Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.07.2020 17:04 - “Памятна книга” за Йовков
Автор: marinelapaskaleva1 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1689 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Село Красен пази скъпи спомени за живота и творческите вдъхновения на писателя. Тук всяко кътче нашепва за стъпките на бъдещия белетрист: и Филиповата кръчма, в която младият Йовков събира и радостите, и скърбите на добруджанеца, и църквата, в която селяните ще посветят душата си на Бога, и училището, в което той ще работи като учител и директор. От 1907 до 1912 година Йовков оставя следа в този край като учител и директор на каралийското (красенското) училище.

          Едно от свидетелствата за присъствието на бъдещия писател в това добруджанско училище е запазената малка стаичка, в която той живее и работи. Тя е скромно уредена. По думите на журналиста Атанас Статев това е стаичка-светилище. На масичката е оставена книга, озаглавена Памятна книга[1]. Нейните страници са съхранили и преклонението, и възхитата, и дори мълчанието пред богатото слово на писателя. Думите тук са кратки, но те крият в себе си спомена за едно неповторимо изживяване сред атмосферата и духа на Добруджа и нейния певец Й. Йовков.

          Памятната книга е започната на 23 юли 1957 г. от учителя, колегата и приятеля на белетриста Ловчо Стоянов. Нейните страници разказват за сторения жест: Аз турям началото на тая памятна книга и нека тя се пази на вечни времена и служи да се отбелязват спомените за Йовков…. На този ден Ловчо Стоянов посещава красенското училище и като река потичат спомените върху белия лист за учениците, за колегите учители и за скъпия приятел. Неговият завет – да останат дири от присъствието на писателя в с. Каралий (дн. с. Красен), е изпълнен от дъщерята Елка Йовкова. Тя ще напише само два реда и те са след споделените мигове, че е надникнала в скромния свят на своя баща. След нея е и съпругата Деспина Йовкова. В Памятната книга тя оставя своето скромно и деликатно присъствие, изпълнено с дълбоко вълнение. В написаните редове скрива личното си име и остава единствено като госпожа Йовкова. Редове за скъп спомен от присъствието на твореца оставя и семейството на Ловчо Стоянов.

Поклон пред писателя в книгата сторват добруджанката, поетесата Дора Габе, хората на словото Калина Малина, Петър Славински, актьори и журналисти. Малката стаичка се посещава и от иноземци, оставили споите вълнения на родния си език. Най-спонтанни и искрени пред белия лист са учениците. От техните редове се чете дълбока признателност пред вълшебното слово на писателя Й. Йовков.

          Всеки, който е пристъпил прага на малката стаичка в каралийското училище, ще отнесе спомена за великата скромност на певеца на Добруджа. Паметта е послание към поколенията и времето. Много от страниците в тази книга са вече заличени от годините, но тя все така е оставена отворена за мислите на идните поколения при досега с Йовковите произведения.


[1] Памятна книга. Книгата е започната на 23 юли 1957 г. от приятеля и колегата на писателя Ловчо Стоянов. Тя се съхранява в училището, днес превърнато в музей, в с. Красен. Йовков работи там от 1907-1912 г. като учител и директор. Ксерокопие. – Научно-спомагателен фонд Йордан Йовков на Исторически музей – Добрич – инв. 3921.




Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: marinelapaskaleva1
Категория: Лични дневници
Прочетен: 131695
Постинги: 154
Коментари: 18
Гласове: 151
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031