Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.05 20:18 - СТАТИЯ НА МИЛЕНА ФУЧЕДЖИЕВА В СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 105 Коментари: 1 Гласове:
4



 

         

     На вниманието

              на г/жа Надежда Захариева,

              на Кеворк Кеворкян и Георги Атанасов,

              на натовския генерал Румен Радев и Мая Манолова,

              на Блекпредатор-а и  ОК3223,

              на Слави Трифонов и Корнелия Нинова

с препоръка много внимателно да се запознаят със статията. Добре би било запознаването със статията да стане екипно, по двойки, както съм ешнал сезираните от мен поради еднаквите им ммисли и дела. За една от сезираните не намирам еш, но тя би могла да си намери такъв сама от в/к „Минаха години”.  

 

               СТАТИЯ  НА  МИЛЕНА  ФУЧЕДЖИЕВА

 

   Днес съм изпълнена с оптимизъм и вяра, че най-лошото е зад нас. Остават ни 2 седмици и ще ни отпуснат каишката, която никога не е била намордник, за разлика от много други европейски и неевропейски държави.

   Благодаря на Силата за „българския” ни късмет.  Защото този път го имаме в големи дози.

   Благодаря на Щаба и на премиера Бойко Борисов за всичко, което направиха за нас, както и за тези, които ги мразят за направеното. Свидетели сме на деннонощните им усилия и труд, за сметка на съня и грижата за личчното им здраве. Оценяваме сърцатостта с която се хвърлиха да спасяват нацията от Заразно зло – име не на холивудски блогбъстър, а на ситуацията, в която светът се озова.

   Нито Щабът, нито Бойко Борисов знаеха, че ще имаме късметът, който ни сполетя така изненадващо – дали е ваксина БЦЖ, дали е нещо генетично, тепърва учените ще изследват. Те правиха това, което трябва, плюс още много. Никога няма да забравим стореното. А те да не се заслушват в тъжния глас в сърцата им, който ще им казва, че в България няма ненаказано добро. Ние помним. Този глас няма значение.

  Никога няма да забравим, и тези, които не намериха в себе си съчувствие към останалата част от света, която измираше и продължава да измира по особено жесток начин – в изолация, без близки наоколо, неспособна да диша.

   Никога няма да забравим тези, които и до сега не са съпричастни към лекарите на първа линия тук и навсякъде по света.

   Никога няма да забравим тези, които не бяха способни да видят по-далече от собствените си, изключително егоистични представи за живота и смъртта.

   Никога няма да забравим , че тук, сред гордеещите се, че са българи има такива, които тази сутрин реагираха със захилени, иронични емотикони на новината, че вчера в Америка са умряли 2000 души от Ковид-19.

   Никога няма да забравим тези, които сложиха личната си печалба и интерес над грижата за здравето на нацията.

   Никога няма да забравим тези, които бяха и са готови да пренебрегнат всичко, което би помогнало за излизане от кризата само и само да не се наруши комфорта им.

   Никога няма да забравим фалшивите пророци, както и фалшивите новини.

   Никога няма да забравим драматичната липса на духовна еволюция в най-представителните извадки на българското общество.

   Никога няма да забравим неразбирането дори и на най-интелигентни хора на напълно човешката и наднационална липса на дисциплина, и настояването им да бъдат отворени преждевременно паркове и градини за разходки.

   Никога няма да забравим и винаги ще съчувстваме на страха, отчаянието, психологическите проблеми, липсата на далновидност и аналитично мислене, но винаги ще се противопоставяме на това, те да дирижират разговора около методите на спасяване на нацията от Заразното зло.

  Никога няма да позволим желанието за лично сасение да бъде над спасяването на хората, които са в рисковите групи, а те са повечето хора около нас – възрастните ни роднини, приятелите ни с високо кръвно и наднормено тегло, с диабет, онкозаболявания и т. н.

   Никога няма да забравим, че вчера моята втора майка, Соня Василева, жена, на която комунистите са отнели всичко, но никога не е позволила омразата да я ръководи, се възмути как нито един репортер /репортерка/ от ежедневно задаващите въпроси на Щаба не е благодарил на Щаба за работата, преди да зададе често глупавия си въпрос.

    Никога няма да забравим тези, които сложиха политическия си интерес над националния, и се питаха да използват ситуацията за да всяват смут и разделение сред хората.

   Вярвам, че ни предстоят добри неща. Вярвам, че всичко беше полезно, дори  и това, че бяхме принудени да станем физически по-чисти. Надявам се тази чистота да се превърне в навик, ако не по желание, то от страх. Защото заразата не си е отишла, нито ще си отиде така скоро, напротив, ще се върне отново.

    Вярам, че ще си стъпим на краката и по-бързо, отколкото сме очаквали , но с мисъл за околните, спазвайки дистанция, миейки ръце, носейки маски поне когато се разминаваме с хора по улицата.

   Знам, че този текст ще е непрпиятен за много мои познати тук, но в душата ми няма съмнение, и още по-малко причина да се извинявам.

    Имало „ген на Бога”, някакъв протеин наречен VMAT2, който разделял хората на нярващи и невярващи. Тъй като бил съставен от допамин, серотонин и още една съставка, на която забравих името, той давал оптимизъм, и се предавал генетично, и по този начин спомагал за продължанието на човешкия род. Може би аз го притежавам, затова и се чувствам така днес, пък и по принцип. Нямам нищо против да го споделя с вас.

   Много неща ще помним и от това светът ще стане по-добър в крайна сметка.

    Бъдете здрави.  

    

   Статията преписах от ФБ  на г/н Чанко Попчев, публикувал я е на 1.  06.





Гласувай:
4
0



1. planinitenabulgaria - Понеже не съм писал аз статията, ще поместя коментар към нея:
06.05 20:20
Прочетох я много внимателно и открих и себе си между хората, които тя косвено споменава. Дано сезираните от мен успеят да сторят същото...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7256637
Постинги: 3119
Коментари: 8291
Гласове: 15288
Архив
Календар
«  Юни, 2020  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930