Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.12.2014 07:55 - ЕДНА ТИРАЖИРАНА ОТ ГОДИНИ ЗАБЛУДА - 2
Автор: planinitenabulgaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1562 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 04.01.2015 19:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 

     ЕДНА  РАЗПРОСТРАНЯВАНА  ОТ ДЪРЖАВНИЦИТЕ  НИ              

                            ЗАБЛУДА  ВЕЧЕ  НЕ  ВЪРВИ

 

    ВЪВЕДЕНИЕ:

    Наскоро поместих в блога си статия за дългите сенки /на мафията/ над Балканите. Тази статия бе написана след убийството на сръбския министър-председател Зоран Джинджич. То предизвика в Сърбия промени към добро по отношение на борбата им срещу мафията и работата на съдебната им система. Хората започнаха повече да вярват в държавата след като приключи следствието с престъпниците, но „дългите сенки” , поръчителите, си останаха. Те са определящите и сега за политиката на страната, която те композират, а политиците само дирижират „произведенията” им. Това важи и за България, където „дългите сенки” се сплитат със съдебната мафия и поради което никакъв голям престъпник до сега не е осъден. Една от съществените причини за тези процеси в двете страни е обстоятелството е, че те са посткомунистически. В резултат на това мисленето на хорат в тях е било деформирано по време на тоталитарното управление и няма никакви индикации за сега - 25 годинии по-късно - то да се промени. Тези две балкански страни вървяха по различен комунистически път, но още по-различен следваше напр. Албания, някога съюзник на Китай. Поразиите върху мисленето на хората в тези страни, върху икономиката на страните, върху причините, да остават те днес малко над ниво примати не се коренят само в самите страни. Това засяга и Македония, според тях, формирала културата не само на Западна Европа, но и на света. И сигурно е така, защото те построиха паметник с 16 /шестнадесет/ метров кон в Скопие. Ако по това трябва да се съди за културата на македонците, те наистина са недостижими с туй едро нещо. За тези негативни процеси на Балканите голям принос има Турция, оставила тук милиони потурнаци /помаци, ислямизирани християни/ след оттеглянето си от този район, но и чисти турци, днес живеещи предиимно в Боснаа.  Влияние тук има и Русия, предимно върху Сърбия, което е пагубно за нея. Ще поясня в следващи постинги защо, но Сърбия не може да реши нито един от своите проблеми и да промени посоката си към погибел. Преди години Китай имаше влияние тук на Балканите чрез Албания. Македнония пък се опита да заиграе икономически кадрил с Тайван, но Китай ги сплаши и те се абортираха от идеята си. Не знам защо, но всичките големи държави имат интереси на Балканите. Сега Путин иска да си върне България в неговата орбита. От събитие в този район – атентатат в Сараево - се възползваха  Англия и Франция, грабителите на света, които започнаха ПСВ за да затвърдят подронващите си позиции на колонизатори и докараха днешното статукво в света – подвластен на световната мафия - което никому не харесва, най-вече на евпорейците и което никой не може да промени.

 

    Преминавам по същество:

    Има две истини:

  1. Сърбия няма нищо общо със Западните покрайнини!

  2. Сърбия никога няма да стане член на ЕС!

    Сега ще пиша по точка 2, като в този постинг ще изтъкна една причина, от общо 5-6, всяка от които е напълно достатъчна сама по себе ди за да не бъде приета Сърбия в Европейския съюз. А в НАТО тя ще бъде винаги нежелана. Ако нас ни считат за троянския кон на Русия в ЕС заради агентите на Путин в България,  то Сърбия би станала такава в НАТО заради агентите на Путин в Сърбия. Няма да ги допуснат там, а който не става за НАТО не става и за ЕС.

