Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.03.2018 12:13 - НАРОДЪТ НИ СВЕЩЕН ЩЕ ОЦЕЛЕЕ....
Автор: planinitenabulgaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1064 Коментари: 0 Гласове:
12

Последна промяна: 20.03.2018 21:42

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

                                 Българийо!

                                 Пред твойта мъдрост древна коленича,

                                 със кръст пред теб във вярност се заричам,

                                 защото земната ти плът обичам!  

 

 

                      „НАРОДЪТ НИ СВЕЩЕН ЩЕ ОЦЕЛЕЕ

 

            когато в паметта му уморена,

           от корените древни, възродени,

           целебносочни  сокове се влеят!”

                         

        Благодарение на г/жа Зденка Тодорова - за мен, духовен водач на българите в Западните покрайнини по Царибродско - имах възможност чрез Кръг „Слово” да се запозная с последнатата стихосбирка на поета Боян Виденов Кръстанов – Балкански, „Светлини в бездуховната степ”.  Тя се състои от три части – Родолюбие, Интимен полъх и  Исторически факти. Още при представянето на книгата му от г/жа Людмила Петрова, председател на ХТК „Полет” гр. Своге, аз добих чувството за автор, надарен с талант, родолюбие, което включва неговия роден край, страната и българите по света. Във връзка с работата си във „Водпроект” той е работил в доста държави в Азия и Африка, като със стихове описва местата, където е бил, особеностите на хората, възпява женската красота, търси български корени по света, като твърди, че такива има чак в Тибет. Творбите му носят много висок интелект, историческите факти, с които той ги свързва показват, че той е изключително честен и проницателен човек.  Не е пропуснал в стиховете си и жестокостите на китайския режим, когато те нападат и завладяват Тибет, дава мнение относно действията на т. н. Велики сили, описва страданието на българите в Западните покрайнини, откъснати от Родиината им, заточени в собствените си имоти. Описва и трагедията от 1934 г., когато сърбите с картечница застрелват момиче на 12 години, поздравяващо майка си в другата част на разденото им от Ньойския договор в две държави село.

    Според мен човек има мисия на земята, докато се придвижва по пътя на естественото си Божие употреблление, а на този поет, интелектуалец и изключително умен човек, откривам мисията в стихотворението му „Рождение:

 

      „Понесъл във душата селската картина,

        напуснах пристана на свидния ни дом,

        за да запалвам дръзко през годиините

        и да достигна бряг голям, без вълнолом.”

  

     Стихотворенията на Боян Балкански са прекрасни, а за мен още повече, защото аз обикнах неговия роден край, Искрецко, който посещавам редовно повече от 50 години. Искрецко е едно много силно място, където оброците са почти навсякъд - по всички места, които носят свято име, а също и по дворовете на хората. Причината според мен за тази вяра на хората в Бога е не само желанието им чрез молитви и благодарност към Бог да са здрави - те и децата им, добитъка им - но и защото регионът се намира близо да древно християнско светилище, което заобикаля махалите на Искрец от всички срани чрез култовите християнски планини Манастирище /Мали Понор/ и Малата планина. Тук е началото на този огромен християнски култов компллекс, който завърша чак при Пирот, включвйки към него планините Видлич, Влашка и Гребен. Не може този огромен култов комплекс да не е допринесъл с нещо за хората, живущи по Искрецко, като на този регион ще се спра специално, той е една от моите планински любови. Планините му упознах подробно, но почти при вяско посещение откривам нови оброци по тях.

     Обичта на Поета към родното му място, към родителите си, той възпява в своите стихове. Родната си махала Баломир за него е махала-държава, като с този свой израз Балкански подчертава отношението на хората към имотите им – те са тяхната дърава, в основата на тази дума влиза  слисъла, че те се държат от стопаните им. Без своята държава –ииотите си, които са в основата на техния поминък – хората не биха били същите. Пиам се, биха ли могли да останат тези хора със същата ценностна система ако имотите им бъдат отнети?

    Поетът възпява обичта към майка си, родила го през годините на ВСВ в прекрасното стихотвариение „Майчиното слънце” . От друго негово стихо пък разбираме как са били кръщавани местностите в родния му край. Една от поляните там е получила името Вратика, защото там е растяла такава билка. Знам една Енюва поляна в махала Манастирище, където по нея расте само енювче и през м. юни  се жълтее от километри. За поета, обичащ родния си край неговата махала е кътче от рая.Друго изквючително силно стихо е „Пред гроба на мама”. То е покъртително! Тръгвайки си ог гроба, Поетът казва:

 

        „И докато тук жител врменен ще бъда,

         Ще те почитам мамо, със духът ми буден!”

 

    Поетът е наясно, че и с него ще има край, видно не сам от това негово стихотворение, той върви по този достойно по земния си път..

