Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.04 23:05 - БЪЛГАРИЯ - В ПЛЕН НА КОРУПЦИЯТА НА ВСИЧКИ НИВА
Автор: planinitenabulgaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 659 Коментари: 1 Гласове:
7

Последна промяна: 23.04 16:49

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
   Въведение към постинга ми:
   Все по-мрачно ми изглежда бъдещето на страната ми, вече мисля, че тя няма бъдеще. В тази и в следващата ми статия  ще опиша опасенията си. Пради това за някакво време няма да публикувам постинги за прекрасните ни планини. 
   Настроението ми е така мрачно, както на героя на Байрон в трагичната му поема Манфред, написана малко преди трагедията Фауст на Гьоте. Докато Фауст е търсещ дух, Манфред е трагичен образ. Тези, които прочетат постинга ми поздравявам с Увертюрата Манфред на Шуман, една от най-значителните му творби. Ще я приложа в линк в края на постинга ми. На не познаващиите тази Увертюра искам да кажа, че тя е едно от произведенията, които най-пълно характеризират величието на духа му като поет, музикант, писател, пророк в изкуството.
      Една изклюючителна личност, без която светът би бил по-беден...


              БЪЛГАРИЯ  - В  ПЛЕН  НА   КОРУПЦИЯТА  НА  ВСИЧКИ  НИВА

   Макар и в края на активната си туристическа кариера, все още не разбирам защо едни планини обичам повече от другите, макар те да са несъизмерими по размери и красота с тях. Давам за пример Плана, която винаги ме тегли, а когато я посещавам, дори чувам и гласове. Затова съм и толкова чувствителен към песниите на планските баби, които са наистина уникални – една баба пее един тон, а около този тон в малки и големи секунди извиват гласовете си останалите баби. Тази планина е била населена още от траките заради благоприятния си климат, а в миналото тя е била център на селищната система, роля днес предоставена на Железница. Някогашната Железница е била планската махаличка Пандачки чукар, спомен от която е само спирката по желание преди селото.

    Днес всичко е различно от някога, промените и престъпната вълна засегнаха и Плана – тя се обезселва, краде се последното й богатство, буковиите гори, около нея изникват скъпи мутробароции. Пътят от с. ЩШироки дол до всичкте села на Плана се превърна в път на престъпността. Наскоро ексумираха от горите на Плана убит при мутрешки спор мафиот.

   Коите не познават Плана е добре да я посетят, така ще я обикнат. Тя е най-красива през пролетта. Преди да порасте тревата планината е изпъстрена с всякакви цвеетя. Плана прилича на подкова, от водосборната част на която извира река Планщица. В нея има борови видове, единствени за страната. За мен Плана представлява част от Западните Родопи, допряна до Витоша.

 

    Планината обаче с най-силно въздействие върху мен, бих казал с излъчване, което улавям, е Светата планина, наричана още Манастирище или Мали Понор. Тя не е голяма по площ. Заградена е от река Брезенска в участъка от махала Палилула до с. Бракьовци, след това от седловина, по която има пътека от Бракоьовци за Годеч, после от шосето от Годеч до с. Бучин проход и накрая от река Искрецка от с. Бучин проход до махалата Палилула. Специално отбелязвам, че гр. Годеч е в полите на Светата планина и такова понятие, Годечката планина, няма. Площта й е между 50 и 100 кв. км, джудже, не мога да определя точно. Тази планинка е голямата ми планинска любов. Още при първото ми стъпване там преди много, много години в мен остана споменът от това посещение, което помня в детайли. Изкачихме се със съпругата ми от с. Цъфтитрън до махала Манастирище и попаднахме в училището, което е построено на мястото на разрушен манастир с манастирските камъни. В двора на училището има и оброк, направен да напомня за този манастир, разрушен при турското нашествие на Балканите, а на оградата на училището – още един. Това посещение отключи у мен интерес към тази планина и след него отделих за нея години в своята туристическа програма, при която упознах цялата Понор планина. Разделих я на три части и я описах в блога си. Красотата й считам за част от духовното ми богатство. По Понора съм водил и доста туристи, като в най-сериозните от тях остава траен интерес към този край. Спрямо най-малката от тези три планини, обективно и най-некрасивата, Светата планина, в мен остана чувството, че тя макар и лишена от красотата на останалите два дяла на Понора има по специално излъчване, носи някакав сила, което възприех в наалото като необяснимо за мен. После, след като се запознах с оброците по нея на местата нта разрушениите манастири, то се трансформира в съзнанието ми като божествено и си остава такова до днес. Не случайно планината е била култов християнски център в миналото, не случайно е наречена Манастирище, а покрй нея влиянието й е видно по съседните планини от Искърския пролом чак до Пирот, че и след него, където е Темският манастир „Свети Георги”.

