Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.11.2019 21:53 - "КОЛЕЛОТО НА ЖИВОТА".....
Автор: planinitenabulgaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1286 Коментари: 16 Гласове:
7

Последна промяна: 19.11.2019 07:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

                        ОБИЧАМ  МУЗИКАТА 

 

    Макар с изцяло запълнено време – вече станах и общественик!!! – поради задачите, които имам и които си поставям и сам, водещи до разпрделеие на времето ми по минути, за музиката винаги намирам време. Ето един пример, свързан с музиката, който изискваше много време, но пък ми донесе голямо удовлетворение.

    Бях поканен да присъствам на 60 годишнината на Музикалното училище в Перник. Отидох с радост и вълнение. След докладите на училищното ръководство и приветствията по случай годишнината, изнесени от Училището, поднесенни от местното ръководство на града и от другите музикални училища по страната, имаше представяне на най-добрите деца, някои от които вече в други музикални училища или студенти. Това за мен бе най-вълнуващата част на тържеството, потопих се в музиката. Връхлетяха ме спомени от детството ми, за продължениието им ще пиша след малко. Сега, достигнал на тази възраст, две години по-малко от  жизнения път на Хайдн, преценявам какво важно нещо в живота ми е била музиката и че тя през целия ми живот е била мой спътник. И не само това – ако не беше тази силна връзка между мен и музаката, със сигурност щях да бъда друг човек…

    Много добре си спомням като дете, бях 6 годишен, как започнах да слушам музика. Говоря за 1950-а година. Тогава да се слуша музика беше трудно по технически причини. Можеше да се отиде на концерт, което практически бе невъзможно за мен, можеше да се слуша радио, което „довеждаше” музиката до дома ни. На тази възраст не можех да чета, не знаех, че има в/к Радиопреглед, в който е описана програмата на радиопредавателите по онова време, може би два или три, излъчваши музикални програми. Каква музика обаче ми правеше впечатление и слушах, това си помням много добре - Вивалди, Бах и Моцарт. От тогава знам, че мзиката на Моцарт и Хайдн е близка, не правех разлика между тях. Нищо не съм разбирал тогава от музика, но съм обичал музиката. Тази любов не изтля, тя ми е дадена свише и никога не ми изневери. В отговор на този Божий подарък аз изпълних през живота си общението ми с музиката със съдържание. Това бе един процес, който има много етапи, ще посоча някои от тях.

   Тръгнах на училище. Тогава в първи клас се постъпваше след 8 навършени години, успоредно с това започнах да уча и цигулка. Постепенно в мен се извърши една промяна – ако преди слушах музиката, защото я обичах, постепенно започнах да я слушам с интерес, сериозно, да чета и слушам радиопрадавания за нея.  

   Следващият важен етап при съприкосновението ми с музиката бе живо изпълнение на Игор Безродни на Коцерта на Бетховен за цигулка.  Толкова бях впечатлен от него, че дълго време след концерта отделни негови теми, образът на Безродни, като да бяха с мен, край мен. Заинтересувах се и от други такива „дълги” концерти, които вече ме впечатляваха доста по-силно от тези на Вивалди.

   Следващото ми много силно съприкосновеие с музиката бе изпълнението по радиото на Шестия бранденбургски концерт на Бах. Малко инструмети познавах като звукова палитра и възможнности, затова този Концерт се оказа за мен по-лек в това отношеие, защото се изпълнява само от виоли. Гласовете в него, полифонията, от това нищо не съм разбирал. Представях си, че този Концерт се изпълнява в една зала в полумрак, аз слушам музиката извън залата. Започнах да търся и останалите пет Бранденбургски концерта да ги чуя - щом този е шести трябва да има поне още пет. Запознаването ми с тях бе голямо преживяване за мен.  

    Друг важен момент при запознаването ми с музиката бе изпълнението по радиото на Четвъртата симфония на Бетховен. За мен тя бе  прекрасна, тя събуди в мен интерес към останалите му симфонии. По Радиопрегледа се ориентирах, чух ги, но да ги разбера ми трябваха години. Макар да чух  всичките, любимата ми тогава си остана Четвъртата.

    Абониран вече за Радиопреглед се вънувах от всеки негов брой, както днес приматите се радват на вестниците на Дялан/ия с брадва/ Пеевски. Изваждах си от  Радиопрегледа интересуващите ме предавания и ги подреждах по дати и часове. Налагаше ми се понякога да си лягам късно, но радостта от досега с музиката бе голяма и после заспивах трудно. Започах да чета всякакви книжки за музика и музиканти, без да мога да правя разлика между романизирани биографии на велики музиканти, отразяващи пикантни истории от живота им, но не и величието на това, което са сътворили или съветскси кижки, съставени да сеят заблуди в ума на подрастващите, които нямат още критерий за музиката. Тези боклуци отвях, букално свалих ги с крак от масата чак след 1973 г, може би най-важната година в музикалното ми развитие, ако мога така да кажа, защото няма да съм съвсем скромен.

