Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.11 15:39 - ОТНОВО ЗА КОЛЕЛОТО НА ЖИВОТА...
Автор: planinitenabulgaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 130 Коментари: 1 Гласове:
6

Последна промяна: 29.11 15:41


 

                                                       Правдата е на умиране,

                                                       щом този свят живее грешно.

                                                                                        Ясен Ведрин

 

                                                       Блаженни са мъртвите,

                                                       които умират в Господа отсега.

                                                       Да, казва Духът,

                                                       нека почиват от трудовете си:

                                                       делата им вървят заедно с тях.

                                                                                            Свети Йоан

 

 

                 ЛЮБИМОТО  МИ  МУЗИКАЛНО  ПРОИЗВЕДЕНИЕ,

   НЕМСКИ РЕКВИЕМ НА БРАМС  ПО ТЕКСТ ОТ СВЕТОТО ПИСАНИЕ

   Много емоции имах през изминалите дни във връзка с годишнината от Ньойския договор, те продължават и сега.  Присъствах на доклади на наши учени, изследователи и професори, работили в продължение на години по тази тема, бях на форуми по този повод в Брезнник, Трън, София. Темата е болезнена за мен, защото съм мого добре запознат с хората от Западните покрайнини, оставащи живо свидетелство на ценностната ни ситема от преди век, с тежкия им живот на българи, заточени в чужда страна в собствените си имоти, на прекрасната им природа. Присъствах и на представянето нна книгата на духовния водач на Северната крайна, г/жа Зденнка Тодорова, „Посланията на оброчищата” . Голяма част от снимките в книгата й предоставих аз. Запознаването ми с този труд бе за мен преживяване, защото научих нови неща за възлюбената от мен Западна България. Този труд обаче е част от това, което трябва да се направи. За тази цел ще подаря та госпожата флашка с извадка от архива ми с около 3000 снимки на различни каменни кръстове, свидетели на историята ни и показващи, че езическото и християннското в този край на България са свързани.

   Друг фактор, допринесъл за емоционалното ми напрежение бе стихото на Ясенн Ведрин, „Колелото на живота”. Това стихо не е за хора, при които началото и края на „колелото” са близо и предстои да се отдалечат, а за такива, при които краят и началото на „колетото” също са близо, но предстои да станат съвсем близо, да се съединят. Изключително силно стихо, за мен звучащо като проповед на евенгелски свещеник по време на богослужение. Тази „проповед” призовава да се живее смислено, докато се търкаля по земния път колелото на живота ни, което аз схващам като окръжност, която затваря кръг и призив този кръг да се изпълни със съдържание, благороднни дела. Защото в един момент края и началото на кръга ще се съединят, което означава краят на пътя на естественото Божие употребление на човека на земята.

   Такива поучения към хората са отправяни от богоизбрани и боговдъхновени хора откакто има хора по земята. Те са съхранени в Стария завет, има ги в Евангелията, в Писмата на Апостолите до приятелите им по света. Вдъхновени от Библията са най-великите произведения на изкуството през миналите векове, цитирам само едно от тях, Високата меса на Бах.

     Делото на старите майстори намира своето продължание и при следващите поколения творци. Не казвам композитори, макар да имам предвид музиката, защото голяма част от творците й са много сложни и разностранни личности, които според даденностите си създават велики творби за своето време, достойни за предците, от които те са се учили. От тези техни творби по косвен начин се разкрива техният образ, част от който е това, че те са и композитори. Ще дам пример с Немския реквем на Брамс, най-великото от неговите творения. Обстоятелствата около написването на това велико произведение, текстът му по Светото писание, музиката, в която той в двете грандиозни фуги напомя за Бах -  всичко това разкрива и душата на човека и творец Брамс, една доста сложна, свръхбогата личност, явяваща се символ на страната си, на нейната сурова северна природа, в чиито регион той е роден и чиито традииции той възприема, отстоява и отразява по-късно в творчеството си като най-велик композитор във втората половина на ХІХ век във Виена.

    Сега ще се спра отново на това велико произведение, което не е реквием в памет а починал човек, а поучение към тези, които са живи. В музакалното си произведения по текстове от Светото писание Брамс също призозвава хората да живеят смислено, да се трудят, животът им да има цел, защото той има край. Подобен призив в стихото си отправя и Ясен Ведрин. Не е само той, разбира се, още много творци правят същото, но неговият призив ми зучи в определена тоалност и го свързвам с богослужение. Хората са различни, произведенията на изкуството се възприемат също различно...

