Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.09.2015 12:49 - ALEGRO BARBARO Op. 1711
Автор: planinitenabulgaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2315 Коментари: 8 Гласове:
5

Последна промяна: 29.09.2015 09:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


                               ALEGRO  BARBARO

 

    От пенсионирането ми до сега заетостта ми расте вече 8 години, и вече достигна до предел, при който се чудя как издържам. Когато рабтех и строих къщи не бях толкова зает.. Към сегашната ми заетост се прибави и гледане на дете по за 4-5 месеца на година в Лос Анжелес. Това означава замразяване на всичките ми работи и програми тук и после свършването им с ускорени темпове. Аз съм по манталитет като германците - имам си програми и ги следвам, ненавиждам пазарните отношения и действия. А работите ми тук са наистина много. Не съм личност, която съвсем влиза в стандарта, поради което имам и други интереси, също времепоглъщащи.  

   Когато човек работи и надвива над работата, тя му носи радост. Може след като свърши работния ден да поседне, да се разходи, да поглене какво е направил. Когато обаче работата надвишава възможностите му тя го затрупва и се превръща за човека в продължителен отрицателен синдром, който  изопва нервната му система и започва да я руши. Цял живот съм бил на тази граница. По планините пък съм на границата на преумората, но съм много внимателен и съм  преминавал тази болезнена граница само два пъти в живота си.

     След нови два месеца извън България за ремонт на покривите на имението ми, където всичко построих сам, можех да отделя само седмица. Към 200 кв. м. ламаринени и други видове покриви трябваше да бъдат проверени и поправени, защото миналата есен не остана време за това, а вече две зими пада висок сняг.  Излизат ми и срочни градински и лозарски работи - дърветата ми са отрупани с плодове с изключение на ореха. Лозите тази година са родили, та са се забравили, двата бидона по 180 литра ще са ми недостатъчни.

    Ремонтирах покривите. Статистически погледнато се пада по 30 км. м. на ден, но не е само това. Зимната ми къща има стръмен ламаринен покрив, който бе за ремонт в едната си половина, а снегът бе повредил ъгъла на едната стреха. Справих се. Горе на горещия, загрят от слънцето ламаринен покрив се замислих за възможностите на човека и в частност на самия себе си. При ужасяваща жега работих по покрива почти през целия ден и когато слизах си мислех, как човек на всичко може да издържи! Къщата, гаражът, лятната къща, навесът, още три стопански постройки – на всичките покривите станаха като нови. Само на параклиса покривът не е мръднал за толкова годинни, защото е от каменни плочи. Но се пренапрегнах, прегрях се на слънцето, обели ми се кожа на няколко  места поради претоплянето от допира с горещата ламарина, на едно място изгарянето ми е втора степен. И не е само това – горе на високото трябва да се осигуря срещу падане, а това допълнително напряга. Вечерта след като свърших цялата тази тежка проглама заваля дъжд и темепературата спадна. Времето ми за работа съвпадна с много голяма жега.

    При това физическо напрежение, при което бях на границите на издържливостта си в мислите ми се върнаха някои неприятни емоционални момента от живота ми, оставали отпечатък в съзнанието ми от доста години или по-пресни, които тепърва ще усещам върху себе си. Седнал почти на голо на ламарините за да не се изпързалям, бос поради същата причина, с крака в улуците - последната преграда за закрепването ми върху покрива - положение, което вече не ми отива много, защото съм на 71. Но не се давам на сегашните младежи, които нищо не правят, дрънчат като празни лейки при случайни словесни сношения с тях, макар да ме надвишават вероятно два пъти по живо тегло. В това трудно и опасно положение, пренапрегнат, ето и първият неприятен спомен, който се събуди някъде изпод дълбокото ми подкорие.