    За да бъде приета една държава в ЕС тя не трябва да има териториални спорове със съседни страни, те трябва вече да са решени, за да я включт в ПРЕДприсъединителния процес. Сега ще пиша за областта Санджак в Сърбия, където хората са предимно потурнаци и се считат за бошняци. Това са славяни, голяма част от тях са потурчени сърби, които обитават една територя от около 9000 кв. км. Между тях и помаците в мюсюлмянската област Босна няма никаква разлика. Глупаците, които решаваха как да се дели Югославия след като сърбите загубиха влиянието си над останалите страни в съюза или не осъзнаха същността на проблема, или го оставиха за да има Сърбия отново проблеми след години. Санджак е част от Босна и ще бъде присъединен към нея, за това няма никакво съмнение. Територията на Санджак остана разделена  в две държави - в Сърбия около 300000 души и 5000 кв. км. и в Черна гора около 200000 души и към 40000 кв. км. Статуквото на Санджак сега това отговаря на това на България преди Съединението, когато тя бе разделена на Източна Румелия и Княжество България. Докато имаше държава Югославия тези хора живееха заедно, но днес са в три държави – Босна, Сърбия и Черна гора. Босна има подкрепата на Турция, с която е в приятелски отношения, на Саудитскаа Арабия, която яко плаща за сроеж на джамии и носене на бурки. Поради това Босна бележи някакъв икономически напредък, докато Сръбска Босна стана една от най-бедните държави в света, която не може да живее самостоятелно. Тя наподобява черво, което е пристегнато по средата и пропускаемоста на общото черво е само колкото да не умре тази република. Мястото на свиване на червото е направено нарочно и в случай на военен конфликт Сръбска Босна се дели на две само от един снайперист или едно оръдие. Напомням за силните години на Сърбия, когато сръбските крале са заселвали по тези чужди територии сърби, даващи им по 300 дка земя, гори ливади. Сега политпроститути обвиняват американците, че подбъзнали Югославия да се разцепи, затова запалили Юговойната, но по-запознатите с тези процеси трудно могат да бъдат подведени. Корените са много дълбоки. Виновни са големите държави, които насадиха тук своите религии, агенти, както напр. тези на Русия в България, осигурили на последните парламентарин избори у нас победа за Путин с резултат 7 : 1.

   Юговойната имаше ужасни последици за този регион. От нейните руини се роди мафията, по време на ембаргото укрепнаха връзките мужду тяхната и нашата мафия. По време на войната бяха избити и заровени в изоставени мини хиляди деца момченца – ужасен геноцид на сръбските служби,  причинени бяха много разрушения, останаха нерешени много проблеми. Само един от тях до сега получи разрешение – Косовският, но продължението му в Сърбия е неизбежно, ще пиша и по тази тема. А конфликтът от там отново ще се пренесе и в Македония, както на времето косовският, но сега ще има формата на прехвърляне на зараза от една страна в друга и ще бъде още по-сериозен.

   За да защитават братята си по вяра в Босна много доброволци от Санджак са се сражавали за тях, доста са загубили живота си. Посятата от това омраза между сърби мюсюлмани и сърби християни остава, но вече има и други фактори -  верско противопоставяне, престъпност, която трябва да се подели между сърби и бошняци, различно материално благосъстояние. Омразата между помаците от Санджак и между сърбите не само там, но и в цяла Сърбия е много голяма. В Санджаак живеят около 10% сърби от населението, но те са войнствено настроени, а проповедниците в църквите най-вече. За мюсюлманите обаче има мюсюлмнски училища, университети. По-нататъшното съвместно съжителство между съърби и мюсюлмни остава под въпрос. Още един утежняващ момент има обаче, сърбите се държат снизходително към различните от тях по етнос, шовинистично, дори спрямо помаците си, макар и от една кръв. Нашите помаци колкото и да ги подбъзват агентите на Догана и Анала не са така против еднокръвните си братя, както тези от Санджак.

    Тези процеси в Сърбия водят до имиграция на хората от тези райони със смесен етнос в големите градове и най-вече в Белград, който след войната в Косово набъбна до 2000000 души. Напомням, че прогонените цигани от Косово и Хървътия всичките довтасаха в Белград, те сега са голям проблем за Общината там. Съсредоточаването на основния брой жители на страна в малко градове е много лош признак – така сърбите изоставят своите територии, а в освободените малки градове и паланки ще се настанят албанци. И  не само ще се настанят, но и ще се установят, ще се намножат, ще поискат автономия, самоуправление и ето още едно Косово. Понятието Косово стана символ на стратегията на албанците извън Албания, известна като „ со курец ке Ви победим!”.

