Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.03 11:15 - КУЛТЪТ МИ КЪМ ДЪРВОТО
Автор: planinitenabulgaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 112 Коментари: 1 Гласове:
8



 

                  КУЛТЪТ  МИ  КЪМ  ДЪРВОТО

 

    Този култ не съм придобил, той ми е вроден. Винаги с уважение съм гледал дърветата в горите, спирал съм се пред старите големи, красиви и интересни дървета. В Западна България под такива стари дървета, на първо място дъб, са избирани местата за оброк. Тези дървета не се секат и се оставят да умрат от старост. Има огромни дъбове над тези оброчни кръстове, описани в прекрасната книга на г/жа Зденка Тодорова. Пред очите ми в момента е един паднал дъб успоредно на оброчния кръст под него при с. Бребевница в Западните  покрайнини. Кръстът не е пострадал, Господ си знае работата... В Босилеградско под такива стари огромни дървета, там преобладават буковите, има оброци, но каменният кръст липсва.

   На поникнало дръвче на вилата ни гледам като на живо същество, вадя го внимателно с корен и го засаждам някъде другаде. Имам и дървета на вилата си, които съм донесъл от различни места на планината. Костилки от сливи в с. Тъмраш днес са се превърнали в плодни дървета в двора на наши познати в Мичиган, едно посадено от мен дърво има и в Германия. Присаждането на дръвчетата е друго мое хоби.

   Това мое качество отговаря на възптанието на турците в България – почит към дървото, горите, опазването им, засаждането на нови дървета от хората на различни места. Култът на турците към гората бе причина много полупустинни места в Източни Родопи да се превърнат в гори.

   Този мой култ към дървото се отнася не само към живите дървета, но и към дървения материал. Понякога, без да имам някакви конкретни планове си купувам дъски и други профили за да изсъхнат. Че ще ги ползвам след години, това ще се случи когато имам някакав идея. Сега направих за медицинските сестри една маса за Пушкома им, където те се сбират тайно за да пушат. Отдолу има надпис на „майстора” и съвет: На пушачките никой не им предлага! Масата е двуплощна, стана страхотевица.

     Правя нестандартни, но красиви според мен масички, столове, етажерки, лампиони, всякакви украси от няколко предмета, които се ешват по фолми, а също така стелажи, при които изискването за красота е на по-заден план. Целият втори етаж на вилата ни е в дърво, всички предмети са също от дърво, само прозорците и вратите не съм ги правил аз. Вилата ни е скромна, но е строена с душа и когато минавам покрай някой огромен мутробарок си спомням стихотворението на родолюбеца Боян Балкански, в което той гледайки един такъв строеж казва:

  Ей ти, с тоя завък леден, от мен да знаеш си много по-беден!

  Преди дни ми се наложи да направя още един стелаж за мазето ни. Имам страхотни дъски от преди 20 години, абсолютно сух дървен материал без никакви напрежения в него. Докарах аз от вилата си дъски, колкото ми трябваха, взех мерки и фиксирах дъската на менгемето за рязане. Взех машината и се одървих – не мога за срежа тази прекрасна дъска, от която може да се направи какво ли не. Тя бе дори от типа правожилна, за най-изисканите предмети, а също и за тези, при което е необходима здравина, напр. преносимите дървени стълби. Замислих се и реших, че сухи дъски с различни деблелини имам много, ще останат и след мен и пак се засилих да срежа дъската. Получи се същото, не мога! Нещо ме спира. Промених „проекта”, ще ползвам едни други дъски. Спомних си като дете - като колоездач бях фокусник - как момчета караха велосипедите си по подпорната стена на р. Чая, която бе на нивото на градинката до нея. Аз не можех – при доближаването до стената кормилото на колелото ми се блокираше и можех да го насоча само към градината, но не и към подпорната стена, на 5-6 метра под която течеше реката в каменно корито. Този рефлекс понякога ми се е проявявал и по тесните скални ръбове по плланините, по които другите туристи безпроблемно преминават, а аз блокирам и търся друг път. Думата блокирам е най-точната за такива случаи при мен. Не съм преминавал по ръба между Голямата и Малка Мусала, защото поглеждайки надолу къл Леденото езеро блокирам.

  А настоящото блокиране в дома ми във връзка с карантината наложи прилива ми на енергия и желание да правя нещо, да ходя по планините, да бъде пренасочен. Днес обаче отивам на разузнаване на гарата и утре ще направя опит да кача един влак, спиращ някъде под планината. Може и да се получи.

  Поздрав ако някой отвори блога ми с нещо много прекрасно, „философската „ Соната за цигулка и пиано на Бетховен. Все по-малко хора отварят блога ми, което е напълно логично и и обяснимо.
   Попаднах обаче на велик запис от времето, когато се формираха ценностите ми в музиката.





Гласувай:
8
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kossef - Вдетеняваш се…
24.03 16:41
красиво...И все повече и повече ще се.
Като чета писаното от теб, без абсолютно никакво значение за никого, освен за теб, ме учи, Духа в него, колко простичък е, всъщност, животът без напрегнати сетива, в тази негава умора от житейски преяждания преди и не чак толкова преди. Едва ли в паметта на човека може да остане през времето на Подготовката му за Прехода, друго освен това което би могло да проникне в сърцето му, да го оживи с чувства, дори и сантиментално тъжни… Би ли изслушал моя музикална композиция? Изцяло създадена с компютър. Аз така, освен в този весел и забавен Сайт, в непрофесионални забавления с музика младея във Възрастта си. С уважение.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7159902
Постинги: 3080
Коментари: 8188
Гласове: 15128
Архив
Календар
«  Април, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930