Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.04 22:58 - ЕДИН МЪЧИТЕЛЕН СПОМЕН ОТ 25. 09. 2017 г.....
Автор: planinitenabulgaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 169 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 23.04 22:58


 

           ЕДИН МЪЧИТЕЛЕН СПОМЕН ОТ 25. 09. 2017 г. СЕ ПРОБУДИ В МЕН...

 

    В този ден пътувах за Родопите с предишната си кола, един прекрасен Ситроен Ксантия, произведен през 1993 г. Този модел автомобили са изработени от стомана, а не както сегашните от пластмаса и това ми спаси живота. Случих на много запазена кола, когато я купих бе на 16 години и на 73000 км. Аз пазя и подържам всяка техника, която имам. Всичко по колата работеше безупречно както при една жена на 16 години. Колата бе гаражна, с изцяло запазена боя, без драскотинка върху нея, а моторът бе супер.

   На тази дата, след необходимата подготовка, в това число и

емоционална, с храна в багажника за една седмица, с напълно зареден резервоар, аз пътувах към Родопите. Стигнах до 72-и км. на магистралата, когато мутра удари колата ми от задната страна под ъгъл. Колата ми се завъртя, ударих се в едната мантинела, после в другата, под която имаше път и останах там. Благодарение на няколко обстоятелства при този сериозен сблъсък на магистралата останах невредим. При Ситроена, който е с хидравлично окачване, ако стане катастрофа се отваря един клапан на хидравликата и той ляга на пътя по корем. Поради това колата не се обърна. Другото обстоятелство бе, че колата бе от моделите със здрави метални елементи, а не както днешните, в които преобладават пластмасовите възли. Това ме спаси при двата удара в мантинелите, първият от които бе ужасен. Най-важното обаче бе това, че на магистралата бяха само нашите две коли. Ако пътуваха и други или пък тир, в момента, когато мутрата ме отпрати към лявата мантинела те щяха да ме размажат. И още едно обстоятелство има, което ме спаси – резервоарът на колата е в средата, поради което при трите последователни удара той не се счупи или проби.    

   Преживяването бе ужасно, загубите – огромни за

възможностите ни. Най-страшното обаче за мен остана зверският трясък межда двата автомобила, чиито звук на няколко пъти ме стряскаше насън. И още нещо остана след тази катастрофа - пътувайки с амтомобил сега, имам страх, че мутра може пак да ме удари отзад, поради което по-често от преди без да има нужда поглеждам в огледалото за обратно виждане.

 

    И ето, че този ужас за малко да се повтори на 17. т. М. но много по-страшно. Пътуваме с жена ми по бул. Цариградско шосе за вилата ни. Навлизахме в участъка по моста над кръговото движение, осигуряващо пресичането на булеварда с бул. Г. М. Димитров. Сами сме на пътя, жена ми си гледа телефона, аз рефлекторно поглеждам назад. Зад мен – според мен на метри - буквално лети огромен джип и не се отклонява. Казах си, до тук сме. В последния момент мутрата с джипа зави по автобусното платно и прелетя край нас. На метри зад него - все едно се теглят - със същата скорост летеше друг огромен като слон джип. При облитането ни от първия джип колата ни се разлюля на дясно, при следващия – на ляво. Това стана в рамките на част от секундата, все едно излитащи самолети ролираха от двете ни страни. Жена ми само каза, тия луди ли са, но не видя точно какво стана. Когато достигнахме на около 1/3 от дължината на моста, двете мутри излязоха от него. Преценката ми е приблизителна, но съдейки по нашата скорост от 80 км./час те са се движели със скорост почти три пъти по-висока от нашата, с 240 км./час. Това е скоростта при която излитат самолетите, но и да не е толкова висока, а само 200 км./час – в никакъв случай не по-малка! - тя застрашава живота на другите пътуващи. Преценнката ми е субективна.  Шосето, което беше свободно- само ние бяхме на него - ли бе причина за тази скорост, надпвеварваха ли се мутрите или е имало други фактори, напр. наркотици, не мога да гадая, но това, което те сториха не влаза в никакви норми или закони, удар при такава скорост означава смърт. Благодаря на Господа, че ни облазиха от двете страни, но не ни удариха. Шумът на джиповете ми напомни за времето ми в казармата, когато имахме занятие Танково облазване – ние лежахме по двама един до друг успоредно, а на над нас бавно минаваше с ужасен шум танк Т 34. Ние оставахме между веригите му. При първото облазване лежахме по корем, при второто – по гръб, а до нас – крарабините ни С 100.

