ЕДИН  ПРИЗРАК  КРЪЖИ  НАД  ГЪРЦИЯ –

                          ПРИЗРАКЪТ НА КОМУНИЗМА

 

     Ленин в своите трудове пише, че когато народът не желае да живее по старому, а управниците не желаят да заживеят по новому възниква революционна ситуация, последвана от социалистическа революция и победа на народа. Каквото става по света днес, Ленин го е прозрял с гениалните си мисли още преди 1922 г. когато коварните сифилистични гуми в мозъка му го отхождат от света и така още много негови пророчества и премъдрости не са успяли да достигнат до нас. Сега се сезирам върху неговия Закон за спираловидния характер на развитието.

    По такава спирала се придвижва сега Гърция. Подкрепяните от Сталин гръцки комунисти воюваха от 1946 до 1949 г. за свалянето на фашисткия режим на Гърция, но мътната вълна на империалистическата реакция попречи свободата да изгрее над тази страна както изгрея преди 30 години над СССР и както щеше да грейне 4 години по-късно в КНДР.

    Днес Гърция се намира на следващата по-горна витка /това е съветска дума, ползвана от Ленин/ на спиралата, мястото й сега на спиралата е точно над събитията през 1946/49 г. В Гърция отново започва социалистическа революция, която ще довърши започнатото през годините след ВСВ велико комунистическо дело – смърт на фашизма, свобода на народа. Предпоставките за социалистическата революция в Гърция, която ще започне скоро са няколко:

1.     ЕС окраде богатствата на Гърция, финансите им, хотелите им, корабите им, направи ги своя колония,

2.     Някога Сталин предлагаше подкрепата на СССР  в борбата срещу фашизЪма в Гърция. Днес Путин предлага същото, но подкрепата сега няма да дойде от Русия, която обедня като църковна мишка а от БРИКС.

3.     Сега в Гърция има типична революционна ситуация защото идеите на комунизма в Гърция притежават мощ като тази на титаните от гръцката митология. Причината за това е примитивизацията в битието на гърците, а битието определя съзнанието /Карл Маркс/.

 

4. Избягалите след революцията през 1949 г. гръцки народоосвободители в Голямата страна бяха добре разработени от службите там, която ги прие като „мотороли”, спасяващи се от Гърция. Децата и внуците им бяха амнистирани от Гърция, върнаха се и...основаха Гръцка комунистическа партия, а членът й Ципрос стана министър-председател на страната.

 

     На Референдума, който се състоя наскоро гърците казаха „Охи!!!” на    прикрепилите се към тях като паразит към  гостоприемник страни от ЕС, а на кандърмите им да продължават да смучат соковете на Гърция, гърците отговориха с „Ти молес?”!!!”  Време е тези два термина да се обединят подобно на лафа „Но пасаран”, въртян от 1936 до 1939 г. в Испания и така да придобият съвременно звучене. Идеята ми дойде от един грък от цигански етнос, който наш интрвюер запита как е гласувал на референдума. Бил гласувал с „Охи” и изложи мотивите си - иска Ципрас да каже „Айде чуранте” на всички, които имат претенци към Гърция. Май това е най-походящото за девиз на  задаващата се социалистическа революция в южната ни съседка.

 Предпоставките за социалистическа революция в Гърция узряват с часове. Вероятно първите залпове ще бъдат срещу подложника на ЕС Ципрас, който забрави за референдума и прие каквото гърците не искат. Така той създаде революционна предпоставка за това, което ще последва и то вероятно ще е следното - от някой крайцер от морето ще бъдат изстреляни снаряди срещу парламента. Така бе през 1917 г, когато залповете на „Аврора” отекнаха по целия свят, по-интелигентните ги слушат до днес в Дванадестатата симфония на Шостакович, като им домъчнее за тях.

     Всички, които искаме свободата над Гърция да процъфти, да им грейне, трябва да ги подкрепим. И исканите от нас по линията на ЕС 3 млрд. евро за възстановяването на ограбените от Германия и Франция гърци трябва да платим.