   Като войник в продълженние на две години - никаква музика, само обучение в простотии, смисълът на които бе: Молчат и не разсуждать! Вместо култура понякога, простащина всеки ден. Имаше и дирижарани културнни изяви, ведннаж на два три месеца ни водеха на съветски филми за войната. И така две години.

    Като студент в продължение на 5 години общенията ми с музиката станаха особено силни. Следях концертната програма и присъствах винаги на произведения, които исках да чуя в живо изпълнение, да видя големи музиканти. Така се запозннах с много произведения, но и добих критерий за добрите изпълнители, които сега наричам музиканти. Защото добрият изпълнител е такъв само ако е добър музикант. Запознаването ми с нови и нови произведения започна и по още една линия - имах грамофон, а плочите бяха твърде евтини. Българските плочи рядко имаха нещо интересно, защото се търсеха такива с естрадни песни. Съветските плочи обаче бяха с много широка палитра като творби и изпълнения. Съветски плочи се намираха с превъзходни изпълнения, които в Грамзапись са били незаконнно записвани. Давам пример с операта Дон Джовани, където за изпълнители пишеше: Исполняет оркестр. Като солистите и хора да ги нямаше в записа. В такъв разкошен пиратски запис се появи и операта Фиделио на Бетховен, изпълнена от оркестър. Като двата квратета в Първо и Второ действие да ги няма.

    Друга промяна в музикалния ми вкус бе все по-силното влечение към камернната музика, която се превърна в най-слушаната от мен. Тя е трудна за разбиране, но вече бях достигнал до нея. Музиката на струнния квартет или квиннтет е още по-трудна и за сушане и за разбиране, но бях навлязъл вече и в този камерен жар. Отбелязвам, че  когато инструментите /солови!/ са само два, цигулка и виола, това камерно произведение е още по-сложно за възприемане и от квартета, а най-трудно е когато цигулката или челото изпълняват солови пиеси, само за един инструмет.

    Така стигннах до годината 1973, преломна за мен в музиката. Тогава за първи път в Българиа се появи Алексис Васенберг, досегът с изкуството на когото ме подтикна от любител музикант да се опитам да стана просветен любител музикант. Сега, 47 годинни по-късно, мога да кажа отговорно, че успях. От 1973 г. аз започнах да се занимавм с музика сериозно, запълвайки непълнотите в познанията ми, доколкото това би бе възможно.  През следващата година пък се оженних за пианистка. Това разшири в още  по-голяма степен интереса ми към музиката и имах непрекъснато  досег с нея и музикантите.

   Музиката е още един прозорец към света, от който да се погледне към него. Тя дава информация и за човека, с когото се осъществя контакг, тя за секунди дава иннформация за репортер/кат/а от телевизионния екран, или за политиците,  давам пример с хиперпростащината на една кандидаткметица, за която писах в блога си след разговор със солфежистка. Непознаващите законите на музиката не могат да скрият същността си пред тези, които познават законите на музиката. Също така ако между няколко души има един музикант, то разпознаването му като такъв е съвсем леко, напр. по „линеарното” провеждане на мислите му.

   Музикантите излъчват и друга иформация - в свободна страна ли са завършили образованието си или в страна примат. Това може да стане по две линии - при разговор с тях или при изпълнеието им. Едните имат „опорни” точки за изкуството, другите са свободни хора.

    Музаката е навсякъде около нас. Тя звучи в словото, било то писано или говорено, стиховете се пишат по законните на хармонията. Това е особено подчертано ако четеш книга на автор, който познаваш. При четенето неговият глас звучи. Музиката присъства и сред природата.

    Замислих се на тази тема след едно изпълнеие на Партите за соло цигулка от Бах. Има един голям руски музиканнт, подвизаващ се в Европа, цигуларят Гидон Кремер. Музикантите изпълнители откриват себе си в музиката и изпълняват произведения на определени автори най-силно. Малцинна обаче се осмеляват за изпъляват соловите Сонати и Партити на Бах за цигулка или соловите му Сюити за виолончело. Това са най-висшите произведения за тези инструменти, най-трудни за слушане и разбиране и поради това доста непопулярни. В тях Бах прави нещо, което преди него никой не си го е помислял – да пише многогласни произведенния за иструменти, по природа едногласни. Това изисква много специални качества на инструменталистите, като чувство за полифонния, изключителна техника, защото лъкът трябва да докосва в много случаи по две струни или да провежда темата напр. в ниския глас, а във високия да изпълнява арпеджии. Много е трудно и за пръстите, защото те не докосват местата, определени за пръстите при съответните позиции, а място, където се провежда още един глас. Има и такива произведения, когато цигулката си акомпанира сама. И най-голямото чудо – двойна фуга в Третата соната за соло цигулка.

