Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.07.2010 10:08 - НА ВЕЛИКИЯ ХУДОЖНИК - част 2
Автор: planinitenabulgaria Категория: Музика   
Прочетен: 1612 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 16.01.2013 14:49


                 

 

                 НА ВЕЛИКИЯ ХУДОЖНИК

                      

                                       ДМИТРИЙ ДМИТРИЕВИЧ ШОСТАКОВИЧ

               

                       

          През 2006 г.ще честваме две бележити годишнини: 250 години от рождението на Моцарт и 100 години от рождението на Шостакович.Във Виена вече празникът е подготвен.И не само там.Моцарт принадлежи на целия свят.Осъзнато или неосъзнато почти всеки го носи в сърцето си.Лъч,изпратен от космоса,отразен от земята и отново върнат в космоса,но озарил и нас с частица от светлината си.Няколко малко приличащи си един на друг портрети,гроб,където вероятно е бил положен,нищо тленно не е останало,освен някои ръкописи и писма предимно до баща му.Но отразената светлина,която е останала у хората продължава да ги вдъхновява и прави по-добри и съвършенни.Светлина, променлива за всяко поколение,но пък без която то би било безкрайно бедно.

        Не така изглеждат нещата в мафиотска Москва с родения 150 години след Моцарт богатир на руската музика Дмитрий Шостакович.Роден в Русия още през царско време,той става свидетел на пробутването на Ленин на гребена на внедрената от вън революция,на цялото,продължило 31 години управление на Сталин с всички негови зверства като колективизация,концентрационни лагери,на двете войни,на страданията на "победилите" фашизма и нацизма.Съвременник е на продължилата две години политическа битка за стола на Сталин и навъсеното утро начело с Хрушчо.Последните си години изживява при режима на Брежнев,най-силната фигура от времето на днепърската мафия,подтискан психологически от всесилната КГБ.Историческите събития от своето време,ужасите на войните и репресиите Шостакович отрази в картини,нарисувани с музика.Това са огромни платна като Месия и Юда Макавей на Хендел,като картините на Верешчагин от Руско-турската война.Картините му изобразяват руската действителност,но с тяхната хуманност те стават общочовешко достояние и днес са познати по целия свят.Със своите симфонии Шостакович допълни руската история.Така,както Бах в своите Пасиони допълни разказите на евангелистите Йоан и Матей.За тези,които се запознават с руската история на 20-и век е задържително да познават творчеството на Шостакович.Освен велик художник,той е и познавач на човешката душа.Камерните му творби,най-вече квартетите, доказват това.Каква по-удобна форма от четирите инструмента,върху които се въздейства с по две ръце за предаване на всички състояния на човешката душа: раздвоение,радост,съмнения,мъка.По отношение на квартетното писмо на 20-век Шостакович е най-значителната фигура.Интересна личност,която,поради причини,на които ще се спра по-късно той още няма своя евангелист както Алберт Швайцер за Бах,Алфред Айнщайн за Моцарт,Карл Хайрингер за Брамс.Една така надарена личност,която пише прелюдии и фуги както Бах,квартети както Бетховен,симфонии както Брамс,а също и  други жанрове,в които не е така силен,но също оставя значими творби:музика към филми и театрални постановки,опера,балет,че и джаз.

      Аз обаче искам да се спра на важни етапи от живота и творчеството на Шостакович.Няма да анализирам творбите му,искам да изтъкна тяхното историческо значение,времето,което те отразяват,преломните събития,за които те са били сътворени.Известно е,че при всяко важно събитие на своето време Шостакович пише симфония.Поради това той е бил окачествяван като жив барометър на събитието.Нищо значително през време на своя живот той не е подминал.Създаването на определени групи симфонии определя различните етапи в неговия живот.Някои от тези етапи са особено тежки за Дмитрий Дмитриевич.Изтъканата от злоба политическа система в СССР не веднаж се е обръщала срещу него в най-отвратителния си лик.Налагало му се е да защитава творбите си,да пише музика към филми,театрални постановки,статии.Викали са го по събрания,за да се отрича от творбите си,но слабоватият Дмитрий се оказва с железен дух:на тези сбирки,символ на диктатурата на посредствеността,той не отива нито веднаж.Подложен на психологически тормоз,заплашван с депортиране и репресии,Шостакович твори камерна музика.Точно в тези пиеси за скромен ансамблов състав той разкрива душата си.Душа-вселена,както тази на Бетховен в Последните квартети.На камерните му творби ще се спра специално,след като изтъкна най-важното според мен  за неговите 15 симфонии.

               Митя е един млад човек,почти на 20 години.Той учи композиция,клавир и за 4 години в консерваторията в Ленинград става добър пианист.През този период той създава няколко камерни творби и изнася първата си академия.От нея в историята са останали Трите фантастични танца,които всеки музикант познава.Но той трупа познания по композиция,разучава партитури на предходни руски композитори,от които най-високо цени Мусоргски.Още като студент Митя замисля да напише симфония и я създава като дипломна работа.С нея той завършва Ленинградската консерватория.Симфонията е четиричастна както при класиците.Но е различна по съдържание,тя е новаторска.Свързана е със събитията от онова време,с живота тогава,както сам Митя казва.В симфонията той се стреми към съдържание в музиката,честност в отразяване на живота на съвременниците си.Първата симфония е важна с това,че е живо свидетелство на стремежа на Митя да отрази действителния живот тогава.Симфонията е детска,но е истинска.Днес тя се изпълнява когато има интеграл от симфониите на Шостакович.Слушат я тези,на които предстои да работят върху творбите му,любителите музиканти,които обичат музиката му и имат интерес към възможно повече творби на великия руснак.Един велик предшественик на Шостакович,Йоханес Брамс създава Първата си симфония в много по-зрял етап на своя живот,за нея ще стане дума по-късно.Успехът на Митя да претвори мислите си в такова крупно произведение при толкова малък жизнен опит свидетелствува,че го чака голямо бъдеще на симфоник.Жалко,че тогава не имало до него една обаятелна гениална личност като Шуман.На възрастта на Митя Брамс представя пред Шуман клавирните си сонати,Третата е само с две завършени части.В издаваното от Шуман музикално списание се появява сатия,в която пише:Той дойде!Този,който ще напише симфониите на 19-и век!