    В тази борба за свобода на гръцкия народ трябва да се включат и социалните мрежи. С тази цел сезирам най-видните социалномрежови изявници, които избрах по специална програма с изискване да са едновременно интелигентни и умни в хармонично равновесие, да са популярни, което означава да са биринжии от категориите, в които списват. Защото ако с нещо се ангажират първенците, оно в началото тръгва леко, после побегва и вече никой не може го спря. Ето и избора на компютъра ми, който по единадесетобалната система избра най-първите социалномрежови труженици:

 bubolina111,rustam, totkata1, freefldman, blacpredator, ponicka, theeconfmist, blondinkas4uk09.

    Тези постващи в социалните мрежи имат еднакви мисли и емоции, като да са били заедно от забавачката до защитатата на научните им титли. Поради това те като тандем са нещо страшно. Един от тях е и поетично одарен и вече прописа стихове в сайта си. Ако активират и солидаризират дейността си към казуса "Гърция", след като са се доказали че могат правилно да редуцират и класифицирт, те биха могли много да помогнат с постовети си за насоките на социалистическата революция в Гърция, която става неизбежна.

    След толкова години – в далечната 1917 г. /Ленин/ и в по-близката 1953 г. /Бащатата на народите, Великият кърмчия, Геният на гениите/ не е ли време да са появи още един велик кърмчия сега в Гърция, наследник по ум на Аристотел, който да направи гръцкия народ щастлив както другите два свбодни и непобедими народа, братя по оружие.Само такъв човек ще изтрие скрама от челото на гърците от сегашния им министър председател, който аз наричам подложник на интересите на ЕС, който натътрузи на гърците унизителните условия на ЕС.

    Не като Алексос Ципрос, с името Анос Лезбос ще остане той в историята на съвременна Елада.



На имащите претенции към Гърция -
"Айде чуранте!!!/ и високо вдигнат среден пръст
/Предложение за лозунг на гръцката социалистическа революция!


   След предложението ми за плакат на гръцките социалистически неореволюционери прилагам и две "сламки", от които се виждат успехите на Путин на икономическия фронт на Русия и неизбежността на това, което ще сполети гърците. Не съм убеден, че тези статии не са писани от тролове, работещи в Санкт Петербург, но в тях има много съществени неща, които бихи били интересни на социалномрежовите труженици. 

Сламка №1:

 

РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ УПРАВЛЕНИЕТО
НА
ВЛАДИМИР ПУТИН 7786