    Намерих една статия по този въпрос от преди десетина години и я помествам, авторът не е написал името си. От нея се вижда – за тези, които са запознати с казуса – колко бързо текат промените в остатъчна Сърбия и че тези количествени изменения в етноса ще доведат до качествени изменения в стрната, която едвам удържа положението. Аз не виждам никакъв възможен ход за сръбските политици, разрешаващ им да разпръснат мрака, който се сгъстава над тях. Нито хората са достатъчно интелигентни да осъзнаят трудното си положение, нито политиците са достатъчно почтенни и незавсими, за да поемат по спасителен път, нито енергийни и други суровини има страната, нито технологии. Май остава им само това, с което се хвалят - курец као гредо - но аз и в това се съмнявам.

   Един друг факт ще отбележа – тези неща са известни и в България. Лошото е, че интелигентните и умни хора у нас, които могат да бъдат съветници към властимащите или да заемат отговорни постове не биват допускани за преподаватели по университетите или до лостове във властта. Вместо тях предпочитат такива като Успелия на 33, като тоя, дето дава ток на 7-и квартал в Самоков и други подобни на тях, но аз ще посоча тук името на един, от когото по-вещ по темата „Македония” не може да  има. Това е г/н   Иван Николов. Защо този човек не го вземат за съветник във Външно? Какви изцепки направиха покрай Западните покрайнини Филип Димитров, Бойко Борисов, а най-голямата в Цариброд при откриването на паметника на Левски направи Орешарски. Чрез неговата некомпетентност Ивица Дачич си направи предизборна реклама в български регион на Сърбия. Толкова интелигентни и почтенни хора имаме, чиито познания могат да ползват такива като Орешарски, а те се излагат през целия свят.

    Помествам линк от предишния ми постинг на подобна тема. Още няколко постинга по този казус ще напиша, а за целта ще поместя като контрапунт и други статии по него напр. за Воеводина, за Прешево, от където май ще дойде следващият гърмеж на територията на Сърбия и ще има отщипани още територии от нея. Последният ми постинг по тази тема ще бъде кратък, защото ако някой си направи труд да прочете предишните ми, вече ще му бъде ясно защо Сърбия никога няма да влезе в ЕС – отказът ще е двустранен - и защо така упорито нашите държавници убуждават, че няма нужда да си искаме нашите територии, Западните покрайнини - които сърбите държат неаконно, а трябвало да дочакаме да влезе в ЕС Сърбия, което щяло да реши този проблем, надвиснал над нас от 95 години.

    Тази непрестанно тиражирана от държавниците ни заблуда вече не върви

     

   

  /Това е линк от предишен мой постинг по подобна тема/ http://planinitenabulgaria.blog.bg/lichni-dnevnici/2014/12/15/syrbiia-na-dylgite-senki.1322751       /Това е статията, която избрах от интернет/ Балканите

Мюсюлманският клин между Сърбия и Черна
Гора


Колкото повече наближава предвиденото за есента начало на преговорите за бъдещия статут на Косово, толкова повече този централен за стабилността на Балканите въпрос е определящ за страховете и действията на политическата върхушка в граничещите държави и региони. Рядко се обръща обаче внимание на Санджак, област разположена между Сърбия, Черна гора, Косово и Босна и населена предимно със славянски мюсюлмани – т. нар бошняци. “Сръбският Санджак – все още потънал в забрава” е заглавието на подробен анализ на влиятелната организация Международна кризисна група. Организацията е представена в повече от 50 държави и е неправителствена, доколкото това може да се твърди за институция, чийто бюджет до голяма степен разчита на средства от външните министерства на повече от 10 западни държави.

В доклада си организацията прави оценка, че обстановката в областта е мирна, но напрегната поради наличието на дестабилизиращи сили в средите както на православната църква така и на ислямската религиозна общност, в полицията, тайните служби и националистически настроените политически партии. Новините от Санджак достигат понякога заглавните страници на водещи белградски издания. До размирици се стигна например наскоро, когато националистически настроени сърби отбелязаха годишнината от кървавите убийства в Сребреница, а бошняците пък развяваха турски знамена по време на спортни мероприятия.

Изключително обезпокояващо е засиленото разпространение на уахабизма – радикално ислямистко вероучение. В доклада си Международната кризисна група опоменава, че уахабитите контролират повечето джамии в Санджак. Влиянието на близо тристате уахабити се разпространява бързо, което може да се отчете по значителното нарастване на броя на забрадените жени в Нови Пазар. Според някои наблюдатели жените носят забрадките само, защото получават пари за този акт. Нещо, което е типично и за Босна. Повечето бошняци отричат уахабизма и го определят като прекалено радикален и нетолерантен. В доклада се подчертава също безславната роля на някои представители на сръбската православна църква, чиито позиции през 90-те години могат да бъдат определени единствено като екстремистки. Не за извинение, а за обяснение може да послужи факта, че повечето православни свещеници и монаси в региона са бежанци от Косово и Босна.

