„…ПОЕТИТЕ СА СТИХ – СЪЛЗА НА БОГА.”
Утре блогът на надарената с голям талант поетеса Дела Раи навършва 9 години. Това е доста дълъг период, достатъчен за реализиране на важни промени в живота на човека. Нещо подобно се случи и с мен в резултат на общуването ми с този блог. Яне Сандански е казал, че робът се стреми към свобода, а свободният – към съвършенство. Аз бях цял живот много зает и много работех, но пък оставих след мен доста значими неща. За духовния си живот и изкуството, които винаги съм почитал нямах достатъчно време, но въпреки това те заемаха важно място в живота ми. След пенсионирането ми разполагам с повече време за себе си - за доста разностранните ми и противоречиви интереси. Аз вече познавам себе си - изтъкан съм от противоречия и трудно влизам в хармония със себе си, което ме прави неспокоен и търсеш като дух. Цял живот съм работил с обикновени хора, приятелите ми обаче бяха интелигентни. На първо място сред тях са музикантите, но бях близък и с известни български творци, които съм почитал и съм им помагал, имаше с какво.
Недостатъчният ми досег с духовността в рамките, които бих желал да бъде той поради професията ми ме направи особено възприемчив към духовността и към някои страни на изкуството, което намери продължение през 2009 г, когато неочаквано и с мощ в живота ми навлязоха стиховете на Дела Раи. Без всякакво съмнение тези стихове ме промениха в някаква степен, макар да съм изключително консервативен. Не само стиховете обаче, а и отговориите на поетесата към доста от коментариите, голяма част от тях – шедьоври, които ме размислиха за изминалата част от живота ми. Досегът до такава личност изисква от човека да даде максималното от себе си като ДЕЛА, като мисли. А това е творчески процес. Причината за тези напрегнати връзки на човек с такова висше същество са трите качества, които поетесата притежава:
Талант,
Висш разум и
Висок интелект.
Без едно от тези качества личността няма да бъде хармонична според мен. Само на този тип личности отива да избират за категория на сайта си „Изкуство”. Осъществявайки контакт с такива личности, човек преценява сам себе си, стреми се да се учи от тях, да се въздига и той духовно според възможностите си. И ако може с нещо да им помогне. Мисля, че за тези седем години, през които се запознах с доста от сиховете на Дела Раи и от есетата й, аз малко се попромених в положителна посока, посочвам съвсем точно – благодарение на нея. Тук ще изтъкна една своя особеност. Аз много обичам музиката, а голяма част от стиховете на поетесата ми звучат, музикантите ме разбират.
Личности като Дела Раи трябва да обединяват хората, които са духовни, добри, които обичат изкуството в различните му жанрове. В днешното бездуховно време, когато се цени агресията и чалгата, такива личноста са национално богатство. В това отношение тя стои много високо, защото е един Божий подарък не само за блога, а и за страната ни. Аз съм един от тези, които й казват:
- Благодаря!
Поетът може да каже в няколко стиха много неща, както най-добрите композитори в скромните рамки на камерната музика. Няколко нейни стихотворения аз възприемам като нейни автопротрети. Ето един автопротрет от последната й стихосбирка „Оцеляла от обич”:
Сълзи на Бог
Очите на поетите са сън –
дълбок и чист, тревожен и безкраен.
Перата им, извайват нежен звън.
И списват по звездите всяка тайна.
Ръцете на поетите са вик,
на копие понесъл тишината.
И стигмите Исусови от стих
потъват в дълбините на душата.
Сърцата на поетите са жар,
в която нестинарите са много.
И в свойта дан – словесния олтар,
поетите са стих – сълза на Бога.
Едно стихотворение на Дела Раи, което звучи, един неин автопротрет, който друг не може да се изобрази нито със слово, нито на платно. Нещо прекрасно!
За годишнината на Дела Раи - един музикален поздрав от мен. Композиторът си го е избрала тя – в стихотворението „Защото аз съм всичките жени” тя уподобява себе си на симфония на Моцарт. Щом обича Моцарт – два поздрава с негова музика по случай Рожденния ден на блога й. Не два, три ще са поздравите – ще включа и една ранна симфония, която според мен е най-подходяща за сравението - нежната сестрица на една от последните симфонии на Моцарт К 550. На тази възраст Моцарт е бил наричан не Wonder, a Wunderkind. А симфонийката му вдъхновява Татко Хайдн.
Желая Ти здрав и вдъхновение, Дела! Тъй малко дни животът трай, изкуството пък няма край!
В изкуството обаче винаги има „още!”.
Коста
Док :)
31.03.2016 10:04
ДУХЪТ МИ ПРОЛЕТ
По небето, ненаситен,
облак чуден зарида.
Обладаха капки ситни
пак зелената трева.
Вятър в бурята се сгуши.
и разнежен от любов
своята лула изпуши
пак с наслада. С чуден зов
птиците крила извиха
и в изкъпаната шир,
през небето прекосиха
мойто щастие и мир.
И тогава се възнесе
през въздишка пролетта.
После моят дух отнесе
в свойта горда красота.
Продължавай да твориш красота, Дела!
Сърдечно благодаря!
Благодаря и на теб, Док!
Двете дами, които не са доволни от мен призовавам да се сезират в самите себе си. И да поставят началото на духовното си пречистване. Знам Ви, но няма да напиша никовете Ви.
https://www.youtube/watch?v=k1-TrAvp_xs
https://www/watch?v=k1-TrAvp_xs
не става съвсем за Рожден ден на блог....
РАДВАМ СЕ, ЧЕ СИ МЕ РАЗБРАЛА ПРАВИЛНО !