Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.04 15:42 - ЧОВЕКЪТ Е РОДЕН ДА СЕ ТРУДИ, КАКТО ПТИЦАТА ДА ХВЪРЧИ - 1
Автор: planinitenabulgaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 182 Коментари: 0 Гласове:
9

Последна промяна: 30.04 17:01


 

                 „ЧОВЕКЪТ Е РОДЕН ДА СЕ ТРУДИ КАКТО ПТИЦАТА ДА ХВЪРЧИ!”

 

    Това е цитат от книгата на Николай Хайтов, Трудът – животворният извор. В книгата си той цитира един доста стар човек от неговото село, техен познат, но с неугасващо желание да се труди, за да е полезен и в последните си дни. Такива родопчани е описал и Константин Канев. Един овчар, вече стар, остава в дома си, защото вече не може да прехвърли планината и до достигне Гюмюрджинско. Той иска да е полезен за домакинството, а едиственото нещо, което може да прави е да сече тънки клони.    

   Човекът, който Хайтов описва бере грах в градината си. Хайтов вижда, че той се справя много трудно и му предложил той да му обере граха от градината. Отговорът на стареца бил доста остър:

    - Не ми вземай работата!

    И за да бъде убеден, че няма да му „вземат работата”,

легнал върху една от лехите с грах.

    Такива сме били българите някога - работливи, разполагагащи със свободата и отговорността да се трудим, защото от труда по полето, с животните, в гората е зависел животът ни. Свободи сме били в избора си – да се трудим и да живеем или да умрем. Свети Апостол Павел в едно от писмата до приятели си ги съветва:

    Който не работи, не трябва да яде!

    Какви сме били някога знаят най-добре тези, които познават българите от Западните покрайнини. Тяхната ценностна система е същата, каквато е била преди 100 години, когато тези региони са откъснати от България.

 

    Заради карантината в момента не мога да посещавам планината, извор на сили и на вдъхновение за мен, принудени сме да прекарваме голяма част от времето на вилата, където вируси няма.  Сега отново установявам от къде идва обичта ми към влака, който винаги е бил неразделна част от живота ми. Когато имам време качвам един влак и отивам някъде. Съобразявам светлото време с разписанието на влака. Дестинациите от София са много, възможностите са да се достигнат няколко планини, интересни местности и свети места, между които оброци между София и границата със Сърбия. Цитирам само една дестинация от София в посока Мездра, където възможните преходи са не десетки, а повече от 100. Автобуси ползвам по-рядко, но и те отвеждат до интересни места като Годеч, Гинци, Искрец. Огнища на българите, днес загаснали...

    Сега с влак не може да се  пътува, искат декларация, в която да опишеш къде отиваш и те пускат ако има неотложна необходимост. С автобус има някакави възможности, но ме е страх от зараза. Много ми липсва влакът, надявам се да се пътува скоро отново свободно.

    Други години по това време съм бил по Източните Родопи, където пролетта идва първа в страната и трае най-кратко време. През април природата там е мого красива – тревата още я няма, а само цветя и рекички. След април е лято, а от м. май-юни започва горещината и сушата. Попадал съм на турци, които празнуват Байрам. Ако  видят чужд човек, който преминава край тях насила го слагат на трапезата и докато го не спукат от ядене го не пускат. Най-тежкият ми случай бе до един прекрасен язовир под вр. Устрен, където тотално се провалих. Така ме преядоха турците, че и на следващия ден ми беше тежко. Оказаха ми специално внимание, защото се оказа, че познавам добре региона на Джебел. Познавах всичките села, от където бяха хората, но и тези, коите се виждаха от двора на джамията. След като казах, че в с. Лебед има две естедсвени езера и 14 язовира, счетоха ме за техен дост, което е и самата истина. То месо – шилета и пуйки, баници, баклави, пилаф, и накрая кааве, както те казват на кафето. Постарах се да ги развеселя и мисля, че успях. Денят ми обаче се провали като намерение, исках да посетя светилището Илкая и да остана там по-дълго. Най много ми се радваха гостите, ввърналите се от Турция да празнуват при роднините си тук.

   Тази пролет имам други планове. Ще продължа пътуването си в региона на бившата Тъмрашка помашка република, просъществувала от 1878 до 1912 година. Тя обхваща долината на р. Въча, но към нея е имало присъединени и други помашки села извън „границите” й, каквото е било с. Тъмраш, дало името на „репуликата”. Въвеждам един таг, полковник Ангел Вълчев, който преди десетки години ме запали на тази тема и години посещавах тази част на Родопа.  Регионът е изключително интересен, защото някога е бил дъно на море, подобно на една от планините край София, Понора. Карстът е причина за пещерите там и фантастичните скални образувания. Ако този проблем с вируса не се оправи и не мога да замина, ще го изживея много тежко. Орографията на Родопите в този участък е много сложна, цитирам един рид, по долините край него текат две големи реки, Въча и Доспат. Едната тече на север, другата – на юг. Този рид е част от вододелното било север/юг на Родопа, голяма красота. Ходи ми се и по други региони на България, но от няколко години като ги посещавам ме наляга минорно чувство, бидейки сред тях – възлюбени от мен кътмета на страната - това посещение ще ми бъде последното. И като си тръгвам на сутринта не съм радостен. Обикновено пътувам сам и си пожелавам някога отново да съм тук. Обичам цялата си страна.