           След публикуването обаче на своята Първа симфония,в живота на Митя се случва нещо много важно.Нещо,от което той няма да се отърве докато е жив.Той е регистриран вече от службите по сигурността като кадърен човек и те сега трябва да го насочат да служи с изкуството си на партията!А тя е трябвало да бъде във всичко и над всичко,защото интелигенцията според Ленин е реакционна маса.За целта са били обучавани всякакви кадри,тогава се е ширел девизът,кадрите решават всичко.Те учат всякакви професии,работят,но са подвластни на НКВД.И ако от същия този национален комитет по вътрешните работи ги активират по някякво дело,те заработват по същество.Тези инфилтрирани в разните среди хора  са най-ниското стъпало за натиск.В културните среди посредством получените знания те са упражнявали натиск върху творците,ако последните не се поддадат на натиска е започвало проституиране с творбите им и със самите личности.Пишели са се статии,свиквали са се работнически събрания,лектори-проститути по задание са ги бичували с критики и простотии.Творбата е била в някои случаи за соцкритиците като Евангелието за дявола.Творецът е трябвало да признае,че творбата му е например реакционна и да се откаже от нея.Ако не, идвал е Сибир,където депортираните са били дори без право на кореспонденция с близките си.Системата е била разработена още при комисаря по културата Луначарский,но при Жданов става жестоко репресираща машина.За тази машина са проституирали доста съветски музиколози-марксисти,но аз ще спомена най-видния от тях,"баховедът" Хубов.Който е чел "труда" му за Бах веднага ще ме разбере.Тая машина завърта и младежа Митя,който в този момент,на крилете на младостта и вдъхновението не разбира какво ще последва след години.За Митя е докладвано на Лубянка,ще трябва да заработи за народа,за щастието му,за партията.И при Митя цъфва товаришч Шульгин,по професия е бил музикант,назначен е за шеф на агитотдел в Ленинград.Той му дава един текст,стихотворение на поета-комунист Безименски и по това стихотворение Митя е должен да напише симфония,в която да възпее революцията,да се изпълни за десетгодишния й юбилей и да се казва Октябрю.По това време обаче Митя е пълен с творчески идеи:пише музика към кинофилми,операта Нос,балет Златният век,музика към театралните постановки Изстрел и Целина.Изпълнява обаче и поръчката на Шульгин,като написва поръчаната симфония и то преди тържествата.Точното наименование на симфонията е Симфоническое посвещение октябрю.Тя е едночастна със заключителен хор.Музиката не е лоша,идеята отново ще е актуална през 1961 г.при написването на Дванадесета симфония.Като музикално произведение симфонията няма историческо значение.Тя е програмна,в името на истината Митя е искал да напише такова произведение.По това време той пише още Химн на свободата,Траурен марш за падналите революционери,като по-малък е имал желание да напише Революционна симфония.Симфонията днес е изгубила значението си.На мен обаче ми харесва.Виждам едно замечтано и вярващо дете,както Бетховен в Първата си симфония,което от прозорец  наблюдава света.В който ще се втурне и ще го направи по-съвършен.И да рисува с музика.Както той казва,честно и съм убеден,че е така.Бил е доволен от творбата си и е пожелал да нарисува още едно такова платно.А картини за изобразяване-много.Манифестации на победилите,най-щастливите хора на света,изявяващи се по улиците като мними буржоа,помещици,а също и като пред гръмване от щастие пролетарии.Поръчал ли е някой тази Трета симфония не знам,но мисля,че Митя е решил да я напише сам.За доказателство ще изтъкна факта, че 25 години по-късно той я преработва.Симфонията е трябвало да изобрази радостта на хората по случай празника на труда и затова носи името Первомайская.Избраният поет сега е Кирсанов.Докато във Втора симфония хорът пее:октомври,комунизъм,Ленин,в Третата пеят:куршуми,нагани,винтовки,каждый Первий май,к социализму шаг.Времена и нрави.75 години преди тази симфония Лист във финала на симфонията си Фауст избира друг текст:Всичко преходно тук притча става,неизразимото се претворява,недостижимото дело тук става,вечната женственост ни извисява.Аз обаче познавам преработката на симфонията,когато Шостакович е забележителен майстор на симфоничното писмо и обичам да я слушам:хората маршируват,пеят,правят се на палячовци,заключителният хор ако не слушаш текста е величав.Пропуск в образованието ми е това,че не познавам ранния вариант,но не мога да го намеря.

          С тази симфония един щастлив етап от живота на Митя си е заминал.Животът става все по зъл,хората-нещастни и обезверени.Розовите стъкълца от очилата Митя са свалени.Той се извисява над живота и от висотата на полета на вдъхновението си той ще нарисува с музика първото си гениално платно.Но то ще се роди трудно..Жданов иска свободата на културните дейци.Системата е подготвила и избълвала проститути във всички области.Ще спомена два от тях:Мичурин,който съсипа руската генетика и любимецът на Сталин,Лисенко,който пък разсипа селското стопанство.НКВД затяга обръча и праща в Сибир.На съветските хора се обяснява,че им завиждат колко са щастливи и че ще ги нападнат.За война трябва да  се готвят.А врагът е и с партиен билет,чистка трябва.Няма и храна,хората са изяли конете си,с които орат нивите.Има документални снимки от онова време,публикувани в книгата на Солженицин Раковата болница.Пълна трагедия.В Украина е иззета храната на хората,за една зима умират от глад между 3 и 7 милиона души.Най-таченият герой от това време е Павлик Морозов,който издал баща си,че е укрил жито за да не умрат от глад и от НКВД са го убили.Тази трагична картина не може да бъде отмината от Художника.С творбата,която започва,започва и неговото усъвършенстване като творец,което достига големи висоти.Митя се превръща в Дмитрий Дмитриевич.Той ще нарисува тази картина,достойна да се мери с платната на Верешчагин.А около Митя животът кипи.Недоволните откарват в Сибир,подгонват прикритите врагове вътре в партията,Сталин прави конгрес и от трибуната се цели по хората с пушка,като заплашва да убие прикритите врагове.После заповядва на Берия да ги избие всичките,а конгресът бива наречен конгрес на обречените.

