Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: trakietsadobri
Категория: Лични дневници
Прочетен: 812061
Постинги: 584
Коментари: 710
Гласове: 4132
Постинг
17.08.2019 16:02 - Из „Стихотворения за малки деца“ от Иван Вазов – написани през 1883 година
Автор: trakietsadobri Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1448 Коментари: 0 Гласове:
11


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
"Училище; Звезда; Овчар; Кон; Жетварка; Коледа; Крава; Овца; Гора; Поле; Марица; Търново; Селянка; Вардар; Пловдив; Средец; Стара планина; Заход и изход слънце; Селска черкова; Сватба; Димитровден; Великден; Гроздобер; Село; Орач; Отечество; Пролет; Лято; Бъдни вечер; Есен; Молитва; Жетва; Зима; Пролетен дъжд; Ела; Нива; Лебед; Птичка; Първий сняг; Цар Симеон; Уловена птичка."

Точно тези топли думи и завети е избрал да сподели и запише Иван Вазов за децата на България през 1883 година. Бил е на едва 33 години, а колко много е доловил, синтезирал и наредил?!

Четеш стихове, а провиждаш живот, свобода, красота и наричане за градеж.
Ето няколко от тези удивително жизнени и актуални извори:

Училище
    Детенце хубаво,
    пиленце любаво!
    Къде под мишница
    с таз малка книжица?

    Отивам, бабичко,
    макар и слабичко,
    книга да се уча,
    добро да сполуча.

Звезда
    Звездице ясна,
    защо угасна?
    - Нощта отива,
    денят навива.
    Аз бързам нине
    в небото сине
    да си почина
    дор до мрачина…
    А мойта кака,
    Зорница красна,
    ще да причака
    Зората ясна.

Гора
    Буки високи
    тамо растат,
    доли дълбоки
    тихо шумят.

            Зверове диви
    крият се там;
    елен страшливи
    лута се сам.

            Бурите вият
    тамо всегда,
    орлите вият
    свойте гнезда.

Заход и изход слънце
    Слънцето на заход бега,
    а със него люта жега;
    доста вече то греяло,
    доста вече се лутало
    и нагоре, и надолу
    по небето синьо, голо,
    както всички божи хора
    и то сеща труд, умора:
    требуват му сили нови;
    сетни си зари, огньове
    на небето то ги дава
    и с земята се прощава.
    Скоро то накрай небето
    ще пропадне във полето,
    във полето, под земята,
    в свойта люлка непозната,
    да си легне, попочине,
    в сън приятен да премине,
    дор се месечко насити,
    месец, още и звездите
    по небето да светлукат,
    да си греят и блещукат.
    Утре рано изпод земя
    пак ще пътя си подземе
    и из темни, нощни бездни
    то на изток ще възлезне,
    ясно лице ще покаже
    и „Добрутро!“ ще ни каже…

Орач

    Кога времето настане -
    нивите да се орат,
    трябва рано да се стане,
    волове да се поят.

    После впрягам ги в хомотя,
    прекръстя се и ора,
    хвърлям семе и работя,
    та докле се уморя.

    А пък господ от небето
    семето ще разплоди
    и до друго ясно лето
    моят пот ще награди.

Молитва
    Дядо господи, прости ме,
    моля ти се от душа,
    с ум и разум надари ме,
    да не мога да греша!

    Запази ми ти сърцето
    от зли мисли и неща,
    всичко видиш от небето:
    зло до мен недей праща!

    Дай на мама, дай на тате
    здравье, сила и живот,
    мир, любов на всички братя
    и добро на наш народ!

Птичка
    Птиченцето труд не знае,
    нито грижи както ний,
    много, много се не мае,
    гняздото си скоро вий.

    Нощем в клонето се сгуша,
    утром - слънце кат изгрей,
    то гласа на бога слуша:
    трепне криле и запей.

    Мине пролет разцъфтяла,
    минат летни марани,
    дойде есен, дъжд и хала,
    падне сняг по равнини.

    Всякой тръпне и се свива;
    птиче през море върви,
    в топли крайща то почива,
    дор се пролет пак яви.


Уловена птичка

    Деца
    Видиш, птиченце крилато,
    ние в примка те държим
    и със тебе цяло лято
    няма да се разделим.

    Птичка
    Ах, защо ви съм? Бъдете
    милостиви тоя час,
    да си хвръкна ме пуснете,
    в примката ще умра аз!

    Деца
    Не грижи се, мила птичко,
    дор си в нашите ръце;
    ще те храниме със всичко,
    с захарчица, с млечице.

    Птичка
    Мляко що е не разбирам,
    захар ази не кълвя,
    само зрънца знам да сбирам
    и мушици да ловя.

    Деца
    Ти зимъска ще загинеш
    на полето там сама!
    По-добре да си починеш
    в нашта клетка у дома.

    Птичка
    Не се бойте, аз щъ хвръкна
    татък в топлите места,
    в ваш’та клетка ще издъхна,
    макар златна да е тя.

    Деца
    Мила птичко, ти не знаеш
    как е харно тука, виж —
    ти със нас ще си играеш,
    няма що да се боиш.

    Птичка
    Мен, дечица, по е харно
    да си хвъркам по светът,
    тук щъ умра аз навярно,
    тясно ми е в тоя кът!

    Деца
    Право казваш, пиле клето,
    тук на мъка ще живейш,
    хай хвръкни си към небето,
    на свобода да си пейш!



Гласувай:
11



Няма коментари
Търсене

Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031