Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.06.2016 22:39 - РАЗЛИЧНИТЕ КОМУНИЗМИ УВРЕЖДАТ ХОРАТА РАЗЛИЧНО...
Автор: planinitenabulgaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1203 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 29.06.2016 23:21

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
           С посвещение на блогъра Sande, който живее най-близо до Сърбия:

        РАЗЛИЧНИТЕ КОМУНИЗ/Ъ/МИ  В  СЪРБИЯ  И  БЪЛГАРИЯ  УВРЕДИХА  ТРАЙНО  ТЕЗИ СТРАНИ  ПО  РАЗЛИЧЕН  НАЧИН

 

   Посещенията ми от доста години по планините на Западните покрайнини, които познавам така добре както и нашите, а също и различни градове и села в Сърбия, разговорите ми с хора с различно социално положение - това е причината да напиша този постинг. Поводът обаче стана запознаването ми с прекрасната долина между планининте Сува от едната страна и  съседните и планини от другата страна, Бабичка гора и Селичевица. Такава красота рядко може да се види. Това е един полупланински район, населен с китни – ако се погледнат от далеч – селца, около които всичко е обработено, подредено, терасирано. Като подреденост то ми напомни на околностите на Мюнхен, видни, когато самолетът каца или излита от летището. Мъка ме обзема обаче когато минавам през селата – къщите са неугледни, дворовете са типично селски, излъчването е на бедност, тежък труд, грижи. По селата и мвалките градове няма кафенета, където да седят хора без да работят, няма пиячници и пиянища, всички работят по нивите, по градините, с животните. А част от хората работят по Европа. Едни боядисват кораби, други – в химически заводи, в строителство, предимно ремонт - все работи, които са тежки, вредни за здравето и за които се назачават предимно чужденци. Контрастът между прекрасната пирода около селата и бедните, построени предимно със собствени сили къщи по селата е мого впечатляващ. Той се мултиплицира допълнително от явно неспазените отстояния между къщите или до улиците от една страна и прекрасните ниви, гори и ливади около селото, които са били оформяни може би преди стотици години според релефа на местността и така си остават до днес. Тук и там има и по някоя съвременна къща, построена от пенсинорал се /напр. в Германия/ работник. Пенсията му е поне 1000 евро, а тук пенсиите са по около 150. Не за бившите номенклатурчици на СЮК, които макар и не произвели накакъв обществен продукт също вземат по 1000 евро пенсии. Какви ли заплати са вземали те по времето на Тито и Милошевич, та да вземат сега 5-10 пъти по-високи пенсии от средната?

 

    Какво бе характерно за сръбския комунизъм?

    Там комунистът Тито взе властта след ВСВ и приложи в изкуствената държава Югославия политическа линия, различна от сталинската. Като се пренебрегне тотолитарността й, тази линя бе благоприятна за икономиката на страната. Тито не разреши да бъде взета земята на хората и колхолзирана, както настояваше Сталин и поради това се стигна до разрив между тях. Сталин свика някакъв барбаконгрес на комунистическите страни в Москва, чиято цел бе на него джелатите му да убият Тито и да турнат на мястото му агент на НКВД, каквито бяха вече турнати за кърмчии в останалите придадени към Сталин соцстрани след ВСВ. Агентите на Тито обаче – неговата УДБА – го предупредиха да не отива и умряният на този конгрес бе само Гошо Мастиката, наричан още Таралата, който така и не могъл да отговори на въпроса на Сталин:

-         Ти кого си питал да правиш балканска федерация?

   Запазването на собствеността върху земята – ниви, ливади, гори – стана важен фактор в пътя на развитие на Югославия. Запазвайки собственоостта си, хората нямаха стимул да бягат от страната си, поради което те бяха пускани да работят по възстановяващата се от войната Европа. Спечелинете пари се връщаха в Югославия, инвестираха се в строеж на заводи, в благоустройство. Отбелязвам, че земята на присъединените части от България към Тройното краство след 1919 г. също не бе отнета. Не бе избита или пратена по лагери и интелигенцята им с изключение на тези, които бяха срещу режима на Тито. Но следенето за дейността на тези хора от УДБА се е извършвало с осторожно внимание. За тях прошка не е имало ако излезнат извън линията, имало е затвори и лагери, осъждане на смърт. Така е било и за тези, които са били наричани сепаратисти – да се присъединят Западните поокрайнини отново към България, да се отделят от Югославия Босна и Херцеговина, Словения, Хърватия, Черна гора и други региони. Следвал е политпроцес и най-жестокото наказание – смърт, доживотен затвор, лагер.

