Това лято бях за една седмица в Гърция и съм очарован от тази страна. Светът обаче не е съвършен - вместо да хода по планините и старините й, прекарах времето си предимно на плажа в Неа Модания. Гърция, както и България е планинска страна и има много планини, като основната от тях е Пинд, възпята от Гьоте в трагедията му "Фауст". Едва ли обаче ще започна да посещавам Гърция като турист в точния смисъл на думата. Бих желал обаче да посетя, ако животът ми остави време остров Тинос заради църквата "Светаа Богородица" с ковчежето с дясната ръка на Свети Иван Рилски, някоя от планините им и тези два моста, които са близо но град Йоанина /Янина/ на реката Арахтос. От този град произлиза фамилията Караянис, която се премества в Залцбург. Диригентът Караян е от тази фамилия. И двата моста са уникаални. Мостът тип римски има идеален полукръг с радиус 18 метра, докато най.високите сводове на нашия седемсводест мост до Ардино са 12 метра. Гърците твърдят, че те са построили моста, а не е останалт римско време, аз не им вярвам. За Ардинския мост пък турците твърдят, че са го построили, което е пълна лъжа.
   Вторият интересен мост на същата река е по типа на моста на Колю Фичето при град Бяла. 
    Много бих желал римския мост да бъде посетен от някой, който разбира от мостове и добре да погледне и прецени с какви свързващи материали е строен. И разбира се, да напише постинг за него. Римляните вече са познавали цимента, а в района на мостовете скали тип варовик и мергел има много. По строителния разтвор може да се прецени кой е строителят на моста.
   Наблизо до мостовете минава магистрала от Солун, приятен път.









                                       С посвещение на потомъка на тракийски българи, г/н Качаклиев
                                              АЗ  -  НА  МОРЕ!

     Да! И това не ми бе за първи път. Спомням си, че през 1985 г. също бях на море. По онова време си купих една Шкода S 100, която след две години работа по нея стана кола. Без проблеми стигнахме до Варна. От там взех един влак и в… Кърджали. Разходката по Източни Родопи премина по планината между реките Давидковска и Арда. Никога няма да забравя тази красота. Пред очите ми сега изниква спомен каква жега беше, какъв сух бе въздухът и как пих от останала между пясъците на река Давидковска /Балъкдере/ вода, защото всичките кайначета бяха пресъхнали. Спомням си за една млада туркиня от самотна сред полупустинята /Източни Родопи/ къща, от която обезводнен до крайна степен поисках вода. Тя ме видя и каза, че съм зле и трябва да пия не вода, а таратор с чесън и ми донесе един съд с таратор. Аз пък дадох на детето й кутийка с локум. Попаднах в с. Рибен дол от към стара козя пътека, водеща при маловодие по камъните на реката до селото. Там ме посрещна турчин, знаещ български език. Посъветва ме от къде да мина в посока на Хамбардере, защото районът е изоставен. Привлече ме селото с архаичността си. Някога то е било голямо. Имаше запуснати воденици, каменни къщи като крепости, оградени с двуметрови каменни стени. Времето е застинало тук от векове. Зашеметен от срещата със средновековието, което се е съхранило тук аз забравих за указанието на турчина и продължих нагоре по реката. Набутах се в едни шипки, от които надрах гърдите си до кръв. Това „море” бе начало на програмата ми Източни Родопи, коята не съм убеден, че ще успея да зъвърша – станах мтого голям…

    Втори път попаднах на море в Калифорния. То трая само един ден. Плажувах, както депутатите казват, на Тихия океан. До плажа имаше резерват за морски слонове, мъжките от които бяха в люта битка за слониците. Беше много интересно, още чувам бойните им викове.

    Да не пропусна още три посещения на морето, все едни и същи – от вр. Емине до къмпинг Елените по плажната ивица след поредното ми изминаване на маршрута Ком-Емине.

