ПРОБЛЕМЪТ  НА  “НАГЛИТЕ”  НЕ  Е НА  НАГЛИТЕ,

            А НА ПАРАЛЕЛНАТА  ДЪРЖАВА, КОЯТО  ДО  СКОРО          

         НАРИЧАХМЕ ЗАДКУЛИСИЕ, А  ПРЕДИ  ТОВА – МАФИЯ

     Без всякакво съмнение процесът „Наглите” следва сценария на процеса „Опицвет” преди години. В това аз, с моите 22 семестъра в съда съм абсолютно убеден. Сценарият, приложен при казуса „Опицвет” се  утвърди като съдебна практика. Ще се върна на него. Процесът „Банка Амброзиани” бе може би първосценарият им.

     След много усилия на различни служби по сигурността ни, на агентурния апарат, на успешно внедрени агенти под прикритие и СРС-та по времета на Калин Георгиев като главен секретар на МВР бе разбита изключитално опасна мрежа за отвличания и откупи, като разработката бе наречена „Наглите”.  Няма да напомням за нечовешките деяния, които  извършиха насилниците спрямо жертвите си за да получат желания откъп, но те бяха жестоки и спрямо изпълнителите в групировката им, на които бяха изгубили доверие или знаеха повече от допудстимото за ранга им на килъри. Прокуратурата повдигна обвинения срещу задържаните, като само на някои от тях съдът постанови мижави присъди. Казвам мижави, защото с тези отвличания наглите разбиха живота и бизнеса на много хора и семействата им, някои превъртяха от ужаса, трети умряха от стреса, отключил в тях неизлечима страшна болест. Прокуратурата приключи работата си, наглите отидоха на съд. Съставите, които разглеждаха деянията им присъдиха наказания за тях, според мен обаче към тях бе приложена съдебната практика както към едни други престъпници, които произвеждаха амфетамин. Делото на тези наркопроизводители доби популярност с името „Опицвет”. Сега отново, както и в казуса „Опицвет” съдът осъди наглите, но решение за връщане на парите на хората, от които те бях взети като откуп за освобождаването на роднините им според мен съзнателно не бе взето. Така наглите /б. м. част от тях/ отидоха в затвора, но парите от отвличанията останаха при тях. Тази съдебна практика разрешава при по-следващо развите на казуса към висшите правници, така наричам тези, които прилагат законите и към висшите законници, така наричам тези, които „коват” законите, да бъдат насочени част от парите на престъпниците вече като откуп срещу освобождаването им от затвора, когато престъпниците решат да са отнова „вън”.  Понятията законници и правници вземам от Библията, защото там е описано всичко за живота на хората. Ако в нея има нещо пропуснато, допълнил го е Шекспир. Бидейки в затвора и искайки промяна на мерките си – излизане от него, престъпниците ще опитат да „мотивират” по някакъв начин законниците да променят нещо в законите за да преразгледат правниците делата им и да променят решенята на съда спрямо тях поради възникнали промени – напр. че престъпниците са се превъзпитали в затвора и са се превърнали в херувимчета. Това могат да строят самите престъпници, подавайки съответната молба до съда, като тази молба се подкрепя от управата на затвора, че свидетелството им е истинно. „Мотивите”, които ще получат законниците за една такава промяна в закона и правниците, за да променят мярката им, предполагам няма да са в севернокорейски вони или руски рубли, а в нещо по убедително като цвят, напр. с преобладаващо зелено в него. Има опити в последно време премълчаният казус за съдбата на парите, останали в наглите като получен откуп от жертвите им да излизе на дневен ред. Този опит потвърждава далновидността на законниците, кото са оставили престъпните пари при престъпниците, вместо да присъдят да бъдат те върнати на жертвите им, от които са взети чрез заплахи за живота на техни близки. При преструктуриране на политическото пространство, водещо до възможност за пренасочване на тези пари при определени условия, те, или част от тях, биха могли да променят титулярите на банковите си сметки.

   Същото нещо стана и с казуса „Опицвет”. Казусът с парите на престъпниците обаче тогава се реши в рамките само на една инстанция, тази на правниците. Не питам защо след това законниците надаваха злоба, та дори привикаха в парламента Иван Григоров. Те бяха крайно възмутени, защото двамата собственици на цеха според съдебното решение на КС, както бе написала съдийка Тихчева, били произвели за себе си амфетамина според представено Медицинско удостоверение, видно от което те са наркомани.  Затова си произвели за лични нужди 660 кг. амфетамин и още 900 кг. нетаблетиран, спецполицаите им спряха процеса точно преди подаване на субстанцията в машината за таблетиране. Уточнявам, че дневната норма на наркомана е 10 мг. и че един милиграм амфетамин се купува от наркодилъра за 1 лв. Що пари за разпределение са постъпили тогава при правниците, може само да се предполага.

    Този проблем с разпределението на парите на престъпниците, но вече актуализиран с осторожно внимание за да не бъде решаван само от една инстанция по утвърдената съдебна практика от казуса „Опицвет” стигна до етап родилни болки. Той съзнателно бива пренасочван от законниците и правниците като проблем наглите, но аз мисля, че той не е техен, а на други, които биха могли да се възползват от него.

    В този бизнес има утвърдена и несъдебна пракика за такива случаи, която доби гражданственост с наменованието „Генерал Марин”. Този генерал бе вицепрезидент и като такъв издирваше богати затворници, които се бяха превъзпитали в затвора, превърнали в херувимчета и ги освобождаваше. Той обаче правеще това от добро сърце и сърцато работеше в това лоно като задача №1 от позицията си на вицепрезидент. Ако някой мисли, че  е правил това за пари, да го пита.

   Ще бъдат ли освободении наглите, това ще е показателно за едни доста сериозни процеси, които текат в момента. Видно е, че е необходима реформа в съдебната система, а пък на всичкото отгоре прокуратурата гепна и изправи пред съда вече доста правници, сваля и имунитета дори на депутирани. Ще продължи ли по този сценарий прокуратурата, рано е да се каже. Борбата ще е много жестока, пропускам да поясня защо.

     Някой пък може и да се досети.