Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.10.2019 20:08 - ОБЕКТИВНО И БЕЗПРИСТРАСТНО ЗА РУСКАТА МУЗИКА - 1
Автор: planinitenabulgaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 150 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 14.10.2019 09:22


 

    По повод присъствието ми на концерт с руска музика и с посвещение на майката на една дама от блога, която е работила 30 г. в НМА „Панчо Владигеров”. Постиннгът е от типа „От небето през земята в ада”.

 

          

ОТКРИТО  И  ОБЕКТИВНО  ЗА  РУСКАТА МУЗИКА  ПРЕЗ     

      ПОГЛЕДА  НА  ПРОСВЕТЕН  ЛЮБИТЕЛ  МУЗИКАНТ

 

   Днешното падение на руската култура, респ. на музиката им, се дължи на ВОСР, след която в Русия нямаше място за интелигенцията й.  Осъзнавайки този факт, част от нея – цветът на Русия! - емигрира, а голяма част от неуспелите да напуснат страната интелигентники бяха изпратени в сформирани набързо примитивни концлагери. Архипелагът ГУЛАГ тогава още не бе изграден, поради което Ленин превърна манастирите в концентрационни лагери. Причината да бъдат интелигетните хора заточени в лагери или избити бе вмененото им от Ленин качество, че те са реакционна маса. Марксленинците от онова време до днешните маркспутиници разчитат на простотията - на необразованите, на опростачените, на агресивните, на неверниците, които под присмотра на продажниките да могат да бъдат манипулирани и по този начин те да се задържат властта, до която са достигали след измама и жестокости. Ако на власт са простаци, а в страната има интетлигенция, става опасно за властимащите. Простащината, която диктаторите насърчават е могъщата патерица на комунизЪма по света до днес, където той се е съхранил. В странните, където мисленето на хората е доведенно до това на приматите – днешните следовники Ленина -  простакисимусите им продължават да са кърмчии на нещастните хора, достигали степен на израждане в резултат на ненормалния живот, който са принудени да водят, този, фундамента нна който е голямата лъжа, обяснняваща нАучно истините с лъжи с помощта, а като допълнителни мотиви към тези лъжи се прилагат палката и нагайката, заиграване със страховете на хората, фалшиви новини, дезинформация и пропаганда.

    Провеждането на тази линия в съхранилите се поради капсулирането им съвременни диктаторски държави засяга сериозно и останалите страни,  защото ако необразовани и опростачени избират кърмчията си, той със сигурност ще бъде техният простакисимус - несменяем, агресивен, заплашващ с ядрени оръжия, пазен от службите за сигурност, водещ страната си към смъртта й. И още нещо – в състояие на цугцваннг поради неефективната си иконномика или липсата на такава, линнията на идиота, начело на страната ще е агресвина спрямо другите държави, давам пример с Ердоган.  Страните с просташки режими са агресивни и представляват опасност за другите страни, за съжаление това не се осъзава от всички културни държави, давам за ппример Германия. Техният стремеж, понеже нищо не могат да произведат е един - нови оръжия за масово поразяване, с които да държат на нокти останалите страни. За тях културните държави са просташки, защото нямат ракети!?!?!?!? Добре, че нашият президент,  троянски кон на една чужда държава, яхнал вълната на простотията у нас, не разполага с власт, чрез която да може да доведе до осъществяване на желаните от тази държава промени в страната ни, връщайки я с векове назад. ВЪЗизявите му по телевизията или ВЪЗнасоките му към народа предизвикват единнствено ВЪЗгласа:

     Рахатолсун ефенди!

     Защото ВЪЗнасоките му са абсолюто неподходящи, неприемливи и непригодни  за времето в което живеем. Аз съм много толерантен и никога не използвам персонално към някого определението  просташки. Звуците, които президентът ни прави по телевизията вероятно докосват сърцата на опростачените - електората му, който го избра -   платените журналисти пък го химннословят, политпроституиращите по агенции за АНАЛиз на общественото мнение витаги го тургат най-пръв и заподмятват по медиите социологическите си АНАЛизи. Неговата подла линия е  криейки се зад паравана на простащината, да прокарва по заказ разделителни линии между хората, да ги настройва едни срещу други, да работи срещу направлението, което следваме, да сме част от културна Европа, като по този начи да пречи по всички възможни начини на страната си по пътя й към Европа. Напомням, че към културата и икономиката на Европа още Петър І е искал да присъедини и Русия, защото е бил образовал се държавник в Европа, а не фатмак от КГБ с промит мозък.

