Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.06.2019 10:10 - СТАТИЯ НА ИВО ИНДЖЕВ ЗА ПОЛЕТА НА ГАГАРИН
Автор: planinitenabulgaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 370 Коментари: 24 Гласове:
3

Последна промяна: 23.06.2019 21:19

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
  Без коментар помествам в блога си тази статия на Иво Инджев, която хвърля светлина върху космическия "Пърл Харбър", който преживява Америка по времето на Хрушчо като кърмчия на Голямата страна. Тогава бях ученик, от училището организираха наши изяви, в които изразявахме радостта си от първия космически полет.

 ЗА ГАГАРИН И ДРУГИ СВЕТОВНИ РУСКИ „ПОСТИЖЕНИЯ" 

На 4 октомври 1957 г. СССР изстрелва първия спътник около Земята. Това е факт! Радиолюбители по света улавят неговите сигнали в продължение на 22 дни.

На 12 април 1961 г. СССР обяви Юрий Гагарин за първия човек извършил полет в космоса. Това факт ли е? Е как да не е – ще ми се изсмее почти всеки – целият свят знае това! Добре. Да  видим, тогава, как стоят нещата наистина: полетът на Гагарин е признат от Международната авиационна федерация – FAI (Fйdйration Aйronautique Internationale)  в резултат на документи представени от комисарите по спорта И. Г. Борисенко и В. А. Плаксин, които удостоверяват… ЛЪЖИ!

Лъжата на единия комисар:

В. А. Плаксин удостоверява, че „Восток-1“ излита с Гагарин в кабината. На това той няма как да е свидетел, защото не е сред хората, които са присъствали при затварянето на главния люк на кораба. Изследователят Александър Ярмолович е открил 10 варианта на списъка от хора, които са опълномощени да присъстват при затварянето. В нито един от тези списъци не присъства Плаксин!

Лъжата на другия комисар:

И. Г. Борисенко твърди, че на 12 април 1961 г. в 10:55 часа Юрий Гагарин се е приземил на 26 км от град Енгелс, Саратоска област, близо до селото Смеловки. Комисарят хукнал към капсулата, където го очаквал усмихнатият Гагарин, наобиколен от горди колхозници. Тук, до кабината на кораба, след като проверил документите му, Борисенко зарегистрирал три световни рекорда: продължителност – 108 мин; височина на полета 322,7 км; товар на целия кораб 4725 кг.

Фактите:

Дълги години СССР криеше, че капсулата на космическия кораб се приземява празна. Гагарин се спуска с парашут на 4 км от нея,  в колхозното поле на село Узморье! Изследователят В. И. Россошанский разкрива лъжата на Борисенко и доказва, че той вижда за пръв път Гагарин, чак на военното летище в град Енгелс! Разобличеният Борисенко отговаря: „Така трябваше. Какво да напиша и говоря – решаваха отгоре!“

Първата капсула, приземила се с екипажа в нея, е на Восход-1, 12 октомври 1964 г. В нея катапултиращият стол и оборудването са махнати и трима космонавти, възможно най-слабичките, без скафандри(!), са натъпкани като копърки. Никой на света, не е и предпологал, че тримата космонавти са летяли в едноместна кабина, без защитни екипировки! Забравили, че до този ден са лъгали, руснаците с възторг заявяват, че за първи път екипажът е приземен в капсулата на кораба!

Лекарят В. Волович, който преглежда Гагарин 3 часа след предполагаемото претоварване от 9-10 g при балистическото спускане, казва следното: „В салона на самолета пристъпих към прегледа на Гагарин. Кръвоизливи, които възникват при високите претоварвания, не открих. Дробовете бяха чисти. Дишането – умерено. Температура 36,6 градуса. Пулс – 65. Кръвно налягане – 125/75. Казах му: като на младенец, все едно не си летял в космоса.“

– А може би и наистина,  не съм летял? – произнася  Гагарин.

Лекарят споделя това в последното си интервю, малко преди да почине. Човекът бил крайно възмутен от груба лъжа в “Комсомольская правда” през 1997 година, че той е участвал в група издирвала в продължение на час капсулата с Гагарин. И когато отворили люка, видяли космонавта лежащ със затворени очи. Свалили му скафандъра и след като дошъл на себе си, първите  му думи били:„Я – на Земле?”.

Неизброими  са публикуваните лъжи за приземяването на Гагарин: пъстри, различни  и съвсем противоречиви. Интересното за мен е, че при радиус от 300-400 км на зоната за приземяване, в ненаселен район, Гагарин се оказва  в населена местност, над която не само е летял, но и където миналата година е проведено обучението му за скокове с парашут: на двайсетина километра от офицерската столова, в която  познатият  старши лейтенант е посрещнат, вече като майор, със  сок и ябълка. Късметлия!?

Гагарин е симпатяга, чувствал се е неловко да лъже. На първата пресконференция – три дена по-късно, на въпроса как се е приземил, в капсулата или отделно от нея с парашут, той се смущава и под яростния шепот на човека до него (Михаил  Крошкин), започва объркано да обяснява, че и двата варианта били предвидени  от главния конструктор. Отговор на този най-обикновен въпрос – не дал. Че е свестен, показва и липсата на  неговия подпис на врата от хотела „Космонавт“ в Байконур. Космонавтите, преди полет, се подписват на вратата на стаята, в която са настанени. След като се изпълни с автографите им, вратата се прибира и пази. Има подписите на всички космонавти с изключение на Гагарин. Говори се, че чистачка го е изтрила. И така да е. Ако беше летял, нищо не пречи да се подпише отново, нали? Даже колегите му биха го насилили да го направи – та нали е първия. Той обаче не го прави. А не след дълго, лъчезарният млад човек, се пропива, започва все по-често да губи контрол върху себе си и ругае не само началниците си , но и самия Леонид Брежнев. Нещо любопитно: съветският лидер е удостоен със званието „Герой на социалистическия труд“, за приноса му към „космическия полет“, но тайно(!), с непубликуван указ!? Постепенно от бляскав символ, пиянстващият  Гагарин, се превръща в неудобен и опасен враг за родината си.

На 27 март 1968 г. на Гагарин е наредено да извърши изпитателен полет на вехт УТИ МиГ-15. Той обаче заподозрял нещо и поискал техническата документация. От сведенията в нея се ужасил: 12-годишният самолет е минал два капитални ремонта, а двигателят му (RD-45 FA производствен номер 84445a), не само не бил оригиналния, но се оказва с още две години по-стар и е претърпял 4 генерални ремонта. Полетът следвало да бъде кратък, само 20 минути, а към самолета имало допълнително прикрепени два контейнера с гориво, очевидно –  съвсем ненужни. Гагарин отказал да се качи на този летящ ковчег. Вдигнал скандал. Наложило се  инструкторът, полковник Владимир Серегин, да го успокои, заявявайки, че ще лети с него. Едва при петия опит самолетът е приведен в движение. 11 минути след излитането, Гагарин иска разрешение да се върне. Малко след това самолетът се разбива в земята и избухва. Няма да се спирам на официалните версии за смъртта на двамата пилота, защото при тях  и двамата биха могли да катапултират. Причината те да не каталпутират е, че са изпаднали в безсъзнание, поради незатворен докрай вентил осигуряващ хермитизацията на кабината. Това е версията на инженер-следователя Игор Кузнецов, който в продължение на 9 години разследва катастрофата.

И така,  няма нито едно доказателство за космическия полет на Гагарин. Никакви документални кадри. Нито дори една малка, черно-бяла снимчица, от този „велик“ 12 април 1961 г. Всички филми, снимки и приказки са постфактум, произведени след това с пропагандна цел. Очевидно руснаците се решават на тази лъжа, притеснени от американците, които след успешния полет на шимпанзето Хам (31 януари 1961 г.), подготвят Алън Шепърд за първия му полет – отложен от 6 март за 5 май 1961 г.

Възможно е, Гагарин да е искал да лети, да е настоявал, но те не са били готови за този полет, на този ден. Лъжата не е първата и няма да бъде последната. При полета на кучето Лайка, всеки ден,  в продължение на 7 дни, руснаците осведомяват света за „самочувствието“ на кучето. Гадното в случая е, че Лайка е била мъртва – на седмия час от полета, след продължила няколко часа агония, поради повишаване на  температурата в кабината. Седем дни руснаците поднасят на света лъжите за самочувствието на мъртвото куче.

Когато питат Гагарин, ще публикува ли снимки от космоса, той казва: „На кораба нямаше нито един фотоапарат или друго фотографиращо устройство.“

На кораба обаче имало магнетофон(?), на който Гагарин записвал наблюденията си!?