    Най-големите изпълнители на Сюитите за соло виолночело са Пабло Казалс и Мстислав Ростропович. За съжаление записите на Казалс са правени по време, когато звукозаписната техника не бе на високо ниво, но въпреки това личи, че Казалс е изпълнител на Бах от много високо ниво. Всяка сутрин той е започвал деня си с изпълнеие на Прелюд и фуга на Бах от неговия сборник ДТП.

    Соловите Сонати и Партити на Бах се изпълняваха най-добре от Хенрик Шеринг. Той е с абсолютен слух и страхотно чувство за провеждане на гласовете, притежава и необходимата техника. Изпълненията на тези безсмъртни произведения сега от Гидон Кремер са различни, но също така много велики. Такава съвършена техника, така добре проведен всеки глас, никакво чувство у слушателите, че артистът преодолява огромни техничедски трудности, остава само ннаслаждениетоо от тези прекрасни творби.

   В изпълнение на Гидон Кремер на трите Партити за цигулка на следващия ден след честването на 60-а годишнина на Музикалното училище в Перник ми навлече размисли и заключеитето , че животът ми в областта на музиката също наподобяваше колело, завършен кръг с началото и края. Така описва Великият поет живота, а аз припознах себе си в неговото стихотворение за втори път, сега в областа на музиката. Движих се по окръжност, която образува кръг, който се опитах да наситя със съдържанние. В изкуството винаги има още, стигнах до някъде. Но с много обич към музиката и затова тя ми даде толкова много в живота...

  







