Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.06 22:36 - НЕСТАНДАРТНО...
Автор: planinitenabulgaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 414 Коментари: 3 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

                               АЗ  В  РЕАНИМАЦИЯ?

 

      Да! След толкова продължителен досег с античната култура на траките така се усещам. Докато бях там не усещах умора, нямах време да се храня. Гледах само по светло да се прибера. Емоциите, които приех явно са били над възможностите ми. Пред очите ми до сега безспирно се въртят жертвени кладенчета, скали с култови ниши и култови тераси, изкопани в скалите за първосвещеника малки пещери, издялани в скалите стълби, пътечки на стъпала, минаващи над бездни. Благодарение на пари от ЕС сега в Източни Родопи има много белоглави лешояди и египетски лешояди, на които щатни служители изкарват в планината умрелите в страната едри животни. Стопаните се обаждат на един телефон, идват и ги прибират. На вр. Кечикая над с. Студен кладенец няколко белоглави лешояда започнаха да летят агресивно над мен, после разбрах, че те там гнездят. Гнездата им са недостъпни, но си ги пазят групово. Прелитаха съвсем близо до мен тези големи орли, а никакъв шум от клилата им не се чуваше – съвършенство! Царският орел обаче, който е бил разпространен по тези места, вече е изчезнал.

   Този път донесох в дома ни…кърлежи. Справяме се с проблема, но доколко, то ще си покаже. Кърлежът издържа на глад до 3 години, през това време търси къде да се впие както Гърция в ЕС.

   Трудна планина за разбиране е Родопа, бих казал, най-трудната. Балканът за мен е най-красивата планина, Родопа обаче е най-интересната. Западната Родопа е красота, но си остава география. Източната Родопа обаче е история. Тук са се водили войни, имало е борби за вери, видно от паметниците, църквите и текетата тук, имало е насилия, помохамеданчване, античната култура е навсякъде, стига човек да може да я открива. Има цели села, построени върху останки от тракийски свети места, посочвам с. Костино и още много селца около голямото село Бенковски.  Първи тук са били траките, оставили по тези места светилищата си, после тук са били римляните, построили впечатляваща инфраструктура от четири категории пътища, след разцепване на империята им тук е Визания, строила крепости за да се предпази от приматите, наричани остготи. Но и това не й е помогнало.Остготите са разрушили всичко от нея, давам за пример вилата Армира до Ивайловград. След това тук идват турците, които възстановяват някои крепости. В началото на ХVІІІ век тук се установяват мигриращите скотовъдци, които са притеснени и нападани от страните, противопоставящи се на Османската империя. Те са с кюрдски произход, били са номади, странстващи животновъди – където имало вода и пасища и нямало разбойници, те са пасли животните си. Така местата, ненаселени до този момент защото са от типа полупустини, придоливат нов облик. Където е имало римски път, водоизточник и паша през пролетта, полупустинята Източни Родопи се изпълва с махали. От този период са останали къщи по на 300 години, в които всичко е от камък. Много турци се хвалят, че къщата им е оригинална и е на 300 години. Тези къщи си личат, следващите са по-добре направени.

    Новата история на Източна Родопа, населена с турци и помаци е известна, но не на всички. Аз обаче бях неин свидетел. Това, че упознах най-сложната като история планина не считам за загубено време, а се гордея с този факт. Остава ми още един преход и той ще бъде за сбогуване с нея, както сторих това миналата година с разходката ми по реките Дойкинска и Йеловиица в Западните покрайнини. Стигнах до там, че вече нямам региони за упознаване в Източните Родопи. Преди много-много години това сторих и със Западните. И там – голяма красота! Турците там са малко, те живеят в няколко села в региони на помохамеданчени българи. Цитирам три  турски села – Борино, Гьоврен, Грохотно.

   Освен да упозная тази трудна планина, което си е невлизащо съвсем в стандарта, аз извърших още една нестандартно деяние от 2003 до 2006 г. - заниимавах с музиката на Шостакович и връзката й с историята на Русия и СССР. Шостакович е един от любимците ми, а от съвременните композитори за мен той е на първо място. Труден автор, трудна музика, но навлязла в сърцето ти, тя остава там -  не можеш да останеш равнодушен към този титан на съвременността ни. Почивайки си от тежкия преход и още с мисли по преживяното по КЛАСИКА чух Петата симфония на Шостакович, която не бях слушал години. Преживявянето бе като повторно посещение на някакаво любимо тракийско светилище в Родопа. Велико нешо, но почти непознато, както и природата и историята на Родопа. Хората миванат през Родопа за плажовете в Гърция, но през какво минават, предполагам, че не знаят.

