МУТРАТА - РОЖБА  НА  ПРЕХОДА

     Извършиха ремонт от Топлофикация в кооперацията ни, при който от моето мазе извадиха едни излезли от употреба метални тръби Ф127 мм. Уговорих се с майсторите да оставят една, която да ползвам за вентилация. Представих и мотивите си - пет кафета и 5 лв. и техническото ми задание бе изпълнено – въздуховодът на вентилацията освен с кръгова извивка се сдоби и с покривче над отовора му. Стана страхотно, макар и доста късно, защото в това мазе преминаха доста от творческите ми години когато имах сили да работя, вдъхновение и бъдеще, в смисъл за кого да се трудя. Мазето ми е с площ около 25 кв. м, като в него мога да върша дърводелска, шлосерска, монтьорска, електротехническа, В и К и всякаква работа, кавато човек се помисли.  Тук направих заготовките на трите си къщи, които построих сам, включително и елементите на целометалическа конструкция на покрив на къща с площ 100 кв. м, които после заварих по местата им. В техническите работи съм оправен почти както Надето Михайлова при осъществавенето на интимни контакти. Мазето имаше само примитивна вентилация, която отвеждаше дима от заварките в общия коридор, което не е желателно. Твърде късно се сдобих с тази вентилация, но сега бе моментът да сторя това.

   За да подведа въздуха от вентилатора до тръбата измислих конструкция с вентилатор Ф 152, ПВЦ тръби Ф110, като прехода 110/152 си направих сам. Трябваше ми една цяла тръба 4 м. и няколко фитинга – дъги, колена, муфи. Купих тези неща от магазина под моста Чавдар, защото там са най евтини и тръгнах пеша до Лъвов мост, където живея. Нямаше как да ползвам автобус с тази дълга тръба. Тротоарът бе покрит с дълбок сняг и се движех по пътното платно за автобусите плътно в дясно, като поглеждах да не се появи автобус зад мен. Но и да се появеше, място да ме изпревари имеше достатъчно. Тръбата бе в дясната ми ръка, торбата с фитингите  - в лявата. Движа се аз спокойно, но и предвидимо – не стъпвам нито крачка в ляво към пътното платно. Когато карам кола също съм предвидим, това е начин на оцеляване сред летящите мутрешки джипове, които не спазват правилата за движение.

    Движа се и усетих, ча зад мен се чува шум от бързо идващ към мен автомобил и рефлекторно изнесох по-наляво от мен лявата си ръка, в която бе черната найлонова торба с фитингите за да имитирам по-широки габарити. Да се обърна назад нямах време. След половин секунда или още по-кратко черен джип Мерцедес, голям като слон удари със стъпенката си торбата с фитингите, скъса я и те се разпиляха, в ръката ми остана само дръжката на торбата. Джипът отлетя напред по забраненото за леки автомобили автобусно платно с много висока скорост. Пак се разминах с торпедото, казах си аз, но много се притесних. Още половин метър в дясно и от мен щеше да остане само споменът - мутрата щеше да ме отнесе.

    Върнах се в магазина и поисках нова торба. Продавачката каза, че  тук требе да се внимава, оти карат много бързо. Тръгнах отново, но с напрежение да не ми се появи друг идиот изотзад.

   Историята обаче  на завърши до тук. Тръгвайки с новата торба и една нова дъга, защото една се оказа спукана, наближих кръстовището със светофара, където имаше голямо задръстване. Мислех си, как се отървах, този идиот можеше да ме размаже. И неочаквано в платното за автобусите освен чакащите автобуси – всичикте спряли и Мерцедеса. Падна ли ме сега, помислих си да се скарам на шофьора му,  но…

    От голямата като слон кола бе слезло нещо, което не бях виждал, описвам го от долу на горе. Огромни крака, огромен задник, а от задника нагоре прилича на триъгълник. Рамената му бяха много по-тесни от задника му, ръцете слизаха надолу под ъгъл, вратът бе дебел колкото главата му, а главата завършваше с остро кубе. Отказах се да осъществя намеренията си, но вече бях тръгнал към изрода. Той се обърна и застана с профил към мен, но какъв профил. Главата му бе гола, имаше права, чисто черна брада, започваща изпод очите му с прави косми. Такива бяха и веждите му, челото му бе назад към тилната кост. Но най-страшното бе излъчването на мутрата – на убиец, който се оглежда за жертвата си. А и ръстът му бе внушителен, между 190 и 200. На паметник с фундамент, или пък на дялан с брадва предмет от дърво приличаше, не можах да преценя.

