Няколко дни преди да навърша 75 погледът ми е все обърнат назад. Размислил съм се за изминатия жизнен път, защото миостава твърде малко по него. Той съвпадна с времето, когато България бе съсипапана духовно - разрушено бе най-ваажното в нея, ценностната система на хората. Тази разруха извърши комунизмът, внедрен у нас от сталинската диктатура. Тези години преминаха, но останалите след комунизма метастази са живи сред голяма част от българите и колкото и невероятно да е това, те водят до нови и нови разсейки. Една такава разсейка от световна величина е Мадуро, но и у нас има доста - Радев, Йончева, Нинова, Сиидеров. 
   За да бъде подържан фалшивият имидж на Голямата страна, тя се нуждееше от фалшиви новини, дезинформация и пропаганда. Интелигентните хора, опазили ценностната си система знаят какво са преживяли видни руски интелектуалци по времето на Голямата лъжа, как са били подтискани от службите, как са били подменяни факти или изфабрикувани в службите поръчкови лъжи. Ореолът на лъжата съществува до днес около велики руски личности като Висоцкий, Шостакович и много други, една друга лъжа обаче - за космическия Пърл Харбър на Америка, нанесен й от СССР бе върхът на най-подлите разработки на КГБ. За тази цел бе употребен Гагарин, един симпатичен, жизнен, изпълнен с желание млад човек и отличен пилот, да полети в космоса. Не само аз, тогава всички повярвахме в полета му, а той с тази флшива новина стана любимец на света. Водеха го като мечка къде ли не, показваха го, скриваха го, но истината около полета му започна да излиза, защото той бе нормален човк, а не школуван да лъже политик и изпадна в противоречия, отговаряйки на въпроси на корепонденти. Ограничиха му пътуванията, но от възложената му роля той рухна психически, пропи се и започна да говори каквото не трябва. Американцте са знаели истината за "полета",  но чак на десетата година от него те обявиха инормацията, която са имали. Разбира се, тя бе квалифицирана като фалшива новина от СССР. После  пък, когато Армстронг кацна на Луната, този факт СССР обяви за фалшива новина. А фалшивиите новини - те нямат край. Те влязоха в арсенала на Путин и са най-страшното му оръжие в хибридната война, която той води срещу държавите-неппримати и която му носи големи успехи, най-големият от които безспорно е Италия. 
    За прикриване на зловещата разработка на  КГБ за убийството на Гагарин в нея е включен още един отличен пилот-инструктор, който да загине с него.  Но колкото и зловеща да е тази разработка, тя показва и нещо друго - отношението на режима на Брежнев към Гагарин в този момент, защото ако те имаха необходимото уважение към него щяха да го самоубият не в този самолет-катафалка, а в нещо по-сериозно и така по-успешно да прикрият престъплението си.

    Прилагам статията на Иво Инджев:
 
 Защо беше убит Гагарин

На 27 март 1968 г. Юрий Гагарин е уведомен да извърши контролен полет на стар, двуместен, учебен самолет УТИ МиГ-15. По график, на този ден, той има назначени два полета, но… на Миг-17. Същата сутрин, по телефона, генерал Н.Ф. Кузнецов нарежда на полковия командир Владимир Серьогин  полетът да се изпълни от Гагарин. ( на снимката: Гагарин и Серьогин)

 

УТИ МиГ-15 е с дублирано управление. Този обаче бил по-специален: лостовете за управление в кабината на инструктора били премахнати. Използван е рядко, само за демострации на катапултиране. Освен това, към него били закрепени допълнително два контейнера с гориво (500 литра), очевидно –  съвсем ненужни. Полетът следвало да бъде кратък – 20 минути. Гагарин отказал да се качи на този летящ ковчег. За последните две-три седмици той извършил 18 полета на УТИ МиГ-15. Изпълнил е успешно всички планирани и необходими тренировки, с този тип самолет, за възобновяване и подобряване на пилотските си качества. По план и разписание, е трябвало да лети сам на Миг-17. Наложило се разстроеният от неприятния разговор с началството командир Серьогин да успокоява летеца като му казва, че ще лети с него. Десет минути след излитането, на височина около 4000 метра Гагарин докладва, че заданието е изпълнено и иска разрешение да се върне в базата. След по-малко от минута, самолетът се разбива в земята.

