Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.03.2018 23:01 - ТРИ СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ПОЕТА БОЯН БАЛКАНСКИ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 894 Коментари: 1 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

     ТРИ  СТИХОТВОРЕНИЯ  ОТ  ПОЕТА  БОЯН  БАЛКАНСКИ

 ОТ  МАХАЛА  БАЛОМИР  КЪМ  КВАРТАЛ  ИСКРЕЦ  НА  СВОГЕ

 

   Днес бях на разходка по Искрецко, един възлюбен от мен регион на Балкана. Имам в блога доста постинги за него, описъл съм местоположението му, повечето от оброците, които започват от тук и достигат чак до гр. Пирот, красотата му. Имам и снимка на една голяма раковина, която доказва, че планината тук някога е била дъно на море. Изключително красива планина!

    Пред очите ми още е Добравишкият водопад, който днес посетих, сега най-пълноводен. Находящ се сред едни скали с формата на буквата ОМЕГА, заграден от скали с дълбоки пещери,  някога ползвани от мечките за зимовища, този водопад е най-красивият в региона, макар да отстъпва по височина на Бовската Скакля.

     За поета Боян Балкански писах постинг наскоро. Това е човек, съхранил ценностната система на българите, обичащ родителите си родния си край, Родината си, българите в нея и оставените по волята на великите сили извън нея. Свързал се чрез стиховете са с родния си край, Искрецко, не мога пътувайки по тези места, да не премине през ума ми стих от някое негово стихотворение. Ще поместя три от тях от книгата му „Светлини в бездуховната степ”, която той ми подари при представянето й. Заглавието й е достатъчно красноречиво.

 

                      БЕЗДУХОВНАТА  КЪЩА

 

              Пред мене, гледам, дом като палат,

              със двор широк, да се надбягваш с ат.

              За хорските очи е заграден

              с изплетено желязо и цимент. 

   

              Уж къща за богат живот фамилен,

              а в нея е залегнало мъртвило.

              По залез чак жена и мъж дохождат

              със две коли, които им подхождат.

 

              Отварят порти стоманени, тежки,

              и влизат в двора тихо, строго, тежко,

              наместо с много, весели деца,

              с едничко и единствено едва.

 

              А ето, че задава се охрана,

              да пази тази бездуховна рана –

              застава в малка клетка, на кьоше,

              да бди над нощното й битие.

 

              Та гледам крепостта пред мен безумно

              и казвам на стопанина на ум:

              Ей, ти, във този дом бездушен, леден,

              от мен да знаеш, много си по-беден!

 

   

     Към това стихотворение ще прибавя, че едва ли друг е виждал по планините на България повече мутробароци от мен, че те стават все повече и по-скъпи, поетът обаче е посочил корените на тази мода, бездуховността.

 

 

                  ЛЮЛИНСКА  КАРТИНА

             

              От сив балкон, в омарен задух, денем,

              обхващам с поглед тъжен, блед, обрулен,

              площадката, разпростната пред мене –

              едно парче от тъканта на „Люлин”.

 

              И там, по пешеходната пътека,

              сред цъфнали бодливи бурени,

              кикотят се в захлас девойки в пека

              с лица усмихнатобожурени.

 

              Цигарен никотин засмукали,

              замерят се без свян и грях, на воля,

              с цинизми евтино закупени

              от модни шоуменски Бе Ге школи.

 

             Край тях куцукат старци четирима.

             Приведени от тежестта на времето

             подпират си с бастун годините,

             натъпкани със гняв от куп проблеми.

 

             Насреща припкат с глъч и смях дечица

             със обич майчина поръсени.

             Разтворили пред себе си ръчици

             към този свят красив и…земетръсен.

 

             Край тях глутница яки кучета –

             на София свещените животни,

             разхождат се свободно сред боклуците

             и с вдигнат крак маркират си имотите.

 

             Ах, тази пошла люлинска картина –

             ориенталско-българска витрина!

 

 

 

 

                 ХОРА  И  ЧОВЕЦИ

 

              Пътувам в автобус, препълнен с хора,

              нарамили след нощната умора

              мисловните се раници с обеми

              от свойте дългобременни проблеми.

              Макар да съм незнаен и безличен

              отключвам апарат аналитичен.

              Навлизам в сфера на съждение

              и се запитвам с притеснение:

 

              Колко ли от тези хора

              в душата си отреждат място свято

              за съвест, чест и доброта посята?

              Колко ли от тези хора

              се учат устремено за сполука,

              за да раздават знания научни?

              Колко ли от тези хора

              готови са във бедствия обходни,

              да защитават българско и родно?  

              Колко ли от тези хора

              таят на скрита сянка или завет

              парлива злоба или жлъчна завист?

              Колко ли от тези хора

              живеят със професия крадец,

              задкулисен бандит или подлец?

 

              Накрая прямо и безспорно,

              обобщавам си въпроса вечен:

              Колко ли от тези хора

              са потребни, истински Човеци?

 

   

    





Гласувай:
6



1. sande - Поздрави, Коста!
25.03.2018 12:43
Много интересни места.

Странни

Страшни ..
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12181642
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031