Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.09.2017 15:32 - ОСТАНАХ НЕВРЕДИМ СЛЕД ТЕЖКА КАТАСТРОФА, БЛАГОДАРЯ НА БОГ!
Автор: planinitenabulgaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1893 Коментари: 9 Гласове:
9

Последна промяна: 28.09.2017 10:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

  25. 09. 2017 г.  МОЖЕШЕ ДА  БЪДЕ ПОСЛЕДНИЯТ  МИ  ДЕН…

    През цялото лято имах неприятности. Те непрестанно нарастваха, като големината им във въображението ми достигна размери на катедрала. Случилото ми се днес обаче бе като купол над /тази моя въображаема/ катедрала, който я увенчава. Дано след този случай неприятностите ми да свършат. Те постепенно прекършват духа ми, промениха излъчването ми, мога да кажа убедено – станах друг човек, страхувам се и от болести. Не казвам ставам друг човек, а станах, защото не знам би ли бил възможен обратен път. А случилото ми се днес беше наистина много страшно -  един млад „бизнесмен” щеше да ме убие на магистрала Тракия със служебната си кола. След преживения ужас, докато чакахме КАТ повече от час да опише катастрофата, после докато пътувах два часа до София в автовоза на един мафиот, возещ останките от автомобила ми, се размислих за това, което ме сполетя и за това, с което се разминах. Равносметката на прима виста е проста – останах без прекрасната си кола, но пък жив заради здравината на купето й, което издържа на трикратния удар върху него. Стресът обаче отключи в мен мисли, с години спящи дълбоко под кората на мозъка ми. Тези мисли обхванаха широк спектър от време. Секундите, които изживях по време на катастрофата променят много неща от ежедневието ми, но те можеха да бъдат и фатални за мен. Благодаря на Господа, че ме остави жив!

     Макар вече 10 години пенсионер, аз не мирвам - работя, пътувам, имам планове какво още да направя, защото имам сили и идеи, а каквото правя, ако работата е тежка, се стремя да го превърна в творчество и така не усещам трудностите. Ако считам, че не успявам съвсем, отдавам се на творческа работа, защото имам подадине към работата с дървото, с желязото, с камъка, изявявам се и в други области. Или пък преставам да работя за известно време, като се отдавам на почивка, но отново добавям думата творческа - тя е свързана с пътуването ми като турист-инок. Пътуването ми няма само туристическа цел, защото съм просветен любител краевед.

      Това, което правя е доста разностранно, защото интересите ми се разпростират в няколко съвсем различни области. Духът на човека, изминаващ земния си път е облечен в плът, даваща му физическа сила да върши дела. Това е една от основните задачи на човека и ако той не извършва дела, извървява погрешно, напразно, земния си път. Делата са според заложеното му в чипа. Те могат да бъдат градивни, когато човекът се стреми да остави нещо след себе си, могат да бъдат и на другата крайност, да не правят смисъл. Има и хора, заредени с много енергия, която не знаят как да приложат в делата си. Контактите с тях не са никак приятни.

     Аз съм неспокоен, търсещ човек. За живота си не казвам, че го изминах, аз го пробягах. Благодарение на енергията, която имам като дар Божий и на част от разностранните ми интереси – природолюбител, просветен любител краевед и войнстващ еколог,  упознах в значителна степен планините на България Остава ми да ги опиша в блога си, ако Бог ми даде дни и да публикувам хилядите снимки от архива си. Имам много силна зрителна памет, а по снимките си спомням дори аромата на цветята, които съм снимал. Няма да забравя къде са правени, те са ми опорните точки на мисълта.

      Някои планини обичам толкова силно, че макар и упознал ги абсолютно, аз ги посещавам отново. Тези пътувания обаче ме и натъжават, защото си мисля, че те са може би последните ми по тези любими места, чувствам ги като сбогуването ми с тях. С голяма любов посетих това лято Трънските одоровци, разположени по Гребен планина и по Влашката планина. Бях там на разходка, защото познавам региона отлично. Отзовах се на някакво привличане. За съжаление бабата и дядото от махала Селище, които исках да посетя и на които носех подарък бяха починали почти едновременно, в рамките на една седмица.

     Човек открива красотата на природата, като част от нея той отнася в сърцето си, тя му помага в ежедневните му дела. Така човек открива себе си и в музиката. Това е моето обяснение защо някои планини, които съм упознал ме привличат да ги посещавам отново и отново, аз ги наричам силни за мен места. Поради същата причина обичам и музиката на някои композитори.

