ВЪВЕДЕНИЕ:

 

          Наскоро получих подарък…един вестник РОДОВО ИМЕНИЕ. Две стати в него ми направиха много силно впечатление и ще ги поместя в блога си. Първата е на г/жа Зденка Тодорова, която описва предисторията на оброчните кръстове. Г/жа Тодорова не се нуждае от представяне, но тази статия хвърля допълнителна светлина върху личността й – тя носи много древен дух и поради това има мисия в живота, която следва упорито. Доказателство за това са материалите , които е публикувала в статията си.

    Статията много ме развълнува, защото тази тема присъства в живота ми от десетки години – оброчните кръстове. Сегашната граница на Софийска област със Западните покрайнини преминава по средата на един огромен район, където те присъстват, започващ според мен от Искърския пролом и достигащ на двадесетина км. западно от Пирот, където е манастирът „Свети Унуфрий”. Той е известен с разкошниите си карстови водопади, които са място за почивка на пиротчани. Най-много са кръстовете обаче по планината Манастирище, където е имало християнски култов комплекс преди нашествието на турците на Балканите. На мястото на изгорените от турците манастири днес има по няколко оброчни кръста. Много оброчни кръстове има и по и Видлич, започвайки от Годечко и достигайки до с. Темска. Може би съм единственият човек, който добре познава целия този район, защото само из Западните покрайнини като турист съм изминал хиляди км, без да пропускам където видя оброк, църква или гробища с каменоделски кръстове да не ги посетя. За това имам няколко причини:

   И аз като българин имам култ към камъка, но още и към водата и дървото. Мога да строя добре с камъни, имам и опит в тази област. В блога ми винаги присъстват скали с чудновата форма, каменни кръстове, символи по скалите не само от Софийско, но и от Източни Родопи. Такива в блога си имам хиляди. Имам нещо в чипа си, което ми подсказва, че в района, който се движа има оброк или че съм на трасе на римски път. Това е причината да съм посетил толкова оброци,  да намеря толкова много римски пътища по планините, които описах.

   Статията на г/жа Тодора е интересна не само за такива като мен, тя е фундаментална за нас, българите. В тази област работи и г/н Георги Чараклиев, който има сайт   a rel="nofollow" href="http://www.svetimesta.com/" target="_blank" rel="nofollow">www.svetimesta.com

Поздравления за поста и за параклиса! Много жалко, че не е бил пощаден от вандали!
Знаете ли, че край Варна има също побити камъни, така се нарича и местността Побитите камъни.

която цял живот се бори за българите в Царибродско и българщината въобще. Човек с мисия на този свят. И поет. А какви сбирки на Кръг "Слово" прави - най-кадърните хора на България кани за изяви.
И не се предава, макар на много да им се иска да я замлъкнат.
Заповядайте някой път на сбирка на Кръга в една от залите на театър "Сълза и смях". Познания за историята на Западните покрайнини, посещенията натам - това е нещо много интересно. Запазването на собствеността на хората там е допринесло да се превърнат те в един модел на това, което щеше да бъде България днес ако не ни бяха натресли совхолиизацията, насилието и лъжата.
Ако някой пише в блога си добри постинги и се надява някой да му благодари и да го оцени подобавъщо, това е почти изключено. Но пък написаното ще остане и все някога ще му дойде времето. Не винаги лошото е било определящо, но времето за промяна надвишава човешкия живот. Пример за това е Бах. Той не е разбиран от съвременниците си, но не спира да твори, продължава дории след като ослепява. Не пише за околните, пише за своя Бог и е убеден, че Той го разбира. Сто-двеста години по-късно той заема мястото си в музиката.
http://planinitenabulgaria.blog.bg/muzika/2015/02/14/330-godini-iohan-sebastian-bah.1338399

Поздравления за огромният труд! Много за миряните желяещи да имат параклиси в двора си. Малко са майсторите като вас. В повечето случай желанието и способностите се разминават и се получават изненади.
Ето за желаещите сайт за параклиси. Нещата са професионални,виждаш какво ще бъде и няма стойтелни дейности : www.paraklisi.com

Поздрaви и от мене. Случaйно попaднaх нa стaтиятa. Имa събрaн интересен мaтериaл!
Близнaците Св.Георги и Св.Димитър в голямa степен сa нaследили функциите и прaвaтa нa близнaците aлп Кубaр и aлп Сaбaн от стaрaтa религии. Те се чествaли по същото време нa годишния обреден кaлендaр.