     Не за първи път ми прави впечатление свръхвисоката

скорост на автомобили по широките улици на София, които сега са в значителна степен свободни от автомобили. В ума ми се заби един скърцащ с гумите си джип, който от бул. Мария Луиза премина ѕ  от кръга и зави по бул. Сливница на Запад, преминаваайки на червено, защото кръгът бе свободен от автомобили. Скърцането на гуми започна още при потеглянето от бул. Мария Луиза, след това по кръга и после по бул. Сливница. Полицаите сега са заети с карантината, това освободи автоджигитите да правят каквото си искат по пътищата, рискувайки живота на нормалните хора не само в колите, но и по тротоари и спирки.

 

   Такъв е и случаят с Милен Цветков, ударен от неразработена още мутра с ранг келеш. Случаят разглеждам не кокретно за него, а като казус, който се среща все по-често. Карал съм служебни автомобили десетки години, удряли са ме по кръстовищата отзад при спиране поради червен сигнал. Брони са ми изкривявали, калници, капака на багажника, но нищо сериозно за мен. Но да е спрял някой на червен светофар и да му връхлети друг отзад така, че да го убие е деяние на нагла, просташка, безотговорна личност – какавида на мутра! - в случая дете на богати бездуховни хора. Такива често ни явяват по екрана като успели бизнесмени, а те са само субпродукт на пазара, по същество абсолютният боклук.   Те нищо не могат да дадат на света, но пък много вземат, включително и човешки животи. Като пазарен субпродукт давам пример с Малък Тошко. Да има той един работен ден в живота си, да е направил нещо, освен да пие по цял ден? Функця на номенкратурен боклук. Има идиоти обаче, които слушат оралните му изяви за доброто време на България, пожертвано от Горбачов.

    

    За да се стигне до ненормализирането на този идиот, който уби М. Цветков, е изминат доста дълъг, добре разработен път. В него първите седем години липсват, а крайният му продукт е едно видиотено създание, което родителите му считат за българин на бъдещето. Това понятие се ползва обикновено за циганите, но аз го прилагам за пазарните субпродукти. Те стават все повече, а примерът им е заразяващ за подрастващите, които виждат техните материални успехи в живота и се стремят да станат като тях. Давам пример с опростачилият цяло поколение, Слави Трифонов и Успелият на 33, Думуза, /Дялан Пеевски/, чиято майка е „държала” Тотото.  Този път на опростачване, на приматизиране, на възприемането на агресията и простащината като форма на изява и сношения с останарите хора в обществото възприемат доста младежи, които достигайки някакав възраст - нека тя условно да бъде размножителната им - те вече са превърнати в пълни боклуци, от които нищо не става. Само че понятието боклуци според мен е комплимент за тях, защото те са много под това определение. В медите се говори за тях по-учтиво, литературно биват наричани откровени боклуци.

    В момента в България тече един процес на култивиране на тези идиоти, доскоро подвид, а днес утвърдени като такива, който се мултиплицира и кривата на нарастването и на промените в обществото ни заради тях става все по-стръмна. Свободното ми време сега, по-точно принудителното ми заточение на вилата ни, стана причина да напиша този постинг, защото това, което виждам при разходките ни по яката на Вигоша до Бистрица дава достатъчно иннформация за процесите в страната ни.  