 

    Още от 1969 г. с мен започнаха да идват туристи, привързаха се към планината и през лятото ходехме на екскурзионно летуване. Те до такава степен обикнаха планината, че си пишеха дневици за прекараното там време, а през годината в София искаха да ги водя през почивните дни на еднодневни преходи. И така – до към 1990 г. Бяхме започнали една туристическа програма „Академически преходи”, която обхващаше Родопите по границата с Гърция, Беласица, Алиботуш, Пирин, Балкана, Рила и планините около София и усърдно я следвахме. Най-удобен за посещение поради влаковете, които някога пътуваха с честотата на трамваите бе Искърския пролом, където ходехме през зимата.

    Стана така обаче, че  някой от групата си доведе две приятелки, не знам и кой беше той, две политоложки /социоложки?/ от БАН. Аз ги приех като нормални дами, те обаче в съкратени срокове разбиха групата. Ето как:

   Чрез недостойни действия, с които обидиха някои други дами от групата те успяха да повишат социалния си статус в нея макар да бяха въздух под налягане и отвратителни като излъчване. Като оръжие в тази си дейност те ползваха клевети и уйдурми за това, което са чули-недочули или измислили. Решаващата им проработка бе насочена срещу един от туристите с висок социален статус в групата и срещу една от туристките, много симпатична дама, Модел 54, което означава тогава на около 36 години. Тя не бе образована кой знае колко, не се стремеше към красиви и благородни изяви в живота. Останала без работа, тя гледаше малки деца по домовете на хората и това я бе направило още по-наясно като човек, осъзнаващ земния си път. Проработката на политпроститутките протече по следния сценарий:

   Съпругата на туриста с висок статус в групата работеше в Мароко като преподавател в техникум. Научили пролитпроститутките телефонния й номер, обадили й се, че съпругът й „скача” на дамата, за която казах, че е особено симпатична и така той я мами. Политпроститутките – Модел 53 - са деца на бивши номенклатурчици. Само децата на най-верните другари, напр. тия от 6-и отдел, получаваха право да учат социология и политология в Голямата страна. Разбира се, за тях после има и работа в България, защото те в Голямата страна са разработени и включени в мрежата на Центъра с филиал тук. Паразитките работеха в БАН, където преди да има дебитни карти ходеха по веднаж на месеца да си вземат заплатите. А през останалото време наблягаха на тенис и джим. За съпругата на туриста с висок статус работа не се намери в България, тя се принуди да работи като учителка в Мароко, защото издържаха студент в Париж. Не е добре, когато семейството е разделено, но да се запростиуира със семейството на тази тема е още по-жестоко. Това е свидителство за пълна липса на морал, за две отвратително гадни комунистически копелки.

    За да бъде подсилено въздействието от клеветата се пусна в обращение втора клевета – обаждат се на съпруга на набедената симпатична туристка, който пък е намерил работа в САЩ, че  туристът с висок  социален статус в групата й „ скача” и така тя го мами. И на финала – анонимни обаждания до всички от туристическата група, че аз съм се обадил на съпругата в Мароко и на съпруга в Щатите. Със съпругата му бяхме колеги 4 години, другият съпруг изобщо не познавах, а камо ли да взема да им се обаждам. Какви биха били мотивите ми, друго е, че не съм такъв човек.

   След тази проработка групата бе разбита. Всеки се пазеше, мълчеше. За това спомогна и съмнението на туриста с висок статус, с когото бяхме колеги от 20 години, че е възможно и аз да съм се обадил и в Мароко и САЩ.  При толкоз анонимни обаждания в тази насока, как да им не повЕрваш…Всички турист/к/и от групата знаеха каква е истината, но  не смееха да се обадят, защото всеки си имаше някакви тайни, които споделяше в групата и политпроститутките ги знаеха. С тези данни те можеха да им направят компромати, които да достигнат до където не трябва. Политпроститутките бяха станали приятелки с някои жени от групата, боклучки като тях и можеха да ги ползват като лостове за въздействие, за източник на информация, за троянски коне или по други политпроститутски способи, за които са били разработвани в Голямата страна. В групата имаше и доста неомъжени дами, които пък се страхуваха, че ако тя се разбие, те в почивните дни просто няма къде да отидат и им остава да кесят в дома си, тогава още компютри почти нямаше. Мнозинството предпочете да приеме лъжата и да заживее с нея, в нова рамка, без да направи опит да се изчисти от боклучките, които замърсиха чистите отношения между хората, изграждани толкова години.