     Много силно е и стихотворенето „Училищният храм” в което Поетът възпява училището си в Искрец, „Св. Иан Рилски”. За него той казва:

 

    „За туй че аз съм взел от твоя плам

     За мен си ти училищният храм!”

 

     За дирята в живота, която Поетът иска да остави, той загатва в стихото си „Житейска  диря”:

 

      „След мен оставям жива мойта диря

        през времето духовно на пастира.

        Все някой някога ще разчете

        посланията й и в стихове.”

 

     Моят светоглед преценявам като близък този на поета, а познаването на родното му място и интересите към християнските и други културни останки са причината да кажа, че разчитам посланията в стиховете  му. Или поне така си мисля.

 

     Спомням си един стих от нашия Духовен отец, Дядо Вазов, който казва: „И мойте песни все ще се четат!”

 

    В стихото си „Духовна светлина” Балкански отново пише за своята роля в тази област.

 

     „Понякога изкачвам и трихълмието

      на вярата, надеждата и любовта.

      Там често застоявам и сред мълнии

       раздавам сноп лъчи с духовна светлина.”

 

      Стихотворението му „Мойта плът” пък ме връща към Завета на Исус към учениците му по време на Тайната вечеря.

     Следвящите три стихотворения на поета – „Лятна нощ над Баломир”,  „По биологичната пътека” и „По дирите на своя род” са толкова силни, че ще коментирам само автора им. С тези стихове той паказва, че разбира живота, който тече около него, знае своето място в него и връви напред, устремен и нагоре „към сините Божии простори”, а със земните си дела се надява от горе да види, че е запалил краеведческа искра. Тук мисля, че го разбирам  съвсем.  

 

    Боян Балкански има в стихосбирката си и социални стхотворения. В стихото си  „Хора и човеци” той си задава въпроса, размислен от пътниците  в един Люлински автобус : „Колко ли от хез хора живеят със професия крадец, задкулисеен бандит или подлец? Колко ли от хези хора са потребни, истински човеции?

   Ще допълня, че аз също ползвам Автобусна риния 309 и си задавам още по-страшин нъпроси като гледам какво нещо пътува в последно време по тези автобуси.

   Още две такива стихотвореения има Поетът, в първото от което „Люлинска картина” загатва за новата чума над България опростачването. Тази дума не  е вегова, така разбирам процеса, който той описва. От всички инерции в страната ни тази – на опростаачването - стана най-страшната според мен. В стихотворението „Бездуховната къща” Поетът описва един охраняем мутробларок. И тези думи не са негови, така възприемаам подобен тип къщи. Такива по Свогенско има много, един стърчи точно срещу новата пиячница на площада в Искрец за безделниците, които нито работят, нито търсят работа. Към притежателя на мутробарока Поетът се обръща с думите:

 

    „Ей ти във този дом бездушен, леден,

     От мен да знаеш, много си по беден!”

 

    На внучка си Аниака Поетът посвещава стихо, а аз му пожелавам тя да вземе нещо от неговия ген.

 

     Не мога да не поместя цялото стихо на Поета

 

                                  НАСЛЕДСТВО

 

                       Когато родословнят ми залез

                       започне да догара в моето тяло,

                       Душата ми, от него оделена,

                       свещичка с генно огъне ще вземе.

 

                       И със вселенски ритъм ще премине

                       по пътиища безбрежни и с руини,

                       та изгрев нов, със Божи ритуали

                       в очите на наследник да запали.

 

     Във втората част на стихосбирката Поетът взхвълява женската красота не само на българките, но и на всички красавици по света, където е бил. Мисля обаче, че на върха на красотата на жените той поставя една мулатка от Мозамбик.

 

    В Част ІІІ на книгата си Поетът описва исторчически места в България, които и аз познавам. Поради това стиховете му ми въздействат с много по-голяма сила, те ме връщат мислено по тези места.  Описано е величието и трагедията на Тъмраш, до която е довело ислямизирането му. Загатното е за с. Ситово, също много добре познато ми, че и пещераата му с неразчетения надпис в нея.  Има и стихотворение за Бесарабските българи, за опита на руснаците и власите да сменят етноса им, като част от бъларите там са изпратен в Сибир, а храмовете им – разрушени както на тибетците от маоистите, избили 1000000 тибетци ии разрушили 6000 храма.  Друго стихо напомня за българите, останали в Сърбия след войната на Турция и Австрия в Поморавието, покрай р. Тимок, в Пирот, Ниш и Царииброд.

    На убитото с картечница от сърбите момиченце на 12 г. което от разделеното с граница село на 100 м. от полосата  поздравявало майка си, останала от другата страна на селото има посвещение. Аз съм чувал, че случаят е от селото на Емануил Попдимитров, известетен наш поет, писател и полииглот от разделеното в дме дъргави с. Груинци, като убийството е извършено през 1934 г. Поетът нарича разделението на хората ни в две държави пъклени дела на държавите „велики”.