Гласувай:
7



1. morskipesni - Класика- Божествена сладост! Същото и джазът!
19.11.2019 10:02
Ще си помисля дали да не ти дам 30% Gradbehinderung, стягай куфарите докато съм ларж!
цитирай
2. bdenkov - 1
19.11.2019 15:17
Днес , на 19 ноември 1962 г. , излязох от комунистическия ад след близо четиригодишно непоносимо мъчение и страдание.
Бях една година в трудововъзпитателния лагер в с. Люти дол, Врачанско, създаден по сталински образец за децата и внуците на "враговете на народната власт" и три години трудовак в червената Трудова повинност, където червените злодеи
подбираха и изпращаха онези, които бяхме "вражески настроени ".
Всеки ден през тези тежки години имах определена норма за изпълнение. Когато разбивах скалите в Люти дол , за да направим пътя на Тодор Живков в родния му край, нормата ми беше непоносима, затова продължавах да я изпълнявам и през нощите.Тук на няколко пъти се разминавах със смъртта. Но оцелях , защото корените ми са възрожденски.
В Трудова повинност не разбивах скали , а копаях дълбоко в земята, за да правим канала от София до Панчерево , който червените злодеи нарекоха Червенково море. По него искаха да се разхождат с кораби. Бях на много тежък обект в Курило , близо до лудницата, където не можахме да заспим през нощите, защото виковете от там никога не стихваха.
С кирка и лапата съм копал по цялото разградено и опустошено Софийско поле. Тогава се строеше Кремиковци. Някои от пътищата до него правихме и ние.
Къде ли не бях с моето трудовашко оръжие ? Кирката и лопатата винаги бяха на рамото ми .
И това ли да забравя сега , когато децата и внуците на онези , които ни измъчваха пак управляват България ?
Не ! Не ! Не мога , защото сърцето ми още кърви от всичко което при комунизма ни сполетя !
Българските комунисти са истински джихадисти, които разстрелваха по най-жесток начин елита на България, погребваха в масови гробове полуживи наречените от тях "врагове на народната власт", връзваха ги с бодлива тел,обливаха ги с бензин
и ги запалваха , режеха им вените и докато изтичаше кръвта на жертвите , те,червените български джихадисти си пиеха мастиката, изкормяваха някои и ги захвърляха полуживи.
И това ли забрави вече българският народ,
цитирай
3. bdenkov - 2
19.11.2019 15:17
И това ли забрави вече българският народ, който още върви подир комунистите, някои от които се травестираха и станаха "десни"?
Приятели, не гледайте по екраните децата и внуците на убийците, ченгетата и мекеретата, които заблудиха нашия народ ! Не четете фалшивите "патриотични" уроци на онези "седесари" и псевдопатриоти , които станаха послушни мекерета на комунистите, агентите на Държавна сигурност, на потомците на партийната номенклатура и се загнездиха заедно с тях на тлъсти места, където се угояват !
цитирай
4. bdenkov - Украйна отхвърля предложението на ...
19.11.2019 15:55
Украйна отхвърля предложението на руската държавна компания Газпром за продължаване на съществуващия или за сключване на нов договор за транзит на газ през Украйна, съобщават информационните агенции. Киев намира условията по сделката за неприемливи. Газпром иска Украйна да се откаже от арбитражния спор, както и новият контракт да е само за една година. Съображенията на Москва са, че дотогава ще бъдат завършени алтернативните трасета – „Северен поток 2“ и „Турски поток“ и ще може да заобиколи Украйна в транзита на газ.
Още преди национализацията 1947,през 1945 т.н. ОФ и в последствие конунистите дават на ссср управлението на златните и урановите залежи....Нито едно превителство в последните 30 години не е ревизирало т.н. договори...Все едно не съществуват.Урановите ги обявиха за ''неизгодни'' 1993.....помните чие правителство беше...
""Горубсо" значи "ГОрно-РУдное Болгаро-Советское Общество" - минно рудно българо-съветско дружество"..
Партенката "КРАДАТ НИ ЗЛАТОТО!" тръгна преди доста години и е в графата "демокрацията ни отне всичко". Нямам идея чия червена кратуна е пръкнала идеята, помня обаче най-голямия ѝ рекламаджия - позитанския професор-"икономист" с тънкото гласче - др. Ангелов. Периодично този припев се извисява и затихва, в зависимост от това дали не трябва да се отклони общественото внимание от нещо. Напоследък със златото ни се заеха разни патриотари и най-гласовития от тях - Бялата Златка. Това, че червената партенка се появява в Пеевските клоаки не е изненада за мен. Изненадан съм, че се появява в тази група и сме на амбразурата.
Относно другите "реплики": да, знам за фабриката за джанти на Огнян Дойнов, през 1993 г правителството беше на Беров... Е, и?
Преди години имах дълъг разговор с един опитен геолог. За златните залежи каза, че са опоскани и само западни компании имат технологиите да извличат злато от там. Значи или си купуваме технологиите, или даваме концесии на тези, които ги имат. Какъвто и да е договора все имаме някаква изгода от него. Или
цитирай
5. bdenkov - 3
19.11.2019 15:56
Партенката "КРАДАТ НИ ЗЛАТОТО!" тръгна преди доста години и е в графата "демокрацията ни отне всичко". Нямам идея чия червена кратуна е пръкнала идеята, помня обаче най-голямия ѝ рекламаджия - позитанския професор-"икономист" с тънкото гласче - др. Ангелов. Периодично този припев се извисява и затихва, в зависимост от това дали не трябва да се отклони общественото внимание от нещо. Напоследък със златото ни се заеха разни патриотари и най-гласовития от тях - Бялата Златка. Това, че червената партенка се появява в Пеевските клоаки не е изненада за мен. Изненадан съм, че се появява в тази група и сме на амбразурата.
Относно другите "реплики": да, знам за фабриката за джанти на Огнян Дойнов, през 1993 г правителството беше на Беров... Е, и?
Преди години имах дълъг разговор с един опитен геолог. За златните залежи каза, че са опоскани и само западни компании имат технологиите да извличат злато от там. Значи или си купуваме технологиите, или даваме концесии на тези, които ги имат. Какъвто и да е договора все имаме някаква изгода от него. Или това, или нищо. Човекът каза и за нефтени и газови залежи. Наши си. Достатъчни да захранват потреблението и да има за износ. Защо не се развиват? С румънците имаме общ газов блок; те си го изчерпват, ние блеем и си имаме Газпром. Пеевските клоаки реват ли по въпроса? Йок. Когато ставаше въпрос да се направят изследователски сондажи в Добруджа руската Пета колона се активизира неимоверно и чак варненските "рокери" ходеха по добричко да "протестират" против "унищожаването на Златна Добруджа". А ние плащаме двойно по-скъп руски газ...
Какъв е търговският ни баланс с русия?
цитирай
6. bdenkov - 3
19.11.2019 15:59
Никола Коларов (1902 - 1961), верен идеен последовател на Ванчо Михайлов и ярък легален деец на ВМРО, след деветосептемврийския преврат през 1944 г. в продължение на 12 години е укриван от патриарх Кирил в църковното стопанство в с. Крумово, Пловдивско, за да се спаси комунистическото правосъдие.
Никола Коларов е юрист и журналист, който през 1927 г. е изпратен от Иван Михайлов в Париж като представител на Македонския младежки съюз. През 1931 - 1932 г. редактира и издава в Париж на френски език вестник "Млада Македония", с който пропагандира българската позиция по Македонския въпрос.
След като се връща в България, става преподавател в Свободния университет за политически и стопански науки в София; от 1941 г. е доцент.
По време на българското управление в Македония(1941 - 1944) той е директор на вестник "Целокупна България", издаван в Скопие. Редактор е и на сп. "Македония"(1943).
През 1945 г. Никола Коларов е осъден задочно от "Народния" съд в процеса срещу журналистите на 10 години затвор. През 1946 г. получава присъда и в Югославия.
Чак през 1956 г. Държавна сигурност го залавя и излежава присъдата в Старозагорския затвор, както и в лагера Белене. Амнистиран през септември 1960 г., със силно разклатено здраве, на 2 февруари 1961 г. умира от инфаркт. На погребението му присъстват патриарх Кирил, Симеон Радев, Димитър Талев...

