Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.05 18:05 - ПРОБУДИ СЕ СПОМЕН В МЕН ОТ ПРЕДИ ПОВЕЧЕ ОТ 50 ГОДИНИ...
Автор: planinitenabulgaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 112 Коментари: 1 Гласове:
7

Последна промяна: 21.05 18:05


 

                   ПРОБУДИ СЕ СПОМЕН В МЕН ОТ ПРЕДИ ПОВЕЧЕ ОТ 50 ГОДИНИ...

 

   Днес е 20. 05. 2020 г. Повече от два месеца прекарваме 4/7 от дните в този отрязък от времето на вилата ни, на която с букви от дърво е написано: „Хамбардере”. Имах сезонни работи, свърших ги. Имаше работи, които трябваше да свърша когато мога, свърших ги сега, въведох и доста други, между които благоустройствени, справих се и с тях. Всичко, което бях намислил да свърша преди да отпътувам из страната ни по моите програми, които наричам Големите, свърших. А тези пътуваия са наистинна големи като теми и региони. Цитирам Западните покрайнини, Западния Балкан и Западна България, светилищата по Източите Родопи, Цетрален Балкан, Софийския Балкан и Искърския пролом, сега – Тъмрашката република.  За да изчерпя темите, които ме интересуват като любител краевед и еколог, някои от тези пътувания продължиха по 10 години.

   Свършил всичките си работи, седнах да си почина на терасата с изглед ткъм Резноьвете, доволен не само от свършеното, но и от живота. Преживях операция, възстанових се и отново мога да работя от сутрин до вечер. Може би за тези дни на вилата ни трябва да съм в някаква степен благодарен на коронавируса, заради който прекарахме толкова време тук и извърших толкова работа по „имението”.

    Останах доста време на терасата, а програмата на Класик ФМ днес работеше за мен. Изпълниха Третата клавирна соната на Моцарт, наречена Сонатата с трилера, после Тракийските танци на Петко Стайнов и след тях - Клавирния концерт на Моцарт №23 в ла мажор. Ще напиша постинг специалнно за две от тези творби, защото са ми от любимите.

  Гледайки към алпийския дял на Витоша, в ума ми се върна спомен от годините, когато бях студент, това озачава в периода между 1964 и 1969-а. Споменът обаче е мого силен -  картината с доволния турчин, седнал да си почива, слушайки турска музика, трайно е останала в съзнанието ми.

    Връщам се от Марциганица през Инкаята, после през с. Узуново, трябва да хвана автобуса от с. Три могили, иначе не мога да се прпибера. Тогава нямаше и телефони. Приближавам самотна къща сред едно райско кътче, чува се турска музика. Пътеката минава под къща с тераса, на терасата един турчинн седнал и слуша турска музика. Гел бурда, аркадаш, изкомандва той. Имах резерв 10-20 мин. за автобуса, отидох при него. Беше си сипал чашка ракия, това турците правят много рядко. Каза ми буйрунус, защото ме помсли за турчин, извика кадънната, разпореди нещо. След миуги тя донесе кафе и сирене. Сиренето бе забелегжително, наблегнах на него. Човекът се похвали, че днес е приключил земеделската си работа за годината и седнал да си почива. Прибрал си картофите, плодовете, тютюна, изорал си градината.  Почиваше си и мулето му, което бе пуснал да опасе върховете по стеблата на тютюна. След работата, да си хапне мулето нещо доста по-вкусно от тревата.

   Човекът бе към 50-55 годишен според мен ако не греша – тогава хората ми изглеждаха доста по-възрастни, а аз малко над 20. Каза, че децата му живеят и работят в Асеновград, правят си къщи до гробищата. Там след строителството на родопските язовири се заселиха мого турци - работниците в ТКЗС-то и строителството.   

    Седейки днес на терасата на вилата ми, свършил всичко по двора, по къщата и пристройките, в спомените ми нахлу този образ. Един човек, доволен от живота заради труда, който е положил и плодовете му, благодареие на които той ще преживее зимата.  Всичко, каза той, имаме сега за зимата – брашно, захар, ярма за животите, сено, продадох тютюна, имаме си всичко. А в това всичко влизаше една каменна къща на стотици годиини с каменни плочи, където вероятно той е роден, обори за животни, заградени с дървени огради ниви.

   Този човек сигурно отдавана е починал, а също и кадъната му. Къщата, вероято изоставена от децата му вече се е срутила. Споменът от тази кратка среща обаче остава жив у мен.

  Имам желание някога да посетя това място, но няма да мога да го намеря. Жив остава само споменът от тази среща. А днес този спомен бе особео силен, защото свършил всичката си работа, седнал да си почивам, вероятно приличах на този човек. С една разлика може би - той имаше чашка с ракия пред себе си, нещо, което аз никога не правя. Но общото остава – човекът каза, всичко свърших, почивам си, същото вчера казах и аз. И се сетих за него, макар това да бе твърде отдавна...

  





Гласувай:
7
0



1. rosiela - Коста,
21.05 20:00
поредица интересни материали си пуснал. Четох със закъснение, доста бях заета. Благодаря за удоволствието.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7248950
Постинги: 3115
Коментари: 8282
Гласове: 15273
Архив
Календар
«  Май, 2020  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031