    Има много силно стихо, посветено на волжките българи. Поетът може с няколко стиха да каже много…

    В друго стихо е описан замисълт за строежа на моста, наречен Мост на дружбата, посочена е идеята за това – тя идва от Коминтерна.

    Има стихо и за фалшивата пропаганда, която се прецизира на фалшива новина, с подсилващи ядобавки към нея от дезинфорация и пропаганда.

 

     В друго стихо са описнани Великите сили, дошли тук със сатърен тропот,  прекарали Ньоската бразда,  измисли Ялтенската схема: Те -  на тебе, те – на мене.

 

   Социални и силни като тези на Смирнески са стиховете  на Поета „Мигрантски теч”, „Съвременните еничари”, „Ерозираща България”, Изповед пред България”,  „Злокобен сън”.

    Стихосбирката завършва с места по света, по които Поетът преполага, че има останки от българската култура – Палмира, Кюрдската степ в Ирак, Непал и Тибет.

 

    Според мен поезията на Боян Балкански има едно толямо предимство – та е насомена директно срещу негативните промени в обществото ни, които сега протичат и които са много опасни, по този начин поезията му има и политическа наоченност. Тъй като обаче поетът е изключително честен и умен човек, запазил ценностната система на българите, той е изключинелно справедлив в критиките и оценките, които дава. Давам го за пример на голяма част от поетите ни, повлияни от пазарното мислене и глобализма, при които този елемент в твоорчеството им липсва, макар част от тях да притежават голям талант. Освен таланант да бъдеш голям поет ими и други критерии. Без този елемент в поезията на творците, творбите им в някакава или  по-голяма степен биха наподобявали на някакво същство без пол. А изявето от тях мнение, че тази позиция е правилната, считам за неправещо смисъл. Четири века преди НЕра  най-умният човек на света, Аристотел е казал, че човекът е политическо животно.

 

   Сега ще се спра на Свогенско, родното вмясто на Поета, с което регионалан съм отлично запознат:

    Някога Свогенско не е имало, имало е Искрецко, така, както от другата страна на Искъра не е имало Ребровско, имало е Батулийско. След построяването на ж. п. линята София-Мездра в края на ХVІІІ век възникват тези две и доста други населени места, първоначално служещи само като гари на тези села и бази за обслужване на влаковете, зареждани с вода и въглища.  Искрецко обхваща регионът от двете страни на р. Искрецка, както и селата по двата ската на р. Брезенска. Река Искрецка започва от един карстов извор в най-високата част на с. Бучин проход под  махала Въртоп - запад, а от другата страна на пътя за Петрохан е втората махала на същото село. Те се падат на териториията на Малата планина, която идва до тук от вр. Мургаш, пресича се от Искъра и после подължава до с. Калотина. Основният извор  на Искрецката река е при Варниците, в края на р. Брезенска. Там има огромен карстов извор, подхранван от много голямо подземно езеро.

    Река Искрецка тече между две планини, Среден Понор и Малата планина, а след спирката Палилула – между Малата планина и Мали Понор, наричан още Манастирище.

    По долината на реката не е удобно за села, защото няма широки места за ниви, сенчесто и стръмно е. По-щирока става долината при отклонението на пътя да с. Чибаовци, където е с.Свидня. Сега спирката там се тазва Свидня, но някога селото е било нагоре по реката, където има слънчеви поляни и извори. След Свидня долината на р. Искрецка пак се снеснява и се разширява чак при  село Искрец. След Искрец тя отново става мрачна и се разширява при с. Цъфтитрън. От с. Завидовци селата са разположени в страни от реката по леко наклонените скатове на планината. Населените места и тук са били махали на Искрец.

     Място, удобно за махали има по Понора над спирка Меча поляна, където са трите доста големи по площ махали Добърчин. Те по докуменнти с помощта на тогавашния /и сегащен кмет на Своге, Емил Иванов от ДПС са продадени на Догана. Общината признава неговия нотариален акт, а не този на собственицине. Тези махали са изключително красиви, над тях е изшилен Каишовият връх, един от бисерите Понор-ови.  Тук преминават доста римски пътища, като един от тях е издялан в отвесните на места корита на реката, достигайки до едно райско кътче, махала Меча поляна. Който не е бил там, да отвори блога ми, не се описва с думи такава красота.

   Следващиата група махали е на север от с. Искрец, Те са много, и завършват с две много високи махалии, Горновица и Горна Горновица. При високата Горновица природата е наистина рай -  тя е на много обгледно място в заветна гънка, покрай римски път. От селото си вижда Добравишкия водопад, скалния венец около него, скалистата ограда с формата на букваата омега. Селото е скрито в тази гънка, а от него нагоре започват пасищата да животните, като те са безкрайно големи. До тях се достига по римски път.

