Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.03.2020 21:12 - ОТ ГОЛЯМОТО КЪМ МАЛКОТО...
Автор: planinitenabulgaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 553 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

ОТ ГОЛЯМОТО КЪМ МАЛКОТО, НАСИТЕНО С МНОГО СЪДЪРЖАНИЕ – ПРОМЯНАТА ПРИ  ТВОРЦИТЕ  В МУЗИКАТА В КРАЯ НА  ЖИЗНЕНИЯ ИМ ПЪТ

 

   Блокирани от карантината по домовете си, остава ни и време за размисли. На вилата нямам интернет, но имам доста „селски” работи и възможности за „изяви” по Витоша. В дома ни имам възможност за изяви по блога и в универсалната ми „работилница” в мазето, където през изминалите годин изработих съоръженията и сглобяемите елементи за къщите, които направих, а също и детайлите за украсата им. Пълен съм с енергия и ако не я изразходвам за нещо – старая се да бъде градивно - не се чувствам пълноценнен като човек. Остава време и за музика, макар в тази сектор харддиска в главата ми да е запълнен 99%. Понякога обаче се връщам към тази тема, на която винаги гледам много сериозно. В областта на музиката навърших кръгла годишнина, 70, толкова години изминаха, когато за пръв път узнах, че обичам музиката, превърнала се в последствие в неизменен спътник в живота ми. Един от Божиите подаръци, които получих в живота си.

   При великите композитори този път от голямого към малкото е особено подчертан, особено ако те са изминали цялата част от естествения си Божий път, а не са починали млади, като се е случило с Моцарт, Шуберт Шопен. В началото те започват да творят, като творбите им, макар и прекрасни, са белязани с разточителството на младостта, както казва Ромен Ролан.  Това разточителство се проявява по различен начин. Ще дам пример с Брамс, най-характерният от всички велики композитори, извървяваш пътя от голямото към малкото. Цитирам неговото Първо трио за пиано, цигулка и виолончело. То е така продължително, колкото една негова симфония. Следващото му трио е доста по-кратко, а последното - знаменитото Трио в до минор, едно от най-красивите на света е съвсем кратко, макар и то четиричастно. С по-малко средства в това трио Брамс постига такава красота и мощ, че човек докоснал се тази негова творба не може да я забрави. С това сравнение не умаловажавам първото му трио в си мажор, чието мощно виолончело в състава в момента звучи в главата ми. Виолончелото е един от любимите му инструменти.

  Същото важи и за пиесите в областта на камерната музика, писани от композиторите. Започвайки със сонатите за клавир, в първите опуси на композитороте те са особено продължителни, като в зрелия им период вече не е така. На края на живота им сонатите стават още по-кратки, като формата им се запазва. Бетховен в последната си соната ползва двучастна форма, но въпреки това тази соната е една от най-великите от създаденото в този жанр. По форма тя няма нищо общо със сонатата.

   Ще се спра на двама велики композитори, Бетховен и Брамс - какви приоритети имат те при композирането на последните си творби. Започвам с Бетховен.

   След излизане от голямата криза, която изживява като човек и творец, той още има сили и желание да пише творби, за които трябват доста сили – това са неговата Миса солемнис и Деветата симфония. Че Бетховен е имал тези произведения в главата си е едно, но колко труд трябва, да се напише партитурата на тази музика. Това е огромен, изтощителен труд, не отговарящ вече за възрастта и силите на този титан в музиката.

   Бетховен има още планове, но няма сили да ги реализира. В тетрадките му са открити скици за нова, Десета симфония, където той е записвал музикалните си теми.

   Бетховен продължава да твори в края на живота си само камерна музика. Започва с един цикъл от Шест багатели за пиано. На въпроса на негови приятели какво твори в момента, той отговаря: Дребулии! Бетховен се намира обаче на нов подстъп, той се завраща към жанра струнен квартет на камерната музика. С напредване на възрастта композиторите предпочитат да творят за струнни инстументи, а най-подходящият „инструмент” за емоциите им в напредващата възраст е струнният квартет, който дава възможност да се изобразят чрез музиката всички извивки на човешката душа. Когато творците са на кръстопът или имат много големи трудности, те се усамотяват и пишат музика, предназначена за струнния квартет. Заявк за този период в живота си Бетховен дава в своя опус 104, което представлява транскрипция на едно негово гениално Трио за пиано, цигулка и виолончело, написано в младостта му. Голямата мощ на тази музика не му е достигнала за транскрипиция на пиесата в струнен квартет и Беитховен го преработва за струнен квинтет, подсилвайки състава на квартетта с още една виола. Бетховен има прекрасни образци в жанра струнен квартет, цитирам квартетите Разумовски, Квартетът на арфите, квартетът Сериозо. Работата върху последните му творби е много сериозна, натрупаният опит е много голям.  Бетховен пише шест струнни квартетта, най-сложното в този жанр. По време на писането на тези квартети той се простудява и едвам се завръща към живота, създавайки Квартета оп. 132. Още веднаж се простудява Бетховен при работата си над квартетие и от простудата умира. Ако се съди обаче по последният му квартет, огънят под котела на вдъхновението му е изтлял.

