти.Преди това,както всеки път пих кафе.В 6.30 ч.измих лицето си и си изджабурих устата.След това отидох в помещението пред ваните,за да посетя господин Резигер,но вместо него се натъкнах на непознат,дошъл от Лондон,който много ми разказва за себе си.Той обеща да ми донесе тук писмата ми.Не разбрах как се казва.Но е много възпитан.После отидох в стаята да си приготвя чаршафи за ваната и когато ваната се освободи,отидох там с Мона и й разреших 15 минути да се къпе с мен.Останах във ваната 1 час,после легнах в леглото да си почина,изпих половин чаша истински ром и седнах да запиша това,но пък дойде доктор Шорк,който,благодаря на Бога ме намери здрава.Всичко това стана до 11 часа.Каквото стане нататък,ще го запиша после.В 12.30 ч.излязох пред дома да се разходя........

          Моцарт е загадка за мен,но загадките станаха повече:Какво ли е станало после,което да е документирано в дневника на тази простачка?И какво ли пише в дневниците да речем на председателката по култура в момента към парламента или на шефката на социологическата агенция МБМД,или пък на най-първата журналистка от предназначения за простаците в/к Труд,които не само са в сравнение с изкопаемото Констанца са простачки на квадрат,но в една друга област са отличнички.Какъв материал за мутрешките   /жълтите/ вестници става!

            При Шостакович такива работи няма.Руската интелигенция е на ниво,независимо,че Сталин е унищожил голяма част от нея,независимо от разработките на Лубянка за духовен геноцид над тях.Който е имал съприкосновение с неговото изкуство,независимо дали са Ойстрах,Рихтер, Ростропович или Рождественски,той го е ценил.Ценя го и аз,който не съм имал нищо общо с него, не съм и музикант,но пък ОБИЧАМ МУЗИКАТА!Така казва за себе си най-великият и умен музикант на моето време според мен,Алексис Вайсенберг,през чиито очи мисля че прогледнах към музиката.

                            София,18.12.05.                                Товарищ  Пропойцев

 

 

 

 

 

                                                            П О С Л Е П И С

               

      

      Това,което написах за Шостакович,не знам как да го нарека.Аз просто го нося в себе си.То е една съвсем малка частица от личността на този велик руснак,творчеството му и въздействието му върху мен лично,за възгледите ми върху руската история,за ужасите на съветската действителност.Не историци-марксисти,не политици и проститути,Шостакович е този,който с музиката си нарисува вярната картина на своето време и аз Му вярвам.Нямам граматична грешка,за гдето съм написал "Му" с главна буква.От светците само Апостол Павел е бил тормозен повече,затова посланията до братята му са писани от затвора,преди да отплува за Рим.Нима творчеството на Шостакович не е послание към сънародниците му в Русия и към такива като мен по света.Едните му послания са по-разбираеми,другите обаче,камерната му музика, са за по-тесен и по-образован кръг хора.Има обаче области от живота,които за мен остават загадка.Тази загадка например съм решил за Бетховен.Той пише Миса Солемнис и по нея ми става ясно,че не е теолог,а няма и други произведения,посветени Богу.Ще го сравня с Бах и по-точно Агнус деи на Миса Солемнис и Агнус деи на Високата меса.В първото проиозведение душата крещи,във второто теологът Бах олицетворява смъртта като част от живота.И Хендел не е бил теолог,даже е невярващ,въпреки месите си.Ще спомена Месията,най-известната меса.Там се говори за Исус,но той няма дори и една ария.Комунистическите музиковеди обаче знаеха това и го ползваха,като за барока най-значителният за тях бе Хендел,за класиците-Бетховен.От Брамс има останал един Немски реквием и той дава еднозначен отговор,че той е бил евангелски християнин първо,второ,че е безкрайно умен и трето,теологически просветен.За съжаление няма кой да ми подари запис на Казнь Степана Разина,въпреки че имам доста приятеи,дето могат да сторят това.Това произведение би ми дало отговор на въпросите може би.Аз си го представям както Пролетно тайнство на Стравински и Нощ на голия връх на Мусоргски.А произведението ще издиря!Много бих желал през годината 2006 Софийска филхармоня да изнесе симфонии №4,7,8,10 и 11.В областта на камерната музика също имам въпроси, защо не ни е дал Шостакович един струнен квинтет.Образците са Моцарт и Брамс с неговия опус 111,за който той пише,змията захапа опашката си.Ние имаме добри музиканти,но имаме и набедени квартетисти,тях не посещавам.Колкото квартета да успеят да подготвят,които и да са те,това ще е подарък за най -изисканите и просвеитени любители на музиката.От Шостакович няма творба за кларинет.Кларинетът е инструментът на масоните и Моцарт е единственият активен масон.Кегелщатското трио,квинтетът,концертът,те са били предназначени за масоните,както и операта Вълшебната флейта.Но не тия масони,дето днес предизвикват гмеж по света,тогава хората са били честни.Моцарт ползва виола с кларинета,но Брамс предпочита по-мъжественото виолончело и създава шедьоври,от които ще спомена само първият,който би трябвало да носи име Бетховенова шеста /Първа соната за виолончело и пиано/.Как ли би комплектовал състава Шостакович,казал ли е някога нещо по този въпрос?Още въпроси остават у мен,на един мисля,че имам отговор.Героят на Ромен Ролан Жан Кристоф се пита,колко ли са били щастливи тези велики хора,че един само миг съприкосновение с творчеството им прави щастливи и нас.Мисля,макар и тормозен от институциите и програмираните фалшиви музиканти,той е бил щастлив.Да създадеш такова творчество,което да стане достояние на света и да си наясно с това,не може да не си щастлив.Оставаш в историята на страниците,отредени за светлите умове,озарили със светлината си не само съвременниците си,но и следващите поколения.При такава перспектива,житейските трудности избледняват или се забравят съвсем.Хем си човек,хем ти диктува Духът!