    Тук, на вилата, сред приказната природа се оказа, че съм свършил всичко належащо за това време и насочих усилията си на другаде. Установих, че вече съм се възстановил след операцията ми и сега с усърдието на стареца от с. Яврово, който Хайтов описва, не мога да стоя без ралота. Той описва обаче немощен , стар човек, аз имам още много сили и намерих накъде да ги насоча.

   Има два изоставени парцела до нашия, в които се развъртях много яко. Оправих ги, отрязох и отсякох излишните дървета с намерение да им придам лик на гора. В тях засаждах от години издънките от нашия парцел, разни семена като желъди, орехи, конски кестени и др. Но и тази работа свърши. Разходките по Витоша до с. Бистрица са ми недостатъчни, хванах се да оправям пътя покрай нас. Парцелът ни е ъглов, има външна граница 60 м. Пътят изравних и разширих от превзелите го храсти и дръвчета. Разширих плана и продължих благоустройството на още около 50 м. от него. Наоколо строят, неорганичните остатъчни материали от строежите като тухли, керемиди, бетонни парчета и др. натроших и настлах пътя в участъците, където има дупки или нежелан наклон. Този труд е тежък, но аз съм доволен, че отново мога да работя, опитвайки се да превръщам труда в творчество, за да ми носи радост.

    Понеже имам още сили и желание да работя, правя и подобрения в обзавеждането на вилата ни. Направих една декоративна решетка към шкафа с умивалника, сега довършвам една надстройка на хладилника в стила на останалите мебели.

   Моето поколение е доста различно от това след мен. Мисля, че Господ е дал ръцете на мъжа да направи нещо през живота си с тях. Сегашните младежи май са на друго мнение, защото с ръцете си те могат да вършат доста ограничен кръг „дейности”  – да цъкат на телефона си или да сърфират на компютъра си, да държат бутилката с бира, да търкат картончета с надежда да станат богати както ги съветва опростачителят от 20 години Слави Трифонов, да броят пари, да управляват автомобила си, да боравят генитални области, но да свършат нещо, за което са необходимо сръчност, творчество, идея, стремеж каквото да се направи и да е красиво – за това не стават. Трудно е да си мъж, затова доста мъже се отказаха от тази повеля върху тях. Едни, за да не носят отговорност, други – поради по-специални съображения.

   Имам един случай, за който винаги си спомням с усмивка:

   За обзавеждането на лятната постройка бях направил един гардероб с наклонен гръб 15 градуса, защото такъв бе наклона на едната стена на постройката и на покрива. Вместо лява врата, гардеробът имаше стълба, по която да се покачи който ще спи на горното легло, а дясната врата е за гардероба.

   Карам аз гардероба-стълба на багажника на колата си за монтаж на мястото му. Когато навлязох във вилната зона, където тогава пътищата не бяха широки, всеки спира и ми прави път. Един дясностоящ също спря и дори ме подкани да мина, но и аз спрях и му казах, че той е е дясностоящ. Той ми отовори:

    - Но вие возите ковчег!

    Като разтоварих гардероба и го оставих легнал странично, наистина в това положение той наподобяваше с формата си неправилен трапец и приличаше на ковчег. На местото си пасна обаче идеално, допълних красотата му и с нощна лампа над него. Такава вещ, гардероб/стълба едва ли има друга.

   С надежда, че отново ще имам въможността да извърша и това лято двете си дълги пътувания пътуваня, които наричам големи, но и леко притеснен, очаквам този проклет вирус да отмине.

     Разбирам, че вината за него носи Бойко Борисов. За създалото се неудобство за хората също е виновен той. Натовският генерал и наш президент каза, че ограничителните мерки ще причинят повече щети на страната отколкото вируса, но май тези, които той поучава - проф. Мутафчийски и Бойко Борисов! - го неслушат. Какво искат тия необразовани киеци? Не натовският генерал - най-умният човек в страната ни!!! -  ли да им го каже или най-интелигентната жена в България, Мая Манолова, или пък третият совершенник Слави Трифонов! Ега ти нахалитетите! Хората, подтиквани от президента вече излизат на улицата. След протестите във Фипиповци и Факултето, сега протестират българските граждани в квартал Надежда. Очакват се масови протести и в кварталите Автогарата, Мечта, Асфалтова база, Анезица, Тунел №8 и др. в които електоратът на /интелектуалното ниво на/ натовския генерал да излезе на улицата и да поиска да му бъдат възвърнати правата и свободите, отнети му от Бойко Борисов,  а от Нинова - да внесе вот на недоверие към правителството, от което президентът свали доверието си.  

 

  

  

   

      





Гласувай:
9
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7256479
Постинги: 3119
Коментари: 8291
Гласове: 15288
Архив
Календар
«  Юни, 2020  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930