    Такава среда аз не приемам, изоставих групата, защото двете метастази на злото се бяха закрепили здраво там и бяха заложили гнезда за нови. Поех по свой път. Аз много им давах на тези хора, но не ми тежеше. Имаше такива, които се залюбиха и ожениха в групата, други се ожениха и си доведоха жените /мъжете/ в групата, после и децата. Не ми тежеше да разхождам по планините на България тези хора от много широка палитра, бяха ми близки. Тази моя връзка с тях бе за сметка на времето ми в планината, защото с тях изминавах напр. единица път, а без тях – поне три път повече. И то по места, където те не могат да припарят. С няколко дами останах много добър приятел и ги каня с мен понякога. И така добрите хора в групата ме изгубиха като приятел в планината. Аз също чувствам липсата им, но с доста от тях се виждам. Загубата за тях обаче е голяма - да имат такъв приятел за планината, когото да заменят с две политпроститутки…

   По две изречения за политпроститутките. Едната е мома, а гласът й е точно както рева на динозаврите от филма Джураси парк. Тя и прилича на динозавър от хищните, които са на два крака и със стабилизираща опашка. Отвратителна е, изкопаем хищен страшен гущер. Интересите й, те са ясни – маркови питиета и скъпи вибратори, вероятно от най-модерните - двупрободъчни тип конско седло с 65000 програми и цена между 10 и 50000 долара, с дистанционно управление, реагиращо на глас на определено лице.  Другата прилича на кобила, която цял живот е запрягана и пребивана от каруцара и кагото вече не може да тегли каруцата е разпрегната и оставана без грижи, да прави каквото си ще, с надежда да я изядат вълците и така да отърват стопанина й от нея. Сега на свобода тя си отмъщава на всички за насилието върху нея.

     И двете пият много яко, но втората – само бира. Видях я веднаж в метрото с подут корем. Казвам си, ако тая повърне, метрото ще залее. А походката й – с някакави отскоци, стъпвайки като да се нанизва и отнизва на нещо по остта си, самата отврат. Учила политология и социология в Голямата страна, така са я заформили - като я видиш, да споменеш нейна майка. И цял живот е била привлегирована. А по същество - боклучка и паразит, впит в гостоприемник.

     Какво допринесоха политбоклучките с идването си в групата?  Поляризираха я по методите, които са изучавали докато са били разработвани в Голямата страна. Човешките отношения изчезнаха, говореше се служебно. Духът, обичта между хората, доверието, радостта от съприкосновението с природата, това бе заменено с отиване някъде, пиене и танци, а на следващия ден – рехабилитация от пиенето и безсънието. Пиянища да се разхождат не съм виждал, реанимация требе след пиЕнето им.

     Отвратилено нещо е политологията и които се занимават с тозии вид проституция се разпознават от специалистите. Аз приемам за техен символ един отвратилно отвратилен политолог, Андрей Райчев, който също пприлича на кон, но пребит от циганина каруцар. Едва ли има някой, който да може да го издържи като го яват по телевизията, да няма споменаване на майки и скоростно превключване на канала. Но пък се твърди, че в игрища за голф, в медии и др. области е инвестирал над половин милиард евро. Тези двете нямат по-добро излъчване от неговото. Като се сметне, че цял живот те са били паразити към страната си и че за това паразитиране те са взели примерно по 400-500 големи заплати, а сега са с по 840 лв. пенсии, това е доказателство, че бившата номенклатура чрез децата си продължава да бъде на хранилка към държавата.