И вместо снимки руската пропаганда ни пробутва думи, които Гагарин казал: „Наблюдавам  облаци над Земята, малки, купести, и сенките от тях. Красиво, красота! Внимание!Виждам хоризонта. Един изключително красив ореол. Слънчева дъга от самата повърхност на Земята. Много красиво!“

Уважаеми слушатели, пардон, читатели. Всички тези неща съм ги виждал и аз, без да съм бил никога космонавт. Предполагам и мнозина от вас, които като мен, си избират място до прозорец в самолета.

На въпроса на британката Андриа Роуз, дали Елена Гагарина е израстнала с разказите на баща си за първия полет в космоса, дъщерята отговаря:

– Не. С мен той разговаряше за детството си прекарано в Смоленския край и за войната.

А на въпроса, дали е питала баща си за това, какво изпитва първият човек полетял в космоса, Елена отговаря:

 – Ние знаехме, че това е много опасно.  И че по време на полета има редица опасни ситуации, но по-късно, от публикациите. Баща ни никога не ни е говорил за това. Той обаче искаше да лети отново и беше нещастен, че не беше избран за друг полет. 

Да-а… Гагарин споделя с целия свят наблюденията и чувствата, които имал на космическия кораб, но не и с малките си дъщерички!? Нито веднъж!??

Елена оправдава баща си, че е бил уморен да разказва това на толкова много хора. Съгласявам се с нея. Гагарин беше разкарван по целия свят като примадона. Посети десетки страни, както и България. Но, кой ще оспори истината, човешката истина, че ако някой полети в космоса за първи път, той, ако не веднага, то при първия удал се случай, независимо от всякакви обстоятелства, ще намери начин да сподели изживяванията си със семейството си и най-вече своите деца. Както разбираме, Гагарин не го е направил. Никога! А той е имал и време, и възможност, а по-късно и повод – докато е писал  книгата си „Пътят към  космоса“. Предполагам, че се досещате защо? Защото не е искал да лъже безсрамно, най-скъпите за него същества на Земята!

Убеден съм, че Гагарин, от всичко най-много на света, е искал да извърши наистина този полет. Искал е, ужасно силно го е искал, за да може приклекнал пред своите малки момиченца, гледайки ги честно в очите, с чисто сърце, да им разкаже какво е, да летиш в космоса…

Руснаците както леко създадоха, така и убиха един голям и  сантиментален измамник – летецът съгласил се да лъже милиони хора по света, но не и своите деца. Когато научих, че Гагарин нищо не е споделил с дъщерите си за този „велик полет“, се убедих окончателно, че не е летял. Вас, уважаеми читатели, ще попитам: има ли разумен човек, който да приеме, че измежду фотоапарат, филмова и телевизионна камери, руските конструктори са избрали… магнетофон, като доказателство за извършен първи полет в космоса от човек? Ще се съгласите, че няма конструктор на света, който да направи този избор! Твърдя също, че ако на 12 април са могли да изстрелят и върнат невредим космонавт, то следващият, щеше да полети също през април или най-късно в началото на  май, но, не  чак през август! Полетът  на човек, за първи път в космоса, е далеч по-значим, от полета на животни! Тогава, къде е логиката в кабината на кучетата Стрелка и Белка да  има телевизионна камера, а при първия космонавт – не? Камерата е предавала в реално време поведението на кучетата  и тези кадри са записвани от наземни станции върху филмови ленти, които по-късно, са показани на света. Гагарин обаче се „качил“ на космическия кораб, да осъществи първия полет в историята на човечеството, без дори един мъничък Смена 8, изключително популярен и много евтин руски фотоапарат по онова време.  Абсурд!

Грубата, руска манипулация с магнетофона показва, че някой много уплашен, някой ОТГОРЕ, е разпоредил, че Гагарин е летял с този кораб, за да не бъдат изпреварени от американците. И този някой „отгоре“ е, Никита Хрушчов – „селякът“, който вече се е уверил (с Лайка), че светът приема без съмнение каквато и да е космическа лъжа. Освен това, той е бесен на междунардната общност и му се иска да й го върне, заради нейната реакция на съобщението, че Лайка е евтанизирана преди капсулата да навлезе и изгори в земната атмосфера. Възмутена от убийството на кучето, тя препоръчва на руснаците вместо животни, да изстрелят в космоса Хрушчов. Тази спонтанна, човешка реакция, е по повод на руското изявление, че Лайка е живяла седмици, през които учените „натрупали“ безценни данни относно възможностите за живот в космоса. Куп руски лъжи! Мисията на Лайка, е следвало да приключи на десетия ден, чрез умъртвяване с храна. През 1998 г. Олег Газенко, един от учените изпратили кучето в космоса, казва: „Колкото повече време минава, толкова повече съжалявам за това. От тази мисия не научихме достатъчно, за да оправдаем смъртта на кучето.“ Фактът за смъртта на кучето – на седмия час от полета – става известен на световната общност почти половин век по-късно – октомври 2002 г. Какво ли би било възмущението, ако светът е знаел наистина истината?

Измамата, с „живата“ Лайка, довежда Америка на космическата писта, където СССР вече 9 години се надбягва със… себе си. На създателя на Фау-2 – Вернер фон Браун – най-после е дадено  разрешение да изстреля спътник на Земята, след три отказани му през 1946, 1954 и 1957 години. Причината за неразрешените изстрелвания е, че американците не са предугадили  възможността, изкуственият спътник да има военно приложение: Студената война е в своя разгар! След по-малко от 90 дни, първият американски спътник на Земята, е изстрелян (31 януари 1958 г.)! За разлика от руския, който няма никаквъв научен принос, американският изпраща ценна информация за атмосферата и радиационните пояси на Земята. А, получилият пълна свобода на действие, Вернер фон Браун, отправя поглед към Луната, изпращайки мислено своите благодарности към руснаците, осигурили му дългоочакваната  възможност за изява.

Мнозина от вас, драги читатели, ще продължат да настояват, че полетът на Гагарин се е състоял. Че не е невъзможно да се лъже така, че е  ненормално, отвратително, че това е абсурд. Не е възможно ли?  Отвратително било.  За кои? За европейци, американци, канадци… да! За руснаците това е навик изродил се в традиция! Национална традиция! При това и многовековна. Да се върнем хиляда години назад: известната като втора руска книга „Изборник Святослава 1073 года“  въобще не е руска. Това всъщност е „Съборникъ от Х век“ на българския цар Симеон I. Руснаците са изстъргали думите „в чест на великия между царете Симеон” и написали  отгоре „ в чест на великия между князете Святослав”. И дълго, упорито, нагло – по руски ЛЪЖАТ. Хиляда години отричат съществуването на българския сборник! За наш късмет се оказа, че има запазен оригинал, съхраняван от Държавната библиотека в Берлин.

За да се уверите сами, че руснаците са най-наглите и най-големите лъжци в целия свят, ето още руски, световни „постижения“ от „Большая Советская Энциклопедия“.

* Първият велосипед е изобретен от крепостния селянин Артаманов през 1801 година, цели 16 години преди барон Карл фон Драйс. Най-интересното на  този самоделен велосипед е, че е  направен от стомана произведена… след 1860 година!

* Електрическата крушка, също била измислена от  руски крепостен селянин – Лодигин през 1872 г. И разбира се, без никаква връзка с изобретенията на много други, преди него, като например сър Джозеф Уилсон Суон, който още през 1860 г. получава патент за такава крушка.

* Несъществуващият руски изобретател Крякутный, пък полетял на въздушен балон още през 1731 година, далеч преди братята Монголфие да го направят през 1782 г.

* Александър Фёдорович Можайский изпреварил братя Райт с 21 години и полетял през юли 1882 г. на самолет, който дори теоретически не може да полети, щото мощността на двигателя му била два пъти по-малката от необходимата.

* Всички, които сме били ученици през 70 – 80-те години на миналия век, знаем, че радиото е изобретено от А. С. Попов.  За сър Оливер Джозеф Лодж и маркиз Маркони – не сме и чували. А първият радиоприемник е патентован от Маркони. Преди това обаче  Едисон въвежда термина „безжична телеграфия“, а Херц открива електромагнитните вълни, благодарение на което, Тесла нарисува принципната схема на радиото. По тази схема, Лодж конструира първото радио.

*  Иван Ив. Ползунов изобретил  парната машина…  половин век след Томас Нюкомън.

* Братята Черепанови изобретили парния локомотив… след като го видели в Англия.