   След 1989 г. страната бе разграбена тотално. Разграбени бяха предприятията, пенсионния фонд, държавния резерв, външния дълг /въвеждам таг, Милен Велчев/, банките, което означава спестяванията на хората. И ние с жена ми имахме спестявания, откраднаха ни ги по схемата с хиперинфлацията. Парите минаха в ограбниците - бившата номенклатура и биринджиите от ДС. Този процес е пределно известен, цитарам два тага – приватизацията на Иван Костов и девалвацията на Любен Беров, хайде и още един, управлението на БНБ от професор Вълчев, всичките според мен агенти висши офицери на ДС. Тези пари напуснаха страната, тук останаха Лукановата зима, трите долара пенсия и още много пасиви. Тези пари обаче, внесени в западни и американски банки сега се завръщат в България вече изпрани. С тях възникна новата класа, олигархията. Тя не влиза 100% в путинския модел, защото в Русия олигархията управлява директно, а у нас задкулисно. В Русия възможностите са по-големи – руските олигарси имат в американските банки пари и активи между 3, 5 и 4 трильона долара, а само от Путин спечеленото за периода като президент /за около 20 г./ е между 400 и 500 млрд. долара. На нашите олигарси сметките са по-тънки, нямаме богаствата, които има Голямата страна. . Може би пък и да не се чак толкова малки. Синът на Тато, Владо пияницата, живее в Америка, не работи, семейството и децата му живеят като крезове. От къде парите за този живот? Може би от същото място, от което идват и за Малък Тошко. Но Тато отдавна не е измежду най-едрите, вече има много-много по-едри от него.

   Днешните олигарси, роднините им, приближените им, формираха една нова класа, която преобърна понятията на хората за богатство, за имоти. Те разтвориха ножицата така, както никога. Тази ножица се разтвори навсякъде, дори в циганските квартали, където до копторите се виши ромбарок за милиони. От къде парите за ромбарока поне там е ясно - това е спестеното от помощите. По този път вероятно са и милиардите на Путин, милионите на политолигарха Андрей Райчев, само те да са.

   Тези олигарси са по цялата страна.  Подобно на богатите ромове, ромлидери и отговорни за итеграцията на ромовете към обществото ни от провинцията, но с ромбарок в Костинброд, олигарсите ни освен имотите по провинцията си строят и мутробарок до София. Възможностите на олигарсите са различни, различи са и мутробароците им, а за някои олигарси възможностите им достигат само до там, да си купят в яката на Витоша луксозен апартамент в заграден град, построен по последна технология в суперлуксозно изпълнение. Това сега е бизнес на строителните мафии, които са построили толкова много хиперлуксозни блоци с огромни апартаменти в тях, че имат трудности да ги продадат. Първият такъв затворен град бе този в местността на София, Дупката – 1. Твърди се, че е строен с пари на Георги Илиев и на Стефка Костадинова. Не вярвам в тази версия, но че е строен от мафията е светата истина, а мафията у нас наричаме задкулисието.  Блоците, които се предлагат са с различно разпределение, като апараментът може да бъде мезонет на няколко етажа, може да е разположен хоризонтално на площ, многократно по-голяма от апартамента на Тато на ул. Оборище 17. Довършителните работи и обзавеждането се договарят според изискванията на купувача. Няма нищо родно в това обзавеждане, всичко се поръчва от Европа, електрониката – от Япония. Строителството е изпълнено по най-съвременен начин, като блоците се отопляват от фотоволтаиците над тях. Помещения с акумулатори от типа на тези на градските автобуси с литиевойонни акумулатори акумулират ел. енергия, която после преобразователи превръщат в променлив ток с честота 50 херца. По блоците с изглед към Витоша – Резньовете и Скопарника - има прозорци според мен с площ до 15 кв. м. от триплет. Тези прозорци не са правоъгълни, а следват профила на етажа, където са монтирани, като преобладава наклонения трапец. Доста скъп излиза един такъв неправилен по форма триплет, който има межзу стъклата специален газ и три стъкла.