    Едно от любимите мои места в Родопа е регионът на Гюмюрджинския карлък, сега наречен Вейката, обявен за резерват. Днес пътувах към него. Тъжен бях преди да отпътувам, зашото това е доста отдалечен регион от София, необходими са доста средства за да бъде той посетен. Със сигурност това щеше да бъде последното ми пътуване натам. И поради още една причина бях тъжен – остава ми да се запозная в подробности с последния регион на Източни Родопи, който упознах в предишните години бегло, този с трите реки, притоци на р. Крумовица. След като го упозная и него вече не остава място по Източните Родопи, което да не съм посетил. Посетих стотици останки от светилищата на траките, скали, каквито другаде в България няма, долини на реки, напуснати от хората, днес по тях живеят мечки. Съжалявам, че нямам снимки от сравнително високия за този регион вр. Ветрен, който се изкачва от с. Горни Юруци, но имам планове и за него. Дано и неговият рид, който е в Българя бъде обявен за резерват с двете си долини покрай него. Прекрасен е както Гюмюрджинския карлък, но по скромен по-размерии.

     Останките от културата на древните траки, от делата на римляните и на византийците, борбата между различните вери, която продлъжава и сега, всичко това предизвиква у мен интерес към тази планина да търся в нея останки от миналото, а те са навсякъде. Голяма част от селата са построени върху останки от траките и с камъни от техните светилища. Пред погледа ми в момента са едни гробища на обикновени траки до с. Илинянци, известни само на мен може би като турист и на иманярите, които са ги разкопали. Това археологическо богатство остава скрито в една гора, отдалечена на час път от много посещаваната пещера Утробата. Има и път, но няма кой да го маркира. Само над Велинград в местността Славееви скали има такова гробище.

    Преди да кажа какво стана днес ще въведа числото 77. Това е продължителността на живота на Йозеф Хайдн, един от любимите ми композитори. На възраст, близка до неговата и запознат с голяма част от творбите му, имам претенции, че разбирам музиката и делото му и поради това написах доста обширно писание какво място заема той в живота ми. Потрудих се доста, резултатът бе, че ръстът на този титан в музиката стана още по-голям за мен. Колкото и наивно да звучи, аз си мисля за себе си, че и моята продължителност на живота ще бъде такава, но ми се иска през цялото оставащо ми време да съм жизнен и здрав. Каквото има да става, то не може да се избегне, но ми се иска да стане изведнаж. Днес за малко да стане…

   Вчера, като се готвех за пътуването към Гюмюрджинския снежник необяснимо защо, вместо радост от предстоящото пътуване ме обзе чувство на страх. То не ме напусна и сутринта, а когато отпътувах, се засили. Числото 77 този път се намеси много страшно в живота ми. На магистралата за Пловдив на километър 77, пътувайки с 90 км/час зад мен по линията, ограничаваща аварийното и първото платно със скорост поне два пъти по 90,  ме застигна млад бизнесмен и удари моята коля отзад от дясно. Все едно бомба избухна в колата, така силен бе ударът. Колата ми се завъртя от несиметричния удар и се насочи към лявата мантинела. Въртейки се по платната на магистралата колата се блъсна в мантинелата и я изкриви, след рекушета се насочи към дясната мантинела, удари  и нея, но по-слабо и колата спря бездиханна в аварийното платно. Преди да слеза знаех, че вече нямам кола. От всякъде смазана, от всякъде нещо тече, включително и киселото мляко от  багажника. Красавицата бе обезобразена, смазана, превърната в куп изкривени ламарини. Само по покрива още блестеше оригиналната й лакова боя, макар и покривът да бе нагънат.

    Бях в съзнание, но ми се губеше нещо – нищо не помнех след първия удар в колата ми отзад, съпроводен със силен трясък, като от бомба, избухнала в колата ми. Последва въртене на колата, която тръгна по едно време напред по пътя перпендикулярно на остта си, но не се обърна. Спомням си, че нищо не предприех да я насоча нанякъде, всичко което се случваше не зависеше от мен. Каквото и да направех би било безмслено, което означава, че може би съм бил за секунди в безсъзнание, не мога да кажа. Само си казвах: Дано да не се обърне колата преди да спре и да престане да се удря в мантинелата. И тя спря. И през ум не ми минаваше, че в този момент по магистралата ако идваше кола или камион, щяха де ме прегазят докато се въртях по трите й платна. След трите удара колата, с която животът ми бе свързан през последните десет години, бих казал най-подържаният Ситроен в България, а вероятно и най-изправният, се превърна в купчина смачкани ламарини. Този автомобил, абсолютно сигурен технически, бе подвижната ми база при големите ми пътувания по планините на България. Никога не съм се притеснявал, че оставен някъде високо в планината, до където достига път и където пътна момощ няма как да дойде, автомобилът ще ми направи проблем. В него можеше да се спи, багажникът му бе много голям, всичко необходимо ми за 10 дни се побираше в него.

