ЕДИН  НАПРЕГНАТ  ДЕН  С  ЩАСТИЛИВ  КРАЙ

    Тази сутрин станах в 4 часа, защото трябвяше да помагам на един приятел, който си купуваше кола във Враца. Три часа бях сред колите на една автокъща, а вятърът, с посока от полето към Врачанския Балкан бе много студен и силен. От автокъщата се виждаше водопадът Скакля – ледени висулки -  и тази красота ми даваше силата да съм неподвластен на студа. Виждаше се село Бистрец с двата си римски пътя към пещерата Леденика, долината на р. Лева. И от тях черпех сили срещу студа, макар да не бях добре облечен. Свършихме работата. Аз – като драйвър с опит, докарах колата да София, където имах друга задача – да преустройвам един прозорец, щеше да идва майстор в 13,00 ч. Две минути преди това се прибрах. Майсторът дойде, но идеите и поради това и основната част от работата остана предимно за мен. Следващият ми ангажимент бе в 18,30 ч. - сбирка на Кръг „Слово”. Зденка Тодорова бе поканила публициста Петко Атанасов да представи книгатати си „Вяра и мяра”.  Поклон пред този недипломиран историк, отразил в книгата си най-важното от историята на България от ХVІІ век насам и на христянстовото от основаването му до сега. Благодарности към органзаторката на сбирката, г/жа Зденка Тодорова. Как е успяла тази жена да събере около себе си толкова неподкупни твроци! И аз принадлежа към кръга й, макар и нетворец, но пък и аз - неподкупен.

   След тази среща умората, студуването, напреженито по пътя от Враца до София и всичко останаха на заден план. И сега образът на този човек и умните му слова са пред очите ми и в паметта ми. Как за един такъв човек или пък няколко не се намериха подходящи постовете в държавата, та от четвърт век те се предоставят на примати. Май системета си отхвърля умните хора както организъм чуждо тяло…

     Ето едно представяне на Петко Атанасов, което взех от Интернет и снимката му: 
  

Петко Атанасов не се натрапва в медийното стълпотворение от културни деятели, радващи се на партийни и други съмнителни покровителства. Той обладава всестранна култура и отстоява духовната си независимост. Роден е през 1955 год. в София. Завършва българска филология и философия в СУ “Св. Кл.Охридски”. 15 години работи като редактор и сценарист в БНТ, осъществявайки над 700 авторски програми, предимно с художествена насоченост. В Телевизионен център - Благоевград създава публицистика, документални филми, драматизации и новели. Съавтор и продуцент е на първия частно реализиран документален български филм “Молитва за човека”. Издава първия многотиражен маркетинг-справочник “Магазин ИМА”, създател е на седмичен културен проспект “София от петък до петък”. Собственик е на продуцентско-издателска къща “Булга медиа”, която отпечати уникалното “Отче наш”, в който молитвата е издадена на 228 езика от българин в Цариград. Неотдавна се появи изборникът “Богоизбраните българи” с предговор и послеслов от съставителя Петко Атанасов. Книгата обръща представите за българското историческо битие, скандализира с необичайните си тези и прави опит да преосмисли духовния път на българската нация.

Владимир Каперски

  

Какви умни хора имаме ние  българите и каква е системата ни, та не допускаме ни един от тях на постове,от които те ще могат да направят нещо добро за сънародниците си. Защото не подържат имперските амбиции на Путин или по други съображения, това не стана ясно от срещата.
 

    Новата му книга обаче „Вяра и мяра” е много интересна и е добре да бъде прочетена.

   Завършвам постинга си с въпрос:
   Мистър Трандафор, народен представител на Област Кюстендил по-достоен ли е за поста си от публициста, за когото писах, та е турнат в най-високата инстанция на РБ...с гласовете от Бурса и Измир? Ако някой не знае кой е мистър Трандафор, ето ника му:



   Май приоритетите на България се сбъркани. Вместо да се даде път на интелигентните хора в България за управляващите може би е по-важно да се осигури безплатен ток на Седми квартал и на Гиздовци. Едно е да си електорат, друго е да си интелигентен човек.