* Завършилият 7-ми клас Калашников изобретил автомат АК 47… след като буквално го взел от ръцете на Хуго Шмайзер, който конструира и осъществява изработването на  „руския“автомат с помощта на отвлечените, специално за тази цел, още 500 германски инженери. За разлика от Гагарин, малограмотният сержант не изпитва срам от лъжата. Напротив, от ден на ден, все по-добре се чувства в ролята на Шмайзер и достигна невиждана, направо невъзможна за руския мужик възраст – 94 години. Незаслужената, фалшива слава, прави живота на Гагарин нещастен и прекършен, а за Калашников – все едно, че се е оженил за царската дъщеря.

* Ломоносов открил Закона за запазване на масата: написал в писмо до приятел, че ако нещо се появи на едно място, значи  е  изчезнало от друго място.

* Циолковски – доказан психопат със завършен 4-ти клас, повтаряйки един от тях – „измислил“ ракетите… известни на човечеството от преди  500 години. „Уравнението си“, за движение на ракета, той взел от дисертация на Иван Мещерский. Далеч преди Мещеррский обаче това уравнение с лекота решавали на изпитите студентите от Кембридж, през целия 19-ти век. Точно 50 години  преди да се пръкне руският „гений“, полковникът от английската армия, Уйлям Конгрийв, унищожава крепостта Булон във Франция с… ракети!

* „Основоположник“  на практическата космонавтика бил Сергей Павлович Корольов, щото за 10 години и с 300 (триста!, не е игра на думи) опита, успял да пресъздаде… Фау-2, ракетата на великия Вернер фон Браун – истинският баща  на всяка космонавтика, появила се на света. Било е тежък, сизифовски труд: Сергей Павлович се потил по 16 и повече часа в денонощие. Не ме разбирайте погрешно, уважаеми читатели, Корольов е бил наистина добър конструктор и би постигнал бързо много повече, ако е оставен да работи свободно. Принуден е бил, от страх (прекарал 6 години в затворите на НКВД и ГУЛАГ), да изпълнява стриктно и  безапелационно „гениалните“ идеи на диктатора Сталин, който му осигурил като изпълнители и 8 хиляди германски инженери, отвлечени от Германия заедно с машините и техническата документация. С германска техника и чертежи, германските инженери създадоха руските космически ракети от семейството Фау-2.

След време, руските конструктори ще си споделят: ако нашите бяха пленили барона (фон Браун), на Луната нямаше да стъпи никой!

Историята на Русия, минала  и днешна, е изплетена от лъжи, безкрайни лъжи, безсрамни лъжи, непонятни лъжи, страшни лъжи, просташки – руски лъжи, без които фалшивото, кухо, руско самочувствие ще се спихне като изхвърлен след употреба презерватив.

Ще приключа, непълния и съвсем кратък списък, с една  просташка, руска  лъжа:

Путинските информационни средства накараха милиони хора да вярват, че за ракетите Атлас-5 американците купуват „руски“ двигатели РД-180, защото не можели да си ги направят. Истината е, че двигателят е американски и правата върху него са на  General Dynamics и съдружната й  Pratt & Whitney, а се сглобява в Русия, върху шаси на съветски двигател РД-170. Руснаците не могат да използват или продават на други двигателите, защото ключовите елементи в тях са американски патенти: US Patent 6244041, US Patent 6226980, US Patent 6442931… Управляващата автоматика и механика са американски разработки, собственост на Lockheed Martin. Руснаците се опитаха да направят руски аналог, без американските патенти и разработки, РД-180В и… не можаха! Пълен провал! Затова няма руска ракета с този двигател. Заради наложените санкции, производството се прекратява и  двигателят ще бъде заменен с чисто американски, през 2019 г. Дотогава за Атлас-5 ще се използват и последните заявени 18 броя РД-180. Защо  се правеше от руснаците? Защото през 1995 година «НПО Энергомаш» печели търга на General Dynamics с цена, в пъти, по-малка от тази на конкурентите: гладни, бедни и безработни са били.

Все едно Китай да се хвали, че Apple купува китайски айфони, щото не може да  ги прави. Путинска му работа!
Иво Инджев

 

  