    Помествам в оригинал текста на Реквиема. Към него са указани местата от Библията, от които е ползван текст за отделните му части. Без този текст да се слуша само музиката на Реквиема не е достатъчно. Има още доста изисквания, за да бъде разбрано величието на това произведение, като познаване на Библията, музикали познания, за да бъдат разбрани четиригласните фуги, цяостно познаване на произведенията на композитора. Ако обичащите музиката на Брамс не познават полифоннията, какво ще разберат от финала на Четвърата му симфония! Труден автор е Брамс, няма да привеждам примери за неразбираннето му дори от велики композитори негови съвременнници.

   Този реквием не е само хубва музика, той дава информация за евангелския християнин Брамс, за ценностната му система, за Германия и германеца, един от най-великите хора на страната на която е именно той. Неслучайно преди ВСВ има идея в Германия да се напише нов химн на страната върху музиката от финала на неговата Трета клавирна соната.

     Съвсем малко за замисъла на Брамс да сътвори това велико произведение:

     Когато той е на 28 години умира майка му, една жена неканонизирана светица като Ана Магдалена Бах. Докато пристигне от Виена до Хамбург минава време, пред себе си той вижда една купчина пръст, под която е детствато му спомените му. Тогава той рещава да напише Реквим, който да е посветен на нея и връщайки се във Виена, започва да работи пад него.  За пет години Реквиемът е написан, но в 6 части. При представяннето му в Гевандхаус критици на Брамс казват, че не може да няма към този реквием една част с женски глас, след като е посветен на майка му.  Брамс се съгласява с критиците и пише още една част, Четвъртата сега, „Колко прекрасни са твоите селения”. Музиката а Реквиема е прекрасна, в нея има две градиозни четиригласни фуги в края на Третата и на Шестата част. А Седмата част – тя е писана за тези, на коите предстои края и началото на колелото да се съединят..

    За музиката на Брамс съм писал на два пъти в блога си, за този реквием също съм писал,

http://planinitenabulgaria.blog.bg/muzika/2017/01/09/liubimoto-mi-muzikalno-proizvedenie.1502064.

     С напредване на годините аз съм се променил и разбирането, което имам за великите произведения също се е променило – възпприемам ги като още по-велики. Преди десетки години, когато бродех по неосечените тогава букови гори на Севрения джендем, когато връзките начало/край на „колелото” още не бяха взели да се приближават, съвсем по друг начин възпроемах това произведенние, макар и тогава да го познавах добре. Сега е различно. В този момент на живота си попаднах на стихото на Ясен Ведрин, което съчетано с други емоции, които имам в момента ме подтикна да направя този постинг. Замислих го по време на един прекрасен преход в любимата ми Голема планина, част от възлюбената от мен Софийска планина.

    Музиката на Реквиема – повтарям – е много сложна, но БЛАЖЕНИ са тези, пред които тя разкрива цялата си задълбоченост и красота. По времето на Брамс те са били наричани брамини, но такива има и днес. Няма да дам пример за такъв...

  Ето и пълният текст на Реквиема:

 

[22]

 


Johannes Brahms
Ein deutsches Requiem
nach Worten der heiligen Schrift, op. 45

I.

[Ziemlich langsam und mit Ausdruck. F-Dur, C]
Selig sind, die da Leid tragen,
denn sie sollen getrцstet werden.

(Matthдus 5, 4)

Die mit Trдnen sдen,
werden mit Freuden ernten.
Sie gehen hin und weinen
und tragen edlen Samen,
und kommen mit Freuden
und bringen ihre Garben.

(Psalm 126, 5.6.)

II.

[Langsam, marschmдЯig, b-Moll, 3/4]
Denn alles Fleisch, es ist wie Gras
und alle Herrlichkeit des Menschen
wie des Grases Blumen.
Das Gras ist verdorret
und die Blume abgefallen.

(1. Petrus 1, 24)

[Etwas bewegter. Ges-Dur, 3/4]
So seid nun geduldig, liebe Brьder,
bis auf die Zukunft des Herrn.
Siehe, ein Ackermann wartet

[23]

auf die kцstliche Frucht der Erde

und ist geduldig darьber,
bis er empfahe den Morgenregen und Abendregen.
So seid geduldig.

