Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.06.2018 21:59 - ПРОСВЕЩЕНСКА КНИЖНИНА 20-Е - 40-Е ГОДИНИ НА 19-И ВЕК. Лекция
Автор: elenanalbantova Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2398 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 25.06.2018 23:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

ПРОСВЕЩЕНСКА КНИЖНИНА 20-Е - 40-Е ГОДИНИ НА 19-И ВЕК

Просвещенската книжнина изпълнява ролята на експеримент в прехода към нова светска литература. През този период се залагат новите теми и новата жанрова система на литературата. Също така се утвърждава антропоцентричното гледище за света и интересът все по-категорично се насочва към човека, към неговото земно битие и бъдеще. Заедно с това религиозните теми продължават да присъстват още дълго в творбите на един или друг автор.

Идеите на бг Просвещение се проявяват, макар и не като система, още в Историята на Паисий. На първо място това е вярата, че чрез знание може да се промени светът.

В творчеството на Софроний Вр. има много повече идеи, които свързваме с епохата на Просвещението. Едната от тях е да се създаде нов книжовен език, близък до говоримия. Знаем, че началото на европейското Ново време е свързано и със създаването на новите книжовни езици, различни от латинския и изградени върху говоримите европейски езици. Вкл. превеждане на Божието слово на говоримите езици. Това е проява на централната просвещенска идея за демократизация, т.е. достъпност на знанието. Това е задача, която Софроний преследва през целия си живот още от времето, когато е свещеник в Котел, а след това като Врачански епископ, където проповядва на славянски и създава двата Видински сборника,  и като емигрант в Букурещ, където продължава да превежда и успява да отпечата тълковно Евангелие, наречено Кириакодромион сиреч Неделник. Неизменно в ранните му преводи присъства приписката преведох от гръцки или руски „сложни речи на български прости речи“. Многократните преиздания на „Неделника“ свидетелстват, че това негово разбиране става водеща езикова доктрина на Възраждането.

От просвещенските идеи на бг почва най-значима се оказва идеята за нова светска просвета. Отначало сред българите се създават елински и елино-български училища, в които вече се изучават светски науки. За разлика от килийните, които са религиозни, елинските и елино-българските училища са организирани в две степени: начална – за ограмотяване, и напреднала, където се преподават различни дисциплини.

Важни за нашата култура сред елинските са у-щата в

Мелник (там учи напр. забележителният възрожденски учител Емануил Васкидович, който отдава на просветата почти 50 г. – от 1815 до 1863 г. След време в Мелник учи и Христаки Павлович Дупничанин. Показателно за духа на Свищов е това, че и двамата стават учители именно там.);

Пловдив (В гръцко у-ще в Пд през 30-те години на 19 в. учи Н. Геров. Там след две 10-летия през 50-те г. на 19. в. учи известно време Л. Каравелов. За късния етап на съществуване на това училище Каравелов разказва в кн. си от 1861 г. Записки за Бг и за българите. Това училище е една от проявите на стремежа на православните жители на Филибе да се обвържат с гръцката култура – „не искат гърци, а ромеи да бъдат“, Раймон Детрез. Градът е прекръстен Пловдив по инициатива на Н. Геров и българофилите едва през 50-те г. 19 в.),

Търново, елинското училище през първата половина на ХІХ в., се превръща в средоточно за района (за него съм написала голяма студия в кн. „История на катедралния храм „Рождество Пресветия Богородици“, В. Търново. С., 2009.) То е създадено от търновския гръцки митрополит Йоаникий, който е репресиран през 1821 г. във връзка с Гръцката завера. Развива се с покровителството на Иларион Критски. Стихотворение, вдъхновено от това у-ще, пише след време неговият възпитаник и бъдещ лекар Петър Протич - „Состоянието на някои български училища”. Публикувано е в една книга, за която вече съм споменавала в лекцията за периодизация – това е издадения през 1845 г. в Париж от Константин Огнянович „Забавник за лето 1845”. П. Протич завършва към 1838 г. търновско училище към църквата „Рождество Богородично”. Той е племенник на д-р Никола Пиколо.

Прибири децата, Цано,

чи занес ги рано-рано

на сколиото! - На кое?

На алилодидактикото

или на еллиникото?

- Хадам, на кое да е.

Нек отидат да играят,

чи у в къщи зло ни правят

мирно никак не стоят!

- То ся знай, ама не рачат,

а ли ги как хленчат, плачат,

от сколиото ся боят,

даскалат защото псува

който български хортува

и биля им дърпа бой.

