МАТРИАРХАТ, МАТРИРАХАТ, МУТРОРАХАТ - ОСНОВНИ ЕТАПИ, ПРЕЗ КОИТО ПРЕМИНАВА ЧОВЕЧЕСТВОТО

   Далеч - далеч в миналото, когато праисторическите хора са живяли по пещерите, ролята на жената е била по-важна от тази на мъжа. Тя е трябвало да зачева, да ражда, да гледа деца, но успроредно с това да събира дърва за огнището, в което готви и пече глинени съдове, да събира зърна за смилане в хромела за храна, да подържа ред и чистота в пещерата и още много - много други обезянности. По-голямото значение на ролята на жената по онова време е причината, нейната роля да бъде определяща в семейството и този обществен строй е получил името МАТРИАРХАТ. Защото тогава архиереят в семейството е била жената. Ролята на мъжа се е свеждала до това, да ловува по цял ден и привечер да се прибире с някакъв дивеч или без нищо. В пещерата няма какво да прави.

  Този исторически период преминава, като постепенно ведущата роля в семейството преминава при мъжът. В страните на исляма неговата тежест в семейството става толкова голяма, че ако реши, той може да убие жена си или няколкото, които има, ако не е доволен от тях.

  При социализЪма нещата се промениха. Родените в панелите момичета въобще не знаят как са живяли дедите или дори родителите им, колко задачи е имала жената във връзка с домашните животни, къщата, приготвянето на храна и други ангажименти, за да оцелее едно семейство при суровите тогава условия, когато битът е бил много неуреден и тежък, хората не са имали електричество по домовете си. Има един разказ на родолюбеца Боян Балкански за неговата майка, в който той изброява няколко десетки нейни задължения.    

   Внучките или децата на тези хора, натикани в панелите, излъгани от фалшивия обществен строй  си мислят, че като се омъжат и имат дете /не казвам деца/, трябва да си останат в къщи, като детето и домакинството останат тяхната основна грижа. Този „обществен” строй – МАТРИРАХАТ - го има и днес в някои богати държави, където е достатъчно мъжът да работи и да издържа семейството си. Говоря за т. н. средна класа, която сега Тръмп в Америка ликвидирва. За жената в утопичния МАТРИРАХАТ при днешния устроен бит остават грижите по къщата, децата и просташките т. в. сериалите. Така си представяха момичетата при социализЪма новия обществен строй, който би трябвало да бъде наричан МАТРИРАХАТ. В наименованието му е отразена промяната – не жената е архиерей в това, което се случва в семейстното, а рахатът в нейния живот се явява определящ. Така могат да мислят само увредени хора, нямащи реален поглед за живота, расли в държави примати, където всичко е 100% измама, с мислене, прогрмирано да протича в точно определени рамки, с недообразовани ръководители и президинт простакисимус.

   У нас не навлезе този нов обеществен строй, но си имаме изключения.

   Преходът на държавите примати към нормални е преход труден, съпътстван от лъжи и грабежи на преждевластимащите. Грабежът на преждевластимащите у нас вече е узаконен, те могат да се върнат в България с парите си поради изтичане на сроковете за ревизия на грабежа. Парите видимо се връщат в България, а като резултат на този „икономически” процес „ножицата” у нас се разтваря до степен, която едва ли другаде по света е достигната. Така се навлезе в новия обществен строй, в историята описан като МУТРОРАХАТ. В името на този обществен строй е вмъкнато най-същественото - новото време е времето на мутрите. И на мутростроежите.

   Аз пътувам много, посещавам обаче най-бедните региони на страната с най-красива и дива природа. Някак съм привикнал да гледам беднотия, отрудени хора, принудени за бита си от нищо да правят всичко. Давам пример с поилките за животни, направени от автомобилни и тракторни гуми според броя на животните, пригодени за ползване от съответните животни. Технология за това са измислили хората. При тези хора всяко полезно нещо се ползва, те от всичко имат нужда, напр. от празни буркани и бутилки, дрехи, покъщнина, станала за другите излишна. Винаги пътувайки по тези места тръгвам с пълна кола с излишни на семейството ни потреби.

    Сега поради коронавируса сме блокирани в „имението” ни, над Панчарево, където сам построих къща. Разходки от нея са възможни към Лозенската планина и по Витоша в посока Бистрица. Разходките ни имат познавателен характер, а не спортен или преминаване по определн преход заради красотата му. Това, което преминава през главата ми по време на тези разходки е колко свръхсупербогати хора има в България!!! По ската на Витоша под шосето за Бистрица през Бункера има такива вили, някои от тях и много красиви, но толкова огромни, че старото сравение с прогимназия не върви, това са си дворци! Та дори и повече от дворци, защото в сравнение с тях вилата на Джуревеца бай  Тошо в Банки прилича на барака. Тези сгради са много огромни, застроената площ е към 400, 500 и повече кв. м., етажите са обикновено три. В някои „дворове” има по две такива къщи, обградени с ограда с камери по нея една до друга.

