Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.10.2017 21:55 - ОПАСНИ ЛИ СА МАГИСТРАЛИТЕ И ЗАЩО
Автор: planinitenabulgaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 737 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 23.10.2017 21:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 
                                    РЕКВИЕМ ЗА ЕДИН ПРЕКРАСЕН АВТОМОБИЛ

image

                                              Базата ми на Въртоп планина

image


image

                                    Следват няколко снимки от магистрала Тракия. 

image



image



image


image 

   Колите са част от живота ми. Ползвам ги за работа, за пътуване по непознати места както скиорите ските за да се придвижват през зимата по планините с тях. Не за спорт и за продаване на мурафети, както мутрите с джиповете или или със спортните си коли, а за да ми бъдат в помощ при водещите изяви в живота ми ползвам автомобилите. Казвам водещите, защото изявите ми са доста и са разнопосочни. Една от основните ми изяви е да посещавам планините на България и да пътуваме със съпругата ми, друга е съвсем различна, да строя къщи. На строителните си амбици отделих 15 години от живота си когато бях най-силен, без кола нямаше да ги осъществя, а с туризма и музиката ще прекратя когато и мен няма да ме има на света.

    Книжка за управление на автомобил имам от 1962 г. Тогава от гимнзията трябваше да се излиза с професия, поради което покрай другите науки се учеше и някакъв занаят – дърводелство, строителство, шлосерство, шофьорство и др. На моя клас се падна да учим за шофьори. Това, че станах шофьор предопредели къде да ме изпратят като войник – в Карнобат, да тегля гаубица. После по времето на бригадирските изцепки на правешкия джуревец ме командироваха три лета за по три месеца под паравана на повиквателна заповед за армията като шофьор на самосвал. Имаше девиз тогава, предприятията в помощ на строителите. Там узнах за далаверите в строителството и наглите кражби, които започваха още от изкопите за панеловите блоци.

   Интересът ми към автомобилите, при мен доста силен, ме направи за това кратко бригадирско време доста запознат с тогавашната техника - автомобилите ШКОДА МАДАРА, ЗИЛ, МАЗ и КРАЗ, като се стигна до там, че шофьорите – пиянища на квадрат с два грама мозък – ме питаха за повредите в колите им. Интересът ми към автомобилите винаги е бил присъщ за мен и тук ще изтъкна откритията на руските автомобилостроители на камиони, които измислиха двутактовия дизел ЯАЗ 204 и помпата дюза. Липсата на прецизни технологи не позволиха на руснаците да произвеждат помпи дюзи, с които сега са съоръжени не само големите камиони, но вече и леките коли. Доста хитрини има при автомобилите ЗИЛ, които са с двоен диференциал и двудисков съединител, също и при първият съветски лек автомобил Победа, хиибрид между камион и кола, при който има синхронизатор на две от предавките.

    От 1962 г. до 1979 г. нямах никакви сношения с леки автомобили.  Придобиването на парцел, върху който възнамерявах да правя къща наложи през 1983 г. да си купим кола. Коли тогава нямаше, от познат си купих една Шкода 100 С. Тя беше в много лошо състояние, с което се справих след две години работа по нея. Автомобилът стана сигурен, здрав, с добър външен вид. За минимални суми взех още три Шкоди от този модел, които бяха или с повреди или вече износени, извадих полезни неща от тях и ги монтирах на моята. Освен това взех и чисто нов мотор от Шкода 120 Л, с прегазена от камион предница на колата. Куплирах този мощен мотор на моята Шкода, узаконих го. Промяната бе в ускорението, в скоростта, а при преодоляване на наклони колата летеше нагоре като ракета на Путин. Смених пружините на носачите и тя стана високопроходима като джип. По-подходящ за изява по планините автомобил не съм имал. Шкодата можеше навсякъде да се изкачи, само да не се обърне назад поради голям наклон и да не е разкаляно.

    Благодарение на тази Шкода започнах и завърших строежите, които бях намислил - лятна къща, зимна къща, параклис и гараж, който е първи етаж на един бъдещ строеж на къща възрожденски тип. Всичко построих сам. За превоз на повечето от материалите подсилих един багажник, който се закрепваще на 6 точки и можеше да вози товари над 100 кг.

   Към тази Шкода се добави още една Шкода 105 Л, от първата серия на този модел, внесена в България, която беше само на 20000 км, гаражна. Мой роднина направо ми я подари. Тази кола ползвахме само когато пътувахме със съпругата си из страната.

    Времената се променяха, аз приключих с работите, които изискваха работни коли, пенсионирах се и с 6-те заплати при пенсиониирането си купихме Ситроен Ксантия. Двете Шкоди подарих на една колежка, чието семейство е страхотно бедно, а тя, макар и необразована е изключително интелегинтна - качество, което толерирам. Животът на тези хора с придобиването на двете коли се промени.

   Ситроенът беше внесена от Италия, ползван е от инвалид, возен от личен шофьор много рядко, стоял е в гараж. Все едно от завода излиза. Тази кола вече не можех да подръжам сам, можех само да поръчвам какво да се поправи и подобри по нея. За 10 години изминахме с нея 70000 км. Колата ми е добре позната по Западните покрйнини, по Източни Родопи, по Западния Балкан, на още много места. Многократно имах предложения да я продам за 4000 лв, а в Сърбия – за 2000 евро. На годишен преглед са ме молели да я продам, на бензиностанции. Никога не бих я продал, таково съвършено и сигурно нещо просто не предполагах, че ще имам. Тя се оказа много сполучлива и в други аспекти - моторът бе много тих и икономичен, возеше много меко. При преминаване на големи неравности можеше да се повдига като се зададе по-високо налягане на хидравликата.