Спомен за това у-ще е оставил и Филип Тотю, който идва в елинската школа от махала Гърците вероятно през 1843 г.: “Дядо ма заведе на даскала, който беше грък и говореше гръцки. Той на учеше в една килия в двора на църквата “Св. Богородица”. Учеха са с мене и още 10-20 деца, които отначало ми са смяха на калпачето и потурките, защото те бяха облечени по градски, а не по селски като мене.” (Очевидно броят на обучаваните е варирал.)

Елинските и елино-българските училища предлагат по-висока степен на обучение от религиозните килийни и от светските взаимоучителни, за организирането на които апелира П. Берон през 1824 г. в предговора на Рибен буквар. От елино-българските за първо се приема училището в Свищов, организирано през 1815 г. от Емануил Васкидович. Тук началната грамотност се дава на български, а в по-горната степен наред с останалите езици се преподава и черковнославянски. (За славянски в бг. у-ща дълго ползват една граматика, издад. Още в началото на 17 в. от беларусина Мелетий Смотрицки, както и Ръководство към славянската граматика на големия сръбски просветител Авраам Мразович, претърпяло няколко изд. от кр. на 18. До 20-те год. на 19. В. Именно граматиката на Мразович подарява Н. Бозвели на ученика Николай Димчович/ за него ще стане дума в лекцията за Бозвели)

През 1819 г. подобно училище е открито в Котел от Райно Попович със съдействието и финансовата подкрепа на внука на Софроний Врачански - висшия турски сановник Стефан Богориди (Житие и страдания, „децата голи на рогозина“). Такива училища са открити през 1820 г. в Сливен от Иван Селимински, през 1826 г. – в Карлово, където Р. Попович се премества да живее (тук при него учи Г. Раковски; запазени са писма, от които личи изключителната почит към учителя – споделя с него какво учи в Куручешме, какви са му книжовните планове – да преведе учебник по антропология, която е учил още при Р. Попович), през 1827 г. - в Самоков от Неофит Рилски, а през 1828 г. – в Смирна от Константин Фотинов. Тези училища представляват първия етап към модерното новобългарско образование: както казах, в тях се дава първоначална грамотност на български език, а по-високите науки се изучават на гръцки, поради липсата на учебници на български. Тяхното създаване показва, че българското общество е започнало да осъзнава необходимостта от светско образование. Започнала е да си проправя път и идеята, че основа на това образование трябва да стане родният език, макар че още известно време водещите български педагози продължават да гледат на гръцкия като на единствения път към високата култура. Едва към средата на 20-те години се появява първият български светски учебник – Буквар с различни поучения от П. Берон, който изиграва изключителна роля и в историята на образованието, и в историята на движението към нов книжовен език.

            20-те години на 19. в. можем да видим под знака на две книги – Буквара на Берон, за когото ще имаме отделна лекция, и ръкописния Сборник на Никифор и Иеротей. И двете свързваме с една и съща година – 1824, макар че очевидно са подготвени през предните 2-3 години. Разликата между двете книги е в няколко посоки и тяхната поява по едно и също време илюстрира динамиката на 10-летието.

Разлики: Авторите – на сборника са монаси, на Буквара е светско лице – т.е. вижда се процесът на смяна на типа интелигент. Начинът на битуване: в ръкопис и като печатна книга. Макар че авторите на сборника са имали намерение, не успяват да го отпечатат – така че той остава в ръкопис, докато Буквара е печатна книга. Мирогледът на авторите: Религиозното в сборника е даващо облика на текстовете, макар че интерпретацията вече свидетелство за промяна на самоопределянето – излизане от християнския универсум и движение към народностната идентичност. В Буквара, макар и светски учебник, има дял молитви.

Сборник на Никифор и Иеротей. Това е сборник със смесено историко-литургично съдържание. Готвен е за печат, като е преписан два пъти от авторите си през юни 1824 г. в Земун и през октомври 1824 г. в манастира „Сланце”. Единият препис се съхранява в НБКМ-БИА (№350). През 1869 г. само „Служба и Житие на св. Йоан Търновски" са публикувани от П. Кисимов във в. „Отечество”. П. Кисимов споделя: „… като я показах и прочетох на баща си Георгий, той потвърди че беше истина всичкото“. Мъченикът се е казвал Иван Димов, родом от Омуртаг. Обесен е в Търново през 1822 г. като мъченик за християнската вяра, канонизиран за светец с името Св. Иван Трапезонски или Търновски.

