Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.09.2018 10:56 - МНОГОБОЖИЕ: КАКВО ЩЕ КАЖАТ ХОРАТА
Автор: lyuliak Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 2373 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 17.09.2018 11:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Искам да поговорим за нещо, което е далеч отвъд стародавното „идолопоклонство“, познато ни например от гръцката митология. (Там боговете са като отговорници в една голяма администрация, покорена на Зевс. Странното сред това множество е, че и „положителните персонажи“ в него имат своите слабости, интриги и дори проявяват шуро-баджанащина.)    

Всъщност, преди да го оставя на мира, мога да кажа че проблемът в такъв един пантеон е най-вече неразбирането за неговата мистична и единна същност, скрита зад отделните функции на духовните сили. Частичното разбиране за нещата, противопоставянето на частите без съзнанието на цялото е вредно и за нас, в настоящото време. И в частичното има истина, понякога тя дори е потвърдена с  научни открития, изследвания и факти – ала нямаме умението да съединим парчетата от пъзела и най-често превъзнасяме едно, като отричаме друго…     

За кое днешно многобожие обаче рядко се сещаме? Според мен змеят с много глави, колекцията от идоли на нашето време се казва „Какво Ще Кажат Хората“.    

Какво правим в името на това божество? Реално правим страшни неща. Дори когато говорим за божеството на Егоизма, там поне се случва да послужим поне на тялото, красотата и здравето си (ако натам е ориентиран нашият егоизъм). Докато, за да наситим „Какво Ще Кажат Хората“, ние подтискаме разума си, подтискаме чувствата си, оставяме практичното в дългосрочен план и се опитваме да покажем някаква имитация на успех в краткосрочен план.    

Кога подтискаме разума? Например, когато харчим пари за „имидж“. И не говоря за нормалния добър и спретнат външен вид или за съвременни технологии, без които ще сме странни и недостъпни за приятелите си и далеч от световните събития. Говоря за непосилните екстри, за „изхвърлянията“, както ги наричат хората – които обаче са практика в нашето уж бедно общество, и са основната хранилка на кредитните институции…     

Кога подтискаме чувствата си? Не само в кастови страни като Индия (там поне е официално), а и в страни където на думи има свобода, много млади хора са насочвани (или повлияни от модата сами се насочват) към безлюбовни връзки по сметка. Това унижощение на сърцата, на техните лични копнежи и предпочитания неминуемо се отразява на психиката, и все повече хора впоследствие изпадат в депресии, в жестокости, в безсърдечие към околните. Как едно ранено и стъпкано сърце ще намери ъгълче състрадание за другия, когато то самото още не е изцелено...     

А кога жертваме своето бъдеще или това на децата си? Дългосрочните цели обикновено включват постоянство, устояване пред моментни изкушения („е, хайде излез точно сега, после ще изпуснеш“), а също и включват неразбирането на временните и инертни хора наоколо: „Е, защо правиш всичко това, като накрая се устоява само с подкупи и връзки?“    

Ако се замислите, ние сякаш искаме да представим пред „Какво Ще Кажат Хората“ нещо средностатистическо. Нещо, заради което това хищно божество да не ни изяде, да не пусне огън срещу нас, и с две думи – да не ни забележи! В този смисъл ние неволно приучаваме децата си да не се открояват от масата с прекалена борбеност и искреност, да не се отличават от масата по стила на своите забавления („е малко чалга няма да му навреди, всички я слушат“) и да не се жертват за близките си („поживей си сега, излизай с приятели, ние някак ще се оправим“).     

Страшно е това многобожие, понеже ние реално дори не познаваме частите му. В него дори има болшевизъм – ако се запитаме на кои хора искаме да угодим, ще отговорим: „Ами, на болшинството“. Когато „болшинството“ няма да ни разбере и одобри нашите усилия, ние сме склонни да се откажем от тях.     

И все пак имаме един живот, и залогът за нашите избори е той, нашите дни и нощи, нашето еднопосочно бъдеще... Затова според мен е ценно да търсим одобрението и подкрепата на това избрано малцинство, което движи и управлява света. Да търсим подкрепата на тия, които са силни и мъдри не заради парите си, а заради своето посвещение. 
image



 


Тагове:   страх,   страхове,   богове,   ПР,   идоли,


Гласувай:
4



1. andorey - Няма как да не се съобразяваме с д...
17.09.2018 18:28
Няма как да не се съобразяваме с другите хора. Няма как по един или друг начин, да не се съобразяваме и с обществото в което живеем. Иначе би било много лесно. А и създаването и изграждането на човешки взаимоотношения е може би най-трудното нещо.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lyuliak
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1213094
Постинги: 706
Коментари: 605
Гласове: 1552
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031