Гласувай:
5
2



1. bdenkov - 1Какво дължим на Русия?
13.06.2019 10:30
“Всякогаш Русия ни е лъгала”, както пише Раковски
Александър Тацов
Русия решила и самоволно освободила България, твърдят т. нар. „български русофили“. Подразбира се, че цяла България1 станала изведнъж и завинаги национално свободна (т.е. независима и целокупна).
Възниква тогава въпросът: кого освобождаваха повече от 200 000 убити български войници, офицери и опълченци през Забравената епопея на ПЕТТЕ войни, свързани с идеята за Национално освобождение и обединение (1885 -1945). За какво загинаха тези герои и ЗАЩО подвигът им е съзнателно забравен, а паметниците на повечето от тях 45 години са систематично унищожавани, поругавани, забравени или потънали в немара чак досега? Огромни са жертвите: още 400 000 ранени, инвалидизирани и безследно изчезнали. Десетки хиляди убити и загинали дава и българското цивилно население в Тракия и Македония, подложено на етнически геноцид от сърби, гърци и турци, систематично унищожавано и прогонвано (както свидетелстват международните анкети). Стотици хиляди бежанци, загубили роден дом и семейства, само с дрехите на гърба си, търсят спасение и защита в старите граници на България. Не освобождение, а национални бедствия, икономически катастрофи, разкъсване, унищожение и стотици хиляди убити и бежанци донесе Източната политика на Русия на България.
Ето как:
През 1833 г. Русия откъсва от Османската империя Тимошка област, населена с българи, за да я предаде на новосъздаденото (през 1830 г.) Сръбско васално княжество. Пак тя фактически предоставя на Сърбия Нишки и Пиротски санджаци в 1878 г., а Северна Добруджа, също тогава, на Румъния.
Кой се бореше най-последователно против движението за самостоятелна българска църква, кой издейства заточението на българските владици и съдейства за издигане на схизмата? Русия, чрез зловещата фигура на посланика си в Цариград, ген. граф Игнатиев.
Кой се бореше с всички средства срещу българското националноосвободително движение и кой де факто качи Левски на въжето? Русия, естествено, чрез по
цитирай
2. bdenkov - 2
13.06.2019 10:31
Кой се бореше с всички средства срещу българското националноосвободително движение и кой де факто качи Левски на въжето? Русия, естествено, чрез посланика си ген. граф Игнатиев и с помощта на агентурата си сред българските първенци.
Кой провали Цариградската конференция и попречи да се създадат, съгласно проекта на посланиците, двете български автономни области2, обхващащи по-голямата част от Българското национално пространство (което е юридически регламентирано със Султанския ферман за създаването на Българската екзархия от 28 февруари 1870 г., утвърден въпреки съпротивата на Русия)? Отново Русия я проваля, чрез посланика си ген. граф Игнатиев. Защото ѝ трябва война, за да се легитимира отново сред Великите сили след Кримското поражение, а също да използва удобния момент за примъкване към Проливите. А пък „Цариградска България“ не би била изгодна за Русия, защото няма никаква сигурност, че ще може да бъде приобщена към руското политическо пространство. Затова още на 8 юли 1876 г, руският император Александър Втори и министърът на външните работи княз Александър Горчаков се срещат с австро-унгарския император Франц-Йосиф и министъра на външните работи граф Андраши. Срещата се провежда в замъка „Райхщад“, откъдето произлиза и наименованието на постигнатото между тях секретно Райхщадско споразумение. Там черно на бяло е написано, че няма да се създава „голяма славянска държава“ на полуострова. А на 15 януари 1877 г., малко преди да завърши Цариградската конференция, в Будапеща се подписва тайна конвенция между Русия и Австро-Унгария. Тя е резултат от преговорите между руския посланик Новиков и министъра на външните работи Андраши. Тази конвенция доразвива основните положения на Райхщадското споразумение и фиксира ангажиментите на всяка една от държавите. За тези споразумения е било известно на редица руски високопоставени лица, от които изтича информация към български представители още по време на войната…
цитирай
3. bdenkov - 3
13.06.2019 10:32
Кой тогава хвърли прах в очите на наивните българи с фантастичния проект “Сан-Стефанска България”!? Естествено Освободителката Русия3. И досега повечето българи не знаят, че в Сан Стефано е подписан Прелиминарен (предварителен) договор. Защото без съгласието на всички Велики сили тогава е било невъзможно да се променят границите в Европа (така е още от времето на Виенския конгрес)4.
Кой извърши преврата в Княжеството 1881г., суспендира Конституцията и докара руски генерали за министри? Фактически Русия.
Кой насъска Сърбия да обяви война на България на 14 ноември 1885 г. и притисна Австро-Унгария да я подкрепя? Русия!
Кой се бореше най-свирепо срещу Съединението? Русия (единствено Британия ни защити тогава). Кой организираше заговори, бунтове, преврати (1886) и атентати в България след Съединението? Естествено Русия! (виж „ Авантюрите на руския царизъм в България. Сборник документи от царските архиви, съставител: П. Павлович, предговор: В. Коларов, Държавно социално-икономическо издателство – Москва 1935“, също: „С. Радев, Строителите на съвременна България. Томове първи и втори)
Кой организира фронта срещу България през 1913 г.? Русия, чрез сателита си Сърбия и с подбуждане на Румъния към претенции спрямо България, както и чрез манипулиране на русофилските правителства на Гешов и Данев. Също с лъжливото приемане на „арбитражна роля“ между България и Сърбия, а фактически с пълна подкрепа за Сърбия (в навечерието на войната руският посланик в Белград и министър-председателят на Сърбия стигат до съгласие, че трябва „да се строши гръбнака” на България).
Когато неочакваните български победи в Източна Тракия ясно показват неминуемия разгром на Турция, в Азиатския департамент в Петербург изпадат в шок. Вече им се привижда как българските войски маршируват по улиците на Константинопол. Което може да означава само едно – край на вековните стремежи на Русия към жизнено важните проливи, вратата към топлите морета. Защото руските дипломати не се и съмняват, че една
цитирай
4. bdenkov - 5
13.06.2019 10:33
Защото руските дипломати не се и съмняват, че една могъща България, стъпила в Константинопол, напълно ще се еманципира от Освободителката Русия, а защо и да не се изправи срещу нея (вследствие интригите на коварния Албион, например). Решението е предопределено, България е вече опасен играч, който трябва да бъде отстранен от геополитическата сцена.
Веднага се пристъпва към действия. Активизира се агентурната мрежа на Азиатския департамент в българската армия. Има солидни съмнения, че основната роля е възложена на командира на Трета армия, ген. Радко Димитриев, вече три десетилетия действащ руски агент и бъдещ национален предател от най-крупен калибър. Той ръководи решаващата за войната, а както се оказва по-късно и за бъдещето на България, Чаталджанска операция. Операцията гръмко се проваля, въпреки, че и досега битуват сведения за успешни пробиви на укрепената линия, които необяснимо не са развити от командването (тези събития така и остават недоизяснени). Така или иначе, България губи най-големият си шанс във войната, което се оказва фатално за бъдещето на страната.
Когато се сключва мирът в Лондон на 30 май 1913 г., Русия не прекратява действията срещу България, защото българо-турската граница, съгласно мирния договор, все още е заплашително близко до Константинопол. Градът, който Русия смята за своя сигурна плячка от двеста години. Руската дипломация започва трескава дейност: Румъния се насъсква все по-настойчиво да издига неизпълними, според българите, искания за „компенсации“. Същевременно се обещава на Сърбия всякаква подкрепа за претенции извън вече договореното с България (забележете, постигнато тогава със съдействието и гаранциите на самата Русия). Гърция води собствена двулична политика, но събитията неумолимо я тласкат към съюз със Сърбия, под благосклонния поглед на Русия (тенденция, подпомогната и от изключително бездарната българска дипломация и незрялата политическа класа). Черна гора върви винаги със Сърбия. А що се отнася до Турция, която
цитирай
5. bdenkov - 6
13.06.2019 10:35
А що се отнася до Турция, която вече е сключила мир с балканските държави – тя жадува за реванш. Наивните български политици-русофили са втренчени като хипнотизирани в Русия. Те вярват, че тя няма да позволи на Турция да си възвърне Тракия и на Румъния да удари в гръб и че ще съдейства за мирно урегулиране на споровете със Сърбия (на базата на прословутия арбитраж, обещан от руския император). Горчиво са излъгани! Русия фактически не си мърда пръста, за да ги възпре (а това е напълно в нейните възможности). Напротив, действа тайно за разгрома на България. Страната се оказва без съюзник срещу обединените сили на Сърбия, Черна гора, Гърция, Румъния и Турция. Разгромът е неизбежен, защото освен всичко друго, българската дипломация не си е осигурила поддръжка от никоя друга Велика сила, освен голословните уверения на Русия. Българските управляващи русофили до последно сляпо разчитат само на нея. Тя обаче на практика работи подмолно срещу България. Само за една седмица, България от хегемон на Балканите се превърна в парий. Вследствие тези събития и последвалия разгром, България вече неминуемо е предопределена като съюзник на Централните сили в бъдещата Голяма война, със съответните последици…
Кой нападна България през 1915 и избиваше чрез бомбардировки мирни жители на Варна (14 октомври 1915) и Балчик (13 декември 1916)? Руската империя.
Кой окупира България с помощта на петата си колона („звенари“ и „шумкари“) през 1944 г. и кой ограби до шушка България тогава? Кой огради България от Европа и я върна 45 г назад? Този път – СССР.