    Този тип комунизъм доведе до някакъв просперитет страната, която разви доста силна промишленост. Сърбия започна да си произвежда почти всичко, от което имаше нужда. Вървяха някак работите, макар държавата да не бе нормална, а изкуствена, диктатурата на Тито се явяваше стабилизиращ фактор, но до едно време. Разрушителният процес за стабилизацията на Югославия се заформи като резултат на шовинизма на сърбите, които благодарение на него, на неподплатеното им самочувствие, на желанието си да паразитират върху труда на другите етнически групи в Югославия, доведоха до разпада на тази федерация. Страните, които се отделиха от Югославия поеха собствен път на развитие, някои от тях постигнаха големи успехи – Словения, Хърватия. Добро бъдеще ще има и Черна гора благодарение не на черногорците, а на прекрасната им природа, която може да стане притегателен център за почивка. Албанците ще работят, черногорци ще прибират парите. Най-загубили от този разпад след падането на режима на Милошевич бяха сърбите, които се оказаха в недрожелюбно обкръжение, в невъзможност да паразитират към отделитите се държави и с огромен апарат от промити мозъци, които официално вече не в СЮК или в УДБА продъжават да работят срещу бъдещето на Сърбия изключително успешно. Разпадът на Югославия наподобяваше на разпада на Съветската империя, която се трансформира в руска. Така към Сърбия останаха региони, враждебни спрямо нея както дагестанците срещу Русия или нямащи нищо общо със Сърбия като етнос – южните й части, където сърбите се изселват и на тяхно място идват етнически албанци. В Прешево вече няма един сърбин с  изключение на кмета и на няколокото полицаи, които бутнаха паметника в центъра на града на загинали албанци в юговойната. Бошняците от Санджак не искат и да чуят за Сърбия, искат да се присъединят към Босна и Херцеговина, а бошняци има и в Черна гора. Сърбия няма нищо ообщо с нашите Западни покрайнини, тя ги задържа незаконно. Проблем е и големият регион Воеводина, където хората искат присъединяване към ЕС. Там има и етническо напрежение, защото регионът е част от Унгария и Румъния, които имат влияние в региона.

 

    Комунизмът в България бе съвсем различен, много по-жесток, провеждан по указанията на Сталин. След като Българя не изпрати войски срещу СССР, защо му разрешиха в края на войната да ни окупира и да ни зарази с вируса на Маркс, който още живее в душите на много идиоти. С помощта на съветски /б. м. сталински/ инструктори бяха  построени много лагери за българските фашисти, цитирам Богданов дол и Скравена, а също затвори. Хиляди хора бяха избити след преврата или животът им погубен по лагерите или затворите, а с отстраняването им от обществения или икономически живот на страната ни ощетени бяхме всички. Първата стъпка на съветските инструктори бе изчистването на България от реакционната маса /б. м. интелитенцията/, която бе ликвидирана чрез разстрелване или доживотен затвор. Защо напр. Буров не бе оставен да работи, той никого не е ограбил както напр. сториха доста от съвременните банкери - окрадоха си банките и избягаха с парите на хората в чужбина.

    Втора сталиннска стъпка, която досъсипа бъдещето на страната ни бе отнемането на собствеността на хората. Тази стъпка предизвика масова миграция от селата в градовете, тя унищожи основата на страната ни, нейното село. Това село, което произвеждаше толкова храна, с която можеше да изхранва десетократно по-голямата Германия. Само в едно изречение още няколко престъпления – отнемането на собствеността на каракачаните, което след селата направи и планината ничия земя, на покритата градска собственост, прогонването от страната ни на голяма част от най-трудолюбивия етнос у нас, турците, който превърна огромен регион от Югоизточна България н пустиня.

     Животът върви напред, той се променя. След падането на диктатурите двете страни се оказаха на различни стартови позиции. В Сърбия, макар това название на страната да не отговаря точно на същността й, защото тя остава частична империя както и Русия, се оказа в изолация спрямо съседите и спрямо Европа. Промитите мозъци завъртяха пропагандната машина за водене на хибрдна война срещу собствения си народ подобно на идиотите-хибридчии от Англия, която си получи заслуженото заради простотията на младежите от Северна Англия и на бетонните глави, които за няколкото години  оставащ им живот катурнаха бъдещето на младите англичани. Ако англичаните са били и си остават боклуци – плод на безумно пиянство или на непредумишлено островно кръвосмешение, то те сега ще се превърнат в пълни боклуци. Сърбия е икономически на колене, но я спасява за сега нейното селско стопанство – сърбите произвеждат много храни, но пазар за тях няма, защото не са в ЕС. Хорат правят всичко възможно да си продадат част от храните за да имат кеш за нафта, за най-неотложни нужди, но всички затъват все повече и повече. Показател за това са изпразнените им язовири за енергия, защото държавата няма пари за газ, петрол. Работоспособността на сърбите обаче е много голяма – баби над 80 години в страшни жеги копаят на градините, други са с животните. Една престаряла баба, огъната като кука, се прибираше с мотика на рамо, спускайки се по много стръмна пътека, едвам пристъпвайки на бъчвоподобно извитите си крака, които и я боляха. Но работеше още бабата и нищо чудно края й да дойде на нивата, на градината. Благодарение на труда на тези хора страната им изглежда така хубаво подредена, стопанисвана. Причината е неотнемането на земята им. Затова аз казвам, че 500-те години турско подтисничество не увредиха така страната ни както 45-те години съветски комунизъм, който след отнемането на обствеността на хората ги превърна в безотечественици и подготви почвата за днешното ни окаяно състояние, виновно за което е нискокачественият, израстнал по времето на комунизЪма ни човешки матриял, опериран от към притежаването на ценностна система посредством образованието, медиите, примерите за успели в живота изроди с прякори.