Увеличи брутния вътрешен продукт 12 пъти (по ниво на брутния вътрешен продукт Русия се издигна от 36-то на 6-то място в света).
Увеличи златно-валутните резерви на Русия 48 пъти.
Върна 256 залежи на полезни изкопаеми под руска юрисдикция (под чужда останаха само 3).
Национализира 65% от нефтената промишленост и 95% от газовата.
Вече пета година поред Русия заема 2-ро или 3-то място в света по износ на зърно (в момента САЩ са на 4-то място).
Средната заплата в на държавните служители се увеличи 18,5 пъти. Средната пенсия се увеличи 14 пъти.
Намаляването на населението спадна от 1,5 млн годишно през 1999 г. на 21 хил. през 2011 г. - тоест, 71,5 пъти.
Забрани депутатите в Държавната дума да имат сметки в чужбина.
Предотврати американското нападение срещу Сирия.
Прекрати войната в Чечня.
От януари 2000 г. до днес курсът на рублата се промени от 28 рубли за долар на 29 рубли за долар.
Днешна Русия е нормална европейска държава - а не онази просяшка страна, в която средната пенсия беше 20 долара и където господари бяха финансовите пирамиди и Международният валутен фонд.
През 1992 г. режимът на Елцин отмени ИЗЦЯЛО износното мито на нефтопродуктите.
На 23 януари 1999 г. правителството на Е. Примаков въведе отново такова мито.
При износна цена на нефта от 9,5 долара/барел митото беше 2,5 евро на тон, а при цена над 12,5 долара/барел - 5 евро на тон.
Това не беше кой знае колко обременително за износителите, но веднага даде 14 милиарда рубли в празната хазна.
През август 1999 г. Елцин назначи Путин за министър-председател.
Само след месец Путин увеличи митото на 7,5 евро/тон, а от 8 декември - на 15 евро/тон.
Митото все повече се увеличаваше - и днес износителите отчисляват в държавния бюджет около половината от цената на експортирания нефт. От януари до ноември 2007 г. митниците на Русия предадоха в държавния бюджет 2,57 трилиона рубли - около половината от всички приходи в бюджета.
Рязко се увеличиха и доходите на гражданите. Това се отрази най-вече върху строителството на жилища. Цяла Русия днес на практика е една огромна строителна площадка: от януари до септември 2007 г. са построени 375,9 хил. жилища с обща площ 34 млн. кв. метра
Циментовите заводи в Русия не успяват да задоволят търсенето и се налага внос на цимент от Китай.
Нарасналите доходи на населението доведоха до увеличаване на търсенето на жилища, това увеличи цената има, което пък на свой ред повиши доходността от строителната дейност. Резултатът е, че в строителството се вливат огромни средства и се наблюдава истински строителен бум.
Увеличените доходи на гражданите повишиха търсенето на автомобили. Само за 2006 г. обемът на автомобилния пазар в Русия се увеличи с 45% и достигна 32 милиарда долара, а броят на продадените нови коли - 2 милиона броя. По този показател Русия е на 5-то място в Европа след Германия, Великобритания, Италия и Франция.
В момента се строят няколко нови автомобилни завода, а досегашните увеличават обема на производството си.
Всичко това е последица от увеличаване на търсенето, което означава - от повишаване на доходите на населението.
За 10 години бюджетните разходи за социална политика (пенсии и помощи) се увеличиха с 30%.
Преди Путин пенсиите бяха под екзистенц-минимума с около 25%, а през 90-те години и въобще не се изплащаха.
Сега са с 50% над екзистенц-минимума и постоянно се увеличават.
През 2000 г. средната заплата в Русия е била 2223 рубли (около 80 долара).
Сега средната заплата в Русия е 19174 рубли (около 660 долара).
Закупуването на домашни потребителски стоки за 10 години се увеличи 10 пъти. Броят на личните автомобили се увеличи 3 пъти.
Путин национализира ЮКОС, без да изнервя зараждащия се руски бизнес, по съвсем пазарен начин - чрез фалит и търг.
Това стана в рамките на законите, приети от демократичния парламент. Президентът няма право да използва други средства. Формален повод за арестуването на Ходорковски бяха данъчните машинации на ЮКОС. С такива машинации се занимават практически всички големи частни фирми и затова никой не вярва в този предлог. То не е и за вярване. Но Путин защити интересите на държавата.
Доказателство за това е предаването на активите на ЮКОС на държавната компания „Роснефть“. По-справедливо би било тези активи просто да бъдат конфискувани, но... има си закони. И Путин просто се придържа към тях. Президентът не може да излезе от рамките на своите пълномощия.
Може само да се добави, че след като Ходорковски влезе в затвора, събираемостта на данъци от бившите активи на ЮКОС се увеличи 80 ПЪТИ!
През 2004 г. Путин окончателно премахна закона „Споразумение за дележ на продуцията“. Този закон беше приет от режима на Елцин, за да забогатяват олигарсите (Ходорковски, Гусински, Березовски и т. н.) и за да може руските нефтени залежи да бъдат заграбени от западни (американски и британски) нефтодобивни корпорации.