   Аз пазя техниката си и я подържам в безупречно техническо състояние. Колата ми, макар и произведена през 1993 г. бе в отлично състояние. Тя бе с оригиналната си боя, всичко по нея работеше. На годишни прегледи винаги хвалеха колата ми, когато я карах при майстори за нещо, всичките казваха, да си я пазя, защото е от най-добрата серия на Ситроен, модел Ксантия. Моторът бе много тих, а возенето заради хидравличното окачване е много меко. Колата ми познават и хората по Пиротско, защото тя често бе по техните планини. Те многократно ми предлагаха да ми дадат 2000 евро и да им я оставя, без да попълваме никакви документи. На всичките казвах:

      -   Не, това ще е последната кола в живота ми, тя е прекрасна!

      Пак по 2000 евро ми предлагаха многократно за нея по бензиностанциите, по опашките за годишни прегледи. С нея возех продукцията си от вилата, с нея ходехме на вилата, с нея от вилата карах и  дървата за камината ни в къщи. Обиколихме с нея България, съседните страни. Само до Велинград кълко пъти сме пътували! За почти 11 години с нея изминахме 70000 км, през които тя нито веднаж не ни направи проблем, беше нашата най-вярна слугиня. Грижите ми към тази кола обаче бяха много старателни, а и аз разбирам от коли.  Имаме си гараж и в София и на вилата, а когато отивах с нея по планинте я държах под най-гъстата сянка, ако бе до сграда се съобразявах да остава на сянка. Тази кола бе моята пътуваща туристичесска база, която 10 сезона ползвах за упознаване на планините на България. Къде ли не ходих с нея?

      Много ми е мъчно за тази кола. Тя беше нашият късмет в живота след като се пенсионирах и взех на куп 6 брутни заплати. Отидохме да търсим кола в Горубляне, тази бе първата, която видяхме. Сваляха я от един автовоз, идващ от Италия, а тя – като кукла.  Купуването на стар автомобил е въпрос на шанс, защото не знаеш какво купуваш, разбираш го доста по-късно. Ще трябва да си пробваме шанса още веднаж. Само че има една поговорка, птичето веднаж каца на рамото, давам пример. На вилата си имаме двойка сойки. Едно сойче, учещо се да лети, веднаж дойде и кацна на метър от мен. Тогава видях каква красота е оперяването му. Остана така, аз го гледах неподвижен, то гледаше мен и при първото ми движение хвръкна.

    Като видяха как е смачкана колата, катаджиите казаха, че съм имал голям късмет, поради това, че колата ми е много здрава, не се обръща, защото след удар хидравлиците изпускат маслото и колата „ляга”. И най-големият късмет – докато колата се въртеше по магистралата, преминавайки от едната лента в другата или в аварийното платно, никаква кола не премина, която да удари моята перпендикулярно, това спаси живота ми. Удар получих в  гърба и в задната част на главата, после от вратата, която не се отвори при удара, въпреки това не чувствах нищо. Останах в съзнание, но ми се губят секунди. Трясъкът от удара обаче, особено първият бе ужасен. Той наподобяваше взрив.

    Вече не се замислям, че можеше и да загина в тази катастрофа, Господ е решил още да ме има, но ми е много мъчно за колата. Такъв прекрасен автомобил имах, а бизнесменът, каращ служебен автомобил ми го потроши. За този автомобил направих гараж с хиидроизолация на вилата, друг с топлоизолация и автоматична вентилация в София.

     А сега?

     Пропадна ми програмата за посещение на Кирково и Дрангово, където щях да имам емоционални срещи, щях да са кача не само на Вейката, но и на гръцкия връх близо до него, наподобяващ Дженгала. Имах програма и за Осогоово, проваля ми се за втори път. Имаме да ходим в Македония на музикален конкурс, и там ще има промени, защото возим деца. Колата, която макар да ползваме рядко – по 7000 км. на година - бе част от ежедневието ни и тя правеше живота ни различен, чувствахме се потенциално мобилни. Решаваме, пътуваме, защото има с какво.  Така е от 1983 г. когато купихме първата си кола, Шкода 100 С, защото имахме вилно място и ми предстоеше да строя къща. Жена ми тъгува не по-малко от мен по тази кола и каза само това:

     - Без колата животът ни става различен. Добре е обаче, че ти не пострада.

