Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.12.2015 22:05 - КОЛЕДНОТО ПИСМО НА МИЛЕНА ФУЧЕДЖИЕВА
Автор: planinitenabulgaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1271 Коментари: 5 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

      Това коледно писмо на Милена Фучеджиева отекна много силно сред родителите, чиито деца предпочетоха да живеят в чужди страни вместо в родината си, България.  Причината – младите хора искат да живеят в нормална държава! Те не искат повече да ги душат метастазите на комунизма - правосъдието да е подчинено на мафията, задкулисието /б. м. мафията/ да управлява от името на държавата, да воююват срещу тях платени хибридни войници на Путин чрез социалните мрежи, чужди агенти в парламента и правителството да бъдат избирани с купени ромови гласове на барбаизбори. Още много неприемливи неща не искат младите хора, които пречат животът у нас да протича нормално. И тогава идва решението им – изселване от тази ненормална държава и преселване в друга, нормална държава, която предлага по-добри условия за живот и бизнесна поданиците си. Има българи, които се изселиха чак в Нова Зеландия и по други места на света, но в Америка те са най-много.

   И ние сме към тези, за които пише Милена Фучеджиева. Писмото й ни свари в Америка при дъщеря ни и внучето ни. Прочитът му преживях като докосване до оголен нерв. Скоро обаче се връщаме в България и не знаем кога ще дойдем отново, защото разходите по тези пътувания са доста големи.  Ние сме на финала на живота си - каквото можахме дадохме за тази държава, отгледахме си и децата. Внучетата ни – искаме да помогнем и за тях, но няма как, защото  децата ни не искат да живеят повече в България и никога  няма да се върнат. Родените в Америка наши внучета вече нищо няма да ги свързва с България както децата на изгонените  поради сталинската колективизация техни родители със селото им. Така селото в България -  основа на държавата ни – умира. Поради този процес България днес се оказва с територии, които не са й нужни, нещо повече, пречат й. А тези територии са огромни, посочвам само една от многото, Видинско. Такъв феномен – предизвестена смърт! – в света няма. След смъртта на селото, към смъртта си вече тръгна и България. Ще посоча един симптом за това – хората напускат малките населени места и се установяват само /!!!/ в четири града на страната.  Останалата й част се обезселва, запустява като природа, руши се като екология. По изоставените къщи се самонастаняват цигани, които не работят и живеят от различните видове помощи, които държавата им дава.  Държавността в тези региони се заменя от престъпност и те продибиват по същество друг статут, макар по документи /все още!!!/ да се водят към България. В малките населени места пък има завръщане към феодализма, цитирам село Галиче, Врачанско. Признак за изоставени от държавата региони са съсипаните къщи, планините от боклуци, посечените гори. Пред погледа ми е съсечената гора, символ на Бяла Слатина в местността Китката. Няма млад човек, а може би и нормален, който да иска да живее в такава държава освен идиотите, които имат интерес тук да цари разруха и беззаконие.

    Родените извън родните места на родителите си, напр. децата на селяните в града, възприемат неговата среда за своя жизнена и връщане назад, към селото, не е възможно. Такова връщане е възможно само в духовен аспект, предизвикано от гените, които човек носи в себе си, сега наричани чип.

     Ще идват понякога децата ни при нас в България, когато ние вече не можем да ходим при тях. Със сигурност ще дойдат за последен път да ни изпратят до последното ни жилище. С нашето отхождане за тях страницата България ще бъде завинаги затворена.

     А в България ще останат с парите си и без хора около тях само тези, които окрадоха страната си, троловете от социалните мрежи, селските феодали, престъпнициите на всички нива, цитирам само най-големите  - тези от съдебната система. Какво ще правят крадците с парите си, ако край тях няма никой, от когото да си купят нещо?  Ще плаща ли Путин на троловете си в социалните мрежи, ако няма срещу кого те да пишат? Кого ще крадат престъпниците за да живеят?

    Краят на България ще е за всички българи, и за идиотите измежду тях.  Имаме си външни врагове – големите страни, съседите ни, с мераци да отхапят още от териториите ни, които обезселваме поради миграцията към само четири града в страната, но мисля, за този наш път, който извървяваме преди да достигнем края си като държава сме си виновни ние или още по-точно лошите хора сред нас,  с които не можем да се справим. Те сега са навсякъде - превзеха медиите, застроиха резерватите, управляват ни с подставени лица, те…вече довършват България.

    Брависимо за писмото на тази госпожа. Публикувам го и аз.

Лос Анжелес

 

    

      Милена Фучеджиева:

     Чакам детето си да ми гостува за празниците. Не казвам да се прибере, защото дъщеря ми не се прибира тук, тя се прибира в Ню Йорк или Лос Анджелис. Нейният дом, това, което тя нарича дом, е Америка.