    Точно заради това мое отношение към тази Света планина много трудно преживявам обезселването й, посегателството над природата й,  щетите, които организираните престъпниици й нанасят чрез изсичането на горите й. Планината бе покрита с широколистни гори, предимно дъб. Голяма част от тези гори бяха изсечени по времето на соца и подменени с борови. Където се подменя дъбът с бор, водата се губи, известно е защо. Само че нови насаждения се правеха преди 1989 г, после Горските стопанства бяха закрити, а сградите – продадени на мутри по за 1 лв. да ги препордават когато иим нарастне цената. Това се случи по времето на предателя български от онова време, Иван Костов. Давам за пример сградата и площта на Горското при ж. п. спирка Желен и Дворецът – така би трябвало да се нарича прекрасната сграда на Горското на с. Желен горе високо над селото, която бе изоставена, ограбена, останал е само скелетът му. Тази прекрасна някога сграда, поръчана от н. в. Цар Борис ІІІ и проектирана от европеейски архитект, както изглежда днес за мен е символ на разрухата на цялата ни страна днес. Отсякоха и част от огромните секвои, които я заграждаха, изкуственото езеро, и то прекрасно, се запълни с тиня.

   На Светата планина си спомням една дъбова гора над махала Завидовци – север, която след 1989 г. мутрите изсякоха. Казвам мутри, но аз добре разбирам, че това са „бушоните” на сечта, а зад нея са организираните престъпници от Горското, от Общината, които по същество планират ограбванеето на природата на планината не само от нас, съвременниците им, но и от децата ни. Гора не се възстановява за един човешки живот. Дъбове на 500 и  повече години бяха превърнати в метровици и натоварени на тирове за Македония и Гърция. Напомням и за вековната дъбова гора на р. Градечница под махала Редина. За месец гората бе превърната в метровици и замина в чужбина за горене. Какво е за организираните престъпниции това наше национално богатство, от което те се обогатяват, та до днес – сечта на горите продължава. Ще покажа снимки в следващиите ми постинги, а също и на тировете.  Поне от 50 години аз съм живата история на разрухата не само в планината, но и в държавата, добре разбирам, че едната е производна на другата. Хората имат приказка за престъпността на циганите по планините, селата и малките, а вече и в големите градове:

    „Каквато държавата, такива и циганите в нея!”

    Радомирци пък имат друга поговорка:

    „Мразим корупцията, га не участвам в нея!”

   

   Тази пролет си поставих задача – да почистя от подраст, клони и тръни оброците по Светата планина. Знам ги почти всичките. Някога, както вече казах, тя е била христянски култов център, разрушен при нашествето на турците тук през ХІV век. Манастирите са били много големи, ако се съдии по дължините на каменните им огради и останалите купчини камъни – бих казал планини от камъни - от сградите им. Давам пример с манастира под махала Бърдо, с чиито камъни е построена махалата – къщи, оградите им, училище, административна сграда, оборите за животните. И още колко камъни има! На отсрещната страна, макара и на територията на Мала планина, над с. Дреновец също има останки от един голям манастир, покрай каменната ограда на когото се върви 3-4 км. Мисля, че най-големият манастирски комплекс на Светата планина е този, под махала Бърдо. Останки от манастирски комлекс има и над махалата Манастирище, като в неговия център е построено училището. Според мен такъм комплекс има и над с. Завидовци – север, като предположенията ми отиват още по-далеч - там има останки от светилище на траките.