    Страхотно бях привързан към тази кола. Където и да тръгнех, и за момент не ми преминаваше през главата, че тя ще се повреди. При големите ми пътуваня я оставях по места, където ако се повреди си остава там. Изобщо не се притеснявах, че това е възможно.

   Няколко секунди на магистралата унижожиха колата ми, но нейната здравина спаси живота ми. Пътувах сам по магистралалата с 95 км/час за района на Кирково. Зад мен ЛЕТЕШЕ един Фиат с два пъти по висока скорост, никакав друга кола нямаше по пътя. Внезапно той зави в дясно и навлизайки в аварийното платно удари моята кола под ъгъл от дясно, която се завъртя, после се удари в лявата манитенела, след това в дясната. Моторът на Фиата го нямаше, беше влязъл в купето, при мен отзад бе смачкан частично единия калник, купето се усука. Двата удара на предницата в мантинелите обаче, които се изкривиха, унищожиха колата като купе. Губят ми се две-три секунди от това време, защото ударът в гърба ми и в главата ми отзад бе доста силен. Само се молех колата да спре да се върти по магистралата и да не се обърне.

    Сега, почти месец след този случай си спомням, че си казвах преди да излеза от колата, дано да може да се оправи. А не си казвах, дано да не връхлети друга кола върху мен или  добре, че не останах инвалид. Това говори колко силно съм бил привързан към колата си, която смятах да ми бъде последната в живота ми.

    Неприятностите след един такъв случай са много. Трябва да дойде екип на КАТ, пишат по един час, през това време стоиш с идиота, който те е ударил, после поръчваш „репатрак”, на когото се плаща по почти 3 лв./км, отделно за товарене и разтоварване, а и колометрите, които отчитат тези коли не са реални. Следва ходене при застрахователи, комисии, те те препащат по други инстанции – да снемеш регистрацията на колата в КАТ, да я дадеш за скрап, пак за ходиш до застрахователя, който плаща по таблици. Може колата да е супер, но щом е от 1993 г. максималната цена е 1350 лв., макар да се вижда, че ударената кола е била бижу.

    Предадох колата за скрап почти в комплект. Само от мотора, който е безупречен скрапомафията може да вземе поне 2000 лв, а колко възли и детайли има колата, които не са повредени. Колата ми вътре миришеше като нова. След като си взех неща от купето, които са ми спомен, изчистих я от пясък килимчетата, избърсах я отвътре, като да тръгвам на път.

      Убедих се обаче и в друго, какви добри проектанти на този модел са били французите. Първото нещо, което прави впечатление е, че по ламарините на колата никъде нямаше ръжда. Където може да се появи конденз имаше залепено нещо черно. Три греди минават надлъжно на колата и са много здрави. Много здрава е и гофрираната ламарина под багажника, която е и оребрена. Вратиите и капаците са от дебела ламарина, същото важи и за калниците, а където има опастност от корозия има приложена пластмаса с фибри в нея вместо метал. Този здрав багажник стана причина мотърт на Фиата да влезе в купето, а да не ме размаже в колата. Същата здравина на колата е и отпред, за да бъдат запазени пътниците при фронтален удар. Резервоарът е под задните седалки в центъра на колата и е защитен при удар. И още нещо – при удар колата изпуска налягането на хидравличната система и колата буквално ляга на асфалта, така да се обърне тя по таван е почти невъзможно.

     Колата бе нещо като член на семейството ни в продължение на 10 години, част от нашата история. Кого ли не возихме с нас по красотите на България! Затова и я изпратих с чест – отвътре идеално почистена, така замина за скрап. Изтеглиха я с една лебедка, натовариха , дадоха ми максимланата цена и…край с колата.

    Сега като се замислям, виждам колко много съм се променил аз, колко се е променил и живота. Някога с помощта на приятел свалях мотора на Шкодата и сам му правех основен ремонт. Вече нямам сили за такова нещо, а и колите са усложнени и компютъризирани до такава степен, че човек не може да ги поправи сам. Трябва да бъдат изпитани на стенд за повредата и поправени в сервиз.

   Ще случим ли отново с кола, хубава като Ситроена е въпрос на шанс, но ако не случим вече има проблем, защото тази катастрофа ни разори финансово. Ако друг идиот удари следващата ни кола, тя наистина ще е последната. Поради финансови причини…

   А колко печелят застрахователите от този бизнес, и не само те. Статистиката сочи, че 20% от мъжете в България са заети в автобизнеса. Не е известно колко са автопрестъпниците, но пък е ясно, че на глава от населението по този показател първенец е Перник.       

       Някога в България 20% от хората са били каменари. Правили са камъни за сгради, павета, каменни елементи, строили са България.

       Днес не е така. Разликата между старите 20% и новите 20% е достатъчно убедителна за промяната на ценностната система на хората и на деянията им, тя показва защо стават тези работи, а не нещо добро, разумно, градивно. Един идиот да срещнеш и си свършен. Но има и по-тежки случай. Напомням за професора, който чествал рожден ден в ресторант в квартал Захарна фабрика и направил забележка на цигани, че вдигат много шум. От някъде се появила метална тръба за скрап…и край с професора.

     При мен бе по-добре – аз останах, колата – не!




Гласувай:
6
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 6741461
Постинги: 2883
Коментари: 7382
Гласове: 14498
Архив
Календар
«  Август, 2019  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031