               Усетил пулса на времето,Шостакович замисля грандиозно творение.Ще отрази трагичните събития в родината си в картина,която ще нарисува с музика.За съвременниците си,които го разбират,за тези,които ще дойдат след него.В израстването си като творец той е във върхов момент,животът около него още повече засилва желанието му да претвори събитията в музика.Ще приведа за пример още двама творци,сродни в значителна степен с Шостакович,които при подобно силно емоционолно преживяване са създали велики творби.Първият е Бетховен с неговата симфония Ероика.Върху този величав паметник от чернобял мрамор той работи почти 5 години,като образецът е 39-а симфония на Моцарт.Друг творец,достигнал в творчеството си до такова величие е Брамс с неговата Първа симфония.Над нея той работи почти 15 години,но без нея симфоничното наследство би било по-бедно.Всички,създали в този жанр нещо велико са вдъхновили Брамс за нея.По подобен начин постъпва и Шостакович.Осмислил това,което е направил,той търси нов път за изява на основата на всеобъемляющия му,както руснаците казват опит в симфоничния жанр.Той замисля едно гениално трагично произведение в три части.Произведението се ражда трудно.Художникът търси точен път на мисълта си.Пише произведението,поправя го,написва отново отделни части,старите изоставя.Преглежда произведението и пак поправя по нещо.Четвъртата си симфония Шостакович счита за най-значителната творба в живота си до този момент и затова към сътворяването й е подходил с най-голяма отговорност.Шостакович познава достиженията на руските композитори преди него,но вече се е позапознал и с тези на западните.За това свидетелствува богатата полифонична фактура и на трите части на симфонията.В симфонията Шостакович ползва прост,изразителен,музикален език.Той обяснява,че този език е бил непознат за епохата на Моцарт,той важи сега,за годината 1936 и реалният живот по това време.Шостакович предупреждава,че музиката не е лека за разбиране и трябва да се слуша по-често.Подобно "указание" дава на критиците си Бетховен за квартета опус 132,който не могли веднага да  разберат в Германия,но във Франция е бил приет веднага.На нас ни е лесно сега,въоръжени с повече познания и звукозаписна техника да се запознаем и с трудния квартет на Бетховен и с гигантската симфония на Шостакович.А на него никак не му е било лесно.Световната мафия набутва в Русия измислен от евреите обществен строй,който никакъв строй не е,а дава повод на хората да се самоунищожават.Трагедията на руснаците Шостакович е изобразил най-вярно от всички чрез музиката си.Симфонията е в същата тоналност както Първата на Брамс.Първата част е дълбоко трагична.Освен квалификацията жив барометър,която е самата истина за Художника,има още една квалификация за него,безизходен трагизъм.Този трагизъм пронизва цялото произведение.При Четвъртата на Брамс трагедията е друга.В средата на първата част на Четвъртата на Шостакович се появява едно фугато на 4 гласа,които се сплитат в дяволски танц.Слушайки това фугато ме обзеха същите чувства,както когато се запознавах с Последните квартети на Бетховен.Слушах,немеех,изби ме ледена пот.Трагедията във финалната част нараства,тя вече не е всеруска,а всемировая.Това велико произведение слагам на висотата на Трета на Бетховен,която обаче е героична по тематика и на Първа на Брамс,която пък е драматична.На Шостакович е трагична!Трагичен е и пътят,по който поема симфонията.Музиколозите-проститути правилно са схванали това,което схванах и аз и написах по-горе.В тази всеобща трагедия в Русия тогава,която наподобява положението тук у нас в момента,управниците не се нуждаят от трагични произведения.Те се нуждаят от жизнеутвеждаюшчие произведения,които да възхваляват живота,всекидневието на най-щастливите хора на света,съветските граждани.Хората трябва да бъдат лъгани,че всичко ще се оправи,може би нахалството на съветските управници не е е било безгранично,че да фиксират напр.800 дни и всичко в бъдеще време ще е наред.Следва натиск върху Шостакович, проститутите като най-ниско стъпало не са били активирани веднага.От Москва е пристигнал самолета с менгемето,на дръжките са сложили удължаващи тръби и вероятно Шостакович е бил притегнат яко.Да се откаже от премиерата на симфонията и да си я прибере обратно, или Сибир.Вероятно е бил принуден,в хватката на менгемето да обещае и да се поправи.В дъното на тази операция е стоял Жданов,но при подаден знак от него джелатите на НКВД са били готови.Шостакович се е разминал със Сибир,но пък сега са били активирани проститутите,обучени да "работят" с музиканти.Двама от тях се специализират по творчеството на Шостакович,това са Ладигина и Коваль,години след проваляне на премиерата на симфонията те продължават да пишат срещу нея. .Жданов още не е дал отбой.Други проститути започват репресии по най-чувствителната тема за един творец,да  обругават всичко,което Духът му е диктувал да сътвори.Това е вече не духовен тормоз,а духовен геноцид.Имало е такива психолози на Лубянка.Насрочват работнически събрания, за да го бичуват там,да му внушават,че нищо не е създал,но Шостакович е  издържал на натиска.Той е премълчал  тези години.Творецът общува с Духа,а не с джелатите от НКВД.Симфонията обаче е прибрана от Шостакович,в нея не е променено нищо.Тя чака своя час,той настъпва 25 години по-късно.Междувременно натискът над Шостакович се усилва.От едната страна-Сибир,от другата-Шостакович свободен творец.Намерен е бил компромис,но мисля,че и Жданов не е искал да го затрива.Компромисът е Шостакович да напише нова голяма симфония,във финала трябва да е много жизнеутвеждающая,както са си го представяли от Лубянка.Просто не е било възможно  това да не стане.Така е била зачената Петата симфония.Шостакович едва ли е бил много весел.Симфонията е в ре-минор,финалът обаче е в мажор.Симфонията е четиричастна,музиката е много хубава.За да не се говори за Четвърта,Пета я изпълняват из цялата необятна страна и я популяризират.Хората са упознали симфонията и са я обикнали.Петата симфония не е Шостакович в точния смисъл на думата.Част от "греха" е изплатен,но има да се плаща още много.Краткото време за работа над симфонията показва,че Шостакович е бързал,за да му поотпуснат менгемето от смъртната хватка.За да го отпуснат още Шостакович е трябвало да пише музика към кинофилми,писал е балетни сюити,преработил е операта си Катерина Измайлова.В този период Шостакович създава едно велико камерно произведение,неговите 24 прелюдии за пиано във всички тоналности.Заявката за гениалните му 24 прелюдии и фуги е дадена.Създава и Първия си концерт за пиано.Едно красиво произведение,особено ако се намери добър тромпетист,но е лишено от дълбочина.Докато има консерватории това произведение ще се изпълнява.Друго произведение,което по стойност поставям над концерта от това време е неговата Соната за виолончело.По-късно в лицето на Слава Ростропович сонатата ще зазвучи така,както не е по силите на никой друг майстор на виолончелото.