Проклетите празници, които изпълват с радост и горчивина милиони българи изпратили децата си в чужбина. Съчувствам на всеки един от тях и знам болката им, защото съм я преживявала с моите родители. Аз – в Америка, те – в България. Откъсваш максимум две седмици всяка година от работата, за да бъдете заедно. Едно заедно, което не е заедно, защото веселието винаги прикрива плач и от двете страни. Плачът на вината на децата и плачът на тъгата на родителите.

Затова, когато ме питат дали съм се прибрала в България завинаги, казвам, че е за известно време. Няма как да се прибера тук завинаги при положение, че детето ми е в Америка. След някоя и друга година ще поема пътя обратно за там, защото няма как да я навия да дойде да живее тук за постоянно. Би работила тук за известно време, но това, което чува от мен най-вече за отношенията между хората, както и за балканския тип политика, никак не я привлича. Човек има интерес да бъде там, където е спокойно, хората са усмихнати, сърдечни и благородни едни към други. Тук хората не са такива. Тук те са всичко друго, но не и благородни едни към други. Точно обратното. И това няма нищо общо с политика, а с нещо специфично и неназоваемо, вероятно и невъзможно да бъде обяснено научно, но то е огромната способност и енергия, която българите влагат, за да се мразят и вредят едни на други.

Политическите битки не са изключение. Никой не е чак толкова черен, нито пък някой е чак толкова от страната на светлината. Бих казала, че и едните, и другите са взаимно свързано мазало. Това мазало, създадено от националния ни характер, ме изгонит България преди 25 години заедно с близо 700 000 души – и продължава да гони младите хора и досега, за да станем 2 милиона избягали. Никой не бяга от хубавото.

Някои от нас отведоха децата си със себе си, други родиха там. Тези деца са загубеното съкровище на България. Те са загубената завинаги България. Те са отнетата надежда на България.

Повечето ми приятели и познати в Америка не намериха за необходимо да поддържат българския език на децата си, което е въпрос повече на интелигентност, отколкото на патриотизъм. Децата им не са стъпвали в България от малки и вероятно така е по-добре, за да нямат раздвоение. Дъщеря ми не е раздвоена, въпреки че прекарваше като дете всяко лято тук. Въпреки усилията ми у нея да живее и българското, Америка я изгради като личност, не България. В този смисъл надеждата загубените български поколения да се върнат тук е напразна. Някои може и да направят подобен избор, но те ще са по-скоро изключение, отколкото правило.

Напълно излишно е да изброявам защо аз самата не каня дъщеря си обратно. Една държава с изградени демократични традиции и огромни финансови ресурси дава много по-големи възможности за развитие. А и новата геополитическа ситуация на България не е никак съблазнителна. От една страна е Турция, от друга Русия, от трета Америка. А от четвърта – поток от бежанци, между които неизвестен брой терористи.

Бих искала да дам надежда на родителите като мен, че децата ни са добре дошли тук, но това би било егоизъм. Затова, когато дойдат празници, ще преглъщаме сълзите си на раздяла след броените дни с децата ни. Затова България се превръща в един човешки „хъб“, през който минават чужденци – някои остават, други продължават към все по-затварящата се цивилизация; хъб, в който водят политическа война няколко гигантски държави, в който всяко правителство ще бъде обезсилено от ненарушимите връзки с преродените и клониращи се структури на ДС, в който мафията се възползва от всеки момент на слабост на правителство и граждани, в който всеки българин държи друг с примката на ненавистта, и в който всеки българин е враг на всеки българин. Хъб без национален смисъл и посока, а думите „национална гордост“ са напълно изместени от „национален срам“. И няма правителствени избори, които да могат да променят тази обстановка, защото личностите, управляващи или желаещи да управляват хъба, са напълно и горчиво ясни на всички ни. Те са ясни и на самите себе си, и това прави битката помежду им още по-свирепа.

И за съжаление, огромно съжаление, неистовият ни национален характер извън политиката гони децата ни навън. Ние сами си ги гоним. Със завист, злоба и непризнаване на успехите на другия. Независимо дали става дума за успехи на правителство или за малкия житейски успех на някоя продавачка в „Билла“, която е била отличена като особено добър работник.

Това, което е, е това, което е.

България става два пъти по изгубена по големите празници, защото тогава във всеки български дом има едно празно място на този, който никога няма да присъства на семейната трапеза. Избралото да търси късмета си другаде дете. Порасналото в чужбина дете. Детето, родено през океани, на далечни континенти.

България е страна на разбитите семейства. Нищо изненадващо, че младите не искат да имат семейства. Те нямат никакъв положителен пример, за да го пожелаят. Те са израснали в домове, които някой е напуснал по един или друг начин. В общество, което бива винаги напускано.

Бих искала да мога да кажа на младите да раждат деца, защото аз, с моя житейски опит, знам, че нищо друго не може да даде този смисъл на живота им. Това е трансцедентално чувство, без което аз лично не мога да си представя моя живот. Знам, че не всеки мисли така и не всеки го изпитва, но дори практично разсъждавайки, човек остава все по-сам с напредването на годините. Приятелите са роднини, но кръвта си е кръв. Семейството е кръв, наследство, артерия на живота на планетата. Детето ми е далече, но то ме свързва с тази артерия и ми помага да не се чувствам напълно излишна, както често се чувствам, въпреки тъй наречените успехи, въпреки амбицията, въпреки философията, въпреки кръга от приятели, въпреки дори котарака Панчо, който ме обича с най-голямата си котешка любов. За мен животът без дете е напълно безсмислен.

