То се не издържа вече. От всички страни ме заливат с имейли, съдържащи питане дали искам някакви хора да правят нещо с моите лични данни.
Нещо като градушка е.
Сред този водопад от питания зърнах писмо от един почетен дипломатически представител на Сейшелските острови или почитаем ПиАр. Как се казваше…нещо като Бахар или като Бакпулвер, май беше. Човекът любезно ми отправи питане във връзка с най-новата европейска директива за личните данни искал ли съм или не съм искал да получавам писма с похвални слова за успехите му и за клиентите му.
И чучнал своя снимка с ярко червено сако. Честно казано нямам нищо против да ми праща писма, защото и без това такива ги изтривам, но снимка в червено сако под боядисания му черен мустак…туй сякаш ми дойде в повече. Апропо, мустаците лични данни ли са?
Ето на…и по телефона се почна с питанията…Уффф, фалшива тревога. Жена ми се обажда, ама не за да ме пита за личните ми данни, а да даде нареждане да съм приберял дрехите от терасата, защото дъждът щял да ги овлажни.
Веднага ще ги сваля…ама…аз се сещам, че не съм ги прострял дори. И сега като са мокри и влажни в пералнята аз какво да ги правя. Лелей, май ще трябва да пиша писмо на жена ми, щото не смея да и кажа по телефона за тоя сакътлък. Направо си представям как го структурирам „Във връзка с новия европейски регламент за прането да ви питам уважаема съпруго какво да правя с оставеното от вас рано сутринта пране в пералнята?“
Мъ, то сега прането, което стои на мокра топка в пералнята мидиъм ли е или уелдан? Или си е направо забоядисано.
Ще импровизирам нещо.
Отварям си пощата, ама оттам ме дебне писмо от сайт за производство на джапанки. Тия пък са ми пратили снимка на космати мъжки крака, придружени от джапанки. Абе, можеше и по-лошо да е. Например снимка на бръснати мъжки крака с космати джапанки. Или на някакъв мустакат дипломат на свободна практика от Сейшелите и същевремноно пиар експерт с ярко червено сако и боядисан мустак. Но хората от сайта са кротки. Задоволили са се само със снимка на космати мъжки крака, пъхнати в джапанки и не ме питат нищо, само любезно ме призовават да си купя джапанки на промоция. Хм…тук нещо не е наред. Тез от сайта за джапанки откъде знаят, че моите крака са рунтави и космати, че ми пращат точно такава снимка. Откъде имат лични данни за моето окосмение и оперение. А?
„Некъф ужас некъф ад“…както се пееше в някаква ужасна песен.
На, не спи зло под камък. Във Фейсбук някаква рускиня ми пише „Дигни“…какво да вдигна не става ясно. После добавила „Красив“ и някакво „здр“. Нищо не разбирам.
Тя пита ли ме нещо? Странен подход. Първо ме призовава да извършвам тежък физически труд, а после ще ме здрависва.
Да и се чуди на акъла човек на тази госпожа. Не вижда ли какъв дърт пергишин съм, ами ще ме кара да вдигам…какво да вдигам, бе госпожа? Не дава подробна информация. Оставам си с това „здр“, но поне опазих личните си данни от напористата госпожа.
Дори не съм предполагал, че личните ми данни са толкоз ценни, че всички ме питат за тях. Електронната ми поща е буквално засипана с въпроси .
Сещам се когато веднъж един мои боксерки литнаха през терасата и се разпериха като крило на птица, пък паднаха върху един навес, под който минават по няколко пъти на седмица младоженци. Щото аз живея над ритуална зала. И предполагам, че бая хора ,когато са гледали на DVD или на каквото там се гледат сватби, са се питали за личните ми данни, пардон питали са се „Извинявай свато, ама какви са тия мъжки кюлоти дето се веят над главата на булката на влизане в ритуалната зала. На кой са тия гащи, а свато?“
Ами, мои бяха тия гащи и напук на всякакви европейски директиви висяха там.
Виж от НАП са къде къде по-делови. Нищо не питат за личните ми данни. Направо ми пишат „Внесете си дължимите суми“. Изобщо не ме питат мога или не мога. И от банката тъй ми пратиха есемес да си внеса вноската по кредита. От газификацията и те същите. Няма не искам, няма недей. Плащай. Но за тях съм спокоен. Те знаят всичко за мен и винаги знаят къде да ме намерят. Изпитвам подозрение, че и на онзи свят няма отърване от тях. То, неслучайно Данте е описал чистилището в Ада. Там е за длъжниците с непогасени данъци.
Плащайте, че иначе рев, вой и скърцане със зъби.
Чувството е страхотно, много се радвам за господина – както би казала продавачка от павилион за лотарийни билети.
Леля ми ми се обади по телефона, за да ми препоръча да чуя речта на президента. Коя реч, бе лельо? Щото ако е онази реч пред руския патриарх, той нашият президент тогаз си мълча, а патриархът блъскаше по масата тъй, сякаш го стяга корсетът или чепикът или може да е имал обострени хемороиди светиня му. Но президентът мълча тогава. Трябва да му видя в сайта речите напоследък. Щом леля ми казва, че са хубави, тъй ще да е.
Но моята реч днес е тъпа, безумна, непоследователна и без връзка с главния мозък. Вие можете да се питате какво е искал да каже автора, демек аз, а по същото време аз се питам кога ще спре тази напаст божия с интереса към личните ми данни.
Писна ми да ме питат за тях. Наскоро един полицай позвъни на вратата ми, за да пита „Тук ли живее лицето ….“ Аз и жена ми купихме апартамента от брата на търсенето лице преди осем девет години. И въпреки, че имам една дебела папка с документи за тази сделка и адресна регистрация на този адрес, от МВР търсят в нашия апартамент някакво лице, което е живяло тук преди сто лета. Щото в случая явно имат лични данни, но нямат лице.
Уф, дано се свършва. То се не трае. Ама, аз нали с това почнах. Ето, на повтарям се. Това първи симптоми на оглупяване ли са?
„Я, пиши КОР и да изчезваме“ би призовал някой последовател на Благо Джизъса, който стана жертва на обичта си към българската азбука. Реши човекът да изпише с родните букви насред Колизеума в Рим личните си данни и карабинерите го арестуваха и …му записаха личните данни.
Нищо лично срещу вас, но да знаете, че се очакват дъждове и гръмотевици, така че поне носете чадър, за да не намокрите личните си данни, ако сте навън.
https://burgas-reporter.com/articles/31428