   Оскам да уточня, че монасите са строили манастирите си някога, ползвайки римските пътища. На най-красивите места, където има постоянен водоизточник -  в случая карстови извори – те са строили манастирите си. При придвижването си Св. Иван Рилски също е ползвал тези пътища. Изключително красиво място е това в една гънка на същата тази ланина с карстов извор над с. Брезе, но най-красивото място за манастир според мен е това на пътя от с. Горна Горновица към с. Добравица.  Изглед на 360 градуса, гори, ливади, вода, земя за обработване, красиви скали, водопад, всякакви диви животни, махали във всяка заветна гънка с извор. Вчките тези села са близо до древните римски пътища, осигуряващи инфраструктурата им. Давам пример със село Меча поляна, до което е можело да се достигне от животновъдите само по изсечения в скалите римски път, който в селото прави кръстовище. Сажалявам, че този прекрасен микросвят е познат само на мен и може би на още няколко дущи, а неговата красота е уникална. Поради непопулярността му – не само на нея, а също и на корупцията на всички ниива в страната - тук се шири ужасяваща престъпност, изразяваще се на първо място в изсичането на горите му, широколистни, дъб и бук, които превърнати в метровици се продават най-скъпо.

    С помощта на голям клонорез, супертрион, макар и турски по шведски лиценз и на една лозарска ножица, която може да реже и хартия, аз почистих голяма част от оброците, като един остана, защото не можах да го намеря. Една туристка, която съм водил по тази планина е минала покрай оброка и го е намерила, аз съм минал десетки пъти и не съм го видял. Знаейки за него го търсих два пъти и пак не успях да го намеря. Но не се предавам, имам идея как да го открия на третия път.

     При тези пътувания по Светата планина, нека ги нарека целеви, аз попаднах на сечи в нея, които недвусмислено говорят за корупцията в страната на всички нива. Ще дам за пример двама разбойници, съврзани с общинските мафии, които свидетелстват за оранизираната престъпност от типа на тази на кметицата на кв. Младост 1, изявяваща се в друга престъпна сфера, рекета, но по същите утвърдени в държавата ни схеми.

   Първият ми пример за документална измама е сечта на горски площи с черен бор, изключително търсено дърво за щайги, касети и палети в Гърция:

    В момента има мор по белите борове заради корояда. Липсата на горски стопанства, които да изсичат поразените от корояда бели борове, където той се въди,  станаха причина той да се размножо до толкова, че унищожи голяма част от горите с бял бор до към 1000 м. н. височина. Пояснявам, че това са изкуствени насаждения, където е мястото на белия бор високо в планината със западно изложение, корояди няма. Горските разбойници ведно с кметовете запроституирват на тази тема, корояда, и издават разрещителни за санитарна сеч на поразените бели борове, само че явно правят някаква уговорка със секаческите мутри, защото не се секат бели борове, а здрави и прави черни борове, които се товарят на тирове и отиват за Гърция. Схемата ми разкри един козар от с. Цъфтитрън, участвал преди 40 години в залесяването на площите от дъбовите гори, изсечени за промишлеността. Аз отворих темата, като казах, че от тая сеч със сигурност ще се облажи кметът на Своге, Емил Иванов от ДПС. Бях коригиран – гората тук не била към кмета на Своге, а към кмета на Искрец. Имало споразумение между двамата кметьови, искрецкият да сече до Искъра, а свогенският – оттатък Искъра, където горите били много и достигали чак до Мургаш. Знаеш ли, попита козарът как се издава разрешително за сеч? И обясни, че за това се плаща на издаващия разрешителното. За това не знаех, но  пък знам друго – че за да се достигне до площта с гора за сеч, се прави временен път през гора, която се изсича. А докато върви сечта в отбелязанато в документа гора, се сече и много извън нея. Давам за пример сега, когато се извършва барбасанитарна сеч на белия бор, как се сече черен бор, но и как извън тези площии се секат останали единни дъбови дървета, които дават желъди и така гората има шанс да се възстнови. Имам много снимки, които ще публикувам. Борът заминава за чужбина, дъбовите дървета, превърнати в метровиици, се пласират тук…

   Втори пример ще дам с друг дървен мафиот, наричан Белия Мерцедес. Той сече оттатък Искъра, което означава, че „играе” с Емил Иванов. Този „Мерцедес” осече долината на р. Кръстешка, поди което стана наводнението, отнесло моста на р. Батулийска на стойност между  половин и едиин милон лв. Наводнението отнесе и пътя към с. Кръстец, който никога няма да бъде възстановен. Днес има алтернативен път за с. Кръстец високо в планината, но пътят до няколко махали, наричани Добруджанските вече го няма. Така тези махали са обречени на погибел.