    Смелостта ми да му се скарам се изпари, но ме обзе и страх да не ме види, защото ще ме познае по тръбата и ще ме размаже за гдето съм му бил на пътя. Да ти налети такава мутра сигурно е по-страшно отколкото да ти налети джип. Измъкнах се като мокра връв и тръгнах напред с надежда да не ме види и да се саморазправи с мен. И се замислих:

   Какво мога да направя аз или който и да е в случай на спор с тази огромна като горила мутра, възможно ли е въобще да възникне спор с такова нещо. Мутрата ако се разяри ще усмърти противопоставящия й се на секундата. Мутрата – най-съвършенното творение на прехода ни, който така и не свършва. Може ли такова нещо да извърши нещо смислено, да работи, да има семейство, да гледа жена, дете, да бъде социална личност? Туй нещо /не мога да кажа човек, защото ако влезе в стадо с горили те ще го приемат за горил/ за нищо не става, това е изрод на квадрат. То вероятно бе само шофьор или охранител на някакъв мафиот, комуто откарваше джипа. Аз пък за една бройка да съм жертвата. А джипът – огромен, черен, лъщящ, чист като тромпет, поръчков, без изписан модел на задния капак.

    Тези хора аз наричам примати. Под този знаменател поставям агресивните като излъчване, които вече губят човешкия си облик. Като примати по интелект обаче има и други мутри, които не са така агресивни, но пък отговарят на този показател по делата си.

    Едно отклонение:

    Примати в нета са промитите мозъци, определено агресивно настроени, бих ги нарекъл нетови мутри. Но има и примати в нета, които не са агресивни, това са бетонните глави. Край на отклонението.

   Познавам една мутра – от кротките, близък съм с майка й. Тя /мутрата/ е изключително богата, има АУДИ осмица, сега си купи и суперскъп мотор. Майка му е загрижнена, че сина й гони 40-така, но за жена, дете, изобщо и не помислюва, а тя мре да има внуче. Животът е толкова хубва, казва мутрата, че човек не бива да си го утежнява с ангажименти като жена, дете. Жена наистина не му трябва – той си има чистачка, има си и готвачка, навестяват го по график няколко елитни проститутки. Има си и градинар, и човек, който подържа сградата му. А за дете – това е малко по-сложно за него. Това означава да имаш мисия в живота си, да си осъзнал миналото, да имаш бъдеще и когато те няма вече тук. Може ли мутрата, изродът на демокрацията да се замисли за това. Животът за мутрата е нищо, но не съвсем – една от най-скъпите поръчки са мокрите. Които не ценят живота и го оценяват на пари, са готови да ги извършват. 
           РОЖБАТА  НА  ПРЕХОДА  НИ,  МУТРАТА…

                

    Така изгреждаше в моите очи мутрата, която щеше да ме размаже с джипа си.
    Разликата е само в това, че тази мутра е ударена от друга с твърд предмет по главата и има цицина. А моята мутра бе с остро бръснато кубе, без цицини по него.

planinitenabulgaria - такива са времената, такова е времето, но има и друго. Всичко тече, всичко се променя. А ние българите, на пук на всички черногледци пак ще оцелеем, пак ще ни има. Абе устойчиви сме.
Поздрав.
Ицко

Приматите рядко са толкова глупави и само ако са били в контакт с човеци. Деградацията е присъща само на човешкия вид.

В началото бе бозайникът. Той е същество, което има само вродени рефлекси - да пази живота си от враговете, да се нахрани, да научи малките си да се справят сами с живота. Когато се убеди, че това е факт, оставя ги да живеят самостоятелно. Най-добрите майки, мечките, обучават малките си три години. Следващото стъпало е приматът. Той освен качествата на бозайника, които са му присъщи, осъществява и примитивни социални контакти с другите примати. Това води до създаване на напрежение в стадото, борби и побоища между отделните примати. Поради този начин на изява в живота те са подчертано агресивни. "Приматът" от моята снимка също има следа от удар с камък или дЪрво по кратуната. След примата следва маймуната. Тя живее на стада, в които се спазва определен ред. Нагоре по стълбицата на развитието следва човекът. Лошото е, че интелектът на това най-висше същество понягога понамязва на предците му от отсечката бозайник - човек.
Бозайникът обаче не е най-низшето по разум животно. Давам пример с това, че той се грижи за малките си, отглежда ги, научава ги на самостоятелен живот. Един друг етнос обаче не само че не се грижи за децата си, но живее от помощите на държавата за тях. И на нищо не ги учи, оставя това на социалните домове и ТВУ. Поради това аз поставям този етнос като развитие под нивото на бозайниците.