Някои обстоятелства свързани с трагедията:

*  Непланиран полет, включващ лесни за изпълнение упражнения. Нареден да се изпълни 50 минути до началото. Излишен, не допринасящ  с нищо за подобряване подготовката на Гагарин, тъй като изисква съвсем тривиални летателни умения.

*  Лоша, неподходяща за полет метеорологична обстановка. Ръководителят на полетите не е имал право да разреши полета, защото е нямал данните за метеорологичните условия в района, указан за изпълнение на упражненията. Самолетът, с който метеоролозите  проучват тези условия, се е забавил и  пристига в базата минута преди летците да отлетят. Гагарин и Серьогин излитат с невярна информация за основен слой облаци на височина 900 метра и плътни – на 650 метра. В действителност височината на основния слой облаци била 500-600 метра и 300-450 метра – на плътните.

* Разнебитен самолет с ограничени функции и занемарена поддръжка.. Предназначен само за упражнения по катапултиране. Една от особеностите на УТИ МиГ-15 е, че катапултирането може да се извърши само в реда: първо инструкторът и след това обучаемият пилот. Ако инструкторът не катапултира, пилотът също няма да може. В случая, само за този, с който е извършен полета, се подразбира, че местата на  инструктора и обучаемия са разменени. Обучаващият се, който ще бъде изхвърлян от катапулта, седи в кабината на инструктора и обратно. Затова липсват лостовете за управление отзад, в инструкторската кабина, те не са нужни на катапултуращия.

* Допълнително затруднена маневреност на вехтия, използван не по предназанчението си самолет, поради поставянето на двата допълнителни резервоара с гориво (500 литра). Инструкциите на ВВС изискват полетът да бъде изпълнен без тях.

*  Незатворен вентил осигуряващ хермитизацията на кабината.

* Неизправен висотомер, отчитал грешно височината на полета.

*  Неработеща САРПП – Система за автоматическа регистрация параметрите на полета: височина, скорост, ускорение… Не е заредена с хартията на която се записват данните.

*  Неизправен локатор на летището. Десет минути след катастрофата, станцията продължава да отчита присъствието на самолета във въздуха.

В заключението на Държавната комисия, разследваща катастрофата, се посочва, че на 27 март били запланувани два полета на Гагарин с инструктора Серьогин на УТИ МиГ-15. Абсолютна фалшификация. Полетите са разпоредени 50 минути до изпълнението им. Фалшификация е и твърдението, че самолетът  бил напълно подготвен за полета още на 26 март, съгласно изискванията на техническата експлоатация. Ако беше истина, щяха да бъдат отстранени допълнителните контейнери с гориво, вентилът затворен, висотомерът сменен и системата за автоматична регистрация подготвена за работа. Всъщност, подчератавам, самолетът е предвиден само за демонстрация на  катапултиране, не за усъвършенстване кадърността на пилотите.