От историческо-географска гледна точка Санджак е разположен в центъра на средновековната сръбска държава. С изключение на първата фаза на турското присъствие насилието е кървавочервената нишка, която преминава през цялата история на региона. Определяната често като мюсюлмански клин между Сърбия и Черна гора област Санджак е по време на Османското робство от 1580-та до 1872-ра част от Босна, а по-късно от Косово. След Берлинския конгрес през 1878-ма година областта остава под османско управление, но Австро-Унгария се сдобива същевременно с правото да разположи там свои войски. По време на първата балканска война Турция губи окончателно влиянието си в региона, а през Втората световна война един срещу друг там се борят сръбските четници и мюсюлманските колаборационисти на германския окупатор.

Обстановката се успокоява – поне привидно – по време на Титовия комунизъм. Днес в Сърбия са разположени шест от 11-те принадлежащи към Санджак общини. Столицата им е Нови пазар. По официални данни от 2002-ра година там живеят 235 000 души, от които 60 процента са т. нар бошняци от Санджак. Поради високата раждаемост на мюсюлманското население демографското равновесие се развива в тяхна полза. В областта около Нови пазар 80 процента от населението изповядва исляма, макар и с онази повърхностност, която е типична за балканските мюсюлмани. Останалите общини на Санджак са разположени на територията на Черна Гора и скоро ще бъдат отделени с държавна граница от останалия регион, ако резултатите от обявения за началото на 2006-та от черногорския премиер Джуканович референдум за независимостта съответстват на правителствените искания. Не всички бошняци в Черна Гора се противопоставят на това развитие. Те се доверяват повече на правителството си, отколкото събратята им от сръбска страна, които по време на режима на Милошевич са живели в постоянен страх. По време на войната в Босна, вълната на насилието залива и Санджак. Населените предимно с мюсюлмани села биват поголовно пречиствани. Непосредствената близост до босненската граница и етническите пречиствания от 92-ра година създават една от икономическа гледна точка мъртва зона, населена предимно с бандити и трафиканти, се казва в доклада на Международната кризисна група.

Политиката в Санджак се ръководи от повече от десет години насам от двама вражески настроени един към друг мъже. Партията на демократичното действие на Сюлейман Углянин, създадена по примера на босненските мюсюлмани, изисква автономията на Санджак, което предизвиква протест сред представителите на сръбското малцинство. Както в Косово, така и тук Сръбската радикална партия има много привърженици, най-вече в трите общини на Санджак, които са заселени предимно със сърби. Опасявайки се от попадането на властта в ръцете на Сръбската радикална партия много мюсюлмани в Санджак гласуваха на изборите през 90-те години за партията на Милошевич, която им се струваше като по-малкото зло. Самият Углянин също не се представя като деен демократ, тъй като по време на управлението си в Санджак той систематично ощетява сръбското население.

Другият политечески водач на бошняците в региона е смятания за умерен Расим Ляич, който от падането на режима на Милошевич е в Белград министър по въпросите на малцинствата. Неговата Демократическа партия на Санджак се налага все повече, тъй като се смята, че признатият и в Белград политик може да задвижи повече отколкото аутсайдера Углянин. В Санджак има и трети играч. Става дума за мюфтията Муамер Цукорлич, който е нещо като религиозен водач на областта. Той се смята също като Ляич за умерен, въпреки упреците, че не оказвал противодействие на разпространението на уахабизма в някои джамии в Санджак.

Въпреки че вярата на сърбите и бошняците в Санджак се смята за повърхностна, миналото е доказвало многократно, че религиозните водачи са тези, които могат да задвижат развитието, независимо дали в отрицателна или положителна насока. Затова в доклада си Международната кризисна група препоръчва както на ислямската общност на Санджак, така и на сръбската православна църква да се противопоставят на говора на омразата сред своите свещенослужещи и да засилят диалога помежду си. А ако и Белград действа разумно в тази насока, то и в случай че Косово извоюва независимостта си, размириците в Санджак ще могат да бъдат предотвратени

 




Гласувай:
5



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12188931
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18322
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031