По този закон руските залежи на природни ресурси минаха под международна юрисдикция, съответно парите от добива на руския нефт постъпваха не в бюджета на руската държава, а в западни фирми.
Парите от добива на нефт отиваха най-вече в британската компания „Шел“ за покриване на фирмените й разходи. Чак когато останеше нещо, те го предаваха на Русия. През 2006 г. Путин заяви следното по този повод: „Ние и сега нищо не получаваме от тях, а ако те увеличат разходите си, няма да получаваме и през следващите 10 години“. Фактически до този момент Русия не получаваше никакви пари от собствения си нефт.
След като законът беше премахнат през 2004 г., постъпленията в бюджета се увеличиха от 3 до 4 пъти.
След развалянето на договорите по залежите „Сахалин-1“ и „Сахалин-2“ Русия остана с дългове към американски фирми в размер на 700 млн. долара. За онзи момент това беше твърдемного. Целият англо-саксонски свят настръхна срещу Путин по една проста причина: Великобритания планираше да осигури петролните си резерви за дълги години напред за сметка на Русия - единствено Германия и Франция, които нямаха пряк интерес в този процес, останаха неутрални...
През 1992-1995 г. държавният апарат на Русия се формира според вижданията на чуждестранни съветници. Цялото законодателство на Русия от 90-те години, в това число данъчното, беше написано от тях. В руските министерства работеха около 10 хиляди чужди съветници. Джордж Сорос финансираше написването на учебници по история, където за битката за Сталинград се споменаваше на 2 страници, а за срещата на Елба между съветските и американските войници - на 10.
Върху тетрадките на руските ученици се мъдреха портретите на четирима президенти на САЩ.
За съжаление, и до ден-днешен в правителството са останали реликти от онази епоха - но да се надяваме, че постепенно Путин ще ги изхвърли окончателно.
Но защо Путин не може веднага да уволни всички тези враждебно настроени към Русия чиновници? Причината е проста: Конституцията на Русия, написана под диктовката на западните съветници, не позволява бързата им замяна.
Сега Президентът е само един от многото хиляди чиновници, при това с доста ограничени пълномощия. Вярно, малко по-големи, отколкото на другите чиновници - но държавният глава не може да влияе върху всичко. Той дори не може изцяло да определи състава на Министерския съвет, макар по закон това да е в сферата на пълномощията му.
Преизпълнението на бюджета по времето на Путин позволи да бъде създаден Стабилизационен фонд. Сега е натрупан огромен златно-валутен резерв - и практически Русия няма външен дълг.
Войната в Кавказ е приключена, сепаратистите са унищожени. Всички що-годе известни лидери на терористите са ликвидирани физически.
Даже е убит и Яндарбиев в Катар, да не говорим за всякакви там басаеви и умарови. Путин обеща да ги „удави, ако трябва, и в тоалетната чиния“ - и изпълни обещанието си. Разбира се, сепаратизмът не е унищожен напълно, такива конфликти не се решават бързо.
Но сегашното положение в Кавказ е оптималният вариант. Ако чеченският елит чувства силата на Москва и ползите от сътрудничеството си с нея - тогава сепаратизмът ще изчезне от само себе си. Именно това се случва. Опитите на западните шпионски централи да захранват терористите все още водят до отделни терористични актови, но това е максимумът. Война вече няма да има.
За 10 години Путин увеличи политическото влияние на Русия в света и издигна нейния имидж. Днес тя следва собствените си интереси, а не тези на Запада. Путин беше признат за най-влиятелния световен политик за 2013 г. Той предотврати унищожението и разрушението на Русия, като я изведе от катастрофата, причинена от Горбачов и Елцин. Затова и западните медии го ненавиждат и го сравняват с дявола.
Всеки, който се интересува от политическия живот в Русия, вижда, че борбата срещу корупцията придоби невиждани мащаби. Поне 2-3 пъти седмично телевизиите показват арести на чиновници или полицаи, и съобщават за поредните присъди срещу държавни служители.
Да не забравим и Крим. Ето как беше предаден той на Украйна. През 1992 г., на подписването на Беловежките споразумения за разпадането на СССР, украинският представител Леонид Кравчук забелязва, че Борис Елцин се е заиграл с водката и бави подписването. Затова го подканва:
- Боря, ако искаш, вземи Крим - само подпиши най-после договора!
Пияният Елцин великодушно махва с ръка:
- За какво ми е Крим? Ето, подарявам ти го!
И подписва, като по този начин с едно драсване зачеркна усилията на княз Потьомкин, Екатерина Велика, героите от отбраната на Севастопол през 1856-та, героите от отбраната на Севастопол през 1941-ва...
Преди няколко дни Путин премахна последиците от тази подигравка с историята - и хората в Крим пееха и танцуваха по площадите, завръщайки се в Родината си.