             Написал Пета симфония,Шостакович продължава да мисли по своята Четвърта.Опитва да претвори мислите си в нова симфония, Шеста.Но как да стане това?Отпред Жданов,който ще го притиска до смъртта си през 1948 г,отзад-джелатите на НКВД.Може ли духът на този велик човек да е свободен?Шестата е тричастна,както и Четвърта,но не могат да се сравняват.В Шестата има нещо недоправено.И други тричастни симфонии има,но тази им форма се възприема съвсем естествено.Напр.Пражката симфония на Моцарт или пък тази на Цезар Франк.В първата не се чувства да липсва менует,тя е по-продължителна и от другите му симфонии,втората е в пълно равновесие само с трите си части.Шестата симфония е била приета без намеса отгоре.Обучените да проституират с музикалното изкуство правилно са схванали,че симфонията не е опасна за СССР.А и отлично са знаели,че Шостакович работи по това време над произведения с гръмки заглавия и не е ясно дали не е бил должен да ги напише:Младостта на Максим,/някакав революциожнер?/,Великий гражданин Советского Союза,Златният век и др.Аз не познавам тези произведения.С тези поръчкови простотии вероятно Шостакович се е откупил да не го замръзнат в Сибир.В личното си творческо кредо обаче Шостакович остава на висотата на Четвъртата си симфония.Идва ред на струнните квартети.За мен това е най-висшият камерен състав.Творбите за него изискват максимално напрежение на творческата мисъл,мъдрост,поезия,сърце.Четирите инструмента са огледало на човешката душа.Симфонията и квартетът са най-великото достижение на класиците.За пример ще дам шестте квартета на Моцарт,посветени на татко Хайдн,квартетите,послужили за образец след него,та и за самия неканонизиран светец Хайдн.Моцарт пише на един дъх,но над тези квартети се е потрудил в един продължителен период.По примера на Моцарт роденият 14 г.по-късно Бетховен също пише 6 квартета и ги посвещава на Хайдн.Моцарт вече го няма,годината е 1800-а,квартетите носят опус 18.От висотата на своята възраст виждам каква грешка е допуснал тогава този млад човек.Тази грешка после няма да допуснат нито Брамс,нито Шостакович.Когато са достатъчно умни,тогава ще напишат квартет,а не като младежи.Бетховен още на три пъти пише,вдъхновен от Моцарт,търсещ място под слънцето,като създава Трети клавирен концерт в до-минор,един Квинтет в ми-бемол мажор по подобие на К 452 и Третата си симфония.Първият,който отчита тази грешка на младия фламандец е един от най-мъдрите музиканти,Йоханес Брамс.Той дълго се упражнява в тази област,унищожава написани творби и чак под опус 51 издава два квартета,а за третия отлага дълго работата над него.И Шостакович следва пътя на Брамс.В средата на творческия си път той пише своя Първи квартет.Съставът,който ще представи на академии на великия руснак новите му квартети е квартетът Бетховен.Доволен от постигнатото,Шостакович се отправя към нов рубеж,великата творба на северогерманеца Брамс,квинтетът във фа-минор.Шостакович създава нов шедьовър,но висотата на творбата на северогерманеца не може да бъде достигната.На тези произведения ще се спра когато стане дума за камерните творби на Шостакович.А трудните години на Шостакович скоро ще станат още по-трудни.Макар и Жданов и НКВД и проституиращите с творчеството му музиколози-марксисти да го оставят на мира за един дълъг период,почти до 1945 г.За да обезличи Европа,световната мафия подготвя война.Първият етап на подготовката бе набутванета на социализъма,както казваше нашия пръв партиен и държавен в Русия и създаването на СССР.Едната страна бе подготвена за конфликта.Сталин през петдесетте години бе едната необходима фигура.Създадоха и втори идиот,Хитлер и нещата тръгнаха.Сбиха европейците,контролираха ги кой кого и колко да унищожи и за да не стихне конфликтът и по-късно,за да си дооправят игрите сложиха Сталин на страната на добрите.Разбойниците от Европа някога ограбиха кой каквото можа,отидоха в Америка,забогатяха,а сега като спасители се върнаха в Европа и я яхнаха.Оставиха СССР като плашило,та да могат съвсем да ги завладеят.И вместо културни хора,каквито Европа имаше,начело на държавите се развъртяха пазарни проститути.Пазарът всичко ще реши е новият девиз,старият бе,кадрите решават всичко.Като му дойде времето,световната мафия сгромоляса СССР,но пък инфилтрира в Европа черни,жълти,цигани,трафиканти и т.н. Старият континент да не може никога да се възстанови.И така Втората световна война започна,тя бе заложена още в позорните мирни споразумения след Първата за победените.Шостакович при започването на войната е в Ленинград,но там безотговорността на държавниците от двете страни е пълна.Ленинград е много встрани,пазещите и нападащите Ленинград дивизии заминават към Москва.Ленинград не може да бъде превзет и не може да отблъсне нападателите си.Руснаците ядат плъхове и котки,финни кожи от заводите за обувки,технически вазелин,умират от глад и болести.И германците не са по-добре.Оказалият се в този ад Шостакович започва да претворява всичко това в ново произведение,написано под влияние на максимално обострените му сетива,Седмата си по ред симфония.По време над работата си над нея,били са завършени три от частите й,руснаците решават да депортират от Ленинград по-ценните си хора,между тях се оказва и Шостакович,когото оставят в Куйбишев.Там той довършва симфонията.Ужасяващото положение около Ленинград,загубата на огромни територии на СССР,това е политическата потребност да се популяризира това произведение.Хората по света и самите руснаци да знаят,че не са сломени,че са добре и дори творят изкуство. Симфонията се разглежда в консерваторията,но и други,обичащи музиката знаят,че темата на нашествието от Първа част е толкова популярна за Шостакович,колкото тази на Токата и фуга в ре-минор за Бах.Първата част на симфонията е най-значителна.Музиката рисува непосредствено военните действия,маневрите на войските.Слушайки симфонията,човек като да участва в тях.При Осмата нещата ще се променят,човек усеща пак всичко,но то остава в страни от него.Започвайки с едно барабанче,темата на нашествието претърпява такива метаморфози,каквито преди това големият оркестратор Равел провежда в своето Болеро.Темата грабва,слушаш,преживяваш,ставаш съпричастен и с музиката, а такива като мен които са чели малко и история на тия събития,със самите тях.Валидна за времето си ,темата излиза от него и става общовалидна,когато има демонстрация на сила,простотия,арогантност.Ако тази музика се пусне към придвижването на северокорейските идиотизирани войници,които маршируват,за да целунат обувките на вожда и учителя Ким Ир Сен,тя ще им прилегне.Ако се пусне към маршируващи германски или съветски войски от онова време,пак става.Бих дал идея на Слави Трифонов в неговото шоу, /мисля че шоуто му има мото:Колкото повече приличаш на изрод,толкоз повече та уважават!/да надене на Царо,на Догано,на Сйергей Стани шеф по една пушка и да ги накара да маршируват пред своите си хора, /моля за извинение,ако не съм написал точно имената им/- Лютиф Местан,Анал Лютиф,Нихат Катил,Резилосман,Гьотсурат и пред евронаблюдателите Фикеншилд,Георгиас Крокодилас,Оли Гофрен,Зюси Аршлох,хермафродитът Карла дел Пунте.Които имат познания по турски и немски ще ме разберат. Към демонстрацията им на строева подготовка да прибави като музикален съпровод кулминацията  на темата на нашествието.Голям клип ще стане.Симфонията е читиричастна,в мажорна тоналност,непредвещаваща големи конфликти.Първата част определям като смазваща и веднага правя аналог с Кройцерова соната на Бетховен.Първата й част е толкова силна,че аз мога да слушам останалите две след като тя ми отшуми в главата,иначе по време на вариациите отново слушам нея.Втората част на симфонията е по-спокойна,някак пасторална,но се чувства напрежение и дори по една време то избухва.Напрежението нараства в третата част.Финалът за мен е едно навъсено утро.Шостакович вярва,че ужасите ще свършат,хората ще се върнат към нормален начин на живот.Когато той пише своята Девета симфония,таза вяра вече няма да я има.Седмата симфония ми напомня за произведение на Шекспир.Там се случва нещо,но всичко е толкова сгъстено,че не можеш и да помислиш,има ли в действителност време за толкова много събития.За мен обаче има някякво неравновесие в Седмата.За да го преодолее,великият северогерманец Брамс има друга трактовка.Кулминацията е във финала!За пример ще посоча неговата Първа симфония с хорала във финала и пасакалията във финала на Четвърта.При германеца Брамс има желязна логика,при руснака Шостакович-емоции.Всичко е различно,но пък много велико.Всеки го е написал така,както го усеща,като по един сътворен клон на едно и също божие дърво,но сочещи различни посоки.Тук искам да изтъкна нещо много лично.Българин съм,но нали тук е кръстопът,не знам защо толкова много симпатизирам на германците и турците и съм убеден,че притежавам черти от техния бит и култура.От турците съм взел култа към дървото,водата,камъка,тежката,но носеща радост работа.Срещна ли турци,след малко вече сме достове.От германците съм взел също доста черти и само за да не си сменям вярата не съм се конфирмирал като евангелист.Музиката им познавам по-добре от тях,любимият ми композитор е Йоханес Брамс.Не защото е най-велик,но той отговаря на моето възприемане на света чрез музиката си.За да не бъда счетен за нахален няма да кажа,че когато слушам Третата му симфония,която за мен е най-значителната въобще,си мисля:Дали този човек не е написал симфонията си,за да мога аз да я слушам,да ме зарежда с красота,мъжество,сили,вдъхновение и от нейната висота да съдя за симфоничното творчество на другите композитори.И за да затворя темата казвам откровено,както Хайдн за величието на Моцарт,че Седмата на Шостакович мери ръст и с Третата на Брамс.Две различни творби,за които аз,който обичам немската музика казвам,че и северогерманеца и руснака са много велики умове в своето изкуство,за да могат да сътворят такива велики симфонии.