   Бях и на концерти н НМУ. От коментарите след опрделени изпълнители – аз обикновено давам мнение – усетих промяна в себе си. Не мога да кажа, че съм осарял, но казвам, че остарявам. Дадох преценка за едно Трио на Бетховен за пиано, кларинет и виолончело, което окачествих като негова детска творба. Как така, това е Бетховен, възразиха колежките на съпругата ми. Разбира се, това е един от най-уважаваните от мен композитори, но и той е бил млад, от висотата на моята възраст аз усещам това. Мнението ми се затвърди, когато чух отново по КЛАСИКА Първата му симфония. Прекрасно произведение, какавида на пеперудите, които ще излетят от нея после – Третата, Седмата и останалите. Но това произведение си е детско – едно дете стои на прозореца и съзерцава света, към който е готов да политне вдъхновено от предшествениците си Хайдн и Моцарт. Тази симфония е първото му сериозно произведение в жанра, който става определящ за творбите му.

       Имам право на такава оценка – тя е добронамерена, идва от разликата в годините. Когато Бетховен пише Симфонията си, той още няма 30 години, аз сега съм на 73. По друг начин възпремам вече света, изкуството. Активният ми жизнен път вече е vorbei, както казват останалите все още живи мои германски приятели. Мина времето, когато с удоволствие бих отишъл на Витоша или на концерт, за да слушам Петата симфония на Бетховен. Сега ще отида на Балкана, на Родопите, ще отида на концерти, но за да слушам камерната му музика.

image 

    Не съм с чадър, главата ми попада в едно жертвено кладенче. Отпред има още едно. Кръвта от горното кладенче се е стичала в долното, след това в канала, чиято сянка съвпада с колената ми и се отвеждала по една стена, където е образувала някаква форма. Както къфеджийките гадаят по дъното на чашата, вероятно така първосвещеникът по фигурата от кръвта е гадаел какво ще се случи.











Гласувай:
6
0



1. sande - Поздрави, Коста!
06.06 23:31
" Трудна планина за разбиране е Родопа, бих казал, най-трудната. Балканът за мен е най-красивата планина, Родопа обаче е най-интересната. Западната Родопа е красота, но си остава география. Източната Родопа обаче е история. Тук са се водили войни, имало е борби за вери, видно от паметниците, църквите и текетата тук, имало е насилия, помохамеданчване, античната култура е навсякъде, стига човек да може да я открива. Има цели села, построени върху останки от тракийски свети места, посочвам с. Костино и още много селца около голямото село Бенковски. "

***Мвого ценни неща научаваме от теб.

Пак ще кажа: в книги и сборници трябва да се събрат пътеписите ти.

Те са особено ценни за учениците, за подрастващото поколение, за
бъдещите поколения

Но трябват пари. Доста пари.
цитирай
2. stela50 - Поздравления и за този постинг, Коста...
07.06 12:44
Хубав текст, възхитителна музика !
цитирай
3. planinitenabulgaria - С напредване на възрстта ставам все по-чувствителен към древната култура на траките.
07.06 15:55
stela50 написа:
Хубав текст, възхитителна музика !


Велико нещо е бил тоз народ, затова има според мен и тенденция да се доказва, че сме произлезли от тях. Антропологически те са с малки глави, а ние с тголеми, затова и се съмнявам. И още нещо - като произлизаме от тях как така не направихме едно подобно на техните светилища, било то с долапчета или пък с тераси. Толкова скали има останали за изява след траките.
Има нещо тъжно обаче, затова и съм така емоционално напрегнат - упознах и този регион на България, вече наистина нямам къде да ходя. При мен туризъм не означава само ходене, а нещо доста по-различно. Вие сте от тези, които разбирате това.
Поздрави,
Коста
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 4925257
Постинги: 2307
Коментари: 5203
Гласове: 12469
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031