Кой ограбва и сега близо 1/5 от БВП на България5, води хибридна война срещу нея и държи в мъртва хватка българските институции, като използва и насъсква местните колаборационисти, нарекли се „русофили“, както и всякаква друга агентура? Отново Русия, сега вече под друго име – Руска Федерация!
Нужни ли са още примери?
цитирай
6. bdenkov - 7
13.06.2019 10:36
1 В резултат на войната 1877-1878 и след решенията на Берлинския конгрес, се създава едно васално Княжество и една Автономна област, върху приблизително 1/3 от цялата българска етническа територия (виж по-долу). Следователно за никаква независима държава и дума не може да става. Султанът остава върховен сюзерен и определя външната политика на новите държавни формации. Княжеството, а още по-малко Областта, не са субекти на международното право. Между другото, това става ясно при сключването на мира след победоносната Сръбско-българска война. Княжеството се представлява от султана и не получава нищо, като компенсация (което е прецедент в европейската дипломация, принципът е агресорът винаги да бъде наказан)!
С други думи, резултатът за българския народ от войната 1877-78 е следния : – възстановяване на българската държавност, макар и като полунезависима
– освобождаване на част от българите върху 1/3 от цялата българска етническа територия
– разпокъсване на националната територия и създаване на предпоставки за заграбване на останалите части от съседни национални държави, като с това е предначертана злощастната съдба на българския народ: Петте войни със стотици хиляди жертви, бежанци и стопанско разорение, довеждат до инфилтриране на бацилите на комунизма в съсипаното от войните българско село. Това причинява жестока, перманентна гражданска война и повече от 70-години комунистическо и посткомунистическо управление.
2 Проектът е създаден от британския посланик, в един изключително уникален и благоприятен за българите момент (натискът от страна на световното обществено мнение в този момент е бил изключително голям). Този проект е бил единственият, който е могъл практически да бъде осъществен в тогавашните условия и единственият, който е гарантирал бъдещето на обединена България, нейният просперитет и развитие. Защото, при реализацията на този проект, с един замах изчезват почти всички предпоставки за бъдещите войни и национални бедствия. Решава се проблемът с евентуал
цитирай
7. bdenkov - 8
13.06.2019 10:44
Защото, при реализацията на този проект, с един замах изчезват почти всички предпоставки за бъдещите войни и национални бедствия. Решава се проблемът с евентуални румънски аспирации (Румъния тогава има излаз на Черно море и никога не е имала претенции към Добруджа – напротив румънското обществено мнение е било силно против решението на Берлинския конгрес, с което румънското Причерноморие се дава на Русия, а Румъния получава Северна Добруджа). Лишени са от основание сръбските домогвания (Нишки и Пиротски санджаци остава в Западната автономна област), а до голяма степен и потенциални гръцки аспирации. Границите се гарантират от Силите. Остават най-вече потенциални бъдещи териториални проблеми с Турция – Южна и част от Западна Тракия. Развитието на двете автономни области (които по устройство са сходни с по-сетнешната Източна Румелия) в условието на перманентната криза на „болния човек“ (Турция), чертаело най-благоприятни перспективи за българската национална идея. На Конференцията проектът е бил приет единодушно от всички Великите сили. Този проект изцяло е базиран върху обхвата на Българското национално пространство, юридически оформено от султанския Ферман за създаване на Българската екзархия (един уникален документ, едва ли имащ аналог в европейската история, който фактически обединява понятията „народност“ и „национална религиозна общност“ и става юридическа бариера срещу домогванията на съседните национални държави). Русия не е могла открито да се противопостави, но действа задкулисно чрез посланика си, ген. граф Игнатиев. По това време той дърпа конците на Високата порта и бил нещо като Велик везир в сянка. От друга страна, националистите на Митхад паша (младотурците) само чакат момента да уловят разногласие между Силите, за да имат увереността да отхвърлят проекта, което и става, след подмолните машинации на графа. Русия е с развързани ръце, да настоява за война, за което фактически получава мандат от останалите Сили (с Австро-Унгария и има споразумения, а
цитирай
8. bdenkov - 9
13.06.2019 10:46
Русия е с развързани ръце, да настоява за война, за което фактически получава мандат от останалите Сили (с Австро-Унгария и има споразумения, а от страна на другите Велики сили си е осигурява благосклонен неутралитет)
3 Мнозинството от българите и досега не знаят, че във войната 1977-78 участват и Австро-Унгария и Великобритания, които съответно окупират турските области Босна и Херцеговина и остров Кипър. Участват също Румъния и Сърбия, като първата дава значителен брой жертви при Плевен, където румънската намеса се оказва изключително важна. Сръбските жертви са малко, защото те не срещат особена съпротива в желанието си да окупират, колкото може повече български земи (дори повече от обещаното от Русия, така че се налага амбициите им да бъдат ограничени от Берлинския договор). Фактически Русия води войната със съгласието и мандата на другите Велики сили. Доскоро в общественото пространство се лансираше лъжата, че Русия дала във войната 200 000 убити (допреди няколко години на входа на храма „Ал. Невски“ се мъдреше паметна плоча с подобно съдържание)! И това при положение, че действащата армия на Балканския фронт е била всичко 180 000?! Архивите показват, че броят на убитите в руската армия на Балканския фронт е 10-12 000, преобладаващо от украинските губернии (тук не влизат румънските жертви)…
4 Вече 70 години на българите се набива в главата идологемата, че лошите Велики сили разпокъсали митичната Санстефанска България, против волята на Русия. Естествено се пропуска фактът, че Русия, както се отбеляза и по-горе, сключва в Райхщад споразумение с Австро-Унгария. Споразумение, където изрично се отбелязва, че в бъдеще няма да се създава „голяма славянска държава“ на полуострова. По-късно, на 30 май 1878 в Лондон, е сключено споразумение и с Великобритания. Видно е, предвид горното, че Санстефанският прелиминарен договор (3 март 1878) е един пропаганден проект, който цели от една страна да хвърли прах в очите на общественото мнение, най-вече българското, а от друга
цитирай
9. bdenkov - 10
13.06.2019 10:47
По-късно, на 30 май 1878 в Лондон, е сключено споразумение и с Великобритания. Видно е, предвид горното, че Санстефанският прелиминарен договор (3 март 1878) е един пропаганден проект, който цели от една страна да хвърли прах в очите на общественото мнение, най-вече българското, а от друга, да изпробва твърдостта на останалите Велики сили да противостоят на руската експанзия към Проливите. Въпреки, че е било невероятно другите Сили да се съгласят със създаването на голяма държава (чрез нарушаване на Райхщадското и Лондонското споразумения), доминирана от Русия и надвиснала над Проливите. Защото, съгласно този прелиминарен договор, практически се унищожава Европейска Турция (територията на новата държава прерязва сухоземната връзка на столицата Истанбул с останалата територия на Турция на полуострова), като границата се установява на стотина километри от турската столица (чрез т. нар. Люлебургаска дъга) и от Проливите – т.е. Турция се превръща в марионетка на Русия. Това е такъв абсурд, че проблемът изобщо не е разискван на Берлинския конгрес Където, съгласно предишните споразумения и предвид новата обстановка след войната 1877-78 г. (коренно различна от политическата обстановка по време на Посланическата конференция в Цариград), е предвидено създаване на сравнително малка (малки) българска васална държава (държави).
5 Твърди се, че около 30% от регистрираните в Република България фирми са на руски граждани и огромното мнозинство не плащат данъци (най-фрапантен е случаят с „Лукойл-Нефтохим“), а работят „на загуба“.
Какво дължим на Русия? Дължим спешно да възстановим целикупното българско русофилство – век и половина раздвояващо останалото от българския народ. Димитър Благоев за русофилството :
Основополоожнът на социализма в България Димитър Благоев:
“Русофилството е грубо политическо суеверие, умишлено култивирано сред народните маси; политическо знаме, вървенето и воюването под което неизбежно води към предателство и национална катастрофа. Защото русофилите, п
цитирай
10. bdenkov - 11ЦАРИГРАДСКА БЪЛГАРИЯ И САНСТЕФАНСКИЯТ БЛЪФ
13.06.2019 10:53
Защото русофилите, плувайки безогледно във водите на руската дипломация, неизбежно и фатално правят от България едно сляпо и послушно оръдие в ръцете на руската завоевателна политика на Балканите”. („Принос към историята на социализма в България, С., 1976)
“Русия не ни е длъжник ,нито ние нещо им дължим.”
Ето тук се крие разковничето, защото за всичките тия 140 години Русия се опитва да ни накара да се чувстваме длъжни за вечни времена, като същевременно омаловажава факта, че български опълченци, борци за свобода са проливали не по-малко кръвта си, а освен всичко са я й спасили от разгроми при Плевен и Шипка, които биха могли да обърнат хода на войната. Никаква доблест и чест няма в руските бок**лу*ц*и, които едва ли не са ни подарили свободата на тепсия, ние сме я взели и после сме се отрекли от нея. Всички знаем, че не това е случаят и е крайно време мужиците да спрат да си пъхат носа в българските дела и да се опитват да променят евроатлантическия ни път.
Цариградската конференция е свикана на 23 декември 1876 г.
През 1876 г. Русия получава мандат да освободи земите, където българите формират ясно мнозинство. Вместо това, тя налага блъфа от Сан-Стефано
Разгледайте двете исторически карти, по които се определят границите на България (на двете автономни български княжества) – по проекта на Цариградската посланическа конференция от всички Велики сили (Англия, Русия, Франция, Германия, Австрия-Унгария, Италия) и известната карта на Санстефанска България, призната само от Русия.