 

    Още един спомен ме връхлетя на горещия ламаринен покрив. Една дама, която много уважавам реши, че съм предател?!?!? Ще направя едно отклонение:

    Ако хора поради глупост, недообразованост, предразсъдъци или комплекси ме обидят, по-точно ако се опитат да ме обидят, това не може да се получи. Днес светът е пълен с боклуци или откровени примати. Те замърсиха с присъствието си и социалните мрежи. На обидите на такива не реагирам, на тях им е простено. Толкоз са им възможностите. Пред тях има дълъг път на развитие, който ще остане неизминат. Да ме обиди обаче по-съвършено същество от мен възприемам като голяма обида, защото това е сторено съзнателно. И това ми се случи. Разира се, че ще го преживия, но не го заслужавах с нищо. Аз съм зодия Риби - човек, който изглежда нежен, слаб. Това изобщо не е вярно. Аз съм като музиката на Шопен, която повечето хора считат за нежна, а някои като го изпълняват направо се лигавят. Това са топове, покрити с цветя, пише Шуман за Шопен в списанието си за музика. Чак през втората половина на ХХ век Шопен здапочва да се изпълнява по този начин. До днес. Той е пример за човек, който благодарение на висшия си разум се явява пророк.

    Тази обида за мен бе подобна на първата, при която двете тролки в групата целенасочено провеждаха проработка, че аз съм знаел телефоните на разработваните „обекти” в Мароко и в САЩ и че не те, а аз съм им се обадил. По глупост обаче втората обида е съизмерима с първата. Вменено ми бе качество, което не притежавам, обидата никога няма да мога да простя. Недопустимо е човек, който ме познава да ме нарече така ако ме надвишава като творец, като личност. От тук нататък нищо вече няма да е същото

 

    Още една обида си спомних на горещия ламаринен покрив:

    Аз ообичам музиката и пиша не от позицията на музиколог, а от позицията на човек, който пояснява какво за мен представлява даден автор. Правя това, защото музиката ми е била неотменен спътник в живота и съм просветен любител музикант. Моите писания са доста интересни както за търсещите себе си в музиката, така и за тези, които работят в тази област, за да свържат отделни произведения с други на автора и с подобни произведеня на други автори, не точно в същия жанр. Писал съм за доста автори.     

     Здраво свързан с музиката, аз следя годишнините на големи автори и преди те да дойдат аз се занимавам сериозно с живота и творчеството им. Основното е запознаването ми с техните творби. Какъвто човекът, такава и музиката му, казва Хайдн, това сравнението да не е валидно само за музиката. По делата се познават хората, загатва Исус на учениците си. За да мога да разбирам авторите ми помагат доста широките ми музикални познания. Разбира се, имам любимци, чиято мисъл тече по начин, лесен за мен от към възприемането й.  Голямата ми любов е камерната музика, най-вече скрунните квартети. Радост ми носи също полифонията, при която разпознавам броя на гласовете, колко са темите, видът на фугата. Това е абсолютно задължително за да се разбира Бах. Който познава полифонията различава и великиите композитори, които ползват тази музикална форма в своите произведения от които посочвам само две – финалите на Симфония №41 от Моцарт и на Симфония № 4 от Брамс.

    И каво ми скроиха приматите от Блог. бг? Ударна група по Културната революция в социалните мрежи залепи в нета електронно дацзибао срещу мен. На дацзибаото бяха написани няколко цитата от писанието ми за Шостакович, които разгледани извън контекстна на писанието ми не правят смисъл.  Аз имам имунитет срещу приматите, защото съм твърд човек, освен това не съм нито интелектуалец, нито творец, не ми пука!  В случая приматите, по-точно бозайниците, защото хунвейбините, написали дацзибаото са това интелектуално ниво, не ме интересуват.  В тази проработка има обаче едно „но” и сега ще го кажа:   

     Резултатът от проработката срещу мен, на която дадох кодово име „Шостакович”  бе наекскрементирването на суратя на една поетеса, жена с талант, макар и скромен. Творците, вглъбени в самите себе си явно не различават троловете, разработвани целево в Центъра да ги манипулират и с досега си до тях да ги маскарят. Не за първи път попадам на жертва на такава разработка. Вп случая тя е жертвата, на мен ми дреме едно нещо, но нтяма да кажа кое.

