Постинг
20.11.2019 11:29 -
Шоколадово щастие
Ех, приятелю, със сигурност не си закусвал "Шоколадово щастие", приготвено от мечтателка.
Тя описва изгрева златен, с какаов вкус. Всяка вещ подрежда в поезия. Дори кафето отпива,
сякаш пие шоколадов еликсир. Хвърля ми закачливи погледи и говори сладко, сладко...
И тъкмо си казвам: "Искам този движещ шоколад!"... тя се обръща и започва да говори
със цветята. Понякога си мисля, че спя с луда жена... оглеждам се в гледалото-аз съм, цял съм...
усмихвам се. И тя ме поглежда с шоколадов поглед и нарича усмивката ми "швейцарски шоколад".
Добре, нека е шоколадова, обичам шоколад! Но защо швейцарска? По-късно разбирам, че тя пътува
мислено в Швейцария, докато твори... Да, вече знам, точно в този момент е била в завода за шоколади...
и в мъглата моята усмивка я е върнала за малко в действителността. А когато ми разказва за мечтите,
много пъти си представям огромен замък от шоколад. Красив, вълшебен, с приказни герои, които хапват
лакомо от шоколадовите вратички, луксозните мебели и сервизи... и нали не съм мечтател, просто завършвам
мислите със слънчевите лъчи, които разтопяват остатъка от замъка. Но, ако трябва да съм откровен, много
от нейните мечти се превърнаха в реалност. Сега, приятелю, аз мечтая. В утрото закусвам "шоколадово щастие"!
И от кухнята усещам шоколадов мирис. Торта, която моята мечтателка приготвя специално за мен!
Автор: Ели Зарева
.jpg)
Тя описва изгрева златен, с какаов вкус. Всяка вещ подрежда в поезия. Дори кафето отпива,
сякаш пие шоколадов еликсир. Хвърля ми закачливи погледи и говори сладко, сладко...
И тъкмо си казвам: "Искам този движещ шоколад!"... тя се обръща и започва да говори
със цветята. Понякога си мисля, че спя с луда жена... оглеждам се в гледалото-аз съм, цял съм...
усмихвам се. И тя ме поглежда с шоколадов поглед и нарича усмивката ми "швейцарски шоколад".
Добре, нека е шоколадова, обичам шоколад! Но защо швейцарска? По-късно разбирам, че тя пътува
мислено в Швейцария, докато твори... Да, вече знам, точно в този момент е била в завода за шоколади...
и в мъглата моята усмивка я е върнала за малко в действителността. А когато ми разказва за мечтите,
много пъти си представям огромен замък от шоколад. Красив, вълшебен, с приказни герои, които хапват
лакомо от шоколадовите вратички, луксозните мебели и сервизи... и нали не съм мечтател, просто завършвам
мислите със слънчевите лъчи, които разтопяват остатъка от замъка. Но, ако трябва да съм откровен, много
от нейните мечти се превърнаха в реалност. Сега, приятелю, аз мечтая. В утрото закусвам "шоколадово щастие"!
И от кухнята усещам шоколадов мирис. Торта, която моята мечтателка приготвя специално за мен!
Автор: Ели Зарева
.jpg)
Няма коментари
