Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.01.2016 08:42 - ОТ МАХАЛИТЕ ПО МИЛЕВСКА ПЛАНИНА И КЪРВАВ КАМИК - В ЛОС АНЖЕЛЕС
Автор: planinitenabulgaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1288 Коментари: 3 Гласове:
8

Последна промяна: 03.01.2016 08:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 

               ОТ  МАХАЛИТЕ  ПО  МИЛЕВСКАТА  ПЛАНИНА 

                  И  КЪРВАВ  КАМИК - ДО  ЛОС  АНЖЕЛЕС

 

   Миналата година се оказах в подобна ситуация – от Западния Балкан, където бродих по масива му и по селата, придадени според Ньойския „мирен”  договор на Тройното кралство, се оказах в Лос Анжелес. Изходната ми база за Балкана бе над с. Дойкинци, за което ако някой знае, това ще да е от постингите ми. Забележително бе – от Дойкинци да се окажа в Лос Анжелес! Контрастът е огромен – това е разлика в битието, в мисленето, в ценностната система. При моите пътувания ме влекат най-непосещаваните планини, най-дивите им дялове, най-високите села в планината, но също и антични култови паметници, християнски оброци и светилища, архитектурно наследство. Видя ли някъде водопад или античен мост – там съм.

     Миналата година самолетът от София до Франкфурт премина над частта от Балкана, където бях преди седмица и направих художествени снимки на самолети със следите им в небето над короните на различно оцветени от есента дървета. Над тези места премиинава коридор на  самолетите, излитащи от Летище София към Западна Европа. Страхотно преживяване беше. Да прибавя, че на големия полет летяхме над Исландия, Гренландия и северната част на Канада, където са живяли някога ескимосите. А полетът следва посоката на слънцето и така до Лос Анжелос денят е с нас.

    Тази година се получи нещо подобно. След пътуванията ми по планините Кървав камик и Милевска планана отново литнах за Лос Анжелес. Отново преживях този контраст – животът, ценностната система на хората, съхранени па този места каквито са е били преди 100 години от една страна и от друга животът в най-развитата и най-мощна във всяко отношение страна на света.  Не само в банковия сектор, както твърдят враговете й. Аз ще пиша на тази тема, но сега казвам, че според мен светът след ВСВ е разделен на две: Едната половина е Америка, а другата е останалия свят. И че втората половина е зависима от първата и работи за нея. Ще изложа и мотиви към това мое мнение.

     Видно и от постингинте ми, животът в Америка не ме вълнува, за Новия свят нямам нито един постинг. Бидейки тук мисълта ми е пак в България. Вълнува ме това, което стават там и което никак не ми харесва а също българите, придадени към чужди страни заради идиотите, виновни за всичко в света днес, та дори и за навлеците-наглеци от Афганистан, Африка и другаде в Европа. А виновните, които аз наричам идиоти, това е мое мнение – това са победителите в двете световни войни.

    Тук, сред това богатство, което не мога да опиша, сред тази мощ, нямаща равна на себе си, аз си мисля за своите корени, останали на хиляди километра от Новия свят, вдъхновил на времето Дворжак да напише трите си най-добри творби. Миналата година в съзнанието ми нахлу разказа на Николай Хайтов „Дервишево семе”. Съхранил съм в главата си прежияванията на дядото, който искаше да има наследник преди да умре и доживя да му се роди внуче. При мен това стана когато бях на 69.  От тогава животът ми и месленето ми много се промениха. Ето, пътувам до Америка, гледам си внучето, но не е само това. Признавам си, преди то да се  роди въобще и не си помислях, че на тази възраст с мен вече може да има край. Чаках и чаках внуче. Сега не ме е страх каквото и да стане с мен. Стане ли нещо, мисля си, че вече ще е на време. До кава степен ме промени раждането на внучето показва фактът, че започнах да не се страхувам и при туристиическите си преходи. И да замръзна някъде, и да ме изядат вълците, мисля си - каквото трябваше да свърша по земния си път,  свърших го, няма да е голяма загуба. А зад гърба си имам наистина доста дела. През живота си не съм имал почивка, само задачи, а задачите след като станах свободен човек /пенсионер/ си ги поставям сам.

