Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.01 12:45 - ПРЕСТЪПНОСТТА ПО ПЛАНИНИТЕ....
Автор: planinitenabulgaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 882 Коментари: 2 Гласове:
8

Последна промяна: 07.01 12:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

                       ПРЕСТЪПНОСТТА ПО ПЛАНИНИТЕ

СЕ ПРЕВЪРНА В ПОМИНЪК ЗА ЧАСТ ОТ ПРЕСТЪПНИЦИТЕ

 

     Животът ми е свързан с планината от десетки години. Аз се превърнах в свидетел на прехода, при който част от хората в планиината разпознаха себе си в престъпността като свой поминък, други, от вътрешността на страната, склонни към престъпност или далавери се изпокриха или преселиха по планините за да теглят помощи от ЕС. Напомням за слънчогледовата мафия, мнимите животновъди с кухи фирми и други източвачи на помощи, за дървената мафия, която посече горите български. В постингите си въведох понятие ПЪТИЩА НА ПРЕСТЪПНОСТТА В ПЛАНИНАТА, които описах, след малко ще припомня само най-важните от тях. Планинита стана обект на ограбване като природа и на останалите от хората в нея имоти на обитавалите я до преди не много години. Организираната престъпност от своя страна след като бетонира Черноморието се прицели в най-дивната българска планина, Пирин. Това, което не се вижда на повърхността на протестите и организираните от мафията контрапротести са интересите на строителната мафия, която съсипа Банско и го превърна в бълтарски Лас Вегас – кич, привличащ сноби.  Битовата престъпност пък съсипа половината от страната ни, но най-вече три области – Видин, Монтана и Враца, които търсейки спасение от т. н. битовата престъпност, осъществявана от тамошните цигани, предпочитат да са част от Румъния, която полага грижи за хората по селата.  Същата тази битова престъпност осигурява пари за рамбароците в Костинброд, гр. Левски, Горна Оряховица, с. Ветово. Къде е държавата в случая, защо тя не осигурява превенция срещу престъпността, явяваща се причина за обезселване на цели региони на страната и преселването на хората им по градовете?  Ако се зададе такъв въпрос, отговорът ще е подобен на този на Пилат, който чувайки понятието ИСТИНА пита: А какво е истина?

   В този постинг ще засегна престъпността по Искърския пролом, един възлюбен от мен регион, за който твърдя, че никой друг не го познава по-добре от мен. В блога си съм описал около 2000 кв. км. от него в четириъгълника Курило – Петрохан – Лютиброд – Витиня – Курило. Посочил съм изходни точки и особености на около 300 маршрути из този прекрасен район, някога пренаселен с животновъди, с махали, повече на брой от тези по Родопте. Описал съм пътищата по него преди да бъдат построени ж. п. линията и пътя покрай нея през Пролома, римските пътища, стотици села. От 1965 г. аз посещавам този регион не само като турист, но и като войнстващ еколог и като любител краевед. Промените в него са ужасявящи, ще ги опиша съвсем накратко:

    Започвам от 1970 г., когато бе публикувано Постановлението за раздаване на пустеещи места. Запустялите вече места, които се раздаваха, бяха удържавени имоти на хора, обитаващи планината, която те поради тези причини напуснаха. По селата в полетата пък имаще „доброволно” коопериране на обработваемата земя, за разлика от валяка по планините, наречен удържавяване на горите, ливадите и нивичките, където ги имаше – собствеността на хората, по планинските ни региони.. Имаше и норми, на колко души се разрешава да имат една частна крава, а частните кози или овце отговаряха на броя на хората в семейството. Започна отлив на хората от планината, ливадите обрастнаха, нивите закелемяха, съдбата на горите обаче бе  друга. Сечаха ги по метода на т. н. санитарните сечи, защото имаше големи нужди от дървен материал за соцзаводите, подпори в мините, за строежа на панелките, за горене. На терените на посечениите широколистни гори се засаждаха иглолистни дървесни видове. Това закри още много села, защото водоизточниците пресъхнаха.

    Виждайки запустяването на  планината от политбюро решиха да изработят това Постановление за раздаване на пустеещите вече земи, някои от тях увредени от ерозия. Възползвайки се от това Постановление хора възстановиха частица от отнетите им имоти, но не се върнаха в планината, защото връзката с нея, стоката и земята вече бе прекъсната, а си направиха къщи, на които вмениха името вили. Хора, търсещи контакт с Майката-природа също си взеха места по това Постановление или си купиха къщи, за които заплатиха само уреждането на документите – стопаните им се отказваха от тях, те вече се бяха изселили от родните си места. Започна строителство в планината на къщи грозотии, като по това време да се намерят строителни материали бе много трудно. Някои хора с усет към красотата направиха къщи според възможностите си, но много красиви и оригинални, произведения на изкуството. Днес те почти всичкте са напуснати от наследниците им и се обречени на разрушавене и грабеж за вещи и скрап.