(Тук предлагам статия за Никола Коларов в сп."Македония", бр. 5, 1994 г., издавано и редактирано от мен от 1993 до 2002 г. Автор на публикацията е Стоян Бояджиев, тогава председател на ВМРО - Съюз на македонските дружества.)
„Аз не съм политик. Аз съм показвал грешките на политиците, мъчил съм се с моите карикатури да осмея това, което вършат някои политици и е вредно за народа. Аз нямам пари в чужбина. Плащал съм редовно данъците си. На всекиго съм услужвал и съм давал с двете ръце. На никого не съм взел нищо и не съм напакостил. Аз не съм плъх, та да напускам кораба, когато той потъва.“ - Райко Алексиев

Днес се навършват точно 75г. о
цитирай
7. bdenkov - 4
19.11.2019 16:03
„Аз не съм политик. Аз съм показвал грешките на политиците, мъчил съм се с моите карикатури да осмея това, което вършат някои политици и е вредно за народа. Аз нямам пари в чужбина. Плащал съм редовно данъците си. На всекиго съм услужвал и съм давал с двете ръце. На никого не съм взел нищо и не съм напакостил. Аз не съм плъх, та да напускам кораба, когато той потъва.“ - Райко Алексиев

Днес се навършват точно 75г. от убийството на видния български художник и карикатурист. Основател и главен редактор на сатиричния вестник „Щурец“ (1932-1944). Автор е на няколко сборника с хумористични разкази и фейлетони. С успехите си, а също и с нерядко жлъчния си хумор Райко Алексиев си създава немалко врагове. Непосредствено след деветосептемврийския преврата завърналият се от Чамкория в София Алексиев е арестуван от Лев Главинчев като „враг на народа“ поради широко известните му недвусмислени карикатури на Сталин. Алексиев бива пребит до смърт на 18 ноември 1944г. в София.
Следствено дело номер 4 разкрива как натрупаното по време на Царство България злато е изнесено тайно от България, посока Съветския съюз в края на 50-те години на ХХ век. Това шокиращо разкритие лъсва от разсекретени документи на Държавния архив и на Българската народна банка (БНБ)!
Не им стига ограбването на пенсионният фонд до 1944г. в размер на 2 000 000 000 щатски долара,не им стига ограбване на архивите ни,не им стига ограбване на банковите активи,не им стига обезглавяване на нацията с избиване на елита ни,посегнаха и на златото ни.Турци не са ни грабили така!
цитирай
8. bdenkov - 5
19.11.2019 16:05
Може би много от нашите сънародници се питат защо почти нищо не е останало от културното наследство на Първата и Втората български държави и от несметните богатства на българските царе, описани от Йоан Екзарх. Отговорът е известен – защото те са ограбени от поробителите руси, византийци и турци, а недоограбеното през XX век беше плячкосано от сърби, гърци и румънци. Преди няколко десетилетия проф. Кую Куев тръгна по следите на изчезналите и загубени български ръкописи из тогавашните руски земи и откри хиляди от тях в съветските архиви, библиотеки и музеи. (Вж. Куйо М. Куев, Съдбата на старобългарските ръкописи през векове. София, Наука и изкуство, 1979.) Едни от най-ценните сред тях са Именникът на българските ханове, Сказанието за буквите на Черноризец Храбър, Симеоновият сборник и хиляди други. А заграбените български съкровища в Русия се представяха и представят и днес като скитски.