     Началото в Косанин дол бе поставено от т. н. Затворен град, за който се твърдеше, че е на Георги Илиев и на Стефка Костадинова. Китайците имат такъв затворен град. Това фалшива новина ли е или не, не мога да кажа. Той бе  построен в местността Дупката 1. Последва втори такъв затворен град в местността Дупката 2. Успоредно с него израстна един Бял дом, изцяло дублиращ този на америкнския президент, но доста по-голям. Твърди се, че е на съдията-почтеник Пенгезов. Огради лукс, охрана, работници по градината, по подръжка на сградите, нямат чет.

  Нагоре над тях какво става в момента – строи се като за световно. Някои сгради са готови, нещо суперогромно, малко от тях са касиви като архигектура. Можни багери преобразуват релефа за да се открие по-добро място за мутробарока. Мутра преди три години започна да строи на един стръмен скат, като мислеше къщата да е на стъпални етажи. Скатът се оказа скала, мутрата докара чукбагери да направят стъпала, на които да се закрепи сградата. Тракаха хидравличните чукове цяло лято, изникна сградата. Такова грозно нещо рядко може да се измисли. И не само това...мутрата изчезнА. В такъв случай се споменава версията Отстрелване или по точно, ГъмнАа мутрата. Този бял грозен дворец е изоставен поне от година.

   Други дворци, трудно достъпни, бяха съоръжени с подходяща инфраструктура. Тя включва асфалтови пътища, строени за сметка на приежателите на мутробароците, но и екстри -  каменни мостове, по които могат да преминат дори новите 100 тонни танкове на Путин. А оградите /б. м. дуварите/ – те са по 2,5 м. високи, каменни. Гаражи под къщите /дворците/ и в страни от тях – бол. А колите – джипове най-висок клас и лимузини, каквито в Америка не съм виждал.

   Най-красивите две къщи видяхме под шосето от Панчарево за Бистрица. Всичките къщи там са огромни, но две са хем огромни, хем красиви, съседни са в един пърцел и имат църковни елементи в архитектурата си – градежът е от камъни и тухли, както са строени църквите, прозорзите и вратите са със сводове, пред главния вход на къщата има тераса каквато на църквата в Рилския манастир. Другите части от къщите имат по-свободна архитектура, но са много изискани. Къщите са огромни по площ, по на три етажа, едната страна на къщата гледа към Резньовете.

   Този имот от двете къщи според мен струва между 10 и 20 млн. лв. Доста съм ходил из Лос Анжелес, там подобни имоти струват към 20 млн. долара. И са доста по-нелуксозни.

  Огромен пазач гледаше пред себе си монитор според мен, а на този монитор вероятно има сектори от камерите по оградите. Зададе се обаче един „кон” от вътрешността на сградата, не се разбираше мъж или жена. Пазачът стана да окаже внимание на коня, чиито пол не се разбираше какъв е. Казах, то ще си покаже. Конят влезе някъде, отвори се една врата на гараж, появи се джип, голям като слон. Джипът тръгна към изходната врата на мутробарока, която се отвори. В джипа бе една дама, за която си казах: Боже какво нещо е изчукал този кон. Вероятно е мутресата или една от мутресите в този замък леден. Такива ги виждаме по София, паркирали по най-нагло-просташки начин джиповете си. И един въпрос пред мен отпадна – защо мутрите все налитат на джипове. Отговорът е съвсем прост, защото ако завали сняг не могат де се приберат в мутробарока си.

  Които са по „големи” знаят, че над в. з. Косанин дол имаше проект да се строи новата Пречиствателна станция, която сега е между Симеоново и Бистрица. Оказа се, че там е непоправимо свлачище и строежът не заапочна. На същото място обаче се появи Карамаснки, който с най-хубите и скъпи материали направи три прекрасни къщи на чужда земя плюс къща за охраната, на входа постове и т . н. Къщите са направени много качествено и до днес те не са мръднали, макар и недовършени. Стана така обаче, че Въжаров гръмна Карамански. Къщите останаха висящи по документи и такива остават до днес. Те са на прекрасно място с чуден изглед към алпийската част на Витоша. Защо не ги ползват като хотели или нещо друго, защо първи трябва да се разрушат и тогава тлябва да се мисли какво да се прави с тях. Остана името им обаче, регионът им получи име Трите къщи. По-големите знаят това име без съкращението му, Трите къщи на Карамански.

  Днес тези някога дворци, но със соцелементи, са като едни шушки в сравнение с новите мутробароци. Но големината на заградената площ около къщите и изгледът към алпийската част на Витожа, много малко мутробарока притежават...

   В тази вилна зона съм свидетел на промените вече над 40 години. Дочаках времето на МУТРОРАХАТ - я.