По проекта в Цариград от края на 1876 г. Източната българска автономна област с център Търново включва санджаците Търновски, Русенски, Тулчански, Варненски, Сливенски, Пловдивски (без казите Султанери и Ахъчелеби в Родопите) и казите Кърклисийска (Лозенградска), Мустафапашовска (Свиленградска) и Казълагачка (Елховска) от Одринския санджак.
В Западната област с център София влизат санджаците Софийски, Видински, Нишки, Скопски, Битолски, част от Серски и казите Струмишка, Велешка, Тиквешка
цитирай
11. bdenkov - 12
13.06.2019 10:56
В Западната област с център София влизат санджаците Софийски, Видински, Нишки, Скопски, Битолски, част от Серски и казите Струмишка, Велешка, Тиквешка и Костурска в Македония.
Това са признати български територии от ВСИЧКИ Велики сили.
Затова е било толкова важно онова, за което пледират малцина българи като Методий Кусев, като отказват Санстефанска България, в която не влизат признати български земи (Северна Добруджа и Моравско с Ниш), но са включени територии, които не просто не са преобладаващо български, а в тях българите са незначително малцинство – по Егейското крайбрежие (Кавала), в град Сяр и южната част на Серския санджак, както и днешна Източна Албания, населена с албанци.
За Санстефанска България и досега се говори и пише с преклонение и дори суеверие. Но малцина разбират, че това е един не само несъществен, но и неосъществим идеал, и то не само по онова време. Нещо повече –този идеал е предизвикал нечуван омраза у нашите непосредствени съседи, които се мобилизират и искат в Берлин осакатяване на България много повече от Великите сили. Ето карта на сръбските и гръцките претенции:
Разгледайте и етнографската карта на българските земи към 1912 г. (Етнографската карта на българскитѣ професори от 1915 г.)
Етнографската карта очертава районите, в които българите са мнозинство. Това е израз на етническите граници към 1912 г., които очертават българското землище. Тези етнически граници съвпадат над 80% със султанския ферман за създаване на Българската екзархия от 1870 г. и присъединените по-късно към нея епархии и с границите на България, очертани на Цариградската посланическа конференция от 1876-1877
Проектът за създаване на две автономни български княжества на Цариградската посланическа конференция от всички Велики сили (Англия, Русия, Франция, Германия, Австрия-Унгария, Италия) е исторически пропусната възможност за осъществяване на българския национален идеал още през 1877 г., при това без водене на военни действия. По-същество това става най-вече
цитирай
12. bdenkov - 13
13.06.2019 10:57
По-същество това става най-вече поради нежеланието на Русия България да се раздели на две зони по оста Изток-Запад. Защото това предложение на английския посланик поставя Източна България, която е на пътя на руската експанзия към Проливите (най-вече поради етническо-конфесионални причини – гръцко население по черноморското крайбрежие и Пловдивско под властта на Патриаршията и многобройно турско малцинство в Североизточна и Югоизточна България) под много по-силно турско и гръцко влияние. За сметка на това Русия се опасява, че Западна България, която е в по-голяма степен компактно българска и екзархистка, би останала под влиянието на Западните сили (най-вече на Австрия-Унгария), а не на Русия (по геополитически причини).
Тогава е видно, че всички Велики сили, макар и по различни причини, не могат да приемат създаването на единна България, защото това противоречи на техните интереси.
Необяснимо за мене е друго – защо българите и до днес предпочитат Санстефанска, а не Цариградска България, която е призната от всички Велики сили.
Проектът за създаването на двете автономни български области с центрове София и Търново произтича не толкова от етноконфесионални причини, а от опасенията на Великите сили (най-вече Русия и Австрия-Унгария) от създаването на единна българска автономна област, което не влиза в техните интереси. Делението Изток – Запад ( а не Север – Юг) произтича от прикрито желание за господство/влияние, от една страна, на Русия в Източната, най-близо до Проливите автономна област, и от друга, на Австро-Унгария (и другите Западни сили) с цел противодействие на руското влияние и натиск върху Проливите.
Доказателство за тази хипотеза са решенията на Берлинския конгрес – България пак е разделена, но този път по оста Север-Юг, като Южна Източна Румелия е под (макар и проблематично) по-силно западно влияние, респ. зависимост от Османската империя, докато Княжество България остава в руската зона на влияние, а Западна Румелия (Македония) остава изцяло по
цитирай
13. bdenkov - 14
13.06.2019 11:00
докато Княжество България остава в руската зона на влияние, а Западна Румелия (Македония) остава изцяло по Османски контрол. Но както това, така и първото разделение съдържа възможността за обединение на двете български части. Доказателство за това е самото Съединение на 6 септември 1885 г.
Нашата теза е следната: Цариградска България е много по-реалистичен и много по-перспективен национален идеал в сравнение със Санстефанския блъф. Тя въплъщава оптимално възможния национален идеал на българския народ по онова време. При това тази България е призната от всички Велики сили, а не само от Русия. Ако бе реализирана при успешно завършване на Цариградската конференция, това би било истински триумф, истинско тържество за България. Безпочвени са обвиненията, че тази Цариградска България е лишена от излаз на Бяло море. Да, но за сметка на това в България е включена цялата Нишка област, както и цяла Добруджа, които не влизат в Санстефанска България, а са предадени от Русия на Сърбия и Румъния. Въпрос на време е България да присъедини Южна Македония, Беломорието и Тракия, които остават неин естествен хинтерланд. Трябва да признаем обаче, че в тези земи българското население обхващане повече от 40% от населението и е разпръснато сред 30-35% турци и около 20% гърци. Турците преобладават в Саръшабанско и някои райони на Вардарска Македония, както и в Централна Западна Тракия. Гърците преобладават в Халкидики, южно от Солун, по цялото Егейско крайбрежие, в град Сяр и южно от него, на юг от Драма, в Кавалско и в Ксантийско, както и по поречието на Марица и в Южната част на Източна Тракия. Българското население е най-силно представено в района на запад и север от Солун (Воденско, Кукушко, Гевгелийско), на север от Сяр и Драма, в северната част на Западна Тракия. Но то е разделено между патриаршисти (често гръкомани), екзархисти и униати (католици от източния обред). В Родопите повечето българи са мюсюлмани. При положение, че екзархисти и униати са по-малко от половината от
цитирай
14. bdenkov - 15
13.06.2019 11:01
При положение, че екзархисти и униати са по-малко от половината от българите, е било немислимо тези райони да бъдат дадени веднага на България. Впрочем и в Санстефанска България не влизат районите на Смолян, Кърджалийско на юг от Арда и Западна Тракия до Ксанти по същите причини.
Създаването на Цариградска България (макар и разделена по оста Изток – Запад е признато от всички сили, но не е в интерес на нашите съседи и особено на Русия. Националното обединение на българския народ е истински геополитически кошмар за Русия. Нейната имперска и завоевателна политика към османското наследство и най-вече преките й амбиции към Цариград и Проливите влизат в пълно противоречие с българския национален идеал. Русия не може да завладее Цариград и Проливите, без да прегази Румъния и България.
Създаването на Цариградска България раздвижва руската дипломация и Русия се заема много бързо да не го допусне.
Средство за това е фактическото проваляне на Цариградската конференция, което пък дава повод Западните сили да предоставят мандатна Русия за обявяване на война на Османската империя. Така войната срещу Османската империя, обявена на 12/24 април 1877 г. от император Александър II, добива морална легитимност и предпоставя постепенно реализиране на руските имперски цели относно Проливите.
Никак не е случайно, че руската армия освобождава само Източна България и не навлиза в Македония. И не само това. По свидетелство на Методий Кусев руските дипломати плашат българските дейци със Сибир, ако продължават да пращат прошенията на жителите на Македония, очакващи освобождение, и против българските искания да има български представители на преговорите за мир в Берлин. Това всъщност впоследствие довежда до разпокъсване на българското етническо землище и по-късното постепенно отделяне на Македония от България.
Окупираните от руските войски територии на изток от София, първоначално под името Балканска област, просто осигурява плацдарм, за бъдеща атака към Проливите. Размяната с Румъния
цитирай
15. bdenkov - 16България, която комунистите погубиха
13.06.2019 11:04
Размяната с Румъния на Южна Бесарабия с „Руска Добруджа“ ясно показва, че целите на Русия се разминават с българския национален идеал.
За съжаление и до днес българите виждат разпокъсването на своите земи на Берлинския конгрес по договора от 13.07.1878 г., но не и тайните по същество антибългарски сделки на Русия в Райхщат, Будапеща, Сан-Стефано и Лондон (споразумението Солсбъри – Шувалов от 30.05.1878 г., подготвило Берлинския конгрес).
Книгата „Погубената България“ включва непроучени до момента архиви на репресивния апарат на БКП, сведения, открити в регионалните държавни архиви, както и свидетелствата на наследници на т. нар. „бивши хора”.
Книгата „Погубената България“ включва непроучени до момента архиви на репресивния апарат на БКП, сведения, открити в регионалните държавни архиви, както и свидетелствата на наследници на т. нар. бивши хора. Премиерата на „Погубената България” беше на 15 май 2019 г. в столичния хотел „Балкан”. Зала „Средец” беше препълнена, повече от една трета от посетителите бяха правостоящи.
