ПРЕДРЕФЕРЕНДУМНО– 2

                   /Най-скъпото сиртаки за ЕС/   

     Пиша за Босилеградско, но не ми върви. Не мога да подредя мислите си така, че да обхвана цялата площ на каазата -  планините, истински бисери, отрудените и угрижени българи, останали от заточените тук през 1919 г,  разговорите ми с тях, спомените ми. В момента съм на крилете на зрителната си памет -  стоя на една скала, последната от рида между реките Лисинска и Тлъмина. Под мен в дясно е Босилеград, над него – Милевската планина. Зад мен остават красавецът Стрешер и вр. Бясна Кобила, ливадите с горските защитни пояси за къщите между тях, буковите гори, които следват долините на реките. Само който е бил тук може да разбере вълнението ми в момента и копнежът ми някога да бъда отново там.

    И тук ме връхлетяха трудности обаче, тази година на проблеми ми върви както на бясно куче тоягите.  Детето не спи като хората, с него будувам и аз, по нощите отварям социалните мрежи. Попаднах на статия, която считам за достойна да поместя в блога си, защото по тази тема „бръмчат” троловете на Бащицата, а падежът на проституирането /бръмченето/ по тази тема е близък. Подкокорасани от лъжите на потомци на гръцките партизани, избягали през 1949 г. от Гърция, голяма част от тях родени в Голямата страна и възприели начина им на живот – насилието, лъжата и далаверата -  тъпите гърци гласуваха за тези ментарджии и сториха много голяма беля на ЕС. Не само на тези в еврозоната, но и на всички, няма да ни се размине и на нас. Те увредиха имиджа на тази формация от дсържави, целяща по различен модел от този на Хитлер да направят ЕСЩ /Европейски съединени щати/. Ще бъде преодолян проблемът без съмнение, но толкова подъл ход от страна на гръцките комунисти никой в ЕС не очакваше. Преодоляването обаче си има своята цена, а тя е много висока не само за тъпите гърци. Има една българска поговорка за двама души, единият от които дал заем на друг. Първият му напомнил с умолителен глас: Имаш да ми даваш! Вторият му отговорил нагло: Ще имаш да вземаш!!! Длъжникът от поговорката  наподобява действията на гърците днес, които фискалния си проблем за тях те превърнаха във фекален за ЕС. Този проблем няма как да не осмърди и нас, съседите им. Има и друга опастност – ако гърците въведат драхмата ги чакат тежки години, а в тях процъфтява престъпността. Където тя е станала организирана, излизане от нея няма дори да бъде променен обещственият строй – старите престъпници се предрешват на демократи. А организирана престъпност на Балканите – бол: В Бъгария, Македония, Косово, Албания, Сърбия, има кой да понаучи на този занаят и гърците. Те не, че не го знаят, напомням за югоембаргото.

   Има нещо общо между това, което иска Ципрас от ЕС и това, за което настоянат троловете той да получи. В това няма нищо учудващо, напомням за новия Център в Санкт Петербург. Нещата са така навързани, че е възможно след референдума извънредно положение в Гърция – ако гърците не осъдят дълговата политика на ЕС те ще са си виновни сами за пропастта, в която ги натика комунистът Ципрас. референдума гърците да осъдят дълговата политика на ЕС, защото ако не я осъдят, ще са си виновни те за пропастта, в която ги натика Ципрас с простащините си. Те обаче имат и алтернатива – с глъсчетата си да отхвърлят предложението за помощ от ЕС, което предложение ЕС вече оттегли…

   След този референдум Гърция няма да е същата. Лъжите на ментарджиите лъсват, а които не ги разбират, ще ги усетят по джоба или на гърба си. Но и ЕС ще трябва да си вземе добра поука от случващото се, защото Гърция не е единствената- Подобни на нея са италианците, испанците и португалците, те са опасните, има още стпрани от ЕС с големи дсългове, но те нямат манталитета на държави паразити, търсещи си гостоприемник, към който да се прикрепят.

     Гърците /б. м. сиризчиите/ са намислили два варианта за решаване на дълговата криза. Единият е да не върнат дълга си, но от благодарност да изиграят на кредиторите си едно сиртаки. За кредиторите това ще е най-скъпото им сиртаки, сиризчийско. Другият е хем да не върнат дълга си и дори едно сиртаки да не им изиграят. Май това цели СИРИЗА, и не е далеч от реализацията му. Да се засрамят, че бяха товар на ЕС толкова години, че живяха на гърба на Германия и Франция – такова нещо няма да се случи. Отговърт, който ще дойде от Гърция е ясен: Ти молес? Ще имате да вземате! Да сте мислили, га сте ни давали!!!Пропуснатите ползи май ще са за ЕС, а ползите – за Гърция, мисля аз.