     Сега, вместо на Вейката, вместо по римските мостове на река Къпиновска, където преди години от един мост падна върху мен смок, вместо по останките от византийските крепости, и по римските пътища, ходя като Милуш по гробища по застрахователи, ще чакам комисии, защото при щета „Тотал” решението се вземало след два огледа. После ще ходя в КАТ, в Данъчното, ще търся скраповоз. Как тоя бизнесмен, вероятно с два грама мозък в главата си ме отправи по път, по който никакво желание нямам да вървя, отклонявайки ме от моя, който преценявам като творчески. В края на жизнения си път се оказах за малко свободен, той ме прикова в къщи. Няма да е точно така, но и няма да е като бяха плановете ми. Объркаха се и плановете на семейството ми.  А годините вече са различни. Ако някога рабтехме двамата със съпругата ми, сега и двамата сме пенсионери и купуването на кола вече е проблем не само заради цената й. А имахме такава прекрасна кола, за която на всички, които я харесваха или искаха да я купуват неизменно казвах:

  - Тази кола ще е последната в живота ми, не я продавам или заменям срещу друга, дори и нова?

    Успокоявам се до някъде със загубата на този прекрасен автомобил като си спомням какво каза единият катаджия. Виждйки колата, той се учуди, че съм жив:

-         Колата е свършила, но тя те е спасила.! Я си помисли, ако следтози удар беше останал инвалид или беше смачкан в нея!  Ситроените от този модел са много здрави, а твоята е като чисто нова, никъде няма ръжда по нея. Затова не се е смачкала цялата от ударите, това те е спасило..     

     В името на истината след като разбра, че съм жив, бизнесменчето се успокои и обеща да възстанови всичките ми щети след като премина през мелницата на застрахователите и получа пари от тях. Говорих с хора, смелени от тази мелница. Те твърдят, че за коли от преди 24 години, независиимо от техническото им състояние застрахователите изплащали от 180 да 1700 лв. по раздела „Тотал”. И завършваха с уверението:

    - Бъди сигурен, че ще те прекарат, те от това печелят! Ако нямаш връзка в ДЗИ, жив зян си. И дело да водиш, пак нищо няма да стане.


           ДОПЪЛНЕНИЕ:
    След удара по колата ми, който я направи неуправляема, вероятно съм бил в безсъзнание секунда-две. това разбълбука мслите в главата ми и в нея нахлу едно стихотворениие на Гьоте, което много ообиичам и помня части от него наизуст. То остава натрапчиво в главата ми до сега, ето кое:

 

                                                 ПОСВЕЩЕНИЕ

                                Пак идете вий, призрачни видения,

                                що с мътен взор съгледах нявга аз.

                                Дали да ви прегърна с вдъхновение?

                                Копнее ли сърцето ми по вас?

                                Тълпите се, в мъгла и здрач родени –

                                о, шествувайте с чародейна власт!

                                В магьосен лъх обвени, вий летите –

                                и млада сила будите в гърдите.

 

                               Със вас възкръсва младостта щастлива,

                               и скъпи сенки пак край мен сноват,

                               като легенда древна се разлива

                               на първа дружба и любов гласът,

                               скръбта ведно със жалбаата горчива

                               ми спомня моя смътен жизнен път

                               и милите другари, що умряха

                               и много дни на радост не видяха.

 

                               Тез късни песни аз пред тях не пея,

                               а първите на тях съм нявга пял!  

                               отмина дружбата предишна, с нея

                               и първият привет е отзвучал.

                               Пред чужди мойта скръб ще оживее,

                               изпълва ме възторгът ми с печал,  

                               а живите, в които радост буди

                               напевът мой, съдбата ги прокуди.

 

                               И чувствам забравено копнение

                               по оня свят от неми духове.

                               Със тихи звуци мойта песен стене,

                               като Еол със арфата зове.

                               Аз тръпна пак, аз плача в умиление

                               и нежно е суровото сърце!

                               Каквото имам днес, обви забрава –

                               което бе отдавна, оживява. 

 

        Преводът е на Димитър Статков. Съжалявам, че той не довърши целия превод на трагедиятаа на Гьоте, „Фауст”, защото бе преследван от комунистическия режим и емигрира 8 б. м. избяга/ в ГФР. Сега отново е в България, дано да довърши работата по превода. Появиха се доста преводи, но този ми е любимият.