                      Премиерата на Седма симфония се е състояла в Куйбишев веднага след написването й.Въпреки трудностите партитура на симфонията е доставена в обсадения Ленинград,където също се изпълнява.Симфонията се явява политически коз в ръцете на Сталин,който веднага го разиграва.Да са наясно останалите хора,че СССР не е сломен,че дори твори изкуство!Партитури се разпратени по много страни,хората се запознават с това велико произведение,у някои може би е довело до траен интерес към творчеството на Шостакович:композитори,диригенти,които след това разпространяват извън телените ограждения на свещенните руски граници творбите му.Войната продължава.Прави се преоценка на станалото с оглед предстоящото преразпределение на света по отношение на суровини и човешки ресурси.За помощта на САЩ за СССР Сталин им дава Аляска.Американците пък им дават камиони да си откарат войниците от западния фронт до фронтовата линия с японците,сега там се отваря нов огромен фронт,но двете ядрени бомби над Хирошима и Нагазаки сложиха края на войната.Сама срещу целия свят,Германия губи войната.Световната мафия обаче я продължава,повече европейци в размножителна възраст да се избият,повече разрушения да си причинят,толкова по-лесно ще е да се срази културата им.Еврейските банки ще има кого да кредитират,американците ще възстановят Европа.Планът Маршал е готов.Едно време девизът бе еликтрификация плюс съветска власт,сега стана:американизация и пазарни проститути.Ще дам пример за свръхсуперпазарен проститут.За такъв считам Милен Велчев.Само от проституиране с външния дълг на ограбена България,той вече има хотели с 5 000 места.Съжалявам,че такъв изрод споменавам наред с живия барометър,Дмитрий Дмитриевич,който отново сработва.За отминаващата война,за страданията на хората,причинени от световната мафия той пише своята Осма симфония.Като замисъл тази творба надвишава Седмата,като хармония и равновесие-също.Четвъртата част е написана във форма на пасакалия.Не шакона,която е по-скромна,а пасакалия!Тази форма на излагане на мислите си той прилага също така при Второто клавирно трио и Първи концерт за цигулка с опус 77.Казваме за Шостакович,че е Бах на 20 век,но не е ли също така Брамс на следващия век?Не е възможно пасакалията от Четвърта симфония на Брамс да не е оказала влияние върху желанието му също да работи върху тази форма.Колко много си приличат великите хора,в случая руснак и германци.Както световната мафия се стреми да командва света,унищожавайки собствения си етнос за тази кауза,така един руснак продължава традицията в музиката,идваща от Германия.Умението на Шостакович в симфоничното писмо при Осмата се е усъвършенствало още повече.Усещането ми,когато слушам тази симфония е друго.Пак военни действия,маневри,но някак в страни от мен.Не мога да отмина третата част на това петчастно произведение.Свистенето на снаряди,избухването им,канонадата,Шостакович изобразява всичко това чрез една тритонова комбинация.Сродството с първа част на Седма е очевидно.Кулминацията на симфонията настъпва,когато темата се провежда от трите тимпана.Не знам,защо една класическа симфония заради тимпаните е била наречена Симфония с тремоло на тимпана,макар светите мисли на татко Хайдн да са били така различни,а тази не е окачествена като свързана с трите тимпана.В предходната симфония се започва с едно барабанче,тук кулминацията е в тимпаните.Произведението е страхотно.Аз за себе си нямам отговор,тази симфония на Шостакович ли е най-великата му или Единадесета.Но считам,че Осма е по-висша от Седма.И в двете Художникът напомня с музикалните си платна тези на Верешчагин от Руско-турската война.С музиката си той изрази това,което Верешчагин направи с четката и боите.Лошото сега за Шостакович е,че войната е към края си,но не и страданията на руснаците.Ще трябва още много пъти да рисува с музика.Започната в Куйбишев,симфонията е довършена в Москва.Там се е състояла премиерата й.На Лубянка вероятно са преценили,че тя няма нужда да се разиграва политически както Седмата и е била излъчена по радиото,представена в големите градове.Войната свършва.Малкото останали от фронта живи войници се връщат и разправят,че дори по време на войната в Германия хората са живяли по-добре,отколкото те,победилите,в страната си.Следват репресии,Сибир..Шостакович го установяват по това време в Москва,където работи като преподавател в консерваторията.Он является професором.Пак дългата ръка на Жданов.Така ще го държи изкъсо,няма нужда да следи сводките на агентите,да праща самолета с менгемето в Ленинград да го натягат,да дава инструкции на музиколозите-проститути как да го притискат.Може и много лесно да му дава поръчки,тогава не е имало имейли.И поръчката не закъснява.Нищо не върви в СССР.Освен влаковете с отвлечените в 4 часа сутринта за Сибир.От светъл лъч в душата си се нуждаят най-щастливите рабочий и крестян в света.Шостакович должен написать симфония,която да възхвали героичното време след войната,ежедневието на съветските пролетарии.Насилствено е зачената Деветата му симфония,но преди нея Шостакович ще създаде две прекрасни творби,в които ще разкрие душата си:Вторият струнен квартет и  Второто клавирно трио.На триото ще се спра специално по-късно.Отлагане на поръчка от Лубянка може за малко,но отмяна -не!Шостакович трябва да напише триумфална музика за голям оркестър,с много духови инструменти,с хор,и със солови певци,които да химнословят СССР и първияТ естествено,другаряТ сталиН,вождът и учителят на народите.Трябвя дя се получи нещо като с Шилеровата ода на радостта.Ленин е слушал Апасионата и знае за Бетховен,значи и в Лубянка го знаят.Тоналността трябва да е героична препоръчали са им ми-бемол мажор.Сталин,комуто във вилата му в Кунцево са пускали до повръщане любимата му песен Сулико,едва ли е дал тези указания.Заданието за поръчка вероятно идва от проституиращите в този момент музиколози-марксисти.Как се е чувствал творец,комуто диктува Духът,сега идиотизираните типове от Лубянка да му диктуват.Само Шостакович може да каже.Дали е разбрал,че творците трябва да служат на партията или са го накарали да разбере,тези въпроси са погребани ведно с Шостакович през 1975 г.Той започва да пише симфонията и сигурно не е имало как да не я напише.Монументален е само броят на частите,те са пет,тоналността е героична,но на мен не ми звучи така.Симфонията е гротескна.Тези,които обичат Шостакович,познават симфонията,които рядко го слушат,ще я изслушат с интерес.Посланията в тази симфония мисля,че ги схващам:Шостакович се е отделил от линията ,но заедно с линията.На Жданов също не му е било лесно:Сталин разбира от Сулико,под звуците на тази тогавашна чалга го рисуват по събрания в цял СССР.А аз предполагам,какво са написали проституиращите с творчеството на Шостакович музиколози -марксисти за Центъра в Любянка:Он/ Шостакович/ обосралься!.Жданов с едно натискане на бутона може да го изпрати в Сибир за този сумбур,терминът е от тогава,но не го е сторил.Избрал е друг вариант:Шостакович пак должен написат музику към един филм за кретена Мичурин,проституиращ „учен”в областта на генетиката и който я съсипа,а и още един за любимеца на Сталин,академика -марксист Лисенко,който пък съсипа съветското селско стопанство с измислената от него яровизация.С тези две творби вероятно Шостакович е изкупил вината си.Защото не само,че не е изпълнил поръчката за подходяща след войната симфония,но и като да се е подиграл със заданието,изготвено от сътрудниците на НКВД по госполиткултурпроблемите на СССР.