   И тази година – ново море, Бялото. Бях на най-западния полуостров на Халкидики в селцето Неа Моданиа. Плажът е страхотен, плувах до насита. Попътувахме насам и натам, но снимки направих малко. Този тип красота не ме влече, явно не ми е мястото по морето. Пропуснах обаче да направя страхотен клип. Появи се богомолка на балкона ни, която започна да се задява с една друга. Аз отидох за фотоапарата, но се забавих. Връщайки се намерих едната богомолка без глава - богомолката бе откъснала главата на богомола. После се появи друга богомолка, много едра, която вече снимах. Очаквах да я споходи богомол, да заснимам как богомолката изяжда главата на богомола, но такъв не се появи. Пропускът е непоправим. Имах идентичен случай през една зима с две лисици, но докато си извадя фотоапарата те приключиха туй, що ставаше за клип.

     Морето е приказно хубаво тук, а отношението на гърците към нас е прекрасно. Много симпатични хора, но угрижени от това, което им се случва от 1990 г. до сега - задълбочаващата се финансова криза. Те тук са си чисти селяни, ще се върна на тази тема. Хората не са виновни за кризата, в която ги докараха управниците им, виновни са продажните им политици-социалисти. Напомням, че родителите на тези тези социалисти, някогашните мекерета на Сталин, вкараха след ВСВ Гърция в четиригодишна гражданска война. Същата, която преди ВСВ Сталин водеше в Испания. Сега, децата на гръцките партизани, завърнали се след амнистията обратно в Гърция се изявяват като мекерета на Путин.  Те си основаха партия, СИРИЗА, спечелиха и изборите. Само дето нищо не става от тях. Путин обаче умело използва тези глупаци за да дестабилизира ЕС чрез влиянието си в Гърция. И доста успешно го прави. Изразявам личното си мнение - заразените с вируса на Маркс не са хора с високи качества. Такива са сиризчиите и подкрепниците им. Последният трол на Путин, който орезили Гърция пред ЕС до степен, при която европейците не искат да чуят за тях бе финансовият им министър Янис Вулвофъкис /не си спомням точно фамилията му/ с прякор Рокера. Той през цялото време убеждаваше гърците и света, че ЕС ограбил Гърция, че Германия, която загубила ВСВ, сега  по този начин искала отново да превземе Гърция. Неговата злоба – няма да кажа чий агент е той -  навлече омраза и недоверие на държавите членки на ЕС спрямо Гърция и се отрази на посещенията на туристи от богатите страни на ЕС там, което още повече задълбочи кризата им. Новите почиващи в Гърция са сърби, македонци и българи, от които Гърция печели много малко.     

       Разработката на Центъра обаче да турнат за министър-председател дете-идиотче и мафиот, който да го върти / министъра на финансите/ се провали. Балъкът Ципурас се усети след срещата си с Путин в Петербург и така най-страшната катострофа за Гърция, към която я водеше разработката на Центара – grexit – се провали. Дългът, който имат сега гърците е равностоен на резултат от война, която е загубена и започва изплащането на репарации. В цифри той означава по 40000 евро на всеки грък, в това число бебета и пенсионери. Но това е по-доброто решение от връщането на драхмата.

    Почивката на Бялото море има много предимства пред почивката на Черното. На Бялото море няма мутри, гастролиращи цигани-крадци, английски пиянища, чадърови, шезлонгови и паркингови рекетьори. Тук водата е кристално чиста, топла, плажовете са огромни. Бреговата ивица на Гърция ако се имат предвид полуостровите и островите сигурно е поне 1000 пъти по-дълга от нашата. Само островите им са към 3000.

    Прави впечатление, че тук има много надписи на съветски език, но руснаци няма. Само две двойки видях, и двете не бяха редовни. Причината за изчезването на руснаците от плажовете тук според едната двойка е сривът на рублата. Сега една почивка в чужда страна струва на руснаците 4 пъти повече отколкото през миналата година и тази тази тенденция ще обезрусначи тотално плажовете, където идваха руснаците. Ще им остане само Крим, докато остане анексиран от Путин, където вървят рубли.  Обменният курс на еврото спрямо рублата сега бе около 80, а преди две години е бил 15.