         Искам да вмъкна нещо за Караян,той дирижира Десета симфония от Шостакович и нищо друго.Караян е емблематична фигура,но освен диригент,той е и мениджър,и мафиот,и член на гилдията на Глотс с педерасите.Държа го лично отговорен за смъртта на нашия кадърен диригент Емил Чакъров.За мен Абадо е много по-добър,Рождественски също,та дори и нашия Димитър Манолов.Излъчването на Караян е не неприятно,а отвратително.Как са го търпяли толкова години в Берлинската филхармония не знам.Добре,че стана кавгата с великолепната кларинетистка Сабине Майер и го уволниха.Има останали добри записи с Караян,но и до днес го поставят на висота,която той не заслужава.Ако питате някой,кой е по-умен,Караян или Вайсенберг,всеки ще каже Караян и то под влияние на пропагандата.Караян кара мотор,бърза кола,женен е за италианска бракувана проститутка и т.н.Но малцина са убедени,че сравнение между тях е сравнение между мъдрец и мафиот.Аз специално като попадна на видео с Караян и като го гледам как си затваря очите,какво отвратително човече е,предпочитам да не слушам произведението изобщо.

         Толкоз много написах,сега малко за мен.На времето имаше културни родители и те твърдяха,че не може един човек да не познава симфониите на Бетховен и този човек да е истински.Аз,като човек с подадине към музиката и страхотно упорит, успях в годините от 1957 до 1961 да уловя по радиото тези симфонии,записах ги на един магнетофон КВ и те навлязоха в живота ми.Не точно нвлязоха:те разкриха една врата за музиката към мен,която не съм затварял никога.И започнах да отварям глави:Чух втората част на Втора симфония от Шуман и отворих тази глава,чух Вайсенберг с ноктюрните на Шопен и отворих глава Шопен и т.н.Глави отварях нови и нови,само няколко затворих,но общият им брой сигурно е над 100.Една друга има,дето отваря глави,не й помня името ,министър е по европейската интеграция,устните,които й се виждат са й много криви и грозни.Тя ме превъзхожда,оти отворила и затворила 3 000 глави.Ще спомена една от тях,за АЕЦ.-а.Само за тая глава 3000 пъти трябва да отрежат нейната.Ще преведа на музикален език какво е да си затворим трите ядрени групи на АЕЦ-а,аз работя в енергетиката.Това е все едно Бах да се откаже от Високата меса,защото от Европа не одобряват обединяване на верите,от Пасионът по Матей,защото Петър плаче а от Европа искат да мълчи като ремсист,от Пасионът по Йоан,защото на Европа не харесва първата част да е толкова по-къса от втората.Така изглеждат нещата.

