Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.06.2019 07:49 - ДИСТАНЦИЯТА – КОЛАГЕНЪТ НА ОТНОШЕНИЯТА
Автор: lyuliak Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 3751 Коментари: 1 Гласове:
7

Последна промяна: 07.06.2019 07:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Много е популярно да се коментират ставните заболявания на настоящия век. Казват – от лошата храна. От многото седене. От стреса. Всичко това е вярно. Но има и духовни образи, скрити зад всяко телесно страдание, които можем да се упражним да разглеждаме.

 

Най-напред, учените са категорични, че артрозите са заболяване на цялото тяло, които се изразяват в някоя по-боляща и увредена става. Дори го наричат „автоимунно заболяване“. Тялото не произвежда достатъчно омекотяващ хрущял межди ставите. Реагира с възпаления и костни израстъци. Те може да се провокират от травми и тесни обувки, но все пак не са причинени от тях.

Разбира се, както и за повечето неща от живота ни, популярно е да се лекуват симптомите, а не цялото. Мазила, обезболяващи, операция. Това прилича на „терапията“ която прилагаме и към всяка една връзка (не е случайно, че и ставите се наричат „връзки“ в тялото ни). Отначало опитваме с добро, после опитваме „да не ни пука“ (забележете отново асоциацията с „пукащите“ стави на втори стадий увреждане!) и накрая следва раздяла (операция).

Връзките между хората в съвременния свят са увредени от много неща, но сега ще спомена за дистанцията.


image

Най-често нарушаваме дистанцията, за да се намесим в живота на другия от любов. Това е наx-извинителната причина за нас, но понякога дразни другия, или пък го прави апатичен. Вероятно второто е по-опасно, защото няма симптоми. Но в един момент човекът спира да взема решения, чака ги от нас и дори ни смята за длъжни постоянно да му подаваме „сламки“.

Често обаче една възрастна личност трябва сама да направи своите грешки. Неслучайно едно от най-успешните терапии за възобновяване производството на ставна тъкан са изкуствените или естествени травми - удар и кървене в това иначе скрито място. Кръвта носи живот, и провокира раненото място не само да се възстанови, а и да се „тапицира“ с нова ставна тъкан, за да се избегнат бъдещи болки.

Има и друга причина по която нарушаваме дистанцията. А тя е свързана със силната ни нужда от обич. Ние се „притискаме“ към живота и топлинката на други, търсим тяхното одобрение и съпричастност, и като срещаме остра враждебност, нараняваме още и още сами себе си. Дори когато се дразним от хората, не преставаме да стоим прекалено близо. Тогава отношенията ни може да се сравнят с възпалената става, където триенето предизвиква сериозен дискомфорт.

Защо правим това с хората? Най-често, защото наистина ни липсва любов. Причината е в нашето неверие. Вероятно не вярваме достатъчно в любовта на Твореца, който уважава нашите мисли, избори, нашата същност, който не презира нашите грешки, а е готов да ни учи именно чрез тях. Не е нужно постоянно да търсим компанията на хората. Нашето оставане насаме, в покой, обърнати към изцеляващата Му обич, е целебно за душата както почивката за изморените стави.

А коя е „лошата храна“ за нашите отношения? Най-често страхът, гневът, усещането за безизходица… Странно е, че в наши дни хората избягват всякаква законова обвързаност, и пак все по-често се чувстват заклещени в отровни връзки! Защото „връзката“ е зависимост, която не възниква на телесно ниво, а на духовно. Всички тия усещания за страст, страх, вина, необходимост, радост, милост, вина, са особения състав на нашите връзки, и без да разбираме естеството им, ние не можем да се измъкнем. Или ако се измъкнем, повтаряме проблема още в следващата си връзка.

Древните хора са разбирали, че в едно такова отношение двама не стигат, трябва и трети. Още в притчите на цар Соломон е казано „…двама са повече от един, и тройното въже не се къса бързо…“ Третият за тях е била подкрепата от ангелски сили, извикана чрез поемането на отговорност. Както е казал народът, „за да получиш, трябва да дадеш“. Трябва да се вложиш в нещо, да се натовариш, да поемеш своята отговорност, за да получиш подкрепа и благословение от Съдбата!

Това пък напомня на гимнастическите упражнения, които подобряват работата на ставите. Когато мускулът наоколо не е ленив, а е стегнат, тогава ставите не са оставени само на своята „смазка“, пощадени са от триене и се справят добре. Така и един деен човек, посветен не на собствения си егоизъм, а на добрите каузи, които вижда наоколо,  е като постоянно трениран мускул. Той всеки ден се изправя срещу своя егоизъм, срещу своите лични противоречия и неверието си.

Виж още по темата:

 http://eklekti.com/%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%8A%D1%82-%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%80%D1%83%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83-%D1%87%D0%B0/



Гласувай:
7



1. janagarden - Перфектно!
10.12.2019 12:18
Много, много съм съгласна с вашето мнение, по скоро това е реалността! Да, така е! И аз вярвам и размишлявам по този начин. Слава на Бог, че мислим в сферата на духовното измерение. Благословения! Весели празници!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lyuliak
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1212225
Постинги: 706
Коментари: 605
Гласове: 1552
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031