   Същият този Бял Мерцедес сега отново сече горите, уж санитарни сечи прави за премахване на белия бор, а от към Ябланица и Огоя идват камиони с букови дърва.. Ако имахме държава, Белият Мерцедес трябваше да е в затволра ведно с всички, които са в тази дървена мафия, но вместо това, той след като причини такива бели на хората, сега ще причини и още. Казаха ви, че за възстановяването на моста от Община Своге за платили 500000 лв и още толкова от АПИ. Вероятно за много ценен човек става въпрос…

    Толкова години живеем тук, толкова пъти е валяло силен дъжда, но толкова силна вода не е имало, казват хората, когато Кръстешката река ги отнесе. А причината е, че поради изсечената гора водата няма къде да се акумулира и прави същите бели както тази по Източните Родопи. Отбелязвал съм, почва в Изгочните Родопи има малко, преобладават скалите, там по веме на дъжд става страшно.

     Корумпирана държава сме, такива станахме след окупацията ни от Червената армия, комунизирането ни, отнемането на собствеността на хората, унищожавнето на форв.мираната ни от векове ценностна система. Изрзявам лично мнение, човек без ценностна система е откровен боклук. Изгубили ценностната си система сега не можем да се върнем на правилния път, защото повоче от едно поколение бе увредено от комунизма. А какви сме били някога знаят тези, които познават българите в Зпадните покрайнини. Откъснати от страната си преди около век, те са запазили ценностнатата си ситема, защото в Сърбия сталинския тип комунизъм не бе допуснат, собствеността на хората не бе отнета. Такива сме били някога българите, но и това го знаят много малко. Аз съм обаче между тях, защото упознах Западните покрайнини като природа, а също и хората, останали там. Давам един пример:

    Козата на една жена в с. Трънски одоровци счупи клонка на праскова в чужд двор. Жената се притесни, отиде до дома си и се върна с парцал, връв и съд с прясно краве лайно. Намаза счупеното, превърза го, върза клончето да не се дочупи. Какво ще кажа сега на човека, питаше се тя, как стана това с моята коза в чуждата градина? За нас това е като постъпка от един друг свят, но преди да ни окупират руснаците и да въведат тук тяхната система сме били такива и ние. Вече не!!!!!!!

   

      Има страна, наречана Голямата лъжа, няма да кажа коя е тя, възрастта й на на 7-и ноември миналата година навърши век. Тази страна ни зарази с еин от от своите вируси обаче, корупцията. Днешното положение ми дава основание да гледам на страната си като страна на Тоталната корупция. Нещо подобно на Голямата лъжа, но агресията е подменена с подлост - вместо убийства и ГУЛАГ, въоръжението й е 100% измама на всички нива, започвайки с хляба и водата. Спомням си за един министър от времето на приватизацията,  когото наричаха Мистър10%.  Слушал съм и възрастни хора, които се оплакваха, че преди Деветото никакви огради и охрани нямало, защото никой не крадял.Рруснаците ни научили да крадем и за да не се крадем станали нужни тези огради и охрани. И сигурно е така, защото в Западните покрайнини българите  не се крадат и нямат нужда от огради и охрана. Може да са по-неуки хоратаа там от нас, но те знаят, че всичко им е извън дома и че ако вземат да се крадат, всичките са изгубени.