             Шостакович е на работа в консерваторията,за този период не го тормозят.Това му дава възможност да завърши две велики творби от камерния жанр,Струнни квартети № 3 и 4.Шостакович подхожда към квартетите строго както Моцарт.На загиналите във войната приятели,на депортираните в Сибир,чрез тези творби той отдава дължимото.Годината обаче е 1950-а.Двеста години по-рано е починал канторът на Томаскирхе в Лайпциг,Йохан Себастиан Бах.Шостакович може да напусне СССР с културна делегация и да посети един от най-престижните гедермански градове..Жданов вече е умрял,кой е бил комисар по културата от онова време не помня.Шостакович изпълнява творби на Бах ведно с Татяня Николаева,участва в тържествата,в които гедерманските държавници говорят за делото на Бах.Едва ли Шостакович се е интересувал какво говорят тия простаци за Бах,но се случва нещо друго.Първото е,че той посещава гроба на Бах в църквата.И аз съм го посещавал,оставих там еделвайс,ако посетя Божия гроб едва ли ще се чувствам така.Аз също обичам музиката,както Вайсенберг казва.Другият важен момент е,когато Шостакович се качва на паметника на битката на народите.Работници ремонтирали нещо на горната площадка и казали:Ама това е композиторът Дмитрий Шостакович!Този скромен човек се оказва,че като го видят в чужбина и знаят кой е той!Какво точно става?За мен Духът на Майстора,както го нарича Алберт Швайцер осенява Шостакович и той се връща към едно започнато дело,неговите ранни творби,24 прелюдии,като решава да напише сега 24 прелюдии и фуги във всички тоналности.Протегнатата от векове ръка на германеца е посрещната от един руснак,позволили му да отиде в командировка в чужбина.За кратко време Шостакович след завръщането си в СССР създава цикъла.В него звучи Бах,звучи Мусоргски,звучат руски народни песни и разбира се Шостакович самият.Пътуването в ГДР отминава,написването на цикъла и посвещаването му на Татьяна Николаева-също,но трагедията в СССР като да няма край.Преди да продължа по същество,/този термин ползва най-ужасната измет в България,юристите/,малко ще се отклоня за ГДР по онова време.Стана въпрос за строителни работници,познали в лицето на госта Дмитрий Дмитриевич.Дали те са били строителни работници?А ако са били музиканти,но са били във фашистка или пък нацистка или някакава друга партия,която Ото Гротевол не е харесвал?Една част са били разстреляни и сега по телевизията дават разкопаване на масови гробове на антикомунисти,върху които е посадена гора.Аз съм по убеждения германофил и имам приятели от бившата ГДР.Те съвсем не бяха прости хора.Тук сред Рила,Пирин,гедерманците изглеждаха по-съвършени не само като фигура ,а и по-широта на интересите си.Геферманците бяха дебелаци и все питаха за бира.Гедерманците се хвалеха,че били почти всички конфирмирани,геферманците-че оправяли само негърки-проститутки.А сега се връщам на трагичната година 1953,когато живият барометър сработи отново.Шефът на Лубянка,Лаврентий Берия бе зает със себе си,искаше стола на  Първия.През тази година умира Сталин.Той съвсем не е бил глупав човек,той е зъл гений.През лагери прекарва милиони хора,от които около 30 000 000 души умират от студ,от глад,от умора или репресии.Бил е много отмъстителен.Той уврежда генно руската нация,защото културните хора ги изчезват по Сибир,а навсякъде пробутват изродите.За отряди с огромна ударна мощ,от които се нуждае съветската армия,изпраща учени в Индонезия,да създадат кръстоска между оран гутан и човек,от която да направи ударни отряди.Не се получава,Берия привиква натоварените с тези обязаности учени и ги убива.Около 7 000 маймуни са били преместени в Грузия,където остават почти до 2000-та година.Сега идва часът на Берия,най-отвратителният изрод в Съветската история,когото Сталин не могъл да ликвидира,защото получил инсулт.В смъртната схватка между политиците за стола на Сталин е дадена само една жертва,Хрушчо уби Берия.Но това не значи,че столът е за Хрущо.Булганин е със същата сила и двамата стоят на стола.Дебелата украинска свинкя обаче дръпна стола и Булганин се озова на земята.Обещание,че повече така няма да прави спаси живота на Булганин.Появи се обаче една реакционна тройка,която заработи срещу  Хрушчо,това бяха Маленков,Каганович и Молотов.Една година трябваше и украинската свинкя и на тях скрои шапка.Тогава пък се появиха други двама,Жуков и Шепилов,но те не бяха квалифицирани като сериозни противници,а само като присъединили се към предходната тройка от глупост.Хрущо ги млъкна и тях,станаха по-ниски от тревата и това им спаси живота.Единствен Жуков проговори след изгонването на Хрущо,на три пъти писа книга,три пъти смени в нея всичко.След две години борба,в която никой не мислеше за хората в тази огромна страна,Хрушчо победи.Винаги в обкръжението на Сталин,винаги на пиенето в Кунцево,когато ако не са слушали Сулико,дебелата украинска свинкя по заповед на Сталин е играла гопак на масата им.През този трагичен период Шостакович пише своята Десета симфония,и тя не може да не е трагична.Ако говорим за безизходен трагизъм,той е тук в пълна мяра.Тоналността е  същата,както в Четвъртата на Брамс,майсторството на композитора не стои по-долу.Ще спомена втората й част,обозначена като алегро.За мен тя е дяволско скерцо и ми напомня фугатото от първа част  на Четвъртата му симфония.Трагичното анданте ме връща към великата пасакалия от Четвърта на Брамс.Симфонията е велика както 4-а,7-а и 8-а,но тук Художникът рисува с музика по най-съвършен начин.С тази симфония Шостакович завършва един етап в творчеството си,от Четвърта до Десета.Следващите две платна ще са програмни,като първото от тях ще се извиси над останалите симфонии,както руснаците казват,как купол венчает собор.