    За да напиша писанието си за Шостакович по случай 100 години от рождението му /2006 г./ аз се занимавах три години с него, търсейки различни източници - изказвания на големи музиканти – диригенти, изпълнители, проучих почти цялато му творчестно. Велика личност за Русия, като величина в тяхната история той стои наравно с Пушкин. Само където изразните му средства са други. Толкоз сериозно се занимавах с музиката му ,че и сега имам в главата си симфонииите и квартетите, му, прелюдиите и фугите му, алтовата му соната и други неща. Знам как и по какъв повод те са се появили. Уважавайки тази уникална личност, която нарекох Великият художник по случай годишнина от смъртта му, аз напомних за него през 2006 г. Сега напомних по случай годишнина от смъртта на този велик човек и последва приматска атака срещу мен, заказ на оперативен работник, манипулиращ или заплащащ на примати. Не могат да ме обидат примати, а тия са малко след бозайниците. Как обаче като тяхна подкрепница попадна и една поетеса? Не прецении ли тя, че заради таланта си е манипулиирана от хибридните войници на Путин, внедрени в нета като тролове?

     Не само тази поетееса е жертва на троловете в нета, които днес са толкоз много, че да се открие нетрол е все едно да бръкнеш в чувал, пълнен с едно и нещо и да извдиш друго…

  

   Нагретият покрив, лошите спомени, това ме напрягаше. Слизах да си почина по обед за час-два, успокояваше ме музикаата. Случи страхотни изпълнения на произведения на Моцарат - Симфонията „Юпитер”, Концерта за пиано №26, изпълнен  по случай коронясването на крал Леополд ІІ във Франкфурт през 1790 г, както и на прочутият му Кларинетен квинтет. По няколко изречения за тези произведения, аз не само обичам, но и пропагандирам музиката:

    През лятото на 1788 г. Моцарт сяда и пише три симфонии. Те са неговият връх в този жанр. Никой не му ги е поръчал, никой няма да плати за труда му, на Моцарт не е съдено докато е жив да ги дирижира или чуе на концертно изпълнение. Това са произведения, отправени само към вечността. За месец и половина Моцарт написва трите симфонии, като в ръкописите им няма нито една поправка. Последната от тези симфонии е наречена „Юпитер” поради своята грандиозност, но това важи и за другите две. Симфонията „Юпитер” има финал във формата на тройна фуга. Тя звучи ефирно, но само сериозно образованите в областта на музиката осъзнават нейната сложност. Като някакав дух от Всемира да е диктувал на Моцарт тази музика. За сравнение посочвам времето за писане на Първа симфония на Брамс – 15 години. И тя е едно от най-великите произведения в този жанр. На Моцарт са били необходими 15 дни за симфонния, да я напише без нито една поправка в партитурата, на Брамс – 15 години работа над нея.

    Интересен е и Клавирният концерт на Моцарт под №26, наречен Коронационен. Тази музикална форма той ползва за изява по време на музикалнитеу му академии, така са наричани концертите му пред публиката на Виена. Моцарт пише 27 пркрасни концерти за пиано и ако виенчани бяха по-умни концертите щяха да бъдат много повече. По това време Моцарт е зле материално, но виенчани дори не му помагат да изнесе академия. Последният си Клавирен концерт Моцарт дори няма къде и пред гого да престави. Предпоследният обаче, написан през 1788 г. е бил представен при коронясването на крал Леополд ІІ във Франкфурт. Този клавирен концерт е предпоследният му. Да напиша, че е един от най-хубавите му, това не мога да сторя. Няма нито един от клавирните концерти на Моцарт, който да не е образец на красота и съвършенство, пиша, че този много ми харесва. Този обаче е в тържествената тоналност ре мажор и е бил подходящ при коронясването на краля две години след написването му.