Аз съм родена майка. И се надявам в един друг живот, в един друг свят и в една друга, непозната за мен действителност, след някое прераждане – в което не вярвам – българските семейства отново да могат да бъдат семейства. Да няма празни места около трапезата. Да няма сълзи. Да няма раздели. Да я няма тази огромна тъга, в която живеем вече няколко поколения. Да има щастливи деца на щастливи, спокойни родители. Тук, в България.

Толкова ли е невъзможно да го постигнем?! Толкова ли безнадеждно глупави сме като нация от най-простия до най-сложния, до най-властния?!

 




Гласувай:
6
0



1. djani - Ех, Балканджи...
24.12.2015 12:04
С фактологията за обезлюдяването на страната съм съгласен. Но един процес, който е в различни стадии по света, да се оправдава с комунистите, русофобия и Путинофобия е прекалено. Истината е, че българина е еснаф и подготвя емиграцията на децата едва ли не още от забавачницата. На принципа "Учи, мама, за да не работиш". Естествено - на къра. Е как ще има тогава желаещи да работят на къра и да живеят в него, макар, че повечето "умници" в края на живота си осъзнават, че истинския живот е там, а не в мегаполиса. Отдавна емигрантите за мен не са герои, а пораженци. Предпочели, както младите сирийци дезертьорството, пред борбата с Ислямска държава. Христос е казал - „Защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш? Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш ..." Но гузната съвест винаги търси оправдания. Напук на всички песимисти България ще пребъде, защото всички забравят, че слънцето изгрява от изток, както и да се мъчат да ни убедят в обратното.
цитирай
2. sande - Нека влезем в изоставените села!
26.12.2015 11:42
НЕКА ВЛЕЗЕМ В ИЗОСТАВЕНИТЕ СТАИ



Нека влезем в изоставените стаи, дето сме родени.
Нека ни посрещне сянката на стария ни дом.
Нека сгреем на угаснало огнище своите ръце студени,
нека разговаряме с видения и вещи мълчешком.


И когато с нас ще тръгне само самотата,
зад гърба ни ще изскърца жално старата врата.
Ще усетиме, че сме си забравили във този дом душата,
за да търсиме несъществуващи неща ...



Константин Антонов
цитирай
3. sande - За село Петревене и за другите села ...
26.12.2015 12:02
СЪЛЗА ЗА ПЕТРЕВЕНЕ



Едва ли ще се върна, Петревене,
при милите ти хора откровени.
А знам:
ще си припомнят те за мене,
тъй както аз за тебе, Петревене.

Кръвта изстива в старческите вени
на жителите твои, Петревене.
В дворовете – оазиси зелени –
деца си нямаш само, Петревене.

Децата твои – другаде родени –
за тебе се не сещат, Петревене.
Боли ме, че са вече затревени
пътеките към тебе, Петревене.


Единствено щурците вдъхновени
останаха ти верни, Петревене.
А моя стих за теб сега рефрен е
за българското село, Петревене.


Велин Георгиев
цитирай
4. planinitenabulgaria - Само такива като нас, Санде, могат да преживеят това стихотворение!
26.12.2015 19:09
sande написа:
НЕКА ВЛЕЗЕМ В ИЗОСТАВЕНИТЕ СТАИ



Нека влезем в изоставените стаи, дето сме родени.
Нека ни посрещне сянката на стария ни дом.
Нека сгреем на угаснало огнище своите ръце студени,
нека разговаряме с видения и вещи мълчешком.


И когато с нас ще тръгне само самотата,
зад гърба ни ще изскърца жално старата врата.
Ще усетиме, че сме си забравили във този дом душата,
за да търсиме несъществуващи неща ...



Константин Антонов


Като го прочетох зрителната ми памет ме върна по стотиците /не стотиците, хилядите !/ изоставени домове, които съм посещавал и много ме натъжи. От много от тези къщи, разрушени заради изваждането на джелезото и джиците от тях за скрап аз си вземах по две еднакви чашки, ако има такива и сега имам колекция за изложба от тях - тънкостенни, по на 200-300 години, с най-различни форми. Животът на семейства е преминал с тези чашки в ръце при празници или след тежката работа при суровите условия в планината.
Светли Коледни празници и покана да отидем на разходка из Царибродско.
Коста
цитирай
5. sande - НЕКА ВЛЕЗЕМ В ИЗОСТАВЕНИТЕ СТАИ
27.12.2015 10:30
Светли Коледни и Новогодишни празници, Коста, за теб и близките ти!

А разходката до Царибродско през следващата година е отлична идея.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 5704398
Постинги: 2589
Коментари: 6241
Гласове: 13478
Архив
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031