   Последните творби на Бетховен звучат доста специфично. При клавира той ползва едонвеременно доста високи и доста ниски тонове, което отличава тези негови творби от предишните му. В оркестровите творби той прилага все повече полифония, макар тя да не отсъства и в по-ранните му произведения. В последните му обаче квартети има цели части, написани полифонично.

   Колко по-беден би бил животът на обичащите музиката, ако този титан не бе останил това духовно боганство на хората. Какъв Божий подарък! Бетховен го няма, нас няма да ни има, но музиката му ще остане докато на земята има хора. Ще ги възвисява, ще им дава духовни сили да се лорят с идиотите.

   Днес представите за велики личности са изкривени. Това се прави съзнателно в държавите примати, където боговете са свалени на земята с цел опростачване на хората за да са манипулируеми. Тези наистина велики личности в душата на хората като Бетховен напр. кърмчиите се стремят да подменят с идиоти, давам пример:

    Птриархът-менте, полк. Гундяев, назначен от Путин за всеросийский патриарх по време на Богослужение проповядва, че най-големият дар Божий за Русия е Путин. Ако това менте беше образовано, с ценностна система, дали щеше да се съгласи на подмяната вместо да бъде посредник между вярата на хората в държавата и Бог, по време на Богослужение да лъже вярващите.

 

   Ще се спра и на последните творби на Брамс, най-убедителният пример за творец, изминаващ пътя от голямото към малкото.

   Последната симфонична творба на Брамс е неговата Четвърта симфония. Тя е изключитално трудна за възприемане, защото е синтез на човешката мисъл. Последната част е по подобие на последната част на Моцартовата Симфония „Юпитер”, изключително сложна фуга. След тази симфония Брамс пише още един двоен концерт за цигулка и виолончело, наподобяващ типа Симфония кончертанте. Концертът е далеч от драматургияга и на концертите му за един  инструмент.

   Брамс, подобно на великия си предшественик, от когото той се учи, Бетховен, също няма вече толкова сили, за да създаде нова симфония. Той мисли обаче симфонично, това се чувства и в произведенията му за клавир и тези в камерните жанрове.  Сега е времето той да каже последната си дума в музиката, в камерния жанр. И той я казва, създавайки няколко изключителни камерни творби.   

    Първата група от тях са тези с участието на кларинет. На стари години Брамс слуша изключителен кларинетист,  Мюлфелд и макар и взел решение след композирането си на квинтета оп. 111 да не пише повече творби, той счита, че трябва да напише и нещо за кларинет. Написва две  Сонати за кларинет и пиано, едно Трио за пиано, кларинет и виолончело и един Кларинетет квинтет - струнен квартет, подсилен с кларинет, по подобие на този на Моцарт. Произведенията са така велики, че не мога да намеря подходяща сравнителна степен.

   Освен тези редки като инструментален състав творби, Брамс пише още две Сонати за цигулка, една за чело, един струнен квинтет.

   Пише обаче и нещо друго, четири опуса за пиано, които той нарича Клавирни опуси. Те са фантастични!!! Изискванията, които Брамс има към клавира, към минимизирането на формата на произведенията, към многогласието в тях, това прави неговите клавирни пиеси значими не по-малко от симфониите му. В тях има пиеси от типа Романс, Балада, Интермецо, Рапсодия. Пиесите звучат като оркестър, като орган, като духови инструменти, като струнен квартет. В такава малка форма да помести толкова много, аз не знам друг такъв композитор...

   Подобен процес, от голямото към малкото с голямо съдържане е възможен и при поетите, защото стиховете са също изкуство, както и музиката. Тези от тях, които обичат музиката, могат много да се поучат от нея. И в музиката има поезия, има и композитор Поет на пианото, но тя има предимство пред словото, защото се разбира от всички етноси, по-точно от Хората, в тях. Не се нуждае от превод, но се нуждае от разбиране от къде тя е идва. А до това разбиране пътят е труден.

  Пътят от голямото към малкото при Брамс ще илюстрирам с три негови произведения – една негова Соната заа пиано, много продължителна, в пет части, писана когато той няма 20 години и три опуса с Клавирни произведения, писани година преди смъртта му.

   Приятно слушане!













Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12186907
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031