    И това време мина. Последва отлив от планината, сега отново се продават къщи на безценица в нея, „вилите”. Тези които построиха къщите вече почиват от делата си, без да успеят да им се порадват. Единственият въпрос от наследниците им към тези имоти е: За колко пари туй нещо може да се продаде? Само че за някои къщи, доста хубави, този въпрос не прави смисъл, защото те нямат никакви документи, почти всичко построено в „пустеещите земи” е незаконно. Така къщите биват изоставяни, стават обект на грабежи, на заселване в тях на временно пребиваващи престъпници, укриващи се от закона. Тези къщи те превръщат в свои бази, от които извършват престъпност, превърнала се в техен поминък.

    В последиите години се появи нова мода в планината. На случайно място, напр. в боровата гора над с. Войняговци, над Подгумер или Курило израства за кратко време мутробарок, наподобяващ дворец. Поръчителят обикновено е едно младо момче със скъп джип, което идва да види до къде е стигнал строежа. Истинскиятхсобственик е друг, момчето е бушонът. Давам за пример мутробарока над последната спирка на автобуса във Войняговци. Той се подържа от градинари, техници, денонощни пазачи, но едва ли някой от тях знае кой е собственикът на имота. В селото казват, че е български банкер в Австрия. В ляво от този мутробарок има още един, но по-скромен. Миналата година се появи още един мутробарок по-горе от този, като преди строежа му бе извършен требеш /това е местна дума, означаваща изчистване на терен от дървета за да се построи къща/ на боровата гора. Без всякакво съмнение тези безумни строежи са част от система за пране на пари, които се влагат в имоти. Вероятността да се ползват обаче тези имоти е нищожна, за тях се правят само много големи разходи. Такиива иимоти се появиха на много места, цитирам амо един, в центъра на с. Луково – мутробарок, та дрънка, казват за него хората. И оградите му – 2,5 метрови каменни стени като на крепост дрънкат.

    Ще спомена и няколко скромни, но много красиви вили – две такива има на най-красивото място в с. Бов, друга една им в махала Брестова над с. Реброво.

    Освен тези къщи има и други, в които се иизвършва престъпност – това е видно и от неспециалисти. В тях се режат големи метални детайли за скрап, напр. мотори на камиони или шаситата им, пред къщите има големи камиони в движение, някои високопроходими, с които се краде гора. Ако някой е ходил по Балкана в дясно от Лудницата-Курило не може да не е забелязал тези цехове в края на Курило и нагоре по махала Корея.

    Животът тече, той е динамичен. На три вълни мина циганската престъпност, която окраде къщите на хората в планината, част от тях паднаха след изваждането на желязото за скрап от тях. Днес китните някога вилни зони над Пдгумер, Войнаговци, Батулия, по целия пролом -  изгледът в тях е като да са атакувани с последните ракети на Путин. Металните покриви ги няма, металните тръби, крепящи балконите са изтръгнати, балконите са паднали, проводниците навсякъде са изтръгнати, ако дограмата е ценна е отнесена за продажба. Все още има обаче необрани къщи, много красиви, някои от тях големи, масивни, със стахотни огради, в смисъл красиви, които стсят заключени. Това са имоти, които нямат никаква стойност. Давам за пример една нова къща в с. Буковец на три етажа с три декара двор, на приказно красиво място, на която имаше обява, че се продава за 3000 лв. Днес тази къща е окрадена и полуразрушена. А тя бе предложена за продажба именно заради престъпността с център Своге и още по-точно неговия квартал Тунел №8.

    Кои бяха и остават базите на ромовете, които снемаха джелезо и джици от къщите на хората за скрап? Първата от тях е в Курило в изоставените сгради на Гарата. Описвал съм кои вили съсипаха тези ромове. Втората база е в Своге, където в квартала Зли дол се намира най-големия скрапопункт по пролома. Най-големия скпаропункт за медни съдове и жици пък е в Курило, пак до Лудницата. Третата база на ромовете е в с. Елисейна. Периметърът на тази база за сбиране на скрап е огромен поради гъстата мрежа от сарите пътища, днес превърнати в пътища на престъпността, преминаваща през Врачанския Балкан и спускаща се в почти всички населени места около него. Централното кръстовище на пътищата на престъпността е изворът Дудил на Врачанския Балкан, от където пътищата се заспускват по всички населени места около Врачанския Балкан към Миланово, Лютаджик и Вършец, лозята на Враца към манастира „Св. Иван Пусти” и Лиляче, самата Враца, селата между Враца и Лютиброд. И не само там. Друга развита и подържана система от пътища на престъпността преминава по Балкана от Искърския пролом до Ботевградско. Тя включва и Софийския Балкан, още една мрежа от пътища на престъпността премнава от Искърския пролом до границата със Сърбия.

