Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.12.2018 23:54 - Рождество Христово – 25 декември
Автор: ivoki Категория: Лични дневници   
Прочетен: 783 Коментари: 0 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 

КЪДЕ ОТИВАШ, ГОСПОДИ?
Отец Владимир Дойчев

Защо идваш и накъде отиваш, Владико? Боя се като апостола и все пак дръзвам да питам: Kъде отиваш, Ти, Който си навсякъде и всичко изпълваш, а за Теб не се намери място дори в странноприемница? Къде отиваш, Ти, Който сътвори света, а в света няма място де глава да подслониш?

О, знам. Отиваш да откриеш на подивелия и самозабравил се в смъртта си човек какво е кротост и смирение. Какъв е смисълът на живота… Да му покажеш Себе Си!

Отиваш да приемеш хули и клевети, заплахи и подигравки. Ти, Който седиш на серафими и си славословен от херувими, отиваш да бъдеш обвиняван във връзки с бесовския княз. Тръгнал си да плачеш за Иерусалим, който не иска да се прибере под крилете ти. Тръгнал си да плачеш за Лазар и за всички негови братя, които гробът поглъща в алчната си паст. Да лееш кървави сълзи в молитва. Отиваш да бъдеш предаден с целувка от ученик. Ти, Който единствено Си верен, отиваш да бъдеш изоставен. Ти, Който се обличаш в светлина като в дреха, отиваш да бъдеш облечен в лъжлива багреница. Да приемеш дива омраза от онези, които са видели от Теб само неизразимо добро. Да бъдеш бит с ръцете, които си сътворил и плют с устата, които Си създал. Отиваш да бъдеш разпнат на Кръст и да вземеш върху Себе Си греховете на целия човешки род. И от Кръста да гледаш как меч пронизва сърцето на Пречистата Ти Майка. Ти, Безсмъртният, отиваш да вкусиш смърт. Ти, Царю Небесни, Си тръгнал към ада. Къде, къде отиваш, Пресладки Иисусе?

Но и друго знам. Отиваш да дадеш откровение за Себе Си на Предтечата и на всички други хора. Да промениш водата във вино, за да се порадват сиромасите на сватбата. Да изцериш болните. Да дадеш зрение на слепите. Да прогониш бесовете от бесноватите. Да утешиш отрудените и обременените. Да спреш камъните, които хвърлят по блудницата. Да направиш апостол сребролюбивия митар. Да дадеш мъдрост на неразумните и да посрамиш тия, които имат себе си за мъдри. Да беседваш със самарянката и да й дадеш извор от жива вода, от която който пие не ожаднява. Отиваш да изтръгнеш Петър от вълните на бурното море на маловерието. Тръгнал си да дадеш Тялото и Кръвта Си за храна и питие на онези, които Сам ще укрепиш, за да Те обикнат. Отиваш да вземеш главата на възлюбения Си ученик върху гърдите Си, като знак на благоволение към всички, които желаят целомъдрие и са способни да превърнат това целомъдрие в богословие. Твоите прострени на Кръста ръце, Владико, са прегръдката ти към всички нас. Ти се молиш за враговете Си с невъзможната за човека молитва: „Отче, прости им, те не знаят какво правят.“ Твоята смърт е живот. Ти отиваш в ада като победител. Като Господар на всичко. Трошиш вратите му и извеждаш оттам отвека осъдените. Ти възкреси не само Лазаря, за когото плачеше, но и Сам възкръсна от мъртвите, за да изтриеш нашите сълзи. И напълно съсипа, посрами, обезсмисли и изличи смъртта. И Се възнесе на небесата, за да приготвиш жилище за всички ни. И ни изпрати Утешител, Който да ни покровителства по пътя към бъдещия ни дом.

И сега предстоя пред Теб, Идващия и Тръгващия. И си казвам, че не Те разбирам. Много пъти ми се е струвало, че знам. Че съм прочел достатъчно. Че съм настроил ума си, сърцето си, душата си на Твоята честота. Но ако Те разбирах наистина, трябваше поне малко да приличам на Теб. Тихата Витлеемска нощ и пътят, който се открива след нея, са ми напълно непознати. Ако знаех, не трябваше ли да предпочитам Теб пред себе си? Не трябваше ли да не робувам на егоизма си? Не трябваше ли да избера чистотата пред блудството, правдата пред лъжата, простотата пред лукавството, послушанието пред самоугаждането, разкаянието пред гордостта? И при всичко това, съм имал дързостта да приемам помисъл, че недостатъчно добре се грижиш за мен – Ти, Разпъналият Се за моите грехове. Ти, Пострадалият за мен. Ти, Окървавеният вместо мен. Ти, Оставеният вместо мен. Ти, Умрелият вместо мен. Ти, Възкресителят ми. Ти, Далият ме за син на Пресветата Си Майка под самия Кръст.

Къде отиваш, Господи? Къде отиваш, Боже Всемогъщи? Нима си струвам? Как може да се направи подобна жертва за такъв като мен? Не Те разбирам. Не заслужавам това.

И все пак, вземи ме със Себе Си! Където и да отиваш – на Тавор, на Голгота, в гроба с отваления от него камък, на Елеонската планина… Вземи ме със Себе Си! Сега, докато съм в съзнание, докато мога да мисля, докато мога да чувствам, Ти казвам: Искам или не искам – не ме пускай! Води ме със Себе Си. И ако се изгубя – намери ме и ме върни пак в обятията Си. Когато човек Те познае, но не върви с Теб, той се разболява от най-страшната лудост на всички лудости и попада в най-страшната геена от всички геени. Затова, вземи ме със Себе Си! Където и да отиваш…




Гласувай:
7



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivoki
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3802248
Постинги: 2782
Коментари: 3628
Гласове: 10171
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031