И… както сте се досетили вече, уважаеми читатели, командирът на полка Владимир Серьогин не участва в полета като инструктор – роля, каквато неотменно му се приписва до днес. Защото, дори и да е искал, не е могъл да контролира полета – няма лостове за управление в кабината му. Пък и не му е работа на командира на полка, да лети като учител с обучаемите. За тези упражнения си има назначени по щат специалисти. Абсурдно, глупаво е твърдението за участието му  като инструктор. И тази глупост задължително присъства във всички версии за трагичния край на полета. В някои от тях, като в тази на  самия Н.Ф. Кузнецов, Серьогин дори е сочен за виновник: не само, че не можал да помогне на Гагарин да овладее самолета, но с тялото си блокирал механизми за управлението, след като изпаднал в безсъзнание поради проблеми със сърцето. Според наредилия фаталния полет генерал, Гагарин се борил със самолета 10 минути отказвайки се от възможността да катапултира, за да не изостави в беда своя командир. Едва ли маститият генерал не е знаел, че той не може да катапултира без това да направи преди него Серьогин. В пакет с откровените инсинуации, генералът е обрисувал с версията си една съвсем идиотска картинка: полковият командир, в чийто задължения не влиза летенето с обучаемите, с болки в сърцето, държащ се едвам на крака, сяда в кабината без лостове за управление, за да може ако се наложи, при нужда, да поеме… управлението. Тъпизми предназначени за мужици. Приели за безусловна даденост, че Серьогин присъства в качеството на инструктор, авторите на различните хипотези гадаят какво било, ма как било. Защо гадаят? Защото САРПП е била нефункционираща. Ако системата беше записала параметрите на полета, щяха да се знаят във всеки един момент височината, скоростта, ускорението, оборотите на двигателя и ъгъла на летящата катафалка. Все крайно необходими неща за да се изгради  една напълно правдоподобна хипотеза. Иначе, както комисията подсказва, катафалката била предварително, напълно подготвена. Дори била допълнително подсигурена с едни 500 литра авиационен бензин, за да може… да гори като факла.

Един-единствен факт  категорично сочи, че Серьогин е в самолета като пътник – Гагарин изпълнява функциите на инструктора, като провежда разговорите  с ръководителя на полета: иска разрешение за излитане, докладва за изпълнената задача и иска разрешение за връщане в базата. Единствената причина, поради която той  участва в полета е, за  успокоение на притеснения  летец. Надявал се е, навярно, и че с присъствието си ще предотврати трагедията. Смела постъпка на достоен човек. Гагарин, както вече посочих, е  трябвало да бъде сам-самичък – затова му е предоставена именно тази специална бракма, предизвикала съвсем основателно в него тревога и страх.

Как се стигна до това, космонавт №1, човекът извършил първия полет около Земята, летецът–първи клас, Героят на СССР  Юрий Гагарин да бъде качен на хвърчаща таратайка за да бъде погубен? Много по-достойно би изглеждала смъртта му, ако това се беше случило – както тогава обявиха медиите у нас – при изпитанието на нов изтребител. Друго щеше да е, ако беше загинал, извършващ нещо прилягащо повече на неговите умения и ранг. Нелепо е, човек с качествата и заслугите на Гагарин, да загине управлявайки раздрънкан летящ таралясник, приведен в движение чак при петия опит. Непростимо и обидно! На кому е бил нужен този  несъществен за подготовката му полет с нещото, годно само за музеен експонат? Защо се изисква от Гагарин непременно да го извърши, след като успешно е завършил контролния курс? Освен това, той не е неопитен новобранец: преди да бъде избран за космонавт, като военен летец, е налетял  повече от 250 часа на  МиГ-15, след което е повишен дори в категория летец-първи клас. Изненадващо, най-неочаквано му нареждат да изпълни  няколко прости, елементарни упражнения…

Очевидно, този млад, жизнерадостен летец,  който, спокойно мога да кажа, беше обикнат от целия свят, е станал до такава степен нежелан и нетърпим за съветските лидери, че на тях им се е видяло неоправдано разточителство да го пожерват с нов самолет.

Защо се стигна дотам, да бъде пожертван?