                Колкото и странно,но за Шостакович идват по-добри години.Вече няма НКВД,има КГБ.Няма комисар по културата,има министър на културата,това е товаришч Екатерина Фурцева.Културна колкото нашата Нина Чилова /чил е турска дума и означава глухар,див петел/,но два пъти по-дебела,не става за амджикларъкючек.Шостакович го правят член на КПСС и го тургат в управлението на страната.Простачката,товаришч Фурцева ще му дава насоки за развитие,но няма да има кой да я слуша,след като репресивният апарат е замразен.Шостакович трябвало да участва в заседания,отговарял за някакъв отдел,подписвал документи,но никога не е поглеждал какво подписва.Дали някога е казал нещо или е обмислял идеите си,не е ясно.Друг един като него в долната камара на английския парламент обаче проговорил.Нютон,като известен човек също го турнали  в парламента,за имидж,/на турски сурат/.Веднаж бил настинал,отворили прозорците,а той казал:Може ли да затворите прозорците.И с Шостакович е било така,но не съвсем.Подканвали са го да напише нещо за партията,казвали са напр,че дебелата украинска свинкя и Шостакович имат по даден казус еднакво мнение и т.н.Но менгемета,заплахи,такова нещо вече не е имало.Хрушчо е подготвял конгрес,окончателно да срази Сталин.И затова от Сибир са пуснати някои културни личности,между които Солженицин.По това време, с възможност да обмисля по-дълго идеите си,Шостакович пише своя Първи цигулков концерт.В него реверансът към великия северогерманец Брамс въобще не може да бъде прикрит.Опусите имат еднакъв номер.В концерта има една великолепна пасакалия,но по-скромна от тази на Брамс.Първата част е едно замислено ноктюрно,пак тъжно разбира се.В каденцата продължава разработката.В тази каденца има повече музика ,отколкото в многогласните каденци на Фриц Крайслер към прочутите концерти в ре-мажор.Доколко Шостакович може да е весел,съдим от финалната част на концерта.Еталон в изпълнението на концерта е това на Ойстрах.Много млади цигулари сега също изпълняват концерта,ценя това на Светлин Русев.Сега е модерно да се славослови руския евреин Максим Венгеров,най-касовият цигулар в този момент,но ако Ойстрах разбира и свири концерта,то Максимчо само го гняви.Шостакович ще напише и Втори концерт,но не ще достигне висотата на първата си рожба от този жанр.

