Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.05.2016 08:55 - САМОТНА КЪЩА В ПЛАНИНАТА
Автор: hadjito Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1162 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
САМОТНА КЪЩА В ПЛАНИНАТА
     Една самотна къща в планината се белее в далечината сред кипналата пролетна зеленина. В долния край на голямата ливада, сякаш напъдена от града, сякаш недопусната в царството на буковата гора над нея. Самотна бяла къща, слънчев отблясък в зеницата на планината. Гледам я и се питам кой ли се е опитал да избяга чак там от суетата на града, от проблемите на света, или може би от себе си самия? Там, в тишината и красотата на природата. Но можеш ли да избягаш наистина от света и от себе си? Светът ще те намери където и да си, а раницата с радостите и тегобите неизменно ще виси на гърба ти.
     За да потвърди думите ми един реактивен самолет е проточил дългата нишка на своето намерение в бистрото небе над хребета и с шума на двигателя си се е насочил право към нея. Къде ще избягаш, къде можеш да се скриеш в днешно време? Животът винаги ще те намери.
     Под червения покрив на къщата червенее навярно нажежената амбиция на един самотник, на един отшелник, и в огнището му гори все пак огънят на надеждата, че нещо ще се промени и ще доведе нещата до един по-добър край.
Къщата – пулсираща топлина в шепата на планината, отхвръкнала искрица от огъня на живота в пустошта, за да я насели с емоции и очакване. Тя сякаш иска да напомни, че където и да отидеш, никога няма да бъдеш сам, че винаги ще се намери, дори и в най-забутаните кътчета на света, кой да ти помогне, да ти подаде ръка в момент на изпитание.
     Къщата – крепостта на неутолената жажда към красотата, към непознатото, към още неизпитаното, и неизживяното, към предизвикателство да надскочиш себе си, да откриеш кой си всъщност и колко струваш, разчитайки единствено на себе си, да превъзмогнеш неудобствата и обстоятелствата, за да се почувстваш горд със себе си от това, че го можеш, че си го направил…
     Ненатрапчиво тая върви с мен по стръмната пътека, и макар от разстояние е моят спътник в изкачването. И е моя упорна точка.
     И докато я гледам си мисля за това, че и самият аз съм тук като една отдалечена къщичка в планината, приютила под покрива си вярата и надеждата за едно по-щастливо и красиво бъдеще, покрив и подслон за страстите в душата, за неспокойната ми мисъл, която ме е довела в този дивен кът на родната природа.


image



Гласувай:
4


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hadjito
Категория: Други
Прочетен: 7092075
Постинги: 8382
Коментари: 1784
Гласове: 4312
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031