                         




Гласувай:
9



1. anin - Господ те е пазил!
27.09.2017 16:46
Късмет си имал!
Малкият дявол е било!
цитирай
2. kolevn38 - Привет, Планините! радвам се, че си останал невредим - бъди жив и здрав и само късмет занапред!
27.09.2017 18:45
Аз съм изключителен любител на Ситроен, прекрасни автомобили - говоря конкретно за тези с хидравличното окачване. Имал съм 8 Ситроена във времето - при мен е просто болестно състояние. В омента имам Ситроен ХМ V6 а съпругата ми Ксантия. Имам и един Ситроен СХ 2,5 Турбо GTI, уникална кол, която реставрирам. Ако желаеш да си купиш отноо Ксантия, обади ми се на лични, ще ти намеря хубава кола и нескъпа.
Поздрави. И отово - бъди жив и здрав и пиши за да ни радваш!
цитирай
3. planinitenabulgaria - Господ ме е пазил, но май и ме наказа за нещо...
27.09.2017 22:19
anin написа:
Късмет си имал!
Малкият дявол е било!


Пътувам сам по магистралата, никакви коли няма, зад мен лети като изтребител един ненормалник, който кара по линията, ограничаваща аварийното платно и бавното, както наричат първото платно. Нищо не му пречи, нито предимство съм му отнел, винаи се хваля, че съм предвидим карач и не внасям напрежение сред другите водачи, а тези които возя са спокойни. Ако след блъскането на колата ми отзад от дясно, при завъртането й имаше други коли, щяха да ме прегазят. Та се замислям, че това повече ми прилича като някакво предупреждение към мен. Така или иначе обаче, то поне за тази есен обръка не само плановете ми, но и живота ни. Случва се в живота. Човек с ценностна система, образован, полезен, някой примат обърне живота му или пък направо му го отнеме. От простотия, от опита му за самодоказване - вижте аз каква кола имам и колко бърза карам.
цитирай
4. planinitenabulgaria - Първата благодарност е за преценката
27.09.2017 22:21
kolevn38 написа:
Аз съм изключителен любител на Ситроен, прекрасни автомобили - говоря конкретно за тези с хидравличното окачване. Имал съм 8 Ситроена във времето - при мен е просто болестно състояние. В омента имам Ситроен ХМ V6 а съпругата ми Ксантия. Имам и един Ситроен СХ 2,5 Турбо GTI, уникална кол, която реставрирам. Ако желаеш да си купиш отноо Ксантия, обади ми се на лични, ще ти намеря хубава кола и нескъпа.
Поздрави. И отово - бъди жив и здрав и пиши за да ни радваш!


за участието ми в блога. Втората благодарност - на л. с.
цитирай
5. rosiela - Бог те е спасил!
28.09.2017 00:30
И останалото ще се нареди. Кураж и напред!
цитирай
6. planinitenabulgaria - Благодаря за пожеланието!
28.09.2017 09:30
rosiela написа:
И останалото ще се нареди. Кураж и напред!


Най-ужасното бе трясъкът от първия удар, все едно бомба в колата гръмна. Този трясък ме преследва и сега. Бях на концерт снощи и докато пианистът свиреше, на няколко път споменът от този трясък ме връхлетя.
цитирай
7. rosiela - Ще отшуми, полека - лека.
28.09.2017 21:15
planinitenabulgaria написа:
rosiela написа:
И останалото ще се нареди. Кураж и напред!


Най-ужасното бе трясъкът от първия удар, все едно бомба в колата гръмна. Този трясък ме преследва и сега. Бях на концерт снощи и докато пианистът свиреше, на няколко път споменът от този трясък ме връхлетя.

цитирай
8. bdenkov - Можете ли да публикувате този текст
02.10.2017 15:36
https://sites.google/site/sajttnalubomircolakov/za-kakvo-govorim/za-kakvo-govorim-na-02-septemvri-2014-ciganska-karuca-po-pt-neznajno-zakde
цитирай
9. planinitenabulgaria - Ще огновя линка и ще го прегледам,
02.10.2017 16:08
bdenkov написа:
https://sites/site/sajttnalubomircolakov/za-kakvo-govorim/za-kakvo-govorim-na-02-septemvri-2014-ciganska-karuca-po-pt-neznajno-zakde


но той е свързат с господин Чолаков, за когото считам, че е трол.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12187885
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18321
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031