     Разочарованието ми се усили от нагласите на определени хора, с които се срещам при пътуванията си  – безработнте, които не работят и не търсят работи, пияниищата, тези, припознали кражбите за свой поминък, кесещите цял ден по кафенетата с надежда да им бъде възложена някаква задача, напр. като „мулета” на дрога, на пари за подкуп с цел прекъсване на веригата или някоя друга подобна задача, или пък да напрвят някакава измама, шашма, да излъжат някого, да го окрадат или дори ограбят. Тези хора никак не са млако, те са безделници, бездуховници, крадци, рекетьори, измамници, специализирали за дейноост по определени схеми на измами, пияници, нежелаеещи и не можещи вече да се трудят, защоото тотално са деградирали. В Русия пропойците са към 20-30000000 предимно мъже, които живеят от дотации по 35 долара на месец.  Като изброените нещастници у нас, но в същото време и доста различни, ние имаме и една подбона класа, към която принадлежат дебелаци с агресиивно излъчване, за които не е ясно от къде имат толкова пари за да станат охранени като морски слонове и да карат толква скъпи коли, да имат дворци като тези на костинбродските ромове. Това е една нова класа със силно присъствие в страната, към която прибавям и гласовете на т. н. продажен електорат, който за правилно попаден глас печели бира, кюфте ии 50 лв. Тази класа е в основата на днешната мощ на президента ни, производна на реформираната БСП, благодарение на която тя спечели достътъчно брой мандати за да има сиилно парламентарин присъствие. С помощта на петите колони на Путин в България, на първо място от които презиидента ни, второ - генсеците на БСП и ДПС, на трето – биринджиите на Атака и ВМОРО, нека тези всичките да нарека Задкулисието, по същество Путин управлява страната ни. С тези хора в парламента и в правителството, правителството ни ще бъде винаги в състояне, невъзможно да се пребори с корупцията, да внесе някакъв ред в страната, да формулира политически курса ни, да обясни случващото се, напр. с отрвянето на Скрипал, войната в Сирия, отношението ни към Крим и Донбас. Защото ако миниистър-председателят не слуша какво му казват Воленчо и Корнелка, ще има нови избори, за които моментът не е подходящ - ротационни председатели сме на ЕП. А едни нови избори никак яма да са от полза за  ГЕРБ, защото опростачените тълпи от кръчмите, тези на безделниците и на представящите се за бизнесмени измамници, а също и на тези, които не работят и не искат да работят, на желаещите избори за да получат бира и кюфте – относиителният брой на тези хора -  понеже съм много толерантен не ползвам понятия като боклуци -  расте и те винаги ще искат излизане от  ЕС и НАТО, връщане на времето на комунизма в страната ни. Гласът на интелигентните хора, които могат да дадат облик на нацията и имат визия за развитието й се размива от необразования и манипулируем -  а за що не и копумпиран? – електорат и така интелигетнтите хора по същество биват лишавани от гласа им. Прост пример:  Гласува един професор напр, имащ идеи, можещ да ги реализира и т. н. Ами като срещу неговият глас си подадат продажните гласчета 100 необразовани български граждани, които не различават топло от студено, но ще получат кюфте и бира за гласа си, какво като е глусавал този професор. И вместо умният човек, на кормилото ще застане някой професор-менте, завършил напр. библиотекарския институт, който устройва електората си. Няма да уточнявам, с простащината си.

    Това стана благодарение на популизма, с който отлично си служат в момента на пъво място президента ни, а на следващите места поставям Нинова, Волечно, Каракачанът и много други. Към най-необразованите, пиянищата, промитите мозъци, безделниците и изманициите - електоралната подкрепа на президента и на генсечката на БСП-  бяха отправени последните послания на президента след т. н. Консултативен съвет по НС и на Нинова, която бъзикна напопулизиираните /б. м. опростачените/ с предложението си за намаляването на заплатите на парламентаристите и удължаване на рабтния им ден.

     Ще завърша с един въпрос:

     Защо в страната ни има корупция на всички нива, но няма да давам отговора. Ако го дам, в него ще трябва да кажа, че в страната има почва за корупция и затова запазвам мълчание.

     Ето една от „почвите” на корупцията у нас:

     Какъвто и нет да отвориш, там преобладаават троловете. Те ще ми кажат какво да мисля, ще ми обяснят как англичаните си отровили Скрипал, как станала уйдурмата с хлора в Сирия, как рейтингът на Каракачанът растял и растял и растял. И още нещо:

     Какво унижение за личността е да си избран от хората да ги управляваш, а вместо това да те наеректирват от вън дистанционно врагове на страната ти и да те ползват като фалос срещу същите тези хора, на които си положил клетва, че ще им служиш вярно – аз за себе си такова нещо не бих допуснал. Защото това ще доизкриви съзнанието на хората и корупцията ще стане страхотевична.

    След като стоящият на най-високото ниво няма капчица морал, какво остава за другите. Мисля, масово втурване в корупцята и лъжата…

   image   

   






Гласувай:
7
0



1. sande - Поздрави, Коста !
05.05 12:32
Корупцията ни е на завидно ниво.

Бай Ганьо е жив.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5591686
Постинги: 2558
Коментари: 6147
Гласове: 13359
Архив
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031