     Беломорието тук не отговаря за баровците, които отиват на море да се изфичкат както един от Блог. бг, който е трол с менящ си ник, но измежду никовете си помества един от тях как е на брега на морето. Страхотевица, може би само Делян Пеевски е по-убедителен от него стои на брега на морето. Тук всичко е скромно, като се започне от хората, от бита им. В този регион е имало съвсем малко хора, но след войната с  Турция през 1919/1922 г. от източното егейско крайбрежие са прогонени от домовете им около 1,5 млн. гърци, които са се заселели и по тези места. А тези места не са много подходящи са живот. Тук има много блата, които после са пресушавани, неплодородна земя, която в следващите години е разработвана от прогонените от Турция гърци, засаждани са масиви предимно с маслинови дървета. Туризмът също е поминък тук, защото покрай морето има прекрасни условия живеещите на север европейци да идват по тези топли места на почивка, да упознаят места, свързани с една от най-великите цивилизаци на света, гърците през ІV век пр. н. е.

    Войната между Турция и Гърция е водораздел за тяхното бъдеще. Турция е победена в ПСВ, наложен й е унизителен договор заради участието й във войната на страната на лошите, както на нас Ньойския. Турците обаче не се съгласяват с него. Турците са на страната на Германиния в ПСВ поради същите причини, поради които сме и ние. На нас тежеше Берлинския договор, на Турция - договора за статут на териториите около Босфора, наложен й от Англия и Франция.  Ако Германия бе спечелила ПСВ ние щяхме да сме също голяма държава.

     Гърците излизат силни от войната и искат да си възвърнат териториите в пределите на Турция, които са били техни преди завладяването им от турците през ХІV век. Не са свъсем прави в исканията си, защото претендират и за земи, в които те са завоеватели -  по бреговете на Черно море от Созополис до средата на полуостров Мала Азия. Мраморното море обаче и земите около него, цялото източно егейско крайбрежие и остров Кипър са си били гръцки. Тези земи са територии на древните гръцки държави, където живеят гърци и са завладени от турците по време на Османската империя както териториите на Армения, на Кюрдистан и др, които великите сили признават за част от Турция, такива са интересите им тук, макар те да не са.

    Няма по-голям провал на гърците в тяхната история от провала в тази война. Турция е слаба, те са силни и помитат турците чак до Анкара, обаче в този най-важен исторически момент за тях правят само глупости. Губейки  войната тяхното бъдеще вече не е на голяма или велика, а на малка държава, те не осъзнават това. Да се стигне до този край на войната с Турция допринася и мръсната политика на великите сили спрямо тези две страни. Ако Гърция бе спечелила тази война имаше всички предпоставки да се превърне в силна дъжава, каквото обаче след войната стана Турция. Една държава с огромна брегова ивица, с над 3000 острова, към която принаслежи цялото Гръцко море, това щеше да е нещо съвсем различно днес. Такава голяма държава на Балканите и с такава силна стратегическа позиция би била опасна за великите сили и те не биха допуснали такова развитие на войната. Глупавите гърци сами дадоха шанс на Турция да ги победи. С тази война Турция показа, че срещу „договорите” на великите сили трябва всяка страна да се бори с всички средства.

     Има и още нещо обаче, за да бъде Турция днес така напред спрямо Гърция като държава. Турция произвежда, предлага стоки за износ, докато Гърция потребява, гледа на ЕС като на място за разпределение – от богатите да се взема и да се дава на бедните /б. м. мързеливите/. От марксленинци сега те станаха маркспутинци.

     Гърция започва тази война без да има съгласието на великите сили – тогава Англия, Франция, Италия и СССР. Те остават пас, но ако Турция загуби войната ще има голяма „яма” за тях от загубата на Турция на васалните й държави - богатият с петрол Ирак ще стане английска колония, Ливан и Сирия – френска, Либия – италианска, Грузия – съветска и т. н.

    Великите сили този път са в изчаквателна позиция този път, те запазват неутралитет като военни действия, но налагат допълнителни договори за статут на стратегически областите с опреден срок, след който да има избори. Да се избие смесеното население и така да се нажежи обстановката, че да не може да се постигне съгласие и на тази основа то да се раздели и владее, това е политиката на великите сили.