                   За мен много неща имат музикално звучене.Това е написаната реч на авторите,говорната им реч,отклоненията от нея ми носи много информация.Ще преведа на музикален език и всекидневното проституиране,което струи от екрана на телевизията,вестниците,парламента.Най-нисък ранг на проститут има напр.Кулеков.Подават му една само тема,професор Абрашев и той почва.По-високото ниво на проституиране поема шоуменът Слави.Тошо Тошев му подава от в/к Труд темата,казва му броя на вариациите и Слави започва да проституира вече на ниво.Чете темата директно от вестника.След това започва с вариация върху нея,може и няколко,казано му е къде да сложи минорната вариация и как да завърши,но му дават и свобода понякога сам да проституира върху последната вариация.И той изпрасква една заключителна фуга,но не такава като от Фантазията Странникът или от Ероика,или от Хендел-Брамс,а просташка като самия него.Слави е нищо обаче в сравнение с най-висшата категория проституиращ с всички и с всичко г/жа Мира Янова.Тя" работи" така:Следи къде дават повече,/избори,Биг брадър,високоплатени простотии/ и им се натриса.С гласче на невинна девица ги омайва,връзват й се и тя започва.Провежда темата в първи глас,след това във втори,темата е една и съща,напр.важното е да се гласува,не е важно дали предложените са два идиота,ако се гласува,нещата ще се оправят.Същата тема преминава в третия глас, после в четвъртия.Но това не е краят.Въвежда втора тема,пак я провежда,плащат й,трета тема и за край сплита трите теми в три гласа.Но и това не е върхът на проституирането,което преведох на музикален език.Един висш магистрат с имунитет да са изхвърли по телевизията или една депутирана /от парламента/ и Мира Янова е отвята.Но за пред простаците от Биг брадър она е върхът.На времето са задавали тема и са се състезавали да кажем Лист и Талберг,Паганини и Липински.Как не направят едно състезание между Мира Янова и Валерия Велева,да ги предават по интервизията,но темата за проституиране да им я задам аз.Ще ги смаям!

                  Както аз разбирам от музика,без да съм музикант,така и други се специализираха по съвсем странични занимания.Царо така разбира от унищожаване на най-ценните гори на България,че си промени и името на Симеон Секачкобургрилски.Надето с мустаците,,дето плаща в жълтите вестници да пишат,че е хубава пък специализира по гаражите.Види ли гараж,открадва го.Ако бе неин гаражът с автобуса,който падна в река Лим такова нещо никога нямаше да се случи и затова се скъса да плаче по време на панахидата в памет на загиналите деца.

             Вмъкнах тия за илюстрация на антихора,убеден съм,музиклното изкуство им е чуждо.А тук на Балканите сме музиклни,ние и румънците сме първите.Но липста на духовност,простащината ,наглостта на управниците и най-вече на мутрите и съдебната система довеждат до продължителна тенденция на опростяване на хората.Това е линята.От вестици,от телевизия,само простащина,начело простаци като избирани с конкурс.Един прост нард можеш да го манпулираш лесно,един по- учен ще попита,вие за идиот ли ме мислите.В борбата срещу тази простотия трябва да се приложат вечните ценности,които са обект на трактовка и в творчеството на Шостакович.А познаването на музиката води да познаване на хармонията ,красотата,връзките на музиката с най-съкровеното,към което нейните велики творци са се стремили.Ако познаваме музиката,ще сме различни,по-богати,по-умни,по-добри.Не ми е удобно да дам за пример себе си и затова запазвам компетентно мълчание.Това,което  ме вълнуваше,което мислех,написах преди Коледните празници и с него ще направя нестандартен подарък на някои хора.Нека погледнат на музиката не от вътре на музиката,а от страни,от горе,от далеч.И да я свържат с реалния живот.Музиката не е всичко ,но е много.Поне за мен.Макар да имам още много,много други интереси.Шостакович ползва много дисонансни съзвучия и много медни и ударни инструменти.Като пишех за него сметнах,че му отива да си служа с по-различна терминология.Не е приета за ползване,кой друг ползва терминът проститут,но е много точна по отношение на  изпълнявани длъжности.И програмиране на хора от службите по сигурността.Такива хора има и сега,които се отчитат някому.Ако има нещо лошо,то това не е терминологията ми,а обстоятелството,че култивираната от службите, които за жалост и днес са на лостовете за управление инерция в мисленето съществува и до днес.И пречи! Сто години след раждането на Шостакович за него още няма подобаващ за величието му труд.Чакам неговия евангелист.

                 Пропуснах нещо и ще го вмъкна тук.Оперите и балетите на Шостакович не разгледах.Той е роден за това точно толкова,колкото Брамс да напише опера.Пред камерните му творби аз се прекланям,защото обичам камерната музика.Една малка клавирна пиеска от Брамс ми носи повече радост от цяла една опера на Вагнер.А във връзка с предстоящото посещение на Максим Венгеров имам предложение,което ще доведе до рекорден касов успех.Да се обедини неговият концерт с другите двама популярни наши музиканти,Васко Василев и Азис.За да се активира простотията допълнително да се покани още брантийката Памела Андерсън,културистът Димитров,по който Азис е пощръклял.При една добра реклама всеки ще търси билет и никой няма да пита колко струва той.Въпросът какво ще се изпълнява въобще не стои...                                                                               

                                         

      &a



Тагове:   художник,


Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12151274
Постинги: 4533
Коментари: 10748
Гласове: 18294
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031