    Тази година във връзка с празниците Коледа и Нова Година отново в ума ми се събуди есе на Николай Хайтов за един баща, който вижда, че детето му се опитва да обели изпечения в жарта картоф. Баща му го удря през ръката и му казва, че така не бива да прави. Ценностната система на бащата не разрешава дори част от храната, обелката на картофа, да се изхвърля. За нея е положен труд, приготвена е, на масата е. Изхвърлянето на част от храната е неуважение към труда на родителите, които са я приготвили и с нея хранят детето си. Каквото имат те, това ще яде и детето. Така бащата учи детето си на скрмност и уважение към труда на родителите си, а след като детето поотрасне ще го научи на трудови умения и навици. Иначе животът секва…

    В кратките си, но изключително съдържателни книги „Бодливата роза” и „Животворният извор”  Хайтов изразява възмущението си, когато вижда хора в София да изхвърлят хляб в кофите за боклук пред блоците си. Той ползва глагола „тъпча”, събирателен за простотията на хората, които извършват това и неговото възмущение. Колко труд трябва да се положи, за да се произведе хляб, да достигне той до хората, а те…да изхвърлят част от него, тялото Божие. В миналото ако хлябът падне от масата най-възрастният го вдига и му се извинява. Този процес е наистина възмутителен особено за трудовите хора, участвали по някякъв начин във веригата на произвоството му от полето до магазина.

    Да допълня и още нещо, преди да отсекат за строеж на църква дъб как хората са измолвали прошка от дървото. И като сравнение днес, кам мутрите посякоха дъбовите гори на България.

    Тези мисли и сравнения ми дадоха основание за размисъл, колко умен е този човек и че това му качество не съм осъзнавал изцяло. Той пише есе и за родителите си, „Докато са живи”.  Майка си той описва като нежна и слаба жена, с ръце, станали като копита от тежката работа. Баща му заболява, единият му крак гангренясва. Но за да не пречи на работата на другите той лежи завит с одеало – никой да не вижда крака му -  и така починал. Трябваха ми години, за да проумея прозорливите му мисли. Не само духът на българина от Родопите описа Хайтов в творчеството си, но прехвърли и духовен мост между Родопите и останалата част от страната. Аз преминах по този мост. Ето, години след като съм се запознал с неговите творби, те се връщат в съзнанието ми и то в страна, където такъв като него /да не казвам и като мен!/ ще го счетат за първи глупак. Стойностното остава в съзнанието на хората, поне така е за мен. След това посещавах Родопите много пъти, запознах се с още много видни хора там. Творчеството на Николай Хайтов и романът на Антон Дончев бяха искрата, която разпали у мен желанието да упозная тази огромна планина, за която днес с право казвам: Познавам я добре!

    Да можеше да види Хайтов какво става с храната в Лос Анжелес!

    Храна се купува в обеми, които не могат да се изядат, това означава изхвърлянето на част от нея – невкусната, недоядената, неподходящата. Същото е и в ресторантите – там поднасят блюда, които може да изяде някой изрод с хипервъзможности, напр. каквито има Успелият на 33.  Поръчалият храната опитва от тук, от там, връща останалата част и тя се изхвърля. Така се постъпва и по улиците, където половината от хората движейки се ядат нещо и в определен момент го изхвърлят в кошчетата за боклук, за да задъвчат нещо друго. Това е начин на мислене, на изява, на жест към околните, който няма нищо общо с това, което аз наричам естествено Божие употребление на човека при изминаване на земния му път. Само да е изстинало яденето,  да е останало от вечерта – ако не още вечерта, то на сутринта към него се гледа с отвращение и следва заповедта: Хвърляй!!!

    Това е нещо, което не само не мога да приема, но което ме възмущава, да не казвам, убива. В София аз събирам кокалите и ги нося на кучетата в планината или на вилата, ако пък остане стар хляб, той отива за конете в планината. Ако изостане някаква манджа или остарее много, нося я на кучетата на вилата. Никога не хвърлям храна! Това е някаква заповед в мен, кодирана още при създаването ми и която спазвам. Защото уважавам труда на хората, произвели тази храна. Понякога на вилата мущици наяждат боба, остава стар ориз или брашно. Те отиват за мравките или варя с тях храна за кучетата на вилата. Когато съм по планините за дълго си вземам в колата много повече хляб нарочно и в последния ден го давам на някой овчар, козар, кравар. Уж за овцете, но аз знам, че хлябът е запазен и че ще го изяде човекът. Бедността по планините е голяма, и това е помощ. Не изхвърлям и бурканите, а ги нося на хората по планината. Не изхвърлям и дървесната пепел от печката, нося я на ръце и наторявам с нея градината си.