Първият руски грабеж от намиращата се в Преслав библиотека на българските царе Борис и Симеон е осъществен преди 1050 години, когато руският княз Светослав ни напада от север, като наемник на Византия и се установява първоначално в Дръстър, а впоследствие в Преслав. Тогава той започва да осъществява плана си да установи руската столица в българската престолнина.
цитирай
9. bdenkov - 6
19.11.2019 16:09
Помните ли тази песен, много популярна сред подрастващите през 60-те и 70-те :)
Хей, Сузана

1. Санта Фе е град във Мексико
целия в барутен дим,
а по улиците на града
крачи бандата на Джим.

Припев: О-о-о xей Сузана
ти за мен недей тъжи
ще се върна аз от прериите
с много злато и пари.

2. В прерията под едно дърво
индиански вожд лежи,
а до него Джо безумния
скалпа му в ръка държи.
Припев:

3. Бижутерски магазин обран
притежателя заклан,
касата разбита с динамит,
а крадеца не открит.
Припев:

4. Щом намажем релсите със грес
спира бързия експрес
и тогава с револвер в ръка
сбирам златото в торба.

https://www.vbox7/play:5552d392

цитирай
10. bdenkov - 7
19.11.2019 16:17
Гьорче Петров, народен будител:
"Днес всички наши баби тук оправдават своето бездействие и презрение към Освоб[одителното] Дело с привидната мисъл за руска помощ, посочена от една незаслужвающа ни вяра, ни внимание човешка гадинка, какъвто е агента на тая измама – Данев*. Компромисаджилъка кара и тези нещастници да чернят душата си, да петнят миналото си и да сквернят идеала против когото, навярно, нямат нищо в душата си."
*Стоян Данев - русофил, наследил Драган Цанков като председател на прогресивнолибералната партия. Министър-председател на България (1901-1903 г).
.............
"Ламсдорф* идеше, уведомен от рапортите на руските консули, че ще става въстание, за да предотврати това въстание. Българското правителство и българският княз искаха в тая посока да услужат на Ламсдорфа, искаха да предотвратят въстанието, а нас да ни подхлъзнат да станем агенти на правителството за тая цел. Аз, като знаех това, бях против."
*Граф Владимир Ламсдорф - министър на външните работи на Руската Империя, работил усилено срещу българското революционно движение в Македония.

Всяка година отбелязваме първи ноември (01.11.) като "Ден на народните будители".
За първи път честване на народните будители се провежда на фестивала в Пловдив през 1909 г. През 1922 г. празникът е обявен за официален.
През 1945 г. "Денят на народните будители" е отменен от комунистическия режим. Забраната е част от системно налаганата в обществото пропаганда и цензура, характерни за целия период на тоталитарно управление на България.
Отдаването на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България, е възобновено след края на мракобесния комунистически режим, през 1992 г.
цитирай
11. bdenkov - 8
19.11.2019 16:18
Добри Ганчев, народен будител:
"Тук (в Свищов) за пръв път чух думата "братушка". Русинът казва на българина "братушка" и българинът казва на русина "братушка". Руските офицери я употребяват в презрителен смисъл. Нашите в ласкателен, в братски. Братосват се едни други, без оглед на чин и положение. От тук - често неприятности и стълкновения. Нервират се руските офицери, кога некой съдранко българин се обръща към тех с туй мило за него прозвище. Шамари, камшици плющят по български гърбове за този непонятен и обиден за руския благородник демократизъм.
В Търново окръжен началник е капитан от императорската гвардия Черково. От стар дворянски род, с високо съзнание за болярското си потекло. Българинът стражарин се обръща към него с думата " братушка". Дългият вестибюл на "полицията" се оглася с резлив удар от камшик.
- Какой я тебя братушка, сукин син? - Вика сърдитият началник.
Чуди се българинът, какво лошо е казал на капитанина, та го бие. Тъй ласкаво и приятелски се обръща към него!
Секретарят на началника, Никола Бенедерев, получава заповед да свика всички писари и стражари, да ги учи как да се обръщат към началството си. От "полицията" думата "братушка" се загуби. "Благородие" и "Високоблагородие" я замениха"

Всяка година отбелязваме първи ноември (01.11.) като "Ден на народните будители".
За първи път честване на народните будители се провежда на фестивала в Пловдив през 1909 г. През 1922 г. празникът е обявен за официален.
През 1945 г. "Денят на народните будители" е отменен от комунистическия режим. Забраната е част от системно налаганата в обществото пропаганда и цензура, характерни за целия период на тоталитарно управление на България.
Отдаването на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България, е възобновено след края на мракобесния комунистически режим, през 1992 г.
Ще пропуснем ли поредния шанс да предоговорим цената на доставяния ни природен газ или...?
цитирай
12. planinitenabulgaria - Имам приятелка германка, поетеса, фрау Ерика Хуренмайстер, на 24 години
19.11.2019 16:27
morskipesni написа:
Ще си помисля дали да не ти дам 30% Gradbehinderung, стягай куфарите докато съм ларж!