   Селата с лош имидж, в смисъл, че много хора от тях живеят от престъпност, са доста. Във Владо Тричков хит са два близнака, извършващи при грабежите убиства, в Реброво имало един бивш полицай, който упавлявал престъпността там, в Томпсън имало друт шеф на престъпниците, като той определял кой къде да краде и имал списък на потенциалните да починат скоро възрастни хора в планината, следейки дали те вече не са починали, за да бъдат къщите им ограбени. Той бил и в основата на тражбата на дърва от гората. Твърди се за две семейства в с. Луково, които от 1989 г. до сега живеели от престъпност, сваляйки елементи от вилите като врати, прозорци и др. предмети, които продавали. Други пък от селото крадяли животни. Тези неща се извършват по два пътя на престъпността, единият покрай манастира, другият – покрай връх Голата глава и от там по билото на Софийския Балкан.

     За циганите от Елисейна хората са ми казвали, че те освен кравите са изяли и конете и магаретата им. Напомням за един друг престъпник, известен като Курилеца, чиито мафиоти застреляха за месо конете на хората по Софийския Балкан.    

    А престъпниците – те си личат само като ги види човек. Това са млади момчета, които нищо не работят и по цял ден са по гаровите иили селските кръчми. Който е влизал в кръчмите или кафенетата на с. Искрец, по всичките гарови кафенета /кръчми/, или в с. Батулия, той не може да не си е задал въпроса от къде имат пари тези момчета толкова много да ядат и пият по цял ден, след като не работят. За ромбароците по гр. Левски и Ветово има обяснение, от помощите са дошли спедствата им. За тези момчета няма ниикакво обяснение, но с какво се занимават те най-малко знаят тия, дето трябва да извършват превенция на престъпността. Те и не я извършват. Хората навсякъде се оплакват от полицията, че не прави нищо или че дЕли с престъпниците, почти никой не вярва в полицията вече.

   Ще завърша този свой постинг като твърдя, че не само по Искарския пролом има хора, чиито поминък е престъпността. Аз за малко на два пъти да стана нейна жертва.

    Първият път бе при мой преход от с. Реброво до с. Кътина. За да съкратя пътя си преди оброка Свети Еремия над с. Владо Тричков преминах през една гора и излязох от гората в гръб на двама млади мъже, които стояха там и се оглеждаха. Те отреагираха, като че ще ги застрелям. Разбрах, че има някакво напрежение, заразказвах им от къде идвам, къде отивам, напрежението поспадна, но усещах, че съм попаданал на престъпници. На около два км. след това място излязоха селяни с ловни пушки, с брадви, заобиколиха ме, поискаха ми личната карта. Успокоих ги и тях, че не съм разбойник, разказах им за срещата с двамата съмнителни, за които те казаха че са близнаците от с. Владо Тричков, които търсят. Били убили при опит да ограбят няколко баби по махалите, вече знаели кои са престъпниците и излезли да ги заловят. Казаха ми да се махам от там, защото някой ще ме гръмне с ловната си пушка от засада, очаквайки близнаците и да не се отделям от пътя. А аз казах на близнаците от къде ще мина и промених пътя си. Хванах друг път и от напрежение се затичах към Кътина, но от гората излязоха полицаи и отново ме арестуваха. Казах им, близнаците ги видях, обясних им и по кои пътища могат да се спуснат или изкачат по планината за да се укрият. Полицаите се обадиха на доброволците от селата, дошли да заловят убийците, разбраха, че не ги лъжа и продължих. И те казаха, докато тези престъпници не бъдат заловени тук да не се идва, нападат с цел грабеж всеки, когото срещнат.