    Ето и статията на г/н  Колер:

    На Европейския съюз му предстоят трудни времена. Правителството в Атина съвсем умишлено насочва страната си към държавен банкрут, от който най-много ще пострадат самите гърци. Разсейките на тази криза, на която трудно би могъл да се намери аналог дори в богатата на конфликти история на ЕС, ще засегнат обаче не само Гърция. А щетите, които ще бъдат нанесени, могат да доставят радост само на онзи, който иска да отслабнe Европейския съюз или дори да го заличи от политическата карта / б. м. нека някой се досети кой е заказчикът на Ципрас и от къде произлизат корените на тази дружба/. Основната отговорност за тази катастрофа носи правителството на Ципрас, което за съвсем кратко време успя да настрои срещу себе си дори най-големите поддръжници на Гърция, коментира Бертолд Колер*.

Парадокси

Въпреки това в едно отношение трябва да сме дори благодарни на национал-комунистите в Атина: с поведението си те принудиха кредиторите да прекратят преговорите и така на практика ги предпазиха от провал, тъй като за гръцкото правителство и докрая важни бяха не няколкото процента по-малко икономии. Атина преследваше друга цел - същностна политическа промяна в Европа, насочена към разрив с основните принципи на европейското единство.

Още по време на предизборната кампания "СИРИЗА" ни най-малко не криеше, че намира за напълно погрешна политиката на икономии по рецептата на Меркел.

    За тази партия Европейският съюз има всъщност само едно предназначение - преразпределение.

 В някои европейски столици този подход бе посрещнат с известна симпатия. В други бе сметнат за риторичен похват, обичаен за левите опозиционери, а

 надеждата беше, че щом усетят управленската отговорност, тези хора все пак ще проявят здрав разум. С гръцките леви обаче това не се случи.

И сега те препоръчват на сънародниците си да отхвърлят едно предложение за помощ, което всъщност вече не съществува. Но и този гръцки абсурд си има обяснение:

     Ципрас иска от гърците да осъдят европейската дългова политика като цяло. Ако народът се вслуша в указанията му, това ще го превърне в най-големия гръцки демократ и бунтовник (срещу Меркел). Ако пък гласуването приключи с резултат, различен от този, който очаква Ципрас, кредиторите ще са виновни, че се е стигнало дотам.

 В гръцкия парламент и без друго вече се говори, че останалата част от Европа е населена с леденостудени северноевропейци и фашисти.

Може ли демокрацията да е грях? Ципрас очевидно е вярвал, че този коз ще надделее над всички останали принципи, изговаряни до безкрай по време на преговорите: солидарност, надеждност, съблюдаване на договореностите. С решението си за референдума обаче Ципрас наистина прекали. И същевременно допринесе за политическото единство в еврогрупата.

 Вече никой не вярва, че Ципрас и неговите другари са в състояние да управляват държава. И вече почти всички са наясно, че те не могат да запълнят ямата, наричана бюджет, тъй като чисто и просто не искат да го сторят.

Гърция и проектът "Обединена Европа"

Въпреки това тази партия остава на власт, а Гърция си остава член на ЕС и НАТО. Изхождайки дори само от собствения си интерес, останалите държави от Общността не могат да си позволят да оставят Гърция да се срине в пропастта, която сама си изкопа.

Най-важната повеля сега гласи: максимално ограничаване на щетите. Както в самата Гърция, така и отвъд нейните граници. Ако действително се стигне до държавен банкрут, бързо ще си проличи дали изготвените в последните години механизми за сигурност ще успеят да опазят еврозоната от сериозни трусове. Но какво ще стане след това?

   Ще се стигне ли автоматично до т.нар. Grexit? Може ли една държава да излезе от валутната общност, но да остане член на Европейския съюз? Гръцката криза повдига много въпроси и нито в Брюксел, нито в Берлин имат готови отговори.

Трябва да се помисли наново и над съвсем принципни въпроси. Най-важният закон на европейския процес на обединение досега гласеше: само напред и никога назад. Дори и застоят бе смятан за заплаха. Опасенията, свързани със стабилността на европейската конструкция, бяха основната причина за стремежа на останалите европейци да задържат Гърция в еврозоната. Само че случаят с Гърция, а и не само той, показва ясно, че "процесът на все по-голямо сближаване на народите в Европа", както е записано в договорите на ЕС, не се случва от само себе си. Този процес трябва да бъде организиран гъвкаво и да бъде снабден с аварийни изходи - в противен случай няма да е в състояние да се справя с трудности и заплахи отвън.

      Най-голямата заплаха идва обаче не отвън, а отвътре, тъй като силно се раздалечават не само представите на правителствата за целта и смисъла на този съюз, но и представите на цели народи. Гръцкият референдум може да се окаже поредното доказателство, въпреки, че изборната победа на "СИРИЗА" беше достатъчно ясен сигнал в тази посока. Но както знаем, истината боли. Това се отнася и до някои истини за проекта на име "Обединена Европа".

*Бертолд Колер, "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"