Прочетен: 1176 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 09.03.2015 21:44
Въведение:
Къде ли не съм бил из България, но едва ли някой по-добре от мен познава Западния Балкан и Източните Родопи. На които не познават Родопа препоръчвам да посетят останките от тракийската култура в този огромен район или поне да отворят блога ми - така повече ye научат r за възродителния процес. Резултатът от него - една територия на България - полупустиня, която турците бяха превърнали с трудолюбието си на градина, днес е обезлюдена пълна пустиня, която посещават само такива като мен. В този безводен район със суров и климат повече няма да се заселят хора. Така районът на Източни Родопи се превърна в част от страната, която не й е повече потребна..
От района на гр. Бенковски в село Ягнино си издбрах една многовековна каменна сграда, изоставена и срутена, която считам за паметник на делото, наречено възродителен процес. Наблизо до него е и село Могиляне, където възродители застреляха 17 месечната Туркиан в цедилката на гърба на майка й. Бягайки от репресиите на възродителите майката изобщо не разбрала, че детето й е простреляно, то не е издало и звук...
(6).jpg)
Това остави след себе си възродтелният процес. Същите руини останаха и в душите на хората.А това село - Ягнино - е център на древен комплекс на траките за жертвоприношения. Тук няма камък, който да не е приспособен за тази цел. Докато по другите части на Източни Родопи тракийските светилища са по скалите над долини на реки, тук - под град Бенковски те са по единични невисоки скали и едри камъни.
ЗАСТРЕЛЯНАТА 17 МЕСЕЧНА ТУРКИАН
НА ГЪРБА НА МАЙКА Й
Бебето преди да го застрелят възродителите
Паметната блоча на бебето
Чешмата в памет на бебето
.jpg)
Турски журналист направи репортаж за застреляното от милиционер по време на възродителния процес дете. Майката на загиналата 17-месечна Тюркян не знае къде точно се намира гробът на убитото от милиционерски куршум на 26 декември 1984 година в село Могиляне бебе. Това стана ясно от 10-минутен репортаж на турския журналист Гьокан Тузладан.„Питам майката „Къде е гробът на Тюркян?". Отговаря ми „Ей там някъде, в кьошето, край пътя". „На надгробната плоча изписано ли е името й?" – това я питам, а тя отговаря „Май пише..." и се обръща към хората около нея за информация" , твърди журналистът.
Всяка година на 26 декември край Тюркян чешма в Могиляне се провеждат възпоменателни митинги, пише 24rodopi.com. Гробът се намира на около 700-800 метра от чешмата. Той е обрасъл в треви и тръни. Личи, че не е чистен от години, се посочва в репортажа.
На 26 декември 1984 година край с. Могиляне загиват 17-месечната Тюркян Фейзулах Хасан от с. Каялоба, Айше Мюмюн Молахасан от с. Каялоба и Муса Мюмюн Якуб от с. Китна.
26 декември беше най-тежкият ден, признава тогавашният началник на Окръжното управление на МВР в Кърджали полковник Атанас Кадирев.
Из секретния архив на МВР, Стенограма от служебно съвещание с ръководния състав, провело се на 04.01.1985 г. в сградата на НТУ (Научно-техническо управление):
В съвещанието участват генерал-полковник Велко Палин, завеждащ отдел „Социална и национална сигурност" на ЦК на БКП, Т. Радулов, зам.-завеждащ същия отдел, както и „др. Фьодоров, ръководител на представителството на КГБ – СССР и други съветски другари, които работят в нашите поделения", както е записано в протокола.
Информация за случващото се в Източните Родопи дава полковник Атанас Кадирев – началник на Окръжно управление на МВР – Кърджали:
„…На 24.12.1984 г. по плана на общинския партиен комитет на с. Бенковски се проведоха мероприятия за преименуването на лицата от български произход в селата Горски Извор и Каялоба, които преминаха спокойно и без съпротива от страна на населението.
На 25.12.1984 г. в 07,30 ч. от с. Горски Извор се отправи към с. Бенковски – център на селищна система, тълпа от 2000 души, които се насочиха към общинския партиен комитет, за да искат обяснение за проведените през първия ден мероприятия, за да си искат паспортите. С наличните сили са изтласкани в края на селото. По това време в Бенковски имаше 10-15 души, които работеха по взрива в църквата. Междувременно към тълпата се присъединиха хора от съседните махали и за 90 минути тя нарасна на около 2500-3000 души. Това наложи за Бенковски да се изпрати подкрепление от ОУ на МВР-Кърджали, ОУ на МВР-Смолян, ГО (гражданска отбрана) в Кърджали и Смолян и военно въздушно поделение на Голо Бърдо.
На място бяха изпратени екипи но ПО (противопожарна охрана) от Кърджали и на РУ на МВР - Златоград. Поведението на тълпата бе дръзко и предизвикателно. С викове и крясъци отправиха искания и закани, скандираха вражески лозунги. Тълпата излъчи парламентьори, с които беше разговаряно, и след това с тяхна помощ беше разпръсната безкръвно.
По същото време беше нападнато кметството в с. Горски Извор, охранявано от 4 милиционери, начело с един оперативен работник по НМ (народната милиция). Кметството беше обкръжено от три кордона: на първия – децата, на втория – жените, на третия и по фланговете – мъже. С камъни и колове бяха изпотрошени прозорците и вратите на кметството.
Те са мислели, че паспортите им са в кметството и са искали да го превземат, за да си ги вземат, но в кметството не са допуснати. Беше изпратена помощ и демонстрантите бяха разпръснати. В селата Горски Извор и Бенковски са изградени временни милиционерски участъци.
На 26.12.1984 г. в 07,00 часа тълпа от две направления: с. Каялоба, Горски Извор, Китна и второто от с. Пресека и Добромирци се насочиха към с. Бенковски с общ брой около 2000 души. Към 09,00 часа тълпата от Каялоба и Г. Извор достигна охранявания рубеж извън селото и започна да напада органите на МВР. След намесата на силите на ГВ (гранични войски) тя беше изтласкана. Към 09,45 часа от посока с. Мъглене (полковник Кадирев вероятно има предвид с. Могиляне) се насочи нова тълпа, която бе посрещната от групата на ОУ на МВР -Кърджали и поделението на ВВС (военновъздушните сили). Участниците се държаха много дръзко, издигаха вражески лозунги и искания.
Нахвърляха се с камъни, дървета и ножове срещу нашите сили. Неизвестно лице стреля с ловна пушка.
С решителни и безкомпромисни действия тълпата бе разпръсната.
В 10,30 часа тълпа от с. Пресека и с. Добромирци – около 2000 души навлезе в с. Бенковски. Тя бе изключително агресивна. Участниците хвърляха камъни и дървета по нашите превозни средства и състава. Изпочупени бяха прозорците на колите на ПО. Направен бе опит да се разпръсне с автомобил на ПО. Тогава те се нахвърлиха върху служителите на МВР. Взети бяха решителни мерки за нейното разпръскване. Интересно е, че поемаха стоически цялата вода на пожарните цистерни.
Уйдурмаортасикиш