Бележка моя:
Прав бе Ципрос, който на срещата му в Санкт Петербург с Путин каза, че Европа има нов Център, вече не Брюксел.

Сламка №2:
 През уикенда Гърция трябва да напусне еврозоната – Grexit. (Grexit – Greece exit – фразата за първи път е въведена от топ анализаторите на Ситигруп Вилем Буитер и Ейбрахам Рахбари  на 6 февруари, 2012 г. – б.пр.)
  Това е светлината в края на тунела, най-добрият възможен изход от гръцката агония и, честно казано – единственият. Приемането на Гърция в еврозоната през 2001 г., като обвързаха икономиката й с тази на Германия (и нейните безразсъдни банкери), всъщност бе катастрофа, която чакаше да се случи. Грешката бе толкова голяма, че дори тази малка икономика – само 1,3% от цялата на ЕС, съумя да травматизира европейските лидери за последните три месеца. Единствената катастрофа сега ще е Grexit да не се случи.

Говоренето по темата за гръцкия банкрут и спадането на курса на еврото като за „падане в пропастта, кошмар, хаос, немислима анархия“ е лигавенето на банкерите. Ще бъде трудно ситуацията да бъде овладяна, дори поради факта, че разрешението бе забавено, непланирано и насилствено. Но ситуацията трябва да бъде овладяна. Гърция е във фалит. Не може да плати дълговете си, още по-малко да бъде принуждавана да го прави чрез спасителни планове.

Нужен е контролиран фалит и рестартиране на двигателя на възстановяването. Това е единствената „сделка“, която може да бъде обсъждана този уикенд.

Понякога тихото гласче на икономиката трябва да се издигне над гръмогласната политическа истерия. Законите на банкрута са създадени от викторианците, за да не се налага да слагат лепенки върху раните на капитализма. Несъстоятелността и ограничената отговорност са основата на търговската инициатива. Този, който взима назаем, и този, който дава едновременно, трябва да поемат риск, за да може капитализмът да процъфтява. В рамките на еврозоната Гърция получи възможността да заема рисково и бе кредитирана рисково. Всеки глупак (с изключение на евроглупака) знаеше, че това води към катастрофа.

През миналата седмица МВФ прие, че гръцките дългове са „неустойчиви“. Но такъв е политическият артрит, който мъчи европейските „технократски“ управници, които пренебрегват този факт. Те се фокусират над една грижа: по някакъв начин да разтегнат гръцките плащания във времето, та германските, френските и британските банки да осигурят отпускането дори на по-големи заеми. Всъщност не гърците, а банкерите търсят „спасителен план“. Те искат гръцките данъкоплатци да продължат да плащат лихви, дори когато главницата е недостижима за погасяване като закрепостяване.

Отказът към цяла нация да получи предимствата на банкрута, държи в заложничество нейните граждани. Най-известният длъжник в литературата, дикенсовият Уилям Дорит, никога не успява да плати на кредиторите си, докато те го държат в затвора Маршалси. Но те го държат там, защото така им изнася, също както Гърция е изгодна в това си състояние за банкерите и да държат нейните дългове описани в книгите, отколкото да признаят, че не може да си плати.

Дори този уикенд Гърция да получи някакво облекчение по отношение на дълга си, това няма да помогне на страната да тръгне по пътя на възстановяването. Ограниченията вече са принудили правителството в Атина да сложи юзди на непокорния обществен сектор. То започна „преструктуриране“, което напомня подобни ограничения в Западна Европа (специално Великобритания) през 80-те години. Затова може доста успешно да твърди, че е изпълнило основните изисквания по налагане на ограничения. Сега натрупва директен бюджетен излишък, като харчи по-малко отколкото получава от данъци.

Икономиката на ограниченията винаги е предвидена да бъде кратка и шокова, а не като последователна икономическа политика. За Гърция тя се оказа продуктивна като затворнически труд в шиенето на пощенски чували. Растежът бе задушен, търсенето бе потиснато, а инвестициите спряха. От 2008 г. производителността спадна с една четвърт, а безработицата е 25% от хората в работоспособна възраст. Това просто е лудост. Гърция не може да се развива и не може да обслужва никакви бъдещи заеми, да не говорим за вече взетите. Вижда се най-лошата европейска рецесия след войната – целенасочена, изкуствено създадена рецесия.