           Хрушчо е на стола на Сталин.Конгреси,простотии,гонитба на привържениците на култа към личността,беднотия,скрито насилие.Интелигенцията-реакционна маса,казал на времето Ленин и превърнал манастирите в концлагери.Въведената диктатура на посредствеността върви и до днес,14.12.05 г.тук у нас също.Въпреки това обаче ужасяващият натиск върху интелигенцията е смекчен.Появяват се книги дори за архипелага от лагери в Сибир.Има и опити военните заводи да разширят номенклатурата си и от отпадъците си да произвеждат т.н.ширпотреба.В горада Калуга завод за барут започнал да произвежда спички,/кибрит/,завод за шкурка започнал да пуска по-меките от техническите условия картони като бумага туалетовая,заводът в Красноярск за тежките автомобилните гуми за камионите КРАЗ и тракторите започнал да произвежда презервативи.Завод за бойни отровни вещества в Улан-уде започва да пави прави одеколон с три съставки,наричат го Илф и Петров,но го спряли,защото работниците го изпивали още в завода.Някога при Ленин руснаците живнаха от НЭП-а,сега от опита да се произведе нещо,необходимо за ежедневните нужди на хората.Нещата започнаха да излизат от контрола на партията.Девизът на Сталин,эст человек,эст проблем,бе заменен с нов:Цялата земя е наша!По това време точно,в края на 1956 година стана едно събитие,което едва не доведе до ядрен конфликт,унгарското въстание.Но то има предистория.Хрушчо предприема ход,след който той да стане по-умен,по-концентриран и по-добре да работи за щастието на хората по света.Към този ход той склонява унгареца Анос Кадар,прекарал 10 години в затвора като непослушен комунист,а също и маршалът на СССР Малиновски.Тия тримата се самоскопяват и основават гилдията на скопците във властта.Които комунисти са били истински са ги последвали,не знам кои са,ментетата-не.Доколко са станали тия тримата по-умни не знам,но за края на 1956 г.много ум им е бил необходим.Унгарците се възползват от малкото демокрация и се вдигат на въстание.Начело са Имре Наги и генерал Малетер.Американците им обещават помощ,но после се договарят с Хрушчо и ги оставят на произвола на съветските военни.Хиляди стремящи се към свобода унгарци са убити.Тито предаде унгарските ръководители на Хрушчо и той разпореди разстрел веднага.Скопецът,брат по съдба на Хрушчо,Анос Кадар пое властта в Унгария.Такава тотална трагедия в Европа не бе имало след войната.Руснаците, подтискани от една фалшива система,измислена за да унищожава хората,също симпатизират на унгарците,особено от т.н.републики.Стремежът на тези хора към свобода,предупреждението,че който посее ветрове ще пожъне бури бе събрано в едно от живия барометър,Божият подарък за руснаците,Дмитрий Дмитриевич.Максималното напрежение на неговите творчески сили роди неговата Единадесета симфония,любимата ми от всички негови.Тя се нарича 1905 година,защото глупостта на руския цар Николай от това време после катурна Русия и аз не виждам тя да се оправи изобщо някога.Именно събитията от 1905 година доведоха до това,да докарат през 1917 година в Русия сифилитика Ленин с приготвените му от евреите марксически книжки.Единадесетата симфония е програмна, тя е историческа,а посланието в нея е,че насилието води до още по-страшно насилие.Тя е написана в края на 1956 и в 1957 година и е отговор на събитията от унгарското въстание.Хрушчо нападна борещите се за свобода унгарци и изби хиляди от тях,Шостакович отрази вярно събитията и предупреди света за последствията.Симфонията е програмна.Започва със събирането на хората на площада на мирна демонстрация,защото са бедни, ограбени,гладни.Водени от един свещеник,те изразяват протест срещу социалната несправедливост.Вместо среща с тези хора от двореца дават заповед да стрелят по тях.Заповедта за стрелба,командата,подадена от тръбача,стрелбата,ужасите на хората,бягството от площада,това Шостакович нарисува с музиката си.Симфонията е едно платно,отново достойно да се мери с тези на Верешчагин.След разстрелите следва разкошен реквием,в който роднините на убитите се прощават с тях.Звучат приглушено революционни песни от онова време,които се размиват с други теми.Трагедията е пълна,както и в предходни симфонии на Художника.В тази симфония Шостакович е най-близо до Мусоргски.Вероятно работата му по довършването и редактирането на оперите на Мусоргски Борис Годунов и Хованщина са оказали това влияние.Известно е,поради причини,произтичащи от водката,Мусоргски не е довършил тези творби,но пък по-късно се ражда този,който майсторски ще свърши необходимото.



Тагове:   художник,


Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12150381
Постинги: 4532
Коментари: 10746
Гласове: 18293
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031