   Още една разлика между Сърбия и нас:

   Утежняващ фактор у нас са единият милион млади мъже между 20 и 40 години, които нито работят, нито търсят работа. Това е ужасно бреме за страната, зашото по същество това са престъпният контингент, който извършва престъпления в много широк обхват – от дребни далавери, за които не плаща данък, до обири на магазини и складове, до разбиване на банкомати, нападения над банкови кланове или коли на инкасо и още по-страшни неща, напр. наркотици, проституция, мокри поръчки.

   В Сърбия такова нещо почти няма, но и там вече се появяват мутри. И неспециалист в тази област ще ги различи по скъпия им джип, преминаващ границата. Тези не чакат на опашката, отиват на затворен пункт, викат някакав служители и той ги обслужва. А какъв изрод слиза от колата да „реди” да не чакат на опашката!

     Ако у нас престъъпността е повсеместна, започвайки от най-ниските етажи и достигайки до най-високите – Парламента и Съда, то в Сърбия престъпността е характерна за най-високите им инстанции. Затова си гръмнаха Джинджич, за това там игрят башберенджибабаити като Йоца Амсетрдама. Посочвам и един сръбски спортен мафиот – абсолютен изрод – който бутна Иван Славков от МОК. Хората в Сърбия малко знаят за тези неща, те не ги засягат пряко и не ги вълнуват по същшя начин,у както малцина у нас знаят какво върши прокуратурата с престъпниците у нас, поради което се сезират върху най-ниското ниво, полицията.

    Още една разлика:

    В Сърбия също има цигани, чиито брой нарастна след изгонването им от Косово и Хърватия, но понятието циганска престъпност не съществува. Там полицията и хората се справят с проблемите, които биха им ппричили циганите, а циганите в Сърбия вече получават социални помощи както у нас. Гета около градовете, престъпни цигански банди - такова нещо в Сърбия няма, за разлика от нас.

   Единственият път да се оправи в някаква степен Сърбия е да бъде приета в ЕС, но на сегашния егап това не е възможно. Промитите мозъци, инструктирани от агентите на Путин водят непрестанна пропаганда срещу Америка, Европа и НАТО. Напомням и за незаконно задържана от сърбите част от Източна Славония, която е хърватска. Хърватите не са като нас, Сърбия ни държи незаконно към 5000 кв. км. планинска част, ние не си я искаме обратно.
   Не ми е трудно да различа нормалния сърбин – той е добър, отруден и симпатичен човек! - от агента, който иска де влезе в разговор с мен и когото уподобявам на цирей с гноен връх. Подходът на агентите е стандартен, въпросит към мен – също. Заговорват за голямата ни грешка - влизането ни в ЕС и развалянето на отношенията ни с Русия, защото сме глупаци, а те са умни. Аз обаче съм измиислил как да попарвам агентите, като в един момент им казвам, че тези неща ги знам, защото съм по-умен от Путин. Следва такава реакция, каквато напр. би имал свещеник, комуто някой по време на служба казва, че и той самият наподобява Бог. От тази линния на протипоставяне на Сърбия срещу Евпора печели само Путин, който работи срещу ЕС, а така и срещу страните, коиито биха искали да бъдат към Европа, а не към приматите в ОНД. Тазии линия споделят и македонците, също ужасяващо промити мозъци, първите приятелии на сърбите и още по-необичащи ни и от тях. Ще въведа уточнение – голяма част от Сърбия е населена с етнически българи, останали там след Австрийско-Турската война – Поворавието, Нишко, Зачерска. Общатата ни кръв с тях се усеща. Съзнанието на македонците пък е така замъглено, че те не виждат опастността, която идва срещу тях – те вече са второ Косово, пред финала са. Сценалият обаче ще е друг. И вместо да се замислят за това, търсят военен съюз с Путин и икономически с арабите, нас не считат за държава изобщо. А Путиин плацика и македонците и сърбите, защото има база в Ниш, а възможно и на други места. Но пък му езнаха достъпа от тъм Адриатиката с приемането на Черна гора в ЕС.