     Страните, в които това време още е живо и ги управляват кърмчии рафинирани симплицитасники, управниците-диктатори насила нагат и тяхната „култура”. Това е ужасно, защото хората от тези страни, обиковено капсулирани, не могат да извършват никакви контакти с хората от културните страни и възприемат за култура това, което през годинните в училище агентите на службите чрез много подла и фалшива програма за обученние наливат в главите на подрастващите отровата си. Единственото, с което кърмчиите показват колко са велики е демонстрация на новите им оръжия, което не прави смисъл. Тук цитирам КНДР и Русия. И още нещо правят режимите, трън в очите на света – плащат на мекеретата си по другите държави да извършват подривна дейност в тях, а от своята водят хибридна война срещу културните държави, намесват се в изборите им, заплащат за активни мероприятия в тях. Привеждам за пример контрапротестите у нас и „жълтите жилетки” във Франция.

 

   Въведението в темата ми стана доста дълго, но случващото се в живота на хората, технните мъки, стремежи, духовен живот, се отразяват от културата им, която единствена дава правдива информация за живота на хората в определен период. Тя е различна от измислената в лабораториите на службите.  Музиката също е част от културата, това важи и за нея. Големи музиканти са написали чрез музика историята на страната си по време на техния живот, давам пример с Шостакович, възпяли са героични събития на своя ннарод от миналото, давам пример с кантатата „Алексанндър Невски” от Прокофиев. Не са само те.

 

    Положението на тези нещастни интелигенти в Русия след ВОСР, сред които са и музикантите им, не се подобрява и след поемането на руля от новия кърмчия, Сталин, става дори по-лошо.  Заради тази ВОСР много големи руски музиканти се разделиха с родината си. Давам пример само с Рахманинов, на който ще се спра по-обстойно след малко.

     Този път ще пиша за руската музика, благодарение на която Русия е по-позната за света, отколкото ако я нямаше тази тяхна велика музика, която през ХХ век бе най-великата на света. Русия е може би единствената страна, в която макар хората вече да са променени генно – изродили са се поради яхналите ги вече век техни ненормални управники - и никакви контакти с тях не са възможни, бива дарявана от Бог с хора на изкуството и сега в различи области. Ще дам за пример една друга страна, Турция, тя обаче е с жизнени хора със здрав ген, които работят, не пият и не крадат, за разлика от изродените поради пиянството си руснаци, последствие от безизходността, в която са изпаднати. И турските кърмчии в голяма част от историческия си период – а сега най-силно - са като тия в Русия, но Бог не  дарява Турция с хора на изкуството и тя не е част от световната култура. Без сътворена от тази страна култура тя си остава една изостанала  анадолска страна, въпреки обстоятелството, че стана голяма и силна държава и че хората й запазват жизнен гена си. Ще дам и пример, от който се вижда, че кърмчиите на Турция осъзнават този факт и се опитват да я измъкнат от тази ситуация, но страната им няма интелектуален потенциал. Казвам им го аз, който имам разностранни и силни връзки с турците в България. Това обаче не им се получава въпреки производството на стотиците им филми, един от друг по-тъпи. Да се гледа турски сериал може да се случи ако на него попаднат необразовани български турци или опрастаченият електорат на нашия президент. Културен човек, попаднал на турски сериал ще смени канала веднага, а някои дори с добавка, споменаване на майки.

 

     Не за тях е този мой постинг, защото ще е доста труден.

    Люлката на днешната култура в почти целия свят е Западна Европа. Там възниква и музикалното изкуство, достигнало в днешния си вид до нас. Възникването на музикалното изкуство, както го разбираме днес става точно там, в центъра на Европа.  То според мен наподобява процес, който аз приемам като могъщ взрив в океана. От него се поражда кръгова вълна, която при придвижването си преминава в различни етапи на затихването и със закъснение и намален интензитет достига до периферните за Западна Европа страни, най-далечна от които се явява Русия.  Първичнит взрив е бил в Италия, основният обаче е в Германия. Там творят най-великите музиканти, които преминават през епохата на барока, на класиката, на романтизма. В съвременната музика обаче в Германия почти ги няма. Там вълната от взрива някога е затихала, кръговите вълни, породенни от нея обаче са достигали други страни, далеч-далеч от Германия.