От авторите си сборникът е озаглавен Книжица. Съдържа Служба и Житие на новомъченика Йоан Търновски или Трапезонски, Стихове пиитически за мъченика, Повествование за разоряването на Света гора Атонска, и Повествование за страданията на бг народ след Гръцката завера – „за някои християни неправедно избити в България от агаряните“ и Стихове пиитически на Владичицу нашу и Богородицу и приснодеву Марию - това е молитва тя да измоли от сина свой и бога да съхрани българския род.

 

О, царице, мати християнов милостива,

ти, иже еси бога истинного родила.

Умоли, молим ся, сина твоего и бога

за благочестиваго же болгарскаго рода.

И не остави их у погибели до конца,

яко да не будут клани яко же агненца.

Но избави их от агарянское иго,

да возхвалят купно вси имя твое благо

           

            Това, че молитвата е не за лично спасение, а за спасение на болгарскаго рода е много показателна промяна, която илюстрира прехода от МА (Средновековие) към ново време. През МА хората общуват с Бога и за това имат готова формула – молитвата. В Новото време общуването е насочено към обкръжаващите, земни съмишленици. И то се осъществява чрез поезията – поетът, който привидно е обърнат към себе си, всъщност ословесява чувствата на група хора, на онези, които споделят сходни чувства. И фактът, че Никифор и Иеротей се стремят да отпечатат своята Книжица, е знакът на новото време, съчетаващ старите рефлекси на молитвата. Изобщо трябва да кажем, че процесът, който протича в епохата на бг Просвещение, е търсене на нова форма за новите идеи. Отначало тези нови идеи са въплътени в стари, заварени жанрови форми – видяхме го при Софроний в Житие и страдания. Виждаме го тук с появата на молитвата, наречена обаче вече стихове пиитически.

            Сборникът отразява събития, последвали Гръцката завера от 1821 г. – двете Повествования. Във второто се разказва за богати българи, жертва на репресиите – напр. Кнез Параскева от Търново. Житието на Йоан Търновски илюстрира засилващата се в прозата тенденция сюжетите да се съсредоточават около темата за мъченичеството на българите. Това е тема, която можем да проследим от Автобиографията на Партений Павлов от средата на 18 в. (5 години преди Паисий) чак до Ботев и като автор (календара с мъчениците-революционери за 1875 г.), и като герой – Вмч Хр. Ботев, календар за 1879 г. Стихове пиитически към Богородица – тук, както всъщност и в целия сб., можем да видим проява на т.нар. филетизъм, етнофилетизъм – терминът е създаден чак 1872 г. от Фенер, на поместен Събор в Константинопол, т.е. Истанбул след фермана за независима бг църква. Филетизъм е възприемане и прилагане в Православ. църква на принципа на националностите, т.е. придава се неканонично първенство на нацията в рамките на историята, пред библейското Царство или държавата (цезаропапизъм vs папоцезаризъм). Тази тенденция можем да видим проявена още в Историята на Паисий.         

            През следващото 10-летие - 30-те години – се създават и издават предимно учебници. Т.е. българската общност действително се насочва към ново светско образование на децата си. Напр. през 1831 г. в Свищов пристига Хр. Павлович Дупничанин и основава още едно Славяно-елинско у-ще, този път в Долната махала. Преподава българска граматика, катехизис, аритметика, българска история, логика, богословие, география, гръцки език, писмовник и др. За част от тях успява да издаде учебници. Първият от тях е „Аритметика или наука числителна“, издаден през 1833 г. – това фактически е първият след Буквара на Берон учебник по друга дисциплина. През 1835 г. в Белград издава Общополезен писмовник.

ОТЗИВ Васил Манчев: По-главните търговци почнаха да съзнават, че българският език е по-удобен за търговията им, и съзнанието на населението почна да се пробужда, особено когато Хр. Павлович почна да издава книги на български език като Писменика и Аритметиката. /Спом., писани ок. нач. на ХХ в.

През 1835 г. неговите колеги от другото свищовско училище Н. Бозвели и Ем. Васкидович издават в Белград 6-томната енциклопедия „Славяноболгарско детоводсто“, като Е. Васкидович е съавтор на две от 6-те части на енциклопедичния учебник. Частите включват буквар, бг граматика, аритметика, география, писмовник, добри маниери, читанка (По-обширна характеристика на 6-томника ще направя в лекцията за Н. Бозвели.)

