С посвещение на Радостиналасса, на Мая Манолова и на Румен Радев:

            С ТЪГА ПО МОИТЕ ПРИЯТЕЛИ ПО ИЗТОЧНИ РОДОПИ -  БЕДНИТЕ И
ТРУДОЛЮБИВИ ТУРЦИ, ОБИТАВАЩИ  ПОЛУПУСТИНЯ, КАКВАТО Е  И  КАЛИФОРНИЯ

 

  Предоставена ми бе възможността да участвам в преглеждането и изваждането от употреба на всякакви вещи и мебели в едно американско семейство. Изнесохме планини от поостарели или невлезли въобще в употреба всякакви прибори, вещи, а също дрехи, обувки, мебели, детски играчки.

  Мисите ми се пренесоха в България. Окаже ли се засемейството ни нещо непотребно, било то мокет, дрехи, завивки, съдове, прибори, отнасяхме го на вилата. Специално отбелязвам, че отнасяхме само това, което е изправно или което съм поправил. Но всичко на този свят е ограничено, включително и големите ни хралупи на вилата. Започна да се понапълва тук и там, изаботихме нова стратегия: Всичко, което няма перспектива да ни служи повече и още може да се ползва, защо да стои по хралупите ни на вилата, а да не замине някъде, където някой може да го ползва. И всичко сълрано на вилата отпътува за турците по Източни Родопи. За две-три години тази кампания приключи. Вече имам голяма кола, която събира много неща и поемайки към Източните Родопи, колата запълвах до максималните й възможности. Достигайки дестинацията, продължавах творчески – не на едно място оставям нещата, а на няколко, които избирам да се посещават от много хора. Това са напр. чешмите до техните религиозни места – тюрбета, текета, медресета, където те се събират периодично. При чешмите се събират сутрин и продаващите млякото си, където пристига цистерната от някоя местна млекопреработвателна фирма. Чешмата с надписи от спосорите й е винаги под навес, някои от които много големи. В тях има маси, пейки, места за правене на курбан, посуда. На такива места на части разтоварвам колата. Получава се обаче нещо много смешно. Турчинът, който пръв намери доволството, не го взема, а се съветва с хората от махалата как да си го разделят, кой от какво има нужда. С тази се нестандартна дейност станах по разни региони, вкрючителрно и възлюбения от мен  регион на с. Равен, където тракийските светилища са най-много на единица площ. Стигна се до там, че някакъв човек веднаж идва при мен и казва:

-       Берекет вересим за туй, дето си го оставил при чушмето

до тюрбето, ага!

    Казва ми това без да ме познава, а аз съм доста отдалечен от тюрбето, за което той говори. Явно има информация, макар и живеещ в друго отдалечено от тюрбето място и идва да ми благодари, макар и съдче от това, което съм оставил да не е достигнало до него.

   Източните Родопи вече са дестинация, по която ще се насочвам все по-рядко, но и почти не остана вече какво да карам на хората, изпразних хралупите. Тук / В Родопа/ всичко им е необходимо на хората, дори бутилки за вода, малките от които те ползват за предлагане на мляко на пазара в съответния град, а големите, по 5-10 л. ползват за вода или да си купят нещо на едро за зимата. Оставям ли обаче някъде бутилки за вода, те ще са пълни, защото проблемаът с водата в Източни Родопи е сериозен. До нямаш достатъчно вода, да я изкачваш със съдове от извор доста под селото и изведваж да видиш на мегдана на селото оставени 100 или повече л. вода е ценен подарък за този, който страда от безводие и може да го оцени.