   Музикално изкуство на Западна Европа не може да се развива паралелно с останалите страни на Европа и особено с тези по периферията й,  трябва време то да достигне до тях. През изминалите векове мощният взрив на музикалното изкуство в Западна Европа постепенно затихва, вълната, породена от него, макар и позатихнала обаче е достигнала до други страни, под влияние на която музиканти в тях стават велики творци на своето време, макар твърде далеч от Западна Европа, от където при тях навлиза музикалното изкуство. Няма го вече Бах,  няма ги класиците, няма ги романтиците, идва ХХ век, когато се твори съвременната музика. Съвремените композитор залагат на ритъма, роматиците на хармонията, класиците на мелодията, композиторите от барока на полифонията. И така дойде времето на руснаците,чиито творци Прокофиев и Шостакович стават най-великите на света за ХХ век. Тяхното творчество не е типично руско, както напр. на Чайковски, на Рахманинов. Те са както руснаци, живи барометри на случващото се в страната им, така и граждани на света. Такава е и разликата между Сметана, който остава велик чехски композитор, борещ се за утвърждаване на чехската, а не на италианска музика в страната му и Дворжак, който освен че е чех е и гражданин на света. Weltburger e и Хендел, но там казусът се нуждае от поясннения. Дворжак живее и работи не само в Чехия, но и във Виена, музикалната столица на света, в Западна Европа,  посещава и Америка, която по онова време, втората половиа на ХІХ век е вдъхновявала с достиженията си гостите си от изоставащите от тях странни на Европа. Галопиращото опростачване навлиза в Америка след утвърждаването й като световен лидер след ВСВ. Ще променя малко една мисъл на Радой Ралин – сит търбух, за култура глух. Това важи не само за американците, но и за нас. При нас се появи една нова класа, сполучливо наречена мутри, за тях важи това, което казах за американците.

   Съвсем накратко ще се спра на историята на руската музика, защото писанието ми трябва да стане стотици страници. В туризма описвам красиви места, без да посочвам подробности как точнно те де ъдат достигннати – които имат иннтерес, ще ги намерят - така ще постъпя и в този постинг, макар на съвсем различна тема. Руската музика тръгва от нищото по времето на Бах, развива се и достига върха си през ХХ век не само с най-великите си композитори за този период, но и с отличните изпълнители на всички видове музикални иструменти. На същата висота е и балетът им, винаги в контакт с балета на Франция, който днес е на много по-ниско ниво. Ще посоча по-късно причините за това.

   По времето на императора Петър І, управлявал страната си приблизително по времето на Бах,  в Русия започва процес на приобщаване на империята към техологическите достижения и културата на Европа. Петър І е осъзнавал, че не може страната му да се развива без да ползва достиженията на космически изпреварилата ги във всички области Западна Европа. Днешният кърмчия на Русия, фатмак от КГБ, пък е капсулирал страната си с изключение на отиващите по дела в други страни мафиоти. А Петър І има идеи и за музиката, като на първо време „внася” музиканти от Италия. Много италиански музиканти тогава работят по света, позиционирани в почти всички страни на Европа. Този процес продължава и през следващите векове. Ще цитирам трима известни италиански музиканти, Доменико Скарлати, боготворен в Испания, Антоннио Салиери, когото виенчани докарват до лудницата, където той умира и Керубини, касов композитор във Франция. Имало е протести обаче сред руските дворяни срещу „вноса” на италиански музиканти, защото щяли да насаждат чужда култура сред руснаците. Бих попитал тези дворяни, за каква култура в областта на музиката става въпрос, защото руснаците по онова време такова нещо са нямали. Това е пак изява на шовинизма, който им е вкаран в чипа и не могат да се изчистят от него. Днес такова позициониране, както якога на италиаските музиканти по света има руската мафия, пуснала навсякъде метастази, включително и при нас сред управляващите страната ни. Ще цитирам само един – Генерал радеВ.

     Не в Италия са сериозните музиканти по времето на Петър І обаче, те са предимно в Германия и Австрия,  но решението на Петър І е било правилно. Италианските музиканти идват в Русия с достиженията на страната си, операта. Изборът на изявяващи се в областта на операта италиански музиканнти е добрър, защото операта е театър, който може много по-леко да достигне до сърцата на необразованите в музиката хора, имам предвид дворяните, които единствено са имали достъп до това изкуство. Руснаците са по природа много музикални. Макар и неспециалист в тази област ги поставям наравно с нас и малко под румъците, които са нещо изключитело. Аз съм фен на румънската музика както половината България цени сръбско-циганската чалга, но разликата е много голяма - аз почитам румъннския Бах, Джорджие Енеску, с право наричан Румънският Моцарт.   

    Музикалната присадка в Русия се прихваща и разраства, става дърво, което дава плодове. Появява се и първият класик на руската музика, Михаил Глинка. Той се образова в Европа, където учи музика – пиано, композиция, включително полифония, която недоучва и поради това липсва във всичките му творби, учи и дирижиране. Съвременник е на Лист, на Шуман, на Шопен. За нивото на Русия той е един прекрасен музикант на своето време, чиято дейнност може да се сравни с тази на Хайдн, явяващ се баща на класицизма в музиката. Величието на тези двамата обаче е несравнимо в полза на Хайдн. При Глинка изявата му е преобладаващо като музикален деятел просветител. Оставя и доста творби от значение за руската музика. Специалистите е ги слушат много-много, писани са като за деца.