от Бланкенбург. Баща й беше известен генносе, сега е олигарх, играе с Газпром. Бяхме в Банско, където пихме маймунско кафе, а после на изявите на летния джазфестивал. Та се впечатли много от песента Трите букви, в Сърбия известна като ППЗ-то и опита да я преведе като стихове на немски език. Не се получи, защото нне намери три подходящи букви за превод. Сега имам от нея имейл, спряла се е на поет от Варна, който да извърши на немски език ето този превод но със следните изисквания:
Стихотворението пак да има три букви, а смисълът му - видно от стихотворенитето, много голям - да остане щъщият. Ето го и стихото:

П П З
Пичове, Пено, захождат,
захождат, Пено, поебват,
поебват, Пено, здравата,
поебват, Пено, заднешком,
поебват, Пено, преднишком,
пази си Пено, задника,
пази си Пено, предника,
поебват, Пено, здравата....

ННаградата за този превод - бутилка Луникоф.

В Банско и в Гуча тази песен в ритъм нна сръбско-циганска чалга оглася всички кафани.
цитирай
13. bdenkov - Тодор Икономов, народен будител:
19.11.2019 19:52
"По правда ако говорим, аз съм повече свободен днес от натиска на турското правителство и на полицията му, отколкото е свободен един гражданин в Русия."
1867 г.
......
"Обвиняват ме, че не съм обичал русите, и туй обвинение е общо у всичките руси в България. То ми се вменяваше в голям грях от бившите тулчански руски власти; за това ме мразеше и княз Дондуков с компания....
За руския народ и за неговите съдби аз имам дълбок почит и искрена любов. Всичките успехи на руския народ дълбоко са ме радвали и радват и всичките му несполуки силно са ме отчайвали. В душата си аз съм еднакво с него страдал от притесненията на развратеното чиновничество и на омразната полиция и военщина, и тия страдания, като са направили за мене по-мил руския народ, дъхнали са ми чувствата на недоверие и опасения от руските чиновници, полицейски и военни, у които господствува идеята, че не са тези учреждения и съсловия за народа, а руският народ е зарад тях, зарад удовлетворението на техните развалени прищевки и каприции. С таквизи чувства, няма да го скрия, аз не можах да бъда възторжен привърженик на освобождението на България чрез руска само войска и на устройството и управлението на страната от руски чиновници, руска полиция, руски офицери. Аз казвах, че който не е добър за своите, той не може да бъде добър и за чуждите и че мъчителите за руския народ не могат да не бъдат таквизи и за българите."
1881 г.

Всяка година отбелязваме първи ноември (01.11.) като "Ден на народните будители".
За първи път честване на народните будители се провежда на фестивала в Пловдив през 1909 г. През 1922 г. празникът е обявен за официален.
През 1945 г. "Денят на народните будители" е отменен от комунистическия режим. Забраната е част от системно налаганата в обществото пропаганда и цензура, характерни за целия период на тоталитарно управление на България.
Отдаването на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България, е възобновено след края на мракобесния комунис
цитирай
14. bdenkov - "Този, който ни освободи, той ще ни пороби"
19.11.2019 19:57
Всяка година отбелязваме първи ноември (01.11.) като "Ден на народните будители".
За първи път честване на народните будители се провежда на фестивала в Пловдив през 1909 г. През 1922 г. празникът е обявен за официален.
През 1945 г. "Денят на народните будители" е отменен от комунистическия режим. Забраната е част от системно налаганата в обществото пропаганда и цензура, характерни за целия период на тоталитарно управление на България.
Отдаването на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България, е възобновено след края на мракобесния комунистически режим, през 1992 г.
Тодор Икономов -1881 година:
"".....Аз казвах, че който не е добър за своите, той не може да бъде добър и за чуждите и че мъчителите за руския народ не могат да не бъдат таквизи и за българите."
1881 г.""
Тези думи са казани само 3 години след 1878 година.
При това, от русофил.
И са актуални вече 140 години.
И на първо място към народите на РФ. При огромните природни богатства на територията на тази страна, при наличието на собствения огромен пазар,
при друга организация на стопанската дейност на тези народи- премахване на "прангите" на командната система на стопанския живот би превърнало тази територия в "Обетована земя". .
Тодор Икономов казва"Този, който ни освободи, той ще ни пороби"
Полската енергийна компания ПГНиГ (PGNiG) обяви, че след 3 години няма да продължи договора си с „Газпром“ за доставки на руски газ. Националната газова компания е успяла да диверсифицира източниците си. ПГНиГ е изпратила до руския газов концерн декларация за намерение на 31 декември 2022 година да бъде прекратено действието на договора за покупко-продажба на газ за Република Полша, сключен на 25 септември 1996 година и известен като договора от Ямал. Полските власти вече бяха обявявали неведнъж през последните години, че няма да продължат този договор, който прави Полша зависима от Русия в енергийната област. Освен това според Варшава руската група определя прекалено високи
цитирай
15. bdenkov - 9
19.11.2019 20:09
"А вие заблудени братя, ратници на комуната у нас, форсиращи обстоятелствата за събаряне на обществения и държавен строй, нима не виждате, че тикате Отечеството в бездната, а следователно и децата си да станат роби на ново, още по-страшно от турското, иго?