    Далеч на почти 14000 км. от дома ми, разбрах, че този ми навик, да нося на бедните хора неща, които могат да им влезат в употреба, е жив във мен. С тъга изнесох от дома много куфари различни размери, чанти с различен обем за пътуване или носене на потреби, напр. плажни принадлежности и какво ли не. С тези чанти, част от които изключително здрави, хората можеха да си носят стоката до пазара, да ги връщат пълни схнещо друго, което те нямат, да носят инструменти всичкото това щеше да им влезе в употреба. А колко неща имаше още: одеала с всякакви размери, някои по 2, 5 х 2, 5 м. с различна дебелина, от различни материали. И колко дрехи, част от които не ползвани. Имаше и съдове и ел. прибори от обикновени до строго специфични, напр. за пречистване или овлажняване на въздуха.

   С тъга изнесох всичко това. Тук никой няма да вземе нещо старо, всичко старо се изхвърля. То и така е направено, ако излизи от гаранционния си срок, да не може да се поправи и да се купи ново. Нищо, произведено вече не може да се поправя. Тази хаирсозлук навлиза и в България. При нас се внасят напр. турски триони за дърво по шведски лиценз, които режат страхотно и когато спрат да режат трябва да се изхвърлят, защото не огат да се заточват. Така сложна е системата им на рязане

   . Как тези предмети не бяха изхвърлени от употреба в България, където имам възможността да намеря приложението им и вероятността някой да ме спре и каже: Берекет вересим, ага!

 

    Замислих се за „отварянето на ножицата”, която все повече се разтваря между едни страни, които наричаме богатите и други, които правят само ракети и ги наричаме приматите. Богатите биха могли да помогнат на бедните по различни начини по програми, с технологии, чрез кохезионни фондове, с наука , но те  щесторяттова само ако бедните не ги запрлашват с унищожение или превръщането на страните им в радиоактивен йод. Помощта при такива приматски заплахи означава помощ за прозводтвото на оръжия в страните примати за унищожаване на тези, които им помагат. И какво става?  Богатите стават по-богати, приматите – още по-примати и ако на предишните избори приматите са гласували 99,9999999 % за кърмчията си, на следващите гласуват още по-убедително.

   Казах, че Източните Родопи са полупустиня. Които ги познават, ще се съгасят с мен. Какво стана с тази полупустиня? По исторически насложили се обстоятелства турски животновъди се заселиха там и тази част на Родопа стана годно зда живеене място, но при твърде тежки природни условия, най-вече заради липсата на вода и жегите. Вместо да се пооправят нещата във връзка с новите технологии, чрез пътно строителство, водоснадяване, последва нещо сверхприматское – в резултат на комунистическа разработка от Кремъл, обитаващите тази полупустиня бяха прогонене не само от родните им места, а в чужбина. Както преди това селяните от селата им и каракачаните от Балкана. Не за нас да се трудят изгонените от страната ни, а за друга страна. Тази простащина е наречена възродителен процес, а обяснението бе, че живущите там решили спонтанно да променят имената си. Какво се крие зад това знаем съвременниците на този процес. Той е част от Голямата лъжа, за който само ще загатна – че в Голямата страна живеят най-щастливине хора на света. Аз не вярвам в това твърдение, но има други, които го сподеят, на тях ще посетя този постинг.

   Обратен на този процес, извършен в полупустинята Източни Родопи е този, който е извършен в полупустинята Калифорния. Завирена бе р. Колорадо, която чрез огромния си язовир Хувърдам водоснабди тази полупустиня и я превърна в място, годно за живеене, в градина.

  Питам се и отговор нямам:  Ако тук имаше комунизъм и от Кремъл бяха указали на местните кърмчии какво да правят,  дали положението сега тук щеше да е същото. Или като това  Чечня, в Сирия или пък в обезлюдената полупустиня Източни Родопи, която без населението се превръща в пълна пустиня, където повече не само няма да се живее, но и човешки крак няма да стъпи...

 

а не мисли за Източните Родопи.

му шариха 1, 5 млн. лв. Дазоха му да купи ТЕЦ Варна за 1 лв. със задлъженията за токи и вода и за да не работи ТЕЦ-а му дават огромни премии, защото така не се замърсява околната среда.