   Клиентите на тези мутроапартаменти са олигарси от провинцията, които ги купуват за да инвестират парите си и да имат възможността когато идват по София на дело и дело состоялось успехом, вместо да отсядат по хотели, да си имат собствени апартаменти, макар това понятие да не влиза в нормите. Може би трябва да напиша мутроапартамент. Пред блоците има паркирани луксозни коли и джипове от региони на цялата страна. Аз обаче имам повече инормация от необходимата ми и знам, че българи в чужбина също си купуват апартаменти в блоци в заградените градове, предпочитайки те да се в близост до София, а не високо в планината. Такива има между селата Симеоново, Драгалевци и Бояна, огромен заграден град с отделни мутрокъщи има над мемориала с Камбаните. В заградения град улиците са по-широки от тези на вилната зона, ако това вможе да бъде вилна зона. И името й е американско, белла хиллс или нещо подобно, на мен ми звучи ЕламерИтни.

     Блоците, разположени по яката на Витоща са достъпни само с кола през лятото или с джип през зимата. Пътищата не са общински, доколкото знам, а са финансирани от мутрите, /б. м. олигарсите/. Някои от мутробароците са съвсем сами, с голям двор и оградени със стабилна ограда, нещо като отдалечената от всички възможни населени места махала в Родопите, Саръкая. Последият комплекс, който се строи с мощ е до военното поделение на Бистрица, на място с фатастичен изглед към София, към Балкана, който се вижда от вр. Амбарица до вр. Миджур при ясно веме, Рила се вижда, а също Лозенската планина и Плана. Бие се ботон като за световно. Спомних си кадри от строежа на линията Мажино, защитен вал, който трябваше да пази Франция от Гермаия. Само че Германия нагази Франция през Белгия и за три дни ги направи на маймуни. Мажино днес е атракция.  На информационната табела се виждат три жилищни блоци и още една огромна сграда, вероятно за фитнес, за зали, където ще се изнасят културни мутроспектакли и други такиви. Сградата обаче е на някого, който ще я отдава под наем да се сбират в нея олигарси на конференци, пленуми, конгреси, да се изнасяг оперни спектакли, да се играе амджикларъкючек /балет/, да се изнасят симфонични концерти с класическа, възлюбена от мутрите музика или пък да пее  дуетът на Цеца и Ибрама. Залата ми изглежда по-голяма от Зала „България”.

   Тези блоци са за бедните олгарси. И при тях разтварянето на ножицата е голяма. Богатите олигарси по подобен начин, но в различни ммащаби инвестират спечеленото –както печели Путин! - от тях. Ако инвестират в американски банки като Путин, може евреите да им гепнат парите, поради което предпочитат в мутробароци, ама какви...

    Първият мутроброк до Панчарево хората нарекоха Белият дом. Причината – неговата архитектура е копие на Белия дом, но обитавищият оригиналния Бял дом във Вашингтон, Тръмп, вероятно е доста по-беден от собственика на този бял дом, ако се съди по украсите и големината му.  А също и от двора покрай него, с всякакви постройки за развлечения и спортни изяви. Твърди се, че този Бял дом е на съдията Пенгезов.  Помня строителството му, наподобяващо това на НДК някога. Три години го строиха. И аз изкярих от този строеж. От строежа излизаше един малък камион с боклук, пръст, примесена с павета. Дадох на шофьора 10 лв. и той докара камиона с този ценен товар пред вилното ни място. До Белия дом се пръкна още един такъв мутробарок, но доста по-„скромен” по отношение на лукса, по обем на сградата може и да го вари.

  Сега мутрабороци има навсякъде от шосето за Панчарево след околовръстния път нагоре към планината, строят се още мноооооого-много. Огромни багери моделират релефа, където ще бъде мутрорарока, строят се предварително подпорни стени, по-дебели от тези на Мажино.  Където теренът е подозрителен като стабилност се бият бетонни колони в земята на дълбочина 50 м. Последната мисъл вероятно ще бъде колко ще струва туй нещо. Прави впечатлиние каква модерна техника работи по тези бароци. Кулокрановете се команндват от земята, имат като съоръжение към тях дрон. Височината им не мога да определя. Работници по обектите има много, това е бизнес за помаците и турците от Родопа. Те живеят във фургони до строежа, работи се всеки ден през цялата година. А какво сборище на ветрове е този гол рид!