(Jakobus 5, 7)

[Tempo I. b-Moll, 3/4]
Denn alles Fleisch, es ist wie Gras
und alle Herrlichkeit des Menschen
wie des Grases Blumen.
Das Gras ist verdorret
und die Blume abgefallen.

[Un poco sostenuto. B-Dur, C]
Aber des Herren Wort bleibet in Ewigkeit.

(1. Petrus 1, 24. 25)

[Allegro non troppo, B-Dur, C]
Die Erlцseten des Herrn werden wiederkommen,
und gen Zion kommen mit Jauchzen;
Freude, ewige Freude,
wird ьber ihrem Haupte sein;
Freude und Wonne werden sie ergreifen,
und Schmerz und Seufzen wird weg mьssen.

(Jesaja 35, 10)

III.

[Andante moderato, d-Moll. C]
Herr, lehre doch mich,
daЯ ein Ende mit mir haben muЯ.
und mein Leben ein Ziel hat,
und ich davon muЯ.
Siehe, meine Tage sind
einer Hand breit vor Dir,
und mein Leben ist wie nichts vor Dir.

[24]

 

[(Andante moderato. d-Moll) 3/2]
Ach wie gar nichts sind alle Menschen,
die doch so sicher leben.
Sie gehen daher wie ein Schemen
und machen ihnen viel vergebliche Unruhe;
sie sammeln und wissen nicht,
wer es kriegen wird.
Nun Herr, wes soll ich mich trцsten?

[(Andante moderato.) D-Dur (3/2)]
Ich hoffe auf Dich.

(Psalm 39, 5-8)

[(Andante moderato.) d-Moll, C]
Der Gerechten Seelen sind in Gottes Hand
und keine Qual rьhret sie an.

(Weisheit Salomos 3, 1)

IV.

[MдЯig bewegt. Es-Dur, 3/4]
Wie lieblich sind Deine Wohnungen,
Herr Zebaoth!
Meine Seele verlanget und sehnet sich
nach den Vorhцfen des Herrn;
Mein Leib und Seele freuen sich
in dem lebendigen Gott.
Wohl denen, die in Deinem Hause wohnen,
die loben Dich immerdar.

(Psalm 84, 2.3.5)

V.

[Langsam. G-Dur, C]
Ihr habt nun Traurigkeit;
aber ich will euch wiedersehen,
und euer Herz soll sich freuen,

[25]

und eure Freude soll niemand von euch nehmen.


(Johannes 16, 22)

Ich will euch trцsten,
wie einen seine Mutter trцstet.

(Jesaja 66, 13)

Sehet mich an: Ich habe eine kleine Zeit
Mьhe und Arbeit gehabt
und habe groЯen Trost gefunden.

(Jesus Sirach 51, 35)

VI.

[Andante. c-Moll, C]
Denn wir haben hie keine bleibende Statt,
sondern die zukьnftige suchen wir.

(Hebrдer 13, 14)

Siehe, ich sage Euch ein Geheimnis:
Wir werden nicht alle entschlafen,
wir werden aber alle verwandelt werden;
und dasselbige plцtzlich in einem Augenblick,
zu der Zeit der letzten Posaune.

[Vivace. c-Moll, 3/4]
Denn es wird die Posaune schallen
und die Toten werden auferstehen unverweslich;
und wir werden verwandelt werden.
Dann wird erfьllet werden das Wort,
das geschrieben steht.
Der Tod ist verschlungen in den Sieg.
Tod, wo ist dein Stachel?
Hцlle, wo ist dein Sieg?

(1 Korinther 15, 51.52.54.55.)

[26]

 

[Allegro. C-Dur, C]
Herr, Du bist wьrdig
zu nehmen Preis und Ehre und Kraft,
denn Du hast alle Dinge erschaffen,
und durch Deinen Willen haben sie das Wesen
und sind geschaffen.

(Offenbarung Johannis 4, 11)

VII.

[Feierlich. F-Dur, C]
Selig sind die Toten,
die in dem Herrn sterben,
von nun an.
Ja, der Geist spricht,
daЯ sie ruhen von ihrer Arbeit;
denn ihre Werke folgen ihnen nach.

(Offenbarung Johannis 14, 13)







Гласувай:
6
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 6963637
Постинги: 2980
Коментари: 7950
Гласове: 14819
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031