    Под Долната Горновица има много махали, мисля, че между тях е и махалата Баломир. Почти до всички населени места има и оброци.

   Другата група села се достига от  спирка Пали лула. При нея се влива Брезенската река, приела водите от могъщия карстов извор под Варниците. В дясно по тази долина селата се наричад Добравица. И тук има римски  път, минаващ между две крепости от двете страни на реката.  По-красиво място в Понора рядко може сда се намери. По утаените скали, под много от които бликат карстови извори има следи от раковини, показващи, че планината някога е било дъно на море. По реката пък е разположено страхотното село Брезе, някога притегателен център за виладжииге, после за ромовете от квартал Тунел №8, които разбиха и ограбиха вилите на хората. От това село има разклонение-път до махала Бърдо, пред която са останките от най-големия, унищожен от турците манастир от християнския култов комплекс тук.

   Следващото място за село нагоре по реката е поляната Цъфтитрън, която предстваляма център на махали от двете страни на реката, като най-висаката се нарича маахала Бърдо. Ще се върна на нея заради разрушените манастири от турците

   Долината на реката отново се стеснява, селата вече са по високото на Малата планина и на Мали понор. Има село Манастирище, има село Завидовци-Север, а от мястото на с. Завидовци до отклонението за с. Шума от шосето за Петрохан села има мното. Същото важи и за другата страна на реката, където най-високото село е Дреново. Съдейки по оградата на разрушения там манастир, той е бил огромен.

    Освен красотата на планините тук, която е понорова, местностите са характерни  с многото оброци, те не могат да се преброят. Центърът на тези оброци е с. Искрец, като те са от двете страни на реката, преобладаващо на север. На юг пък има оброк на мясотото на разрушен древен манастир, от който е изградена цялата махала Бърдо заедно с училището и обществените сгради. Днес те са тотално разрушени от циганите за скрап. В с. Брезе има два оброка, като единият до Църквата е с най-красивия оброчен кръст, който съм виждал, а оброци аз съм  виждал стотици. Село Манастириище също е построено с камъни от разрушен манастир, над с. Завидовци според мен има останки от тракийско светилище с център днешните гробища на селото, което продължава чак до комплекса от скали до билото на Мали Понор.

   От другата страна на реката преди село Дреново също има много оброци, някои от тях – с величави кръстове. Всичките са правени в с. Гинци. Там от гроба на Бай Цветан – семеен гроб на фамилията – откраднаха кръста му, сега побит пред параклиса до НДК, където е плочата с убитите след Деветото. Крадците бяха Иван Костов, Ангел Ахрянов и починалиит вече тогавашен кмет на Гинци. Успение сполетя и общинския ненерник, оскренител на гроба на бай Цветан,  Ахрянов. Ахренин означава човек, променил вярата си, помак, потурнак.

    Много от селата по тези места са основани благодарение на достъпа до удобни за села места, възможен поради римски пътища.  Римските пътища тук са гъсти като мрежа. Най-личен е този от Искрец за Меча поляна, от която се разделя на три. Срещу него  от дугата страна на реката има друг римски път, достигащ до крепостта Калето, близо до Цъфтитрън.

    Страхотен край! Просто няма как да си роден в него и да не носиш нещо от миналато му в гените си. Аз не съм от там, но излъчваето на този край ме привлича все още, макар да го упознах добре.  Пред очите ми в момента е белотата на склите над с. Добравица със скалния ръб Стола, състоящ се от бели скали и каменни въглища под тях. Там се намира вр. Лупова глава, останало име още от латините, защото от този връх вълците са гледали удобно за крадене на животно. Сега там е пълно с гнезда на хайдушки гарги.

    Снимката на корицата също ми е позната, това е превал между селата Меча поляна и Зимевица. Известни са ми обектите от другите снимки, а също и двете цветенца, много характерни за този район. Да има стихосбирка за тази регион и да я свържа с неговата красота – това се оказва катализатор за мен за още по-силни възприятия към нея. И как не? Всичките тези места са ми ми познати, защото Понора е една от любмите ми планини. Малкият –  с разрушените мастири и оброците му, Средният - с красотите и въртопите му и Големият – с четирите големи понора, един от тях с две слепи реки в него.

   Приятно запознаване със стихоосбирката на този наш родолюбив българин, интелигентен и умен човек, нададен талант, опазил ценноснтата система на хората, сред които е израстнал.

    Толкова е лесно от Своге да се отиде до църквата на с. Брзе с най-великия оброчен кърст, но хората не го знааят и не ходят натам. Дано покрай прекраснитее стихове на родения тук поет Балкански, този прекрасен кът на Родинта ни стане по популярен.



 





Гласувай:
12



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12186000
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031