   Мутробароците не се ползват като място за постоянно обитаване. Те се ползват в края на седмицата, по празници, за бизнессрещи. В тях обаче има денонощна охрана, работят градинари, има прислуга по чистотата, други палят камините, има майстрои по подръжката – твърде много инсталации има един хиперлуксозен мутробарок, трудно е да се преброят охранителните му камери. В името на истината освен просташките като архитектура мутробароци има и много красиви, както и такива с оригинална архитекктура. Има мутрабароци сами сред гората, като етажите им се извисяват високо над дърветата, други са насред поляни, сред  неугледни места, които след години ще бъдат облагородени от прислугата. Според мен един мутробарок в зависимост от неговатат РЗП, екстрите му като топлоизолация, собствен електроизточник, каменни огради като на крепостите и др. струва към 5, а някои и към 10 млн. лв. Спряхме се да погледам направата на покрива на един огромен мутробарок, според мен с площ 30 х 20  м, който покриваше разкошен полуетаж с тераси на всички посоки. Гредите бяха 15 х 15 см, дълги по 4 м. като за тях имаще опори, така че всяка лягаше на своето си място. Предполагам, че ги закрепваха със специални приготвени за целта метални опори и големи винтове за дърво с шестограм. Разстоянието между гредите бе към 25 см, а на тях с винтове хващаха дъските, върху които ще се постави покривното платно. Според мен само гредите, необходими да се покрие това огромно нещо трябва да са няколко стотици куб. м. още толкова вероятно са и дъските, в случая 4 см. талпи, под които ще се монтира топлоизорацията. Ако гредите се 200 куб. м. още толкова да са талпите и опорните греди /попчетата/ поне 20 х 20 см и повече също бяха доста, само това да се закупи от складовете за дърво струва 400куб. м по 600 лв./куб. м. = 240000 лв. А бетонът, който вероятно е 1000 куб. м. а желязото в него? Тухлите – и те фърст, чмервени като боядисани, вероятно гръцки или италиански за четирите етажа на барока плюс таванския. Поне 50 души имаше на обекта. Егати мутрата, удивих се аз. Пет милиона за туй нещо няма да стигнат, колко ли освен тези 5 млн. Къта строящият си този барок богаташ…

   Като архигектура ще отбележа, че има мутробароци подобни на църкви, големи колкото софийската Св. Параскева на ул. Симеон, че и по-големи, други приличат на крепости, защото са строени по метода на мостовете на железницата покрай р. Искър – с декоративен каменен зид, ползван като кофраж, запълван с бетон. Има един тъкав мутробарок с две островърхи кули като на катедралите, но като стил, като изпълнение, според мен това е най-изисканият мутробарок в региона. Такъв – древна крепост -знам още само един в с. Огняново, водят го хотел.

   Как се ползват тези мутроапартаменти, неколкократно по-големи от апаратамента на Шапкарката /Л. Живкова/ на ул. Оборище 17, а също и мутрабороците, в сравнение с някои от които резиденцията на Тато в Банки е колкото една шушка? За мутрозабавления, разбира се, свързани с огромни разходи и демонстрация на благоденствие. Попадналите там на купон, на кучешко прескакало или на модното сега караманьола /караманьолата е групово сексосване, където всеки трябва да сексоса всяка/  или на нянякво тържество, напр по случай придбиването на поредна нова скъпа кола или друг повод изменят своите критерии за начин на живот, за имотно състояние, за жилищата на бъдещето, за финансовите възможнносоти на младежите, които не работят, но разполагат със страшно много пари, тези на родителите си  - приватизатори, приватизирали, висши съдии, министри, списъкът с идиотите, придобили състояния от грабежа над държавата е дълъг. За нивото на попадналите при мутрите няма да говоря, то е известно, но такива попадения в мутроименията променят понякога линията им в живота. Ако забършат разпоретините някое синче на мутра, резултат от тегленето ву с пвещита на една таквоз и на мутрата й ареше, тя ще започне да ги кани често, което е голяма разпоретинова придобивка. До съпруга на такъв я се стигне, я не, но до сан мутреса, която да ползва доста материални придобивки за сексуалното обгрижване в определени времеви рамки е реално достижимо. Има и още едно понятие, джипеса, това е мутреса, на която мутрата е дала джип за ползване.

