Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.01 22:50 - СЕДЕМ ГОДИНИ БЕЗ ВАЙСЕНБЕРГ...
Автор: planinitenabulgaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 71 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 08.01 22:52


 
                     image

      На днешния ден преди седем години почина един от духовните ми отци, Алексис Вайсенберг. Неговото изкуство, което срещнах през далечната 1973 г. стана причина да се върна към музиката - процес, който продължава и сега. За да мога да кажа за себе си днес, че съм образован любител музикант причинта е той. Това ми отвори още един прозорец към света, направи ме по-богат. Природни картини започвах да възприемам като музика, библейски описания, та дори писаното и разговорно слово, което придобива за мен тоналност. Това в най-голяма степен важи за поезията, стиховете на която трябва да наподобяват песен със съответните изграждания, ударения, паузи - мястото за поемане на дъх.  Станах малко по-различен от повечето хора, не мога да не отчета  това, както и причината - музиката. Примери от живота ми - доста.
    Понеже този постинг е в Категория "Лични дневници", ще споделя тук нещо много лично, размисли ме кончината на този много велик човек на изкуството от втората половина на ХХ век, Алексис Вайсенберг.
    Хората на изкуството, достигнали до съвършенство аз деля на две основни групи. Към първата причислявам родените гениални личности, към втората - изключително умните личности. Гениалнте според мен живеят в един техен свят, обхващащ едно по-тясно пространство, но с прозрение към бъдещето. Изключително умните в областта на изкуството имат по-широк и реален поглед към света. Не получили гениалното си дарование директно от Бог, те с труда, интелекта и таланта си са достигнали същите върхове. Давам пример с гений според моето разбиране, Пушкин. Той в творчеството си предрича развитието на Русия след него. Произведението му Борис Годунов - царят престъпник - е една пророческа творба за бъдещето на Русия. Които са запознати с това произведение знаят защо. Подобни процеси, характерни за финала на трагедията текат днес в Русия. Много от произведениятаа на Пушкин са с гениално прозрение и са претворени в произведеня на изкуството в други жанрове. Давам пример с оперите на Чайковски, Евгений Онегин и Дама Пика.
   Като пример за изключително умен творец посочвам енциклопедиста Гьоте - поет, писател, учен, съветник на Ваймарския ерцхерцог.  Неговите произведения са плод на един съвършен ум. Носещ неспокойния дух на своето време, той създава един образ, този на Фауст, символ на борбата и стремежите на хората към разумни дела до последната минута на живота им. Фауст пред смъртта си, макар вече сляп, още се бори да бъдат осъществени идеите му за доброто на хората, още се стреми към развитие, видно от последните миудуми:
    На мъдростта последните предели достигнах днес!
    Ще направя подбно сравнение и с двама велики творци от музиката:
   Поетът на пианото /Шопен/ е гениална личност. Толкова много и толкова красиви мелодии е създал! Неговата музика присъства в живота на вдъхновените хора, жадни за красотата на творбите му. Точно обратното на него е Йоханес Брамс. Запознат с всичко велико, постигнато преди него в музиката, а също и на съвременниците му, малко преди него, без да е поет в музиката, Брамс създава творби, които са трудни за разбиране, но остават жалон в музикалното изкуство към какво да се стремят тези сред него. А за обикновените хоран, навлезли в неговия свят, той става спътник в живота.
   Подобно сравнение ще направя и със съвременниците ми, Глен Гулд и Вайсенберг. Без всякакав съмнение Глен Гулд е гений, който изгаря в олтара на музиката. Вайсенберг пък е планина от мъдрост. Във всяко произведение, което той изпълнява, той се явява негов съавтор, представящ го пред публиката по начин да покаже на слушателите най-късия път към автора му.
   Спомням си срещата ми с Вайсенберг в ресторанта на Хилда Казасян при последното му идване в България. Мисля, че годината бе 2011.  Той беше доста зле физически. От тези, които пожела да приеме бях само аз. Разговорът ни с него продължи дълго. Той се изненада, че помня всичките му концерти в България. По време на разговора ни то говори с п.топли думи за учителите си, Хоровиц и Рубинщайн. Аз му казах, че той ги е надминал и изтъкнах мотиви, като сравних техни изпълнения и негови. За Хоровиц цитирах "Картини от една изложба" на Мусоргски, а за Рубинщайн - Третата соната на Шопен. Разтоворът стана много интересену защото му изказах мнението си за негови изпълнения, които съм слушал от различни записи, разказах му и за отражението на неговото изкуство върху един обикновен човек, какъвто съм аз.
   След разговора ни дойде една от съпътстващите Вайсенберг при нас - той дойде от Мудзано в Швейцария - и ни благодари, защото след разговора с мен Вайсенберг се почувствал по-добре.
    Ако в рестоната имаше пиано, със сигурност гой щеше да ми изсвири една малка пиеска.
     Срещата с изкуството на големия не се забравя. Изпълнява той някое произведение, забива ти го в сърцето. След години слушаш същото произведение не на такава висота, в съзнанието ти се завръща предния изпълнител. И ти пречи да дослушаш изпълнението... 
  Колко по-богат и по различен е света с творците като Вайсенберг. Поне отхсвое име твърдя: Те пломенят хората... 
  Ще потърся няколко линка с изпълнения на Великия Вайсенберг:

                        image












Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 6138838
Постинги: 2698
Коментари: 6585
Гласове: 13869
Архив
Календар
«  Януари, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031