  

   А сега за интересът на Моцарт към кларинета:

   Моцарт е масон, масон е и Хайдн. Хайдн не пише нищо за масоните, Моцарт пише много поизведения за тях. Операта Вълшебната флейта също е масонска. Масоните имат любим инструмент, кларинета, имат и любима тоналност, ми бемол мажор. И на мен любимата чми тоналност е тази. Кларинетът с естествен строй в тази тоналност се нарича Еs кларинет. Има и  В кларинет. Кларинетът е един от любимите ми инструменти. Всеки открил себе си в музиката с напредването на годините „проглежда” в този инструмент. Най-убедителният пример на творец, който твори в последните години на живота си за този инструмент е Брамс.

    Моцарт създава няколко образци на произведения за камерни ансамбли с участието на кларинет в последните две години от живота си като Концерта за басетхорн /старият тип кларинет/, Кларинетния квинтет и Кларинетното трио, наречено Kegelstatt.

 

 

    Към най-сериозния камерен ансамабъл, струнният квартет, Моцарт прибавя кларинет и се е получило нощо, пред което човек може само да се удивлява. Не възприемам това произведение като религиозно, но точно така е разтълкувано то след 100 години от Брамс, който създава същото по състав на инструменти произведение. При него то звучи като прощаване с живота. Ако към кларинета има съпровод с пиано, напрежението се тушира, ако съпроводът е от струнни инструменти, става нещо страшно. Аз също съм голям любител на кларинета, на неговото сладостно дихание и – това е съвсем лично! – възможности да изобразява душата на човек в края на жизвения му път.

   Ще приложа клипове с тези произведения и още едно, Кларинетното трио с виолата. Класиците после заменят виолата с виолончело.

 

    Поради липса на време за блога ми излизам в дълъг блогов отпуск. Няма да описвам задълженията си, само ще кажа, че един нормален човек не би могъл да понесе такава тежест като моята в момента. През тези два месеца обаче ще  помоля за съдействие най-първите блогъри да дадат пример на останалите /40981/  с техните красиви изразни средства, които да ползват всички блогъри, както и за повишаване на интелекта им и повече смисъл в това, което пишат. Направих си програма за най-отговарящите по този показател 100 блогъра по единадесетобалната система, която да изхвърля от право на класиране троловете и така всички избрани са нетролове, какъвто съм и аз.  Интересното за мен бе, че в момента на извадката блоговете бяха 40981, а по тази програма аз бях класиран на 30001-то място, което означава, че аз тези хора никога няма да мога да ги стигна. Ще публикувам списъка, но имам претенции към избраниците на програмата ми. Ще се обърна за съдействие само към тези, които допълнят два мои постинга, за които прилагам линкове:

 
http://planinitenabulgaria.blog.bg/muzika/2015/02/14/330-godini-iohan-sebastian-bah.1338399

http://planinitenabulgaria.blog.bg/turizam/2015/09/28/marshruti-po-iskyrskiia-prolom.1395059

 

     Забележка:

    Които не успеят да допълнят написаното от мен в линковете – отхвърлям ги като стърудници, ще си направя друга програма за нови сто бройки блогъри.

 

     А ето и списъка с най-първите блогъри, като тези в началото имат най-високи резултати според програмата ми:

 

psihiater
kretenka

apostapostoloff

bubolina111

rustam

ferhunde

zaw12929

latestnews
dolce
1997

gindev
ok3223
chavdar01
nagodi62

besistena
freeoldmen

laverka

saanikii

kbalenc

kunkata

alija

vencivaleri1951

blondinkas4uk09

bgzdrave

ladyboy

theeconomist

bryunetkasfalos
lyubomircholakov
vdp

f873

idiotka

deta7

kolevm38

iliaganchev

varg1
kostadin
blackpredator

fecalvtori
rumen221

ponicka

bojinkata

chara

jelesov

pravoisvoboda

dokumentalni

nikikm

emanuilova

klasovosaznanie

appen13

fascindoo

zahariada

joysii

kostas

pol4i

paravankofivan1

rosatta

nikyniky

selskamutra

eveal

nivela

shao22

trubadur

ankavesnika

appen13

pando

jivko1128

lyubomiriholakov

pin

pin1

nomeredno

kolorado

stela55

allyally

badgo

zlatko1

totkata1

totkata2

totkata3

lydislydis

budha2

hodjov

seddamseddmi

budha3

podvodni

nicolaigatzev

kushel

 