 

   Втори случай имах с един престъпник, измзинаващ прехода Ком-Емиине, представящ се за странстващ монах. И той бе убил при опит за грабеж няколко души, издирваха го в цялата страна, а аз попаднах на къщата, в която той се бе укривал и районът бе блокиран. Преминавах от ж. п. спирката след Лакатник към с. Бовска Габровница, слиза се на спирка Пролет. Забелязах къща с отворена врата, обитавана. Тръгнах към нея, извиках да се покаже човекът, няма никой. Виждат се обаче одеала, маса, някой живее тук. Имаше и един железен лост, правен от ковач, прекрасна антикварна вещ. При това не ръждясал, а ползван. Обезпокоиих се, за какво е нужен този лост тук, след като няма какво да се прави с него, как така не е отнесен за скрап. Другата стая бе със затворена врата. Обезпокоен тръгнах доста бързо към ж. п. спирка Пролет и пак за да съкратя пътя преминах през едни къпини. Много трудно се вървеше през тях, от някъде изскочиха полицаи и ме заградиха в къпинажа. Аз има опит с полицаите, срещал съм ги по граници и на други места, нямам угризение за престъпления и се държа съвсем свободно с тях. Провериха ми документите и казаха да не минавам повече от там, защотох тук е живял известно време мнимият монах, след като извършл последното си убийство, убил бабата, последният жител на близката махала Брезовица, този път заради пенсията й. Описаха монаха като много подъл, заблуждава, че е божий служител и внезапно нападал с удар с предмет по главата. Оказа се, че аз съм бил пред къщата, в която той е забелязан и регионът беше обграден. После го хванаха този „монах”, оказа се селянин от Враца, цял живот живял от престъпност, с няколко убийства при опит за грабеж.

   Повод да напиша този постинг е шесторното убийство, извършено от престъпник, и той укривал се по Пролома, но си мисля, че и никой не го е тъсил. През 2009 г. изнасиилва дете в с. Луково, осъждат го, пускат го от ареста докато излезе присъдата му, той от тогава се укрива. В село Луково. Този факт посочвам като доказателрство, че в много региони на спраната държавата я няма, там царии престъпност или управия на местен феодал и това е една от ппичиините да е обезлюдява страната, като хората се местят по големите градове.

    Страна обаче, в която ничията земя става все повече, където децата са 2/3 по брой в сравнение с преди 10 години, в която затворените учелища са хиляди, в която някои са превърнали престъпността в свой поминък, а други неработещи, на помощи са превърнали раждаемостта в свой основен поминък а предтъпността в допълнителене, има ли бъдеще една такава страна, задавам си този ужасен въпрос…
   Темата е огромна, това, което написах е само допирателна към нея.

      




Гласувай:
8
0



1. vesever - В действителност звучи страшно ...
07.01 16:46
В действителност звучи страшно всичко това и явно няма "оправия".
В Търново, в един от кварталите, който граничи с гората, има нещо подобно, преди години построиха някакви странни сгради, подобни на "дворци", с огромни зали вътре, които надали са за живеене. Земите, на които бяга построени, на всичко отгоре са придобити противозаконно. Няколко пъти ходихме пред общината на стачка, накрая въпросът беше поставен и в Народното Събрание, чрез представител от стачкуващата група, но тези сгради още са си там и какво се върши вътре, един Господ знае.
Да пази Бог от "срещи" с такива индивиди!
цитирай
2. planinitenabulgaria - Цитирах само две от опасните ми срещи,
07.01 22:19
vesever написа:
В действителност звучи страшно всичко това и явно няма "оправия".
В Търново, в един от кварталите, който граничи с гората, има нещо подобно, преди години построиха някакви странни сгради, подобни на "дворци", с огромни зали вътре, които надали са за живеене. Земите, на които бяга построени, на всичко отгоре са придобити противозаконно. Няколко пъти ходихме пред общината на стачка, накрая въпросът беше поставен и в Народното Събрание, чрез представител от стачкуващата група, но тези сгради още са си там и какво се върши вътре, един Господ знае.
Да пази Бог от "срещи" с такива индивиди!


но те са много. Има едно понятие "разузнавачки", това са цигански групи с качулки, които набелязват обекти за грабеж в планината и правят план с какъв автомобил и колко души да извършат ромудара. От 2000 година насам престъпниците на дребно, които се изявяват индивидуално или групово по планината стават все повече, расте и броят на бракониерите ловци и крадци на гора, а също и мутробароците на почти изолирани от пътищата места и все по-високо в планината. Те стават все по-големи и луксозни. Елитни проститутки със скъпи джипове ги обгрижват когато биват повиквани. Миналата зима помогнах на един такъв елитен екип да достигне до обекта по страничен, незаледен път. В момента пред погледа ми е един мутробарок на централния път на с. Луково, пазен от няколко грамадни кучета, а в двора - много на брой и скъпи коли.
Някога извършеше ли се битова кражба в планината, знаеше се, че е циганска работа. Вече не е така. В следващи постинги ще пиша за с. Чупрене, едно от най-красивите села в България, за Белоградчик, за бедите на хората от Видинско, Монтанско и Врачанско, които те посочват като причина за желанието си да не принадлежат техните области повече към България...
Благодаря за коментара!


цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 6017705
Постинги: 2653
Коментари: 6403
Гласове: 13741
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31