    На гърците във войната положението е било подобно на това на Наполеон при Ватерло. Те буквално разделят Турция на две, имат господство на всиички фронтове. В Гърция обаче започват политически борби, кралство ли да бъдат или република, военните действия са замразени за една година. Турците се прегрупират през това време, въоръжават се. При възобновяване на военните действия нищо не е същото. Гърците са разбити по всички фронтове и отстъпват, като жестокостта им спрямо турското население е много голяма. Турците отвръщат със същато жестокост спрямо гръцкото население. Скарването между двата народа ще е от тук нататък за векове. Има опожарени не само села, но и градове, какъвто е напр. Смирна, тогава населен предимно с гърци. Следва мирен договор и Гърция не е веча същата. Турция пък губи колониите си, които споменах, макар това понятие да не е точно. От гръцко-турската война печелят великите сили. Турция губи подчинени държави, Гърция завинаги се разделя с мечтата да се обединят в една държава гърците, както са били преди завладяването им от Турция. Борбата на една държава в нея да живеят всички хора от етноса й след ВСВ се нарича фашизъм.

      Глупостите на гърците да губят своя територия не свършват тук. Напомням за военните, и те тъпи, заради които Гърция загуби пак от Турция 1/3 от остров Кипър, плодорадната му част. Тлупост бе и гражданската война, в която главните лица бяха комунистиите, мекерета на Сталин.

      След гръцко-турската война започва масово преселение на етнически принцип, което засяга и нас. Много български семейства от Източна и Западна тракия, от Беломорието, че дори и от остров Тасос са изгонени от родните им места и идват в България. Те биват наречени качаци, качани, качаклии, което е разновидност на турската дума беглец. Тук качаците започват живота си отново, но не след дълго ги сполетява нова беда – колективизацията по съветски тип. Отнемането на имотите им ги пропъжда от новите им места и те се преселват по големите градове, където стават работници. За тях вече напомнят само клубовете, в които членуват тракийски българи. Още един удар за България след ПСВ. Имотите на тези хора са отнети, те идват тук като бежанци. Да благадирим на великите сили за това. Изброих придобивките им от гръцко-турската война.

      По това, че великите сили от всичко печелят ми наподобяват на банка. Известно е, че каквото и да стане с финансите по света, банките винаги печелят. От интересите на великите сили зависи ще изчезнат ли от картата на света държави, дали милиони хора ще живет против волята и нагласите си, ще прекършат ли милиони човешки съдби. Те нямат приятели, имат интереси, човешкият живот за тях не означава нищо. 

    Още няколко щриха към възможните сценарии за тази война. България би могла да бъде съюзник на Гърция в тази война, да насмете турците от към Босфора, но тя е победена в ПСВ, наложен й е унизителен мирен договор. От друга страна как да се обърнат гърците за помощ от нас, след като те ни нападнаха в Междусъюзническата война, подведени от  англичаните. Турция също е имала опция по време на войната – да стане комунистическа държава за да я покрепи с военни действия СССР. Ако не – не само подкрепа няма да има, но и отнемане от орбитата й от държави, известни днес като Кавказки републики, оставащи до днес в Империята на злото. 

 

     За трети път съм Гърция. През 1992 и 93 г. бях във Волос, Лариса, Ламия, Кардица, посетихме манастирския комплекс Метеорите. Друго бе излъчването на гърците тогава. Не ми бе трудно да открия симптомите на заболяването им обаче у доста у тях – заразяване с брадатата спирохета на Маркс. Двадесет години по-късно заболяването им ги доведе до провал, изброих и други провали в историята им. Те се компроментираха в очите на европейците здаради мекеретата на Путин, които взеха властта на последните избори. Колкото и глупав да бе Ципурас обаче, накрая схвана, че е играчка в ръцета на троловете на Путин и се абортира от това, с което плашеше – grexit. Нямаше това да е приятно за Европа, но щеше да е краят на Гърция. И Гърция отново пое пътя към Европа.

    Очаквах да бъде по-тежко положението в Гърция, но ЕЦБ не ги остави да загинат съвсем. Дано да намерят път, който ще им осигури достоен живот в рамките на осакатената им от към територии държава, но въпреки това с прекрасна природа. Иначе лощо – от една страна е Путин с мекеретата си социалисти, които лъжат наивните гърци, от другата е Турция, която ако Гърция не бе в НАТО отдавна да й е видяла сметката. Сега с чатал на врата – към 400 млрд. евро дълг - на гърците остава само едно, да слушат ЕС.  Иначе остават между Сцила /Турция/ и Харибда /Путин