Дори и по-умерените средиземноморски членки на Европейския съюз оспорват факта, че гръцките дългове трябва просто да бъдат предоговорени, докато страната се ребалансира до германските нива на ефективност.  Те трябва да останат закотвени на надценени нива за търгуване, за да не пострада великата европейска кауза и идеята за по-силен съюз да избледнее.  

В този дух изразиха мнението си в "Гардиън" в сряда група ляво ориентирани икономисти, в това число французинът Тома Пикети, като провъзгласиха еврото за пътеводна светлина за надеждата, демокрацията и просперитета.

Като че Кейнс никога не бе живял. (Джон Мейнард Кейнс, Първи Барон Кейнс е британски икономист, който съществено повлиява върху модерната макроикономика и социалния либерализъм като теория и практика. Б.пр.)

Концепцията, че плаващ валутен курс в ЕС е „анархия“ и „пропаст“, е глупост. Британската лира се е движила с около 30% спрямо еврото за последните 15 години, като така допринесе за икономиката на страната и вероятно цяла Европа. Плаващите валутни курсове може и да са неудобство, но те отразяват обстоятелството, че народите представляват социо-политически индивиди. Те взимат различни демократични решения и се подчиняват на различни пазарни правила.

Гърция не биваше да се поставя на една линия с Германия буквално от единия ден до другия. Атина никога нямаше да стане Хамбург. Нейните спестявания оттекоха на север заедно с квалифицираните й служители. Положението се влоши с олимпиадата от 2004 г, когато страната опита да се измъкне от провала. Също като Великобритания за не малък период в новата си история страната се нуждаеше стрес-попивателна и от гъвкави валутни курсове.

Днес най-големият експорт на страната, който осигурява и най-много работни места – туризмът – ще се възползва в голяма степен от 30% обезценка на „новата драхма“. Обезценката едновременно ще повиши цената на износа, но подобна пазарна дисциплина е политически предпочитана пред правилата, които са наложени от технократи на някакви отдалечени конференции.

Обезценката може също така да доведе до хиперинфлация, но това не се случи във Великобритания, нито в други европейски икономики извън еврозоната.

Истината е, че управителите на еврозоната се интересуват повече от техните заеми и любимата си валута много повече, отколкото от Гърция. Те би трябвало много отдавна да предвидят задаващата се катастрофа на гръцката бюджетна индулгенция. Те би трябвало да видят грешката си и да договорят стройно предстоящия Grexit.

Както стоят нещата обаче, те са осигурили управители на единици в тяхната нова Европа. Те са навредили на благолучието и са застрашили нейния югоизточен фланг.

Историческите паралели винаги са опасни. Но последните месеци на настъпление на Брюксел по разни начини, блъфовете и контра-блъфовете, пропуснатите последни крайни срокове и заобиколените ултимуми, напомнят за всички въртележки и завои в Европа от 1914 година. Днешните традиционни войни може вече да не са така кървави, но разкриват същата шовинистична непримиримост. Опасността за Европа не е Grexit, а сляпата съпротива срещу Grexit.

Ако Гърция се бе измъкнала от еврото след катастрофата от 2008 г., вече щеше да е по пътя на възстановяването. Нейните дългове щяха да се обезценят. Нейните граждани щяха да работят. Инвеститорите щяха да инвестират. Туристите щяха да прииждат. Може би Италия и Испания се чудят дали не биха се справили много по-добре с независима валута, оставяйки зона на строга германска марка на север. Те може би биха били прави. Но към сегашния момент приоритет е Grexit. 

Бележка моя:
   След като ограбиха Гърция, от ЕС сега искат и Grexit за нея. Хак им е на гърците! Още през 2008 г- те трябваше да поемнат към Путин и сега щяха да са страната с най-щастливите хора на света, като тези, които извоюваха щастието си през 1917 и 1953 година.
  
  

 

И нашите революционери сега започват да дават заден ход. Защото ако у нас дойдат германски инспектори, касичките като НЕК,АЕЦ,ЖП,митници...бързо ще се изпразнят в посока на гражданите. Поздрав.