 

   

    












Гласувай:
6



1. born - Въздържам се от гласуване, тъй като ...
28.09.2015 20:52
Въздържам се от гласуване, тъй като при прочитане на музикалната и туристическа част просто Ви се възхищавам. Що се отнася до останалото, човек може да остане с впечатлението, че материалът е писан от двама различни индивида. Поздрави и оставам в очакване на познавателните Ви прекрасно изразени планинарски походи.
цитирай
2. planinitenabulgaria - На Борн: Писанието ми е наистина варварско алегро, така се нарича опус 1 на Барток.
28.09.2015 20:59
Преуморен съм и излизам в блогов отпуск поне за месец. Правим ремонт на покрива на кооперацията, аз съм председател, в която половината са кретени, а останалите - идиоти. Едно изключение има само, но няма да кажа кой. Това ми стига, а още колко неща мъкна. Все отлагам последното от големите ми пътувания, пакф ще пътувам до Америка. Замисленото да го напиша ще почака дълго.
Относно това, че писанието ми е писано от два автора, писал съм го аз. Понякога "не съм сам".
цитирай
3. sestra - За мен е особено интересно описанието на музиката така,
28.09.2015 22:29
както Вие я възприемате. Затова ще се върна да послушам и чета едновременно в един по-тих за мен момент. Подобен впрочем беше и начинът, по който възприех написаното за Шостакович. За мен е особено ценно. Пожелавам пълноценен и пълен с добра енергия блогов отпуск. До скоро!
цитирай
4. born - Преуморен съм и излизам в блогов ...
29.09.2015 19:46
planinitenabulgaria написа:
Преуморен съм и излизам в блогов отпуск поне за месец. Правим ремонт на покрива на кооперацията, аз съм председател, в която половината са кретени, а останалите - идиоти. Едно изключение има само, но няма да кажа кой. Това ми стига, а още колко неща мъкна. Все отлагам последното от големите ми пътувания, пакф ще пътувам до Америка. Замисленото да го напиша ще почака дълго.
Относно това, че писанието ми е писано от два автора, писал съм го аз. Понякога "не съм сам".

Поздрави и се пази- не се преуморявай. На нашите години това е самоубийствено, и не бих желал да се случи на когото и да било непоправимото, а най малко на теб. Музиката е изхода от претоварването, защото тя е друго измерение. Тя и живот, но от по-висше измерение, както и любовта ти към природата. Както виждаш, минах на "ти", което означава и съпричастност. Желая ти приятно гледане на внучето /не зная на колко е-да е живо и здраво !/. Зная какво приятно изживяване е. И аз станах дядо преди 3 месеца. Що се отнася до постинга, не съм се усъмнил и за миг, че е писан от един човек, т.е. -"ти". Както казва един приятел : Харни и здрави !
цитирай
5. born - ПП
29.09.2015 19:48
След последния коментар, слагам един тлъст плюс.
цитирай
6. planinitenabulgaria - Благодааря за тлъстия плюс, но имате една грешка:
29.09.2015 21:45
born написа:
След последния коментар, слагам един тлъст плюс.


Възрастта е все още добра. До 75 мъжът остава в репродуктивна възраст, а до 80 ходи по планините от тъмно до тъмно. Ако ще се случва непоправимото, за предпочитане е да е там.
цитирай
7. born - Съгласен.
29.09.2015 23:54
Съгласен.
цитирай
8. born - ПП
29.09.2015 23:56
И моля за извинение, че си позволих да се обърна на "ти". Sorry.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12186035
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031