   Този разточителен начин на живот в мутроименията, до който се докосват живеещи според съвсем други стандарти млади хора ги променя. А притежателите на тези имения, включително и децата им, за тях важи казаното от Радой Ралин: Сит търбух, за наука глух. Затова дрънчат като празни лейки, затова са агресивни, затова са надменни. Те нямат представа нито за реалния живот, нито за това, което става по света, да не говорим за някаква култура или вяра, които биха ги размислили. Това са субпродуктите на пазара, абсолютните боклуци. От тях нищо не става, но възможностите на родителите им, разполагащи с много финникийски знаци един ден ще ги изкачат на висок пост в социалната йерархия като собственици на верига магазини, като ръководители във всички възможни звена. Те ще са следващият обръч на притискащите ни, каквито бяха децата на партизаните и атаците, после тези от Партията и ДС, а сега новопредставените пред нас техни деца, по права линия внуци на партизаните и ятаците. Как ще се справят те обаче с тази задача, като по простащност са съизмерими с Радев, Манолова, Трифонов, а по наглост с г/жа Техноимпекс? Пълен провал е България с кърмчии от този тип, субпродуктите на пазара, откровените боклуци, казано литературно.

   Този проблем е много страшен. Аз не виждам решение, не виждам решение и на един друг проблем, този с циганите, които сега тежат като воденичен камък на шията на хората и ги атакуват непрестанно с претенции за по-високи помощи и битова престъпност, както сега литературно наричаме ромкражбите. От техните гета тръгна коронавируса, защото те не спазват хигиенни норми.

 

  В заключение повтарям, че не размазмаването на Милен Цветков от младеж точно от такова котило е причина да напиша този  постинг. Аз съм честен човек и си признавам, че не ценях предаванията му, в много отношения мислите и възгледите му оценявах като инфантилни и не го гледах.  Видях обаче една простащина във ФБ му, където той  се бе снимал с маска и написал, че маските са за да мълчим, а не да ни пазят от вируса. Такава мисъл е недопустима за журналист, ако той се счита за такъв. Тази антиреклама на Милен, наливаща вода в мелницата на опростачвателите  не е платена, а е резултат на инфантилнтост. Да се изейякулира такава простотия в нета подхожда само на президент с интелектуално ниво простакисимус, ако някоя държава си  е избрала такъв.  

   Постингът написах по повод на това, че се разминахме с две торпеда на бул. Цариградско шосе. Опастността, идваща от това поколение /б. м. боклуци!/, които не ценят човешкия живот, нямат ценностна система и считат, че всички техни престъпления могат да бъдат изкупени от богатите им родители, дебне от всички странни. Това са антистроителите на България,  поколението, резултат от налагането на съветската система на управление на страната, отнела имотите на хората, прогонила ги от родните им места, избила интелигенцията, изкоренила вярата и ценностната система на хората. А сега, водеща ги до чакалнята пред Голямата лъжа, т. н. организация от независимите държави /ОНД/ в която иска да ни вкара натовския генерал и маркспутинец  румеН радеВ...

 

   

 

  





Гласувай:
4
0



1. germantiger - +
24.04 00:09
да, ако резервоара не беше в средата щеше вътре да изгориш, че и вероятно да не си отвориш вратите в пламъци - наблюдавал съм това
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7256656
Постинги: 3119
Коментари: 8291
Гласове: 15288
Архив
Календар
«  Юни, 2020  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930