    Само това изхвърляне на храна ми е достатъчно като дразнител, за да не мога да остана да живея тук продължително време, да не изреждам сега още много такива дразнители. Всеки ден от къщите в контейнерите за боклук се изхвърлят храни, ако пък случайно контейнерите са препълнени, храните се оставят до него – то са готови ястия, части от печени пилета и пуйки, зеленчуци, плодове, всякакви храни в различни обеми пластмасови кутии, стекове бира, която явно не е оправдала очакванията или касети с един тип вино, счетено от закупилия го /вероятно/ за не вкусно.

   Да се възпротивя срещу това – не става! Значи съм селянин, значи живея по архаичен начин, както живеят българите, чувал съм това обвинение, което ми вменява липса на прогрес, тъпост, неподлежащ на развитие. Само че туй развитие според мен не води нагоре, а надолу. Другата половина на света, която осигурява това доволство на Америка вече не може да осигурява толкоз много и поради това започват да възникват нови проблеми. Но статуквото след ВСВ е такова, че тежестите на тези проблеми не засягат само страната, където те са възникнали, а преминават върху целия свят.

   Прилагам два линка с разкошни вещи на Дворжак, вдъхновени от посещението му в Америка. В бавната част на Симфонията има тема от Америка "Песен на индианския вожд Хайявата". Две велики творби!!!

 

   Ще завърша с една препоръка извън темата:

   В нета има хибридни войници на страните с режими тип ПРИМАТИ или на още по-войнствените, с режими тип МАЙМУНИ С РАКЕТИ, които пишат глупости на тази тема. Троловете нямат нито познания, нито морал, щом така си вадят хляба, но критиката ми е към тези, които дават заказите на троловете:

   Елате тук, товарищи заказчици, вижте за какво става въпрос, па тогава заръчайте що да се пише. Животът е много динамичен и не работи за Вас - цените на петрола падат и падат, как ще плащате на щатните си тролове. Да не вземат да заработят слещу Вас! Та внимавайте. Хайтов предупреждаваше в разказа си за кучето Катерин: Границата е много тънка!








Гласувай:
9
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. syrmaepon - За съжаление всичко в Новия свят е ...
03.01.2016 11:46
За съжаление всичко в Новия свят е подчинено на парите и продажбите, "перпетум мобиле" без духовно съдържание.
Но да се надяваме, че у нас материалното ще се стабилизира, а духовното не ще изчезне.
цитирай
2. sande - Следновогодишен поздрав, Коста!
03.01.2016 12:29
Sacho Gorov Голем, па улав! И Кръста Христов да извади, и нещо друго да си извади, все тая! Разкошна мизерия! Вярвам в Бог означава: Вярвам във величието и безсмъртието на света! Вярвам във висшата справедливост и в оцеляването на Света! Вярвам в смисъла на живота! Вярвам в нашите предци! Вярвам във висшата милост и висшите сили, които закрилят Човека! Вярвам във Вярата си!
Like · Reply · 3 mins · Edited

***
Това е мой коментар към информация във ФБ и снимка, че младеж - силен и образован, извадил кръста във Варна.Подавайки го на свещеника, казал, че не е религиозен, че не вярва в Бога. Защо тогава участва в църковното церемония? Пък и печели битката за Христовия кръст. И как си представят тези хора Божественото начало на света, мирозданието, поднебесния свят? Тези и над хляба ще се надсмеят.

Поздрави,Коста!
цитирай
3. born - Стойностен е постингът ти. Добре си ...
07.01.2016 22:14
Стойностен е постингът ти. Добре си написал последния абзац със ситен шрифт. Просто не пасва с идеята на поста ти.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7249196
Постинги: 3115
Коментари: 8282
Гласове: 15273
Архив
Календар
«  Май, 2020  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031