    В средата на ХІХ век в Русия и по Европа се изявяват още два много големи музиканти, братята Антон и Николай Рубинщайн. Антон е композитор, диригент и пианист, който удивява Европа с т. н. си исторически концерти, в които представя 900 произведения за пиано от всички автори и епохи. Брат му Николай е ювелирен пиансит, изявяващ се по европеските сцени.Умира твърде млад в Париж. Потресен от внезапната му смърт Чайковски му посвещава едно свое трио, мисля че се казва „В памет нна великия художник”.  Антон основава Руско музиално общество /РМО/в Петербург, Николай - в Москва. Ще стане дума как постъпи Линин с тези две РМО. Ако ползвам един родорпски термин, скондапца ги. Ще поместя оригинален негов декрет, казах защо не ползвам определението просташки.

    Друг голям руски музиканнт е Милий Балакирев. Той основава т . н. Петорка, по-късно начина Могъща, в която влизат още Бородин, който има голям музикален талант. То е незаконен син на двроряннин. В Петорката влизат още Римский-Корсаков, Цезар Кюи и титанът Мусрогски. Те се свързват с известни музиканти на Европа по тяхното време между които Лист, Шуман, Берлиоз. Руските музиколози след ВОСР свързват идеите на тези честни труженици на изкуството със заразените с брадатата спирохета на Маркс философи Херцен, Чернишевски Добролюбов. По същия начин съветските музоколози твърдят, че Бах е творил музика за народа, че тя е асоченна против Бог, прилагам таг, Георгий Хубов. И още една простотия – за руските музиколози операта Фиделио на Бетховен е по-велика от всички опери на Моцарт, взети заедно. Подобна простотия по-късно Ленин казва за Чайковский:

   „Он с огромной силой отразил в музике тот подъем чувства личности, чувства собственого достоинства, которы бил вызван реформамами 60-х год. „

    По- голяма простотия от тази на Лани може да роди само главата на нашия президент.

    Преди да опиша най-великите руски композитори на ХІХ век ще отбележа, че музиката на  Глинка, Балакирев, Кюи, Даргомижски и Римский-Корсаков не представлява голямо достижение.  Глазуннов е на по- високо ниво, още на по-високо ниво е Бородин, който пише симфонии, струнни квартети. Не могат да се сравняват обаче руските музиканти от ХІХ век със западоевропейските.

    Много велик композитор на ХІХ век е Чайковский, съвременник на Брамс, който е най-популярният руски композитор по света. Той оставя на света велики творби -  опери по текст на Пушкин, две много велики симфонии – ІV-а и VІ-а, по един концерт за цигулка и за пиано. Пише малки клавирни пиеси, пише и две сонати за пиано, подражавайки на Шопен, но те не са на нивото на западоевропейските. Пише и три струнни квартета, най-драматичен от които е  последният, за кого изказвам свое мнение – емоционално неуравновесен. В областта нна балета Чайковски също оставя шедьоври. В тази област той работи с френските хореографи, цитирам Мариус Петипа. Френският балет тогава е пръв, но после русннаците го надминават, а също така руснаци  - Стравински, Прокофиев – творят в този жанр във Франция. Чайковски обаче остава типичен русак в изкуството си. Той не може да напише камерни творби като соната за пиано и още един инструмент, полифоннията липсва в творчеството му. Много велико негово произведение са увертюрите Фантазията Фраческа да Римини и Ромео и Жулиета. Голяма драматургия, висш симфонизъм.  

    Любимите композитори на Чайковский са Моцарт и Шуман. Той недолюбва Бетховен, а Брамс изобщо не го счита за композитор. Спори с пропагандатора на творчеството на Брамс, Ханс фон Бюлов. Това не намалява достоинствата на Чайковски като музикант, такава е  естетиката му – тази на Бетховен е доста различна от еговата, а на Брамс – съвсем. Той е много интересен и като писател със своите музикално критически статии. Посещава изявите в Байрот, където музикалните снобове от цял свят се сбират да слушат опери на Вагнер, с музика от него, по негово либрето, взето от древонемските легенди, в залата, построена както той е изисквал, за да звучи музиката най-добре. Голяма личност е бил Вагнер. Сега снобовете се борят за билет за новогодишните коцерти във Виена в залата Музикферайн.

    Чайковски е пътувал за сметка на германската си меценатка фон Мек. За голямо съжаление вкарана погрешна команда в чипа на Чайковски го довежда до отравяннето му, преди което той пише разтърсващата 6-а симфония. Само човек, решен да умре може да напише такава музика. В момента с вътрешния си слух слушам финала й.

     Много велик композитор е Чайковски. Музиката му остава типично руска, като тази на Рахманинов, който е малко след него и се явява неоромантик, докато музиката на следващите най-велики за ХХ век, които са руснаци, вече не е само руска, а продължание на великата музика на Западна Европа от предните векове.


                                image



                                   image


                                  image


                                      image



             /Продължава/








Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7308115
Постинги: 3138
Коментари: 8372
Гласове: 15362
Архив
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031