На 15 април 1961 година, три дена след „първия полет на човек около Земята“, Гагарин дава първата си пресконференция. На един от въпросите към него, как се е приземил, в капсулата или отделно от нея с парашут, той се смущава и отговор – не дава. Вместо отговор Юрий започва объркано да обяснява, че и двата варианта били предвидени от главния конструктор. Всичко това той прави под яростната диктовка на стоящия до него Михаил Галактионович Крошкин – космическия цензор. Цензорът е ядосан, защото кратко и ясно е обяснил на летеца, че приземяването е извършено с капсулата. В продължение на 3 години СССР ще продължава да лъже, че по този начин се приземяват космонавтите. Истината е, че нито един космонавт, летял с корабите „Восток“, не се е приземил в капсулата, освен неживите. На въпроса, ще се публикуват ли снимки на земната повърхност направени от кораба „Восток“, Гагарин отговаря, че не е имало никакви фотоапарати и фотографиращи устройства и затова няма нищо за публикуване! Отново грешен отговор. По-късно ще се появят и снимки, и филми, на които се вижда как Гагарин наблюдава Земята… Непростими грешки на младия летец. Проваля се още на първия тест. Защо постъпва така? Защо не следва инструкциите? Защо заявява, че няма нищо за публикуване? Объркване или своеобразен бунт е това? Вероятно Гагарин не е подготвян достатъчно дълго за лъжата, че е летял около Земята. Всичко е станало съвсем импровизирано за него. Доказателство за това е, че няма нищо автентично, нищо документално относно Гагарин за 12 април 1961година, освен появяването му във военното поделение на град Енгелс. Нито филм, нито снимка дори от този толкова велик за цялото човечество ден – извършен е първият в световната история полет на човек около Земята! Единствено сигурно е, че е имало полет на „Восток-1“. Възможно е дори, да е имало и човек в кораба, който евентуално е загинал. Гагарин обаче не е летял. Принуден е бил да играе ролята на първия космонавт. Защо се е съгласил? Защото ако откаже не само ще бъде обвинен, че не е изпълнъл дълга си пред родината, но и никога, ама НИКОГА няма да осъществи своята единствена мечта, да полети  в Космоса. Той е бил роден да лети. Отдал е всичко от себе си за този момент. Това е най-голямата му и единствена страст. И той е вярвал, че това ще се случи скоро, много скоро. Очаквал е наистина, че само след броени дни ще полети, затова не изпълнява инструкциите. Искал е снимките и филмите  с неговия полет да са истински, действителни. Надценил се е. Въобразил си е, че снимки и филми ще има само след като той действително полети. А обещаният полет – не идва, и не идва. Въпреки това,той участва в добре филмирана инсценировка на летене в Космоса. И дори успя  почти да обиколи Земята – но не с ракета: беше канен и посети десетки страни. Навсякъде обясняваше колко красива е планета, видяна отгоре. Накара милиони деца по света да си мечтаят, да полетят като него. На него бяха кръстени стотици, може би хиляди детски градини, училища и улици. Гагарин обаче не отделил никакво време, дори и минута, да сподели звездните си преживявания със своите деца. Никога. Нито веднъж, той не отворил дума за този полет пред тях. Защо? Може ли  човек да сподели нещо с всички деца на света, а да го крие от собствените си? Очевидно не е искал да излъже безсрамно най-скъпите за него същества на света. Искал е, изчаквал е, надявал се е, да сподели истинските си  космически изживявания, не красиви лъжи. Този момент  така и не се случва. Полетът е отказван толкова дълго, че летецът е не само нещастен, както споделя голямата му дъщеря, но се срива психически и се пропива. По време на пиянствата си изрича неприятни думи за съветските ръководители: с особена неприязън по адрес на Леонид Брежнев – висшият партиен функционер, който вероятно е обещал полета на Гагарин. Освен ругатни, пияният летец говори неща, които не би трябвало никога да разгласява. Непростимо поведение. За комунистическите велможи, от жива легенда, той вече се е превърнал в предател и враг на съветската пропаганда.

Българин
BY ИВО ИНДЖЕВ

Нека не подценяваме колегите на Вернер фон Браун от източната окупационна зона.

В Русия живеели най-щастливите хора на света и затова другите им завиждали....И им приготвяли ракети с ядрени бойни глави.