            През 30-те години важни учебници издава и Неофит Рилски. Във връзка с подготовката за откриване на Габровското училище на издръжка на габровски търговци от Букурещ (братя Мустакови) през 1834 изучава взаимоучителната метода в Букурещ, вероятно в лицея "Св. Сава". Тук започва и работа над някои от учебниците, необходими за новобългарското училище. През 1835 отпечатва взаимоучителни таблици, които претърпяват три издания; буквар, извлечен от таблиците; кратък катехизис; "Болгарска граматика" и "Кратко и ясно изложение за изучаване на гръцки език". Най-голямо значение за времето си имат взаимоучителните таблици, които ускоряват демократизирането на образованието в България. "Болгарска граматика" е първият научен труд в своята област. Макар и замислена като учебник, тя е разработена върху богат домашен и чужд сравнителен материал. Получава популярност и признание в чужбина от чешки и руски слависти. В предговора "Филологическо предуведомление" авторът поставя въпроса за единен български книжовен език, който да се изгради върху основата на говоримия, обогатяван и коригиран съобразно черковнославянската норма. Н. Рилски приема наличието на членна форма, като смята, че тя е една от "красотите" на българския език и негова най-характерна особеност. С излизането на "Болгарска граматика" се поставя началото на хронологически втората езикова школа - славянобългарската, към която учените приобщават още Н. Бозвели, Ем. Васкидович, Г. Раковски. Н. Рилски приема, че българинът може да получи достъп до европейската култура на първо време чрез гръцки, поради което издава ръководство за изучаването му и всеотдайно работи върху гръко-български речник. Наред с това в предговора към "Кратко и ясно изложение ..." пише за нуждата да се ползва богатата руска култура. Значително по-рано от В. Априлов той аргументира потребността на българите от запознаване с руския език. Освен издадените през 1835 книги Н. Рилски превежда по-късно за школски нужди география, аритметика, Езопови басни и др. Той ускорява преустройството на учебното дело у нас чрез утвърждаване на светското образование, осигуряване на потребните учебници и въвеждане на българския език като основен при обучението. Наречен е Патриарх на бг учители от Конст. Иречек, защото създава първото поколение бг учители, получили образование в бг, а не в гръцки у-ща.

Т.е. граматиката на новобългарския език за пръв път се нормативизира едва през 1835 г. в два независимо създадени учебника – единият е написан от Неофит Рилски, а другият - от  Н. Бозвели и Ем. Васкидович. През 30-те години в спора за новобългарския книжовен език се намесва и В. Априлов. Спорът се разгаря и в книги, и в писма – особено по повод предговора на Райно Попович към Христоитията. Предговорът обсъжда въпросите на новото бг образование. Авторът му Райно Попович е виден елинист, защитава идеята, че пътят към европейската наука за българите минава през знаене на гръцки. Спор с Априлов.

Райно Попович – Христоития, 1837 г. е един от знаковите учебници на бг Просвещение. Учебниците по добри маниери, както и Писмовниците показват промяната в бг общество – налагането на градския начин на живот и на търговското съсловие.

Можем да обобщим, че изборът на дисциплини, по които се издават първи учебници, показва движението в посоката на промяната на бг о-во и от там и на ценностната му с-ма. Училището е с прагматична насоченост, то подготвя възпитаниците си предимно за търговци – да са грамотни, добре възпитани, добри православни и да умеят да водят кореспонденция, да познават аритметика и  география (Османската империя по това време се простира на три континента). Затова се изучават аритметика, география, благонравие, писане на писма – Писмовници. За да даде освен образование, и възпитание - християнско, патриотизъм - се издават катехизис, бг граматика, бг история.

Конст. Огнянович – Житие на Алексея, 1833 – много важна книга по две причини:

1. Налагане на поезията като словесна форма; П. Р. Славейков: На 1845 год. наченах да сглобявам и ритмовани стихове по славянски …/…/ И скоро аз написах „Житието на св. Теодора Тирона” в стихове под влиянието на К. Огняновича „Житието на Алексия, человек Божий”. /Автобиограф. писмо от 24 І. 1884 г.

2. Поради интерпретацията си на човека и ценностите, които споделя – на първо място семейството – това ще е ядро на повествователните жанрове по-нататък – фамилията. Времето на саможертвата за Отечеството ще дойде след 20-тина години.

40-те години – Априлов, Бозвели, Конст. Огнянович – Забавник, 1845 и 1846. Алманах с разнообразно съдържание – още със заглавието показва промяна в отношението към живота. Забавление, узаконяване на забавата, на свободното време – това са годините, в които в поезията ще се появят и анакреонтичните теми, утвърждаването на удоволствието от живота. Ще го видим напр. при Найден Геров



Гласувай:
3


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: elenanalbantova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 173239
Постинги: 71
Коментари: 8
Гласове: 42
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031