    България за разлика от Сърбия макар и в ЕС има също доста трудности – посочих вече едения милион далавераджии, социалните на циганите, към милиард лв. годишно, последствията от техните краажби, загубата на трудовите навици на хората, чиито имоти са били отнети. Израстнали не сред природата, а сред стените на блоците по разните квартали, това не могат да бъдат пълноценни хора. Човект е създаден да се труди както птицата да фърчи, казва Николай Хайтов. Родените и израстнали по блоците, възприети от тях като жизнена среда, дали могат нещо да првят, да се почувстват като част от природата и света и да открият мястото си сред тях? Казвам твърдо нье!  Дали такива няма по-лесно да се поддатат на дейности, нехарактерни за тяхнотоо естественото Божие употребелние?

   С по няколко думи изтъкнах най-съществените разлики между нас и сърбите, причина за които са различнити типове комунизъм, вилнял в страните им, оставиил до днес рожденни петна в душите на хората, които им пречат да живеят като свободни, бих казал, нормални хора. Като хора обаче, сърбите не са лоши, както обикновено биват представяни. Лошотията важи за държавниците им. Първо те са изключително трудолюбиви, не крадат, нямат масова престъпност, готови са да помогнат на човек, който считат, че има нужда от помощ. В отношението им към мен долавям скромност и подтиснатост, но това не важи за идиотите, чиито мозъци са били промивани в СЮК или УДБА и поради това те се държат агресивно. Имах късмета да попадна на самия Шешел – абсолютен идиот от типа Жилиновски или проститутката Льо Пен. Аз обаче ги млъквам когата реша, като им казвам, че съм по-умен от Путин. Те да се сетят защо. Поглеждат ме като извънземно…

    Още една  разлика – сърбите не искат да са в ЕС и няма да влезат, готов съм да се обзаложа за това ако има референдум. Те искат да граят с Путин и арабите. Нашите комунисти искат да са в ЕС, защото така имат по-големи възможности, но същевременно подържат в България задкулисието, което е подчинено на Путин. Така сучат от две крави и се явявят конформисти, /б. м. политпроститути/, докато сръбските такова нещо няма да допуснат. Те си имат СЮК и УДБА и чрез тях манипулират успешно масите. Затова Сърбия никога няма да влезе в ЕС.

   И накрая:

   Младите сърби искат промяна, те осъзнават, че така се капсулират, че живеят много тежко, в бедност, нямат кеш за най-необходимото, за здраве, че страната им закъсва поради липса на технологии, работни места. Затова там постепенно започват процеси, които Вучич иска да тласне напред и чиято е цел е промяна, но враговете на тези процеси са много силни. Тези процеси станаха при нас, но те не доведоха до желаните резултати. Причините – единият милион далавераджии, които са пълни паразити, 1,5 млииона цигании на помощи и едно  поколение, което не се е трудило и няма трудови навици. И като похлупак хиррината война на Путин срещу нас, на която най-простите хора са податливи, а влизащите в тази категория стават все повече. Да се мисли, да си интелегинтин не е лесна работа. Точно такива, тъпите младежи от Северна Англия, повтарям, плод на безумно пиянство на родителите им или на непредумишлено островно кръвосмешение сториха белята със страната си.

   Завърщшвам с един невиц:

   Правешкият джуревец бил пратен от Хрущо да подготви посещението му в Белград. Отишъл нашият, на летището, ще го посреща Тито. Тошо не е вчерашен обаче, вижда че доста възрастният Тто си пипнал вратовръзката и после ципа на панталона. Веднага изпраща Тошо информацията до Центъра с питане какво означава това. След секунда от Центъра отговорът идва. Тито искал да каже на Тошо по този начин: До гуша ми дойде да вземам от вас заеми, ке ме хванете за куро да ви ги върнем!!!

   И още нещо, което изглежда комично, но е гневно и от страна на Тошо и на Тито. Тито обидил нашия, че вестниците ни не отразяват истината, само датите им са верни. Тошо веднаго го репликирал, питйки го как мисли, че ще се оправи с тези 8 милиона певци. Тито му задал обаче контравъпрос – как Тошо ще се оправи с неговите 8 милиона крадци, на които той плаща по пет лева на ден, а те харчат по десет.

   Тази история има продължение. Следващият подготвящ срещата на Тито и Хрущо, маршал Бирюзов се утепа на хълма Авала заради повреда в правителствения самолет.

   И на финала:

   Докато Путин още не съборил съвсем ЕС, посещавайте Сърбия и Западните покрайнини с европските си карти, защото после не се знае какво ще стане. Може да ни искат на границите не паспорти, а книжки за партийни членове, на жените не знам какво биха искали.  А дали такива ще може да продава мафията както сега напр. шофьорските книжки,  казва ли ти някой…




Гласувай:
1
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5696231
Постинги: 2587
Коментари: 6239
Гласове: 13467
Архив
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031