В книгата са включени сведения от архивите на ДС и преки свидетелства за ликвидирането на елита в градовете Габрово, Велико Търново, Пловдив, Варна, Бургас, Сливен, Стара Загора, Добрич, Русе, Плевен, Севлиево, Горна Оряховица, Елена, Дряново, както и за почти неизвестните политически съдебни процеси, насочени срещу инженерно-техническата интелигенция.
Изследването на проф. Вили Лилков и журналиста Христо Христов разкрива мащабите, формите и продължителността на репресиите, чрез които са заличени цели части от българското общество през периода 1944–1989 г. „Погубената България“ възкресява паметта за много познати и непознати личности, посвоему герои, които, поставени на изпитания, отстояват докрай общочовешки ценности в мрака на комунистическата държава-концлагер.
цитирай
16. bdenkov - 17
13.06.2019 11:06
„Избивани, преследвани, въдворявани, съдени, затваряни, изселвани, национализирани, ограбвани, изключвани, уволнявани, разработвани, наблюдавани, пренебрегвани, изолирани – такава е съдбата на жертвите на комунистическия режим между 1944-1989 г., част от онази видима и невидима репресия, стоварила се върху хиляди българи и техните семейства, които със своята находчивост, упоритост, предприемчивост и труд са изграждали основите на България до деветосептемврийския преврат. Българи, които комунистическият режим нарече „бивши хора”, копирайки политиката и тактиката на болшевиките в съветска Русия за справяне с класовия враг – представители на буржоазните партии, армейски офицери, банкери, индустриалци, предприемачи, търговци, заможни селяни и чифликчии, държавни и общински служители до идването на комунистите на власт, адвокати с отнети права, изключени студенти и др.
Възкресяването на паметта на хората от погубената България е важен момент от нашето днес и нашето утре като нация.”
Влязохме в архивите на бившата ДС в 10 големи града – Стара Загора, Пловдив, Габрово, Търново, Сливен, Бургас, Варна, Добрич, Русе, и в по-малки градове като Дряново, Горна Оряховица, Елена и Севлиево. Имах чувството, че някой ми е извадил въздуха. Какво е било това чудо в Елена, което са направили комунистите! Какъв е бил този елит. На какво са посегнали те в този град. И не само там. Горна Оряховица, Севлиево, Бургас, Варна, Габрово… Този елит е посечен до корен. Но комунистите не са се задоволили с това. Те са продължили и с децата.
Освен съдбите на много хора, които можем наистина да наречем патриоти, вие ще видите и много от неизвестните досега сталински съдебни процеси, които са били проведени в България и за които много малко се знае. Петдесетте години са били години на истински терор и на скалъпени монтирани сталински процеси, по които са осъдени стотици хора. Като започнем от делото срещу Михаил Шипков (служител в американското посолство в София, осъден на 12 години затвор, б.р.)
цитирай
17. bdenkov - 18
13.06.2019 11:07
в резултат от което България и САЩ скъсват дипломатическите си отношения, и се мине през колежанския процес, където без причина са осъдени над 20 души, което после е било отчетено като съдебна грешка, след това са процесите срещу инженерно-техническата интелигенция – минни инженери, електроинженери, строителни инженери, разбиването на целия наш оръжеен потенциал в лицето на водещите инженери от този бран,ш, и продължим с делото „Красавици”, по което са осъдени 35 човека абсолютно невинни. Над тази част от нашата интелигенция е извършен абсолютен геноцид.
На първо място – заради историческата истина. Защото истината за тази България преди 9 септември 1944 година е силно изопачена. И върху тази изопачена и фалшифицирана история стъпват днес комунистите, когато говорят за онова време. На техните лъжи трябва да се противопостави историческата истина. На това поле те рано или късно ще загубят битката. Рано или късно те ще трябва да се покаят. Рано или късно те ще трябва да се извинят не само за това, което са направили, но и за онази перверзна фраза, която още ми кънти в главата – че вината я приемат само с мезетата. Ще им се върне. Но затова ще трябва стъпка по стъпка, бавно и спокойно да вадим свидетелства и да ги разобличаваме.
Тази книга я написахме и заради паметта на тези хора –индустриалци, банкери, чифликчии, заличени адвокати, инженери и хора от елита на България отпреди 9 септември. За тях много малко се говори. Ние имаме един голям дефект, когато четем историята. Ние четем историята предимно политически, през големите събития – войни, революции, битки между политическите партии, а забравяме човека. А тези хора, за които пишем в тази книга, са неполитическият елит на България. Те са били първи в своята сфера, които първи са правили индустриални предприятия, които първи са приемали предизвикателствата и които са били водачите на общественото мнение, на обществените усилия в един град и в страната. На тези хора им приличаше образованието, което бяха
цитирай
18. bdenkov - 20 Кризата на „следпреходна“ България
13.06.2019 11:10
На тези хора им приличаше образованието, което бяха придобили в европейските университети, приличаха им къщите, които изграждаха, бизнеса, с който се занимаваха, приличаха им костюмите и парите, за разлика от днешните, които не могат да им се хванат на малкия пръст. За тези хора ние трябва да разказваме.
Написахме тази книга и заради нашите деца. Ние трябва да им разкажем, че е имало такива хора в България и че може би ще има. Написахме я и да насърчим и други хора да говорят и да пишат. Да слязат в кладенеца на мълчанието, който го имаше във всеки български дом на „бившите хора“. Там се трупаха тези думи и някой трябва да слезе в кладенеца на мълчанието, да извади тези думи и те да заговорят. Тези хора да продължат да пишат и да се освободят от страха”.
Кризата на „следпреходна“ България
Преходът отдавна свърши. Но историята не приключи с него. Няма да приключи и с края на "следпреходна" България.
Когато преходът от тоталитарна държава с централно планова икономика към демокрация и пазарна икономика приключи, в началото на хилядолетието публикувах книга, наречена „Битката за България – последното десетилетие на 20 век“ (Издателство „Лице“). Нейният предговор завършва със следните мисли:
„В резултат (на историческото си развитие) България се превръща в това, което Хънтингтън определя като раздвоена страна:
,, Хората от раздвоените страни са съгласни по това кои са, но нямат съгласие по въпроса коя е тяхната действителна цивилизация“.
В същината си тежкият политически сблъсък в България през последното десетилетие на 20 век е не толкова борба за власт, нито разправия за разпределянето на държавната „баница“.
Битката за България има в основата си културно идентификационно съдържание.
„Лява“ България на привържениците на социализма и на русофилите, изобщо на хората, които са убедени, че България е преди всичко част от славянството и православието, е почти разгромена. Като остатъци от нея бивши червени велможи привиждат в себе си еквиваленти на руските олигарси,
цитирай
19. bdenkov - 21 Кризата на „следпреходна“ България
13.06.2019 11:11
„Лява“ България на привържениците на социализма и на русофилите, изобщо на хората, които са убедени, че България е преди всичко част от славянството и православието, е почти разгромена. Като остатъци от нея бивши червени велможи привиждат в себе си еквиваленти на руските олигарси, спасили се поединично и присвоили значим дял от богатството на партията държава. След описаните в тази книга събития остава близо милионен червен електорат, съставен от отчаяни хорица, намерили някога щастие в анонимността на уравниловката, но доживели да видят краха на своя свят. Както много други последни мохикани, те не знаят нито в какво да вярват, нито на какво да се надяват. Те с ужас виждат как пред очите им НАТО смазва славянска страна като Сърбия, и то в полза на „някакви си албанци, и то мюсюлмани!“, и се чудят дали това не може да се случи и у нас. Те виждат на изток една отслабена Русия, тайничко симпатизират на варварските ѝ изстъпления в Чечня, но не виждат кой би ги защитил в един свят, изпълнен с толкова ужасни конфликти. За тях еволюцията на БСП за членството на България в НАТО действа крайно деморализиращо. Затова и влиянието на партията постепенно спада.
Но от другата страна на барикадата виждаме изморените погледи на „десните“. Радостта от възкресените традиционни празници и символи, от върнатите имоти, от свободата за културна изява и накрая от отпадането на визовите ограничения за страните от Западна Европа бива помрачена от ужасния имидж на България като държава, към която Западът гледа с дълбоко вкоренени подозрения и предразсъдъци. Огорчението идва от безнаказаността на новобогаташите, но не на последно място и от ужасяващия за любителите на „Бийтълс“ и „Ролинг Стоунс“ факт, че младото поколение започва да предпочита чалга.
В създалата се обстановка чувството за победа всред електората на десницата постепенно бива заменено с растящо неудовлетворение от реалността, докато чувството за безпомощност и безперспективност всред привържениците на левицата все още не
цитирай
20. bdenkov - 22 До пълното съсипване на България.“
13.06.2019 11:14
В създалата се обстановка чувството за победа всред електората на десницата постепенно бива заменено с растящо неудовлетворение от реалността, докато чувството за безпомощност и безперспективност всред привържениците на левицата все още не може да бъде преодоляно. (…)
Макар призивът за национално помирение да бе клише най-често в устата на левицата, то можеше да се осъществи само от десницата. Жан Виденов не би могъл подобно на Иван Костов да постави в кулоарите на Министерския съвет един до друг портретите на Александър Стамболийски и Александър Цанков, на Богдан Филов и Георги Димитров, на Андрей Луканов и Филип Димитров. Нямаше да му позволят нито чужди, нито свои.