Бъдете прочее преди всичко българи, както вашите съмишленици преди всичко са французи, германци и пр., но не и като руските болшевици, които нямат у себе си нищо руско."

из "Победени без да бъдем бити" от ген. Стефан Тошев

На 14 ноември 1885 Сърбия напада България заради Съединението. Планът е бързо да бъде превзета София докато повечето наши войски са на турската граница в очакване на удар от там. Войната трае две седмици и завършва с разгром на сръбските нашественици, благодарение на храбростта и себеотрицанието на нашите офицери и войници.
Една от ключовите битки е край Гургулят, където през 1985-та е издигнат мемориала “Майка България”. Автор е арх. Георги Стоилов, направен е от тогавашните Строителни войски. Скоро след това е зарязан на крадците и стихиите и се руши постепенно, но неумолимо.
Препоръчвам ви да посетите това място. Тук се научава много за България - от геройствата на дедите ни до пълния разпад на съвремието ни.
"Свалете знамената, минава героят от Дойран!"

Плевен най-сетне вече има своя дългоочакван паметник на ген. Владимир Вазов и героите от Дойранската епопея. Замислен още преди 100 г. и неосъществен дълги години, днес той вече се извисява на пл. "Свобода" в Плевен. Сбъдната ли е мечтата на ген. Вл. Вазов да увековечи героизма своите войници в монумент, построен в тяхна чест? Тържествеността н ритуала и думите на ораторите разкриват един дълъг път за увековечаване на едно героично дело.
Средствата за изграждане на паметника са събрани за малко повече от година. Общинска подкрепа, дарения от фирми, политически организации и граждани, сумата, която се събира, се оказва повече от необходимото за построяването на паметника.
Има ли нужда Плевен от такъв паметник? Днес, повече от всякога,
цитирай
16. bdenkov - 11
19.11.2019 20:20
Водещите „български” политици-посткомунисти си подсигуриха мълчанието по отношение на комунистическия македонизъм, като заявиха категорично, че нямат никакви претенции към историята на РСМ след 1944 г.
Мисля, че сам бихте си отговорили, ако си отговорите на няколко въпроса: 1. Защо правителството ни реши да премахне от т. нар. ни обща история периода от историята на СМ след 1944 г.? Как така нашите "демократични и европейски" политици, които приеха осъждането на комунизма като престъпен, не се сещат да поставят въпроса за осъждане като пресъпен и македонизма, който на практика бе комунистическо дело - своеобразен геноцид на българите в югославска Македония? И как след като тази антибългарска доктрина продължава да господства и в сегашната РСМ, която се стреми към членство в ЕС, никой български политик не повдига въпроса за македонизма - главната причина за проблемите м/у РБ и РСМ?
Тази вечер научих, че преглед в Спешния център в МБАЛ Бургас струва 10лв. След като ни разкараха през 2 регистратури ни пратиха да чакаме пред някакъв кабинет, но първо трябваше да платим, защото личният лекар на здравноосигурената ми баба нямал договор с тази болница!
Интересно е какво става, ако трябва да се правят изследвания, снимки... Най-вероятно ще плащаме, щом няма договор. Преди клипа се опитах да проведа диалог и с двете регистратури, от които ми обясниха че в Спешен център се влиза директно, само ако те докара линейка. В крайна сметка предложиха да ми върнат парите, което категорично отказах! Проблемът не е за парите, а за една излишна и паразитна здравна система, която очевидно не работи!
Автор: Кръстьо Пеев
Има и още един факт,който се прикрива—Американските самолети,след като прелетят над България и Румъния и си стоварят смъртоносния товар, кацат в раша за зареждане с гориво и за да не летят празни се товарят с рашки бомби за из път!!!!! Много от неизбухналите бомби в София имат щемпел СССР !!!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12180164
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031