Доколкото наистина не съществува алтернатива на интеграцията на България към ЕС и НАТО, битката за България няма да бъде подновена. Естествената смъртност като че ли ще доведе до постепенната маргинализация на доскоро мощния антизападен електорат. Но ако Путинова Русия намери начин да спре разширяването на НАТО на Балканите, цивилизационната битка за нашата страна може да бъде подновена.
До пълното съсипване на България.“
Самата книга завършва със следния текст:
„Ще излезе ли България от своя порочен алгоритъм на редуващи се успехи и катастрофи?
Историческите аналогии са много и непрекъснато се натрапват:
Атмосферата по времето на Учредителното събрание с тази по времето на Седмото велико народно събрание.
Първото управление на либералите – с първото управлението на СДС.
Превратът, извършен от княз Александър I Батенберг, настояващ за специални правомощия и назначил кабинети, водени от руски генерали – с „преврата“ на Боянските ливади, извършен от Желю Желев, довел до избиране на негов съветник за министър-председател.
Разочарованието на Батенберг от кабинетите на руските генерали – с разочарованието на Желев от кабинета Беров.
Сътресенията от Съединението и Сръбско-българската война и съпровождащият ги патриотичен подем – със сътресенията от края на 1996 г., януарското въстание от 1997 г. и съпров
цитирай
21. bdenkov - 23 Докога ще продължават аналогиите?
13.06.2019 11:16
Сътресенията от Съединението и Сръбско-българската война и съпровождащият ги патриотичен подем – със сътресенията от края на 1996 г., януарското въстание от 1997 г. и съпровождащия го изблик на родолюбие.
Управлението на Стефан Стамболов, утвърдило де факто независимостта на България от Русия – с управлението на Иван Костов, извършило същото сто и десет години по- късно.
Докога ще продължават аналогиите?
Ще се появи ли новият Константин Стоилов, който да докаже, че е възможна алтернация във властта, без да се прекрати общественият и стопански подем?
Ще се справи ли България с кървавата криза в Македония по-добре, отколкото прави това по време на Илинденско-Преображенското въстание?
Ще успее ли България отново, както през 1913 и 1915 г., да се превърне в ключова за Балканите страна, без след това да последват катастрофи?
Няма предварителен отговор на тези въпроси. Успехът или провалът на България ще зависи от решенията, които българските политици ще вземат през следващите няколко години и донякъде от историческия ѝ късмет.
През последното десетилетие на 20 век България търсеше себе си. В началото на 21 век тя знае коя е, какво иска и отчаяно търси кормчията, който може да я отведе до жадувания бряг на съвременната европейска цивилизация. Битката за (идентичността на) България, изглежда, е приключила. Не е ясен обаче изходът от „Битката на България“. Предстои битка между вече единната българска нация и силите, които не искат България да се превърне в стабилна, демократична европейска държава, основна опора на западната цивилизация на Балканите.“
Оттогава изминаха 18 годни.
Достатъчно време „следпреходна“ България да навърши пълнолетие. Към 2001 г. изглеждаше, че „Битката за България“ е завършила с принципна победа за „десницата“ и персонална за елита на „левицата“. „Десните“ определиха идентичността на „следпреходна“ България. Тя е поне проформа демократична, капиталистическа и евроатлантическа. Символите ѝ са отпреди Втората световна война. Комунистическият
цитирай
22. bdenkov - Оттогава изминаха 18 годни.
13.06.2019 11:18
Достатъчно време „следпреходна“ България да навърши пълнолетие. Към 2001 г. изглеждаше, че „Битката за България“ е завършила с принципна победа за „десницата“ и персонална за елита на „левицата“. „Десните“ определиха идентичността на „следпреходна“ България. Тя е поне проформа демократична, капиталистическа и евроатлантическа. Символите ѝ са отпреди Втората световна война. Комунистическият режим е обявен със закон за престъпен. „Специалните“ отношения с Русия са изоставени. Същевременно висшият и средният ешелон от времето на Тодор Живков е излъчил от своите редици мнозинството от днешния политически и стопански елит.
Отражението на тези трансформации върху политическия живот не закъснява.
През 90-те години при двуполюсния модел отделните електорати са цивилизационно откъснати един от друг и двете основни сили – БСП и СДС, се редуват във властта според това кой успява да мобилизира по-успешно своите избиратели.
Конверсията и помирението доведоха до това, че в политическата сфера започва да доминира една голяма „центристка“ партия, приела поне на думи идеологията на СДС, но доминирана от средния ешелон на БКП. В началото на века такава партия беше НДСВ, след 2009 г. – произлязлата в някаква степен от нея ГЕРБ.
Когато Сергей Станишев бе избран за лидер на ПЕС, изглеждаше възможно дори БСП да се превърне в „нормална“ европейска лява партия. Тогава най-непримиримите с резултатите от прехода се ориентираха към партия „Атака“. Първоначално тя бе единствената, която отявлено отричаше евроатлантическата принадлежност на страната и демонстрираше откровена привързаност към Путинова Русия. Тогава дори Станишев заяви, че БСП по никакъв начин не би могла да партнира с Атака.
Днес човек трудно прави разлика между посланията на Волен Сидеров и тези на Корнелия Нинова!
В края на острата поляризация на обществото СДС се раздели на няколко малки партии, които така и не можаха да намерят място при определянето на дневния ред на страната. И макар по-късно „традиционната десница“
цитирай
23. bdenkov - 29
13.06.2019 11:20
В края на острата поляризация на обществото СДС се раздели на няколко малки партии, които така и не можаха да намерят място при определянето на дневния ред на страната. И макар по-късно „традиционната десница“ да възкръсна за кратко като Реформаторски блок, тя скоро разбра, че не може да служи дори като коректив на ГЕРБ.
Оказа се обаче, че помирението е било само повърхностно. България не успя да преодолее цивилизационното си разделение и да изгради съвременна идентичност, свързана с принадлежност към западния свят. Когато отношенията между ЕС и НАТО, от една страна, и Русия, от друга, се вледениха след анексията на Крим през 2014 г., консенсусът за членството на България в западните съюзи започна да се топи.
Днес сме свидетели как „следпреходна“ България навлиза във все по-дълбока криза.
Както отбелязва бившият премиер Иван Костов, приватизацията в България беше успешна. Нейната цел не е била чрез нея държавата да получи пари, а да постигне по-конкурентна икономика. Ако през 90-те години наблюдавахме видим спад на БВП и на стандартите на живот, то в „следпреходна“ България икономическите успехи бяха безспорни. Стандартът на живот, макар и бавно и не за всички, достигна нива, каквито българският народ не е постигал през своята история.
Появи се и нов високотехнологичен ИТ сектор, който превърна България с една от страните с най-бърз интернет.
Но значима част от населението продължи да се чувства екзистенциално недоволна от живота си.
Етническото напрежение в Габрово, в Катуница и на много места показва, че България не е успяла да интегрира ромското население. „Апартаментгейт“ е индикатор, че България не е съумяла да изгради легитимен политически елит.
Въпреки че България успя да спомогне за утвърждаването на независима и мирна Македония и през 2017 г. подписа с нея Договор за добросъседство и приятелство, все още не сме убедили нито елита, нито обществеността на тази страна, че е в техен интерес да приемат очевидно общата ни история и да изградим стратегическ
цитирай
24. bdenkov - 31Вероятно обществото ще се продължи да се поляризира.
13.06.2019 11:22
Въпреки че България успя да спомогне за утвърждаването на независима и мирна Македония и през 2017 г. подписа с нея Договор за добросъседство и приятелство, все още не сме убедили нито елита, нито обществеността на тази страна, че е в техен интерес да приемат очевидно общата ни история и да изградим стратегическо партньорство, което да се възприеме като окончателен и победоносен край на дългата ни национална сага. Напротив, решението на гръцко-македонския спор с добавянето на „Северна“ към името на Македония, с което без смислени аргументи български държавници като Георги Първанов и Бойко Борисов изразиха несъгласие, се превърна в поредното доказателство, че България не е фактор, с който някой на Балканите се съобразява.
Няма признаци, че скоро ще преодолеем демографската криза. Вече официално сме под седем милиона. Емиграцията на подготвени кадри продължава, а представата, че за да постигнеш нещо, трябва да „се махнеш от България“, е все още популярна.
Когато краят на прехода настъпи с новото хилядолетие, не всички бяха убедени, че той е приключил. Макар все още да не е очевидно, много фактори показват, че наближава краят и на „следпреходна“ България. Дори символичното инкорпориране на „марката СДС“ в доскоро демонстративно „центристката“ ГЕРБ показва, че партийната система, установена след 2001 г., е в криза.
Вероятно обществото ще се продължи да се поляризира.
Наскоро лидерът на БЗНС Николай Ненчев прогнозира, че победител на евроизборите може да се окаже ДПС.
Преходът отдавна свърши. Но историята не приключи с него. Няма да приключи и с края на „следпреходна“ България. Какво ще я замени? Ще преживеем ли нов подем, или ни чакат нови катастрофи?
Трудно е да се предположи. Това зависи от много вътрешни и външни фактори. Западният свят със сигурност ще преодолее днешната си криза, но никак не е сигурно дали България ще отстои достойно място в него.
От 140 години българската история е низ от подеми и сътресения, от триумфи и катастрофи. Мечтата за непоколебим
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7376158